№ 48928
гр. София, 26.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110116567 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. С Х.
срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
Съдът, намира предявените искове за процесуално допустими, поради
което следва да насрочи делото в открито съдебно заседание и на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между него, в качеството му на кредитополучател и
ответника, в качеството му на кредитодател, е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № ******* от 24.09.2023 г., съгласно
който страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800
лева, с посочени годишен процент на разходите в размер на 49.94%. В чл. 5 от
Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Мултитюд Банк" в полза на дружеството ответник. При
сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в
съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за
1
предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като
усвоил сумата от 800 лв. ищецът установил, че освен заемната сума от 800 лв.,
са начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от
партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 244 лв. Ищецът счита, че
клаузата на чл. 5 в договора за предоставяне на потребителски кредит за
нищожна тъй като дължимите вноски по договора за поръчителство не били
посочени в договора за кредит, нито било посочено в ОУ, че сключването на
договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в
чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване
кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като
задължително условие за кандидатстването, каквото в действителност било. В
исковата молба се твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран,
нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие за
сключването му, както и че ищецът не е подписвал договор за поръчителство
и такъв не му е бил представян. Ищецът сочи, че процесният договор е
нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена
предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за
допълнителна услуга. Сочи се още, че договорът е недействителен по смисъла
на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не
съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран
същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено било само ГПР в
49.94%, но не и начина на изчисляването му. На следващо място, в ДПК бил
посочен неправилен ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не
била включена като разход по договора. Ответникът не предоставял
възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен
поръчител, за което събирал допълнително възнаграждение. С това
допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК, при което същият щял да надхвърли законовото ограничение,
вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и
възнаграждението за гаранцията. Сочи се, че посоченият в договора ГПР и
обща дължима сума не отговарят на действителните такива, а представляват
невярна информация и израз на нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика.
При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да
2
прогласи за нищожна клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ******* от 24.09.2023 г., сключен между Е. С Х. и
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение
за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Мултитюд Банк" в полза
на ответника. Претендира разноски за производството.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат
се съображения, че кредитополучателят можел да избере свой поръчител или
този, предложен от кредитора, като според сайта на „Фератум България“,
потребителят сам избирал обезпечението, поради което сключването на
договор за гаранция не било задължително. В отговора се твърди, че исковете
за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими, тъй
като не са насочени срещу надлежна страна — Мултитуюд Банк, вместо
„Фератум България“ ЕООД. Сочи се още, че договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна
поради което прогласяването му за нищожен, съответно унищожаването му в
рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на
пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и няма да настъпи промяна
в патримониума на Ищеца. По тези причини ответникът счита, че ищецът е
завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването
на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което
същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Излагат
се съображения, че ищецът е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител
в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е
подал заявление за кредит, получил е преддоговорна информация по e-mail,
която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум
България“ изисква поръчителство. Получил е и документи от Мултитуюд
Банк, включително договор за гаранция, след като бил информиран, ищецът
потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора, поради което не счита,
че е налице заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП, тъй като не е
въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите
суми. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от неговия
избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за
поръчител. Ответникът твърди, че претенциите не са подкрепени с убедителни
доказателства - исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с
3
конкретни факти и документи, и не представял ясни доказателства за
плащания, възникнали отношения или суми. В отговора се сочи още, че
договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не
се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за
допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението било резултат
от оценка на кредитоспособността по закон, а ответникът предоставил
необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да
избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не упражнил
това си право. При тези твърдения моли предявеният иск са бъде отхвърлен.
Претендира разноски за производството.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, а евентуално - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл.
19 ЗПК, за установяване спрямо ответника „Фератум България" ЕООД, че
клаузата на чл. 5 от по Договор за потребителски кредит № ******* от
24.09.2023 г., с която е предвидено задължение за обезпечаване на ДПК с
поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“, в полза на ответника, е
нищожна поради противоречие на закона – чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19,
ал. 1 и ал. 4 ЗПК.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор между страните, в който е уговорена
посочената клауза с която е предвидено задължение за обезпечаване на ДПК с
поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“, в полза на ответника,
както и посочените основания за нищожност – противоречие на императивна
разпоредба на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.
Ответникът следва да докаже, че клаузата не е нищожна на посочените
основания.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на осн. чл. 190 ГПК, в срок до датата на
насроченото първо по делото открито съдебно заседание да представени
заверени копия от Договор за потребителски кредит № ******* от 24.09.2023
г., ведно с погасителен план и СЕФ, както и договор за допълнителна услуга
(поръчителство), в случай, че процесния ДПК е обезпечен с такъв.
4
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.02.2026 г., от 13,35 часа, за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5