Р Е
Ш Е Н
И Е
№469
15.06.2023г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори май две хиляди и двадесет и трета година,
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………..
като разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 810 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на „Брадърс 07“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя Х.И.Х., против Решение №
РТД-3000-1764 от 30.07.2021 г. на Директора на Териториална дирекция Тракийска
(ТД Тракийска) към Агенция „Митници“.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради немотивираност,
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон.
Сочи се,
че процедурата по чл.84 от Закона за митниците и чл.48 от Митническия кодекс
уреждала последващ контрол на информацията в декларациите и придружаващите
документи. Моментът, от който можело да се извърши този последващ контрол, бил
след вдигане на стоките. “Вдигане на стоките“ съобразно възприетото в МКС
означавало митнически режим уреден в глава 3, раздел 1 и 2 от кодекса. Следващият
етап след „вдигане на стоките“, бил „допускане на стоките за свободно обращение“, уреден самостоятелно в Глава 1 от Дял VI. Според оспорващия последващ
контрол след допускането на стоките за свободно обращение нямало как да се
осъществи, именно защото такъв контрол би бил труден, невъзможен и необоснован, a именно такава била конкретната хипотеза.
Навеждат
се доводи, че процедурата, проведена от митническата администрация преди
издаване на решението, била незаконосъобразна. В тази връзка се сочи, че заповедта
за възлагане с № ЗТД-3000-492/32-317518 от 30.10.2020г. не отговаряла на
изискванията на чл. 84а, ал.3 от Закона за Митниците. Проверката излязла извън
обхвата, посочен в заповедта или била извършена без заповед за възлагане,
защото в посочения период били изследвани единствено декларациите и
документите, представени при вноса от Р. Турция. В заповедта бил посочен срок
за извършване на проверката 45 дни, считано от датата на връчване, като този
срок не бил удължаван съобразно разпоредбата на чл.84в, ал.7 от ЗМ.
Излагат
се твърдения за допуснато в хода на административното производство нарушение на
разпоредбата на чл.84к от Закон за митниците, тъй като не е било осъществено заключително
обсъждане, доколкото макар дружеството да се озовало на поканата за
провеждането му, обсъждане на установените при проверката обстоятелства нямало,
а в протокола липсвало всяко конкретизиране на установеното, налице ли са
осъществени митнически нарушения, или различен размер на дължимите и други публични вземания. Навеждат
се доводи, че на дружеството не била предоставена възможност да даде обяснения
и адекватно да се защити, а представените от него документи не били отразени нито в
доклада, нито в решението.
Твърди
се, че административният орган необосновано и в противоречие със събраните и
представени доказателства приемал, че заплащането на договорената стойност
между дружеството и доставчиците не можело да бъде установено по безспорен и
категоричен начин, защото било извършено чрез плащане в брой и с разходни касови
ордери. Навеждат се твърдения, въз основа на които се прави заключение, че в
случая не било разумно (както било предвидено в чл.144 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, а още по-малко било законосъобразно, митническата
стойност да бъде определяна: 1. Без ясна обосновка и анализ на критериите
заложени в чл.74 §3 от МКС, 2. Чрез необосновано отхвърляне на методите,
визирани в §2 от същата разпоредба, 3. Чрез използване на данни за цени от
система, непредназначена за митнически цели и 4. При сравняването на цени на
стоки, които не са от същия вид като процесната, независимо, че попадат в общ
тарифен номер. Предвид изложените разсъждения в тази връзка, оспорващият счита,
че в случая няма основания за определяне на митническа стойност по начин, различен
от посочения в чл.70 или чл.74 §1 и §2 от МКС и съответно за възникване на
допълнителни публични задължения.
Сочи се, че за да обоснове, че декларираните
от дружеството цени са занижени, в решението била посочена сравнителна
информация от митнически декларации, които послужили като основание за
определяне на митническа стойност по реда на §3 на чл.74 от МКС, без тези
декларации да се представяли по делото. Твърди се, че със съдържанието на тези
митнически декларации дружеството не било запознато и не е имало възможност да
прави искания и възражения в хода на производството, липсвало обсъждане и
анализ на тези декларации, както в
доклада, така и в решението. Не на последно място, административният орган
сравнил стоките от декларациите на дружеството със стоки и цени от само една
декларация, като не ставало ясно как била избрана именно тази декларация, без
да е направен сравнителен анализ между 3-4 и повече декларации на сходни или
идентични стоки в един и същ период и дали са на същото търговско равнище.
Твърди се, че
съгласно решението, проверяващият екип използвал за целите на сравнителния
анализ, с които обосновал твърдението за декларирани по-ниски цени така
наречените „Справедливи цени“, предоставяни чрез системата „THESEUS”, като се сочи, че понятието
„справедливи цени“, използвано в решението, до 01.01.2020г. не съществува нито
в нашето българско митническо законодателство, нито в европейското и същото
било въведено едва с ДВ бр.102 от 2019г.
в сила от 01.01.2020г. поради което то не можело да се прилага относно
декларирането на стоки до 01.01.2020г.
По изложените в
жалбата съображения се претендира отмяна на оспореното решение.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа чрез пълномощник. Претендира се присъждане на
направените разноски – адвокатско възнаграждение и внесени депозити за
експертизи. Допълнителни аргументи в подкрепа незаконосъобразното издаване на
оспорения акт се излагат и в писмена защита. Претендира се като неверен извода
на административния орган за липса на информация у митническата администрация
за осъществен внос от други дружества на стоки „идентични“ на процесните. В
тази връзка се посочва, че от представените в хода на съдебното производство
митнически декларации на дружествата „Теоспед- 2005“ ООД, „ А.Голд“ ЕООД и „А.
Голд 2“ ЕООД, безспорно се установявало наличието на осъществен от тези
дружества внос на идентични стоки, с абсолютно идентични тарифни кодове от 61
до 64, с произход Турция с идентични доставчици. Претендира се също така сред
процесните стоки да има такива на известни търговски марки, като същите се сочи
да са сравнявани със стоки на неизвестни търговски марки.
Ответникът –
Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив към Агенция „Митници“, конституиран
като страна с определение на съда от 03.09.2021г. с оглед настъпилите
структурни промени в Агенция“Митници“ във връзка с приетия с Постановление №
227 от 13.07.2021г. на МС нов Устройствен правилник на Агенция Митници чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание и в писмена защита претендира отхвърляне на
жалбата, и потвърждаване на издаденото решение, като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение и разноски за извършените преводи, като сочи, че при
депозирането им бил приложен протокол, от който била видна цената на услугата.
По отношение на претендираните разноски на другата страна се прави възражение
за прекомерност.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Със
Заповед № ЗТД-3000-492/32-317518 от 30.10.2020г.(л.127)Директорът на Териториална Дирекция „Тракийска“, на
основание чл.33, т.1 и т.9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ и
чл.84в ал.2 т.2 от Закон за митниците, възложил да бъде извършена проверка в рамките
на последващия контрол на основание чл.48, във връзка с чл.12, 15, 46, 47 и 51
от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от
09.10.2013г. и чл.84а ал.1 от Закона за митниците и във връзка с поставянето на
стоки под режим „допускане за свободно обращение“ и крайно потребление, на
„Брадърс 07“ ЕООД. Със заповедта са определени поименно служителите, които да
извършват проверката, предмета на същата – установяване законосъобразността на
действията на проверяваното лице при прилагане на митнически режим едновременно
допускане за свободно обращение и освобождаване от крайно потребление,
прилагане на мерките на търговската политика на ЕС и изпълнение задължението за
заплащане на публичните държавни
задължения при поставяне на стоките под режим. Посочен е също периода, който е следвало
проверката да обхване – от 29.06.2018г.
до 30.10.2020г. вкл. Срокът за извършване на проверката е определен на 45 дни,
считано от датата на връчване на заповедта, като е посочено в срок от 14 дни
след изтичането му да бъде изготвен доклад. Заповедта е връчена на
проверяваното дружество на 03.11.2020г.(л.128).
Срокът
за извършване на проверката, определен със Заповед за възлагане № ЗТД-3000-492/32-317518
от 30.10.2020г., е изменян със Заповед №ЗТД-3000-565/32-371818/16.12.2020г.,
връчена на 17.12.2020г. (л.126) на 90 дни, съответно със Заповед
№ЗТД-3000-42/32-31840/29.01.2021г., връчена на 01.02.2021г. (л.124-л.125) на
120 дни и със Заповед №ЗТД-3000-71/32-64560/24.02.2021г., връчена на
02.03.2021г. (л.123) на 180 дни.
С изпратено на
21.04.2021г. по ел. поща Уведомление (том.7, л.2617), дружеството жалбоподател е било уведомено за
насрочено за 28.04.2021г. заключително обсъждане на основание чл. 84к от Закона
за митниците.
Видно от
Протокол за заключително обсъждане на основание чл. 84к от Закона за митниците
на резултатите от проверка в рамките на последващ контрол, ведно с Приложение
№1 към същото (т.7, л.2604-л.2614),
такова е било проведено на 29.04.2021г., с участието на управителя на
дружеството жалбоподател Х.И.Х.. В протоколаq
като резултат от извършената проверка се сочи, установяването на по - ниска
декларирана митническа стойност на стоките по Приложение № 1 към протокола в
сравнение със средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки,
водещо до съмнение относно точността на митническата стойност на стоките. Сочи
се, че договорната стойност на стоките не може да бъде проверена и потвърдена
по категоричен начин, поради липса на документи и информация, като
външнотърговски договори, анекси, заявки с лица, пряко и косвено свързани с
доставките на стоките, както и поради разплащане с контрагентите чрез плащане в
брой - предаване на суми в Република Турция и установени
несъответствия в документите удостоверяващи тези разплащания -
РКО с посочено основание съответна митническа декларация са с дата на издаване
след подаване на същата, а документите „para makbuzu”
с посочен номер на фактура, са с дата преди подаване на съответната МД. Предвид
така изложеното се сочи, че съмненията относно точността на митническата
стойност на стоките не отпадат и същата не може да се определи по реда на чл.
70, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския
Парламент на Съвета. Посочено е, че ще бъде определена нова митническа стойност
на стоките, чрез последователно прилагане на методите определени в чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и
нова данъчна основа на стоките на основание чл. 55, ал.1 от ЗДДС. В приложение
към посочения протокол се изброяват по номера всички МД и стоки по отношение на
които органът не приема за действителна декларираната митническа стойност.
След приключване
на проверката е изготвен доклад BG003000/1/11/17.05.2021г.(том 7,
л.2483-2494), в който се съдържа подробно изложение на констатираните обстоятелства.
В доклада се сочи, че с писмо вх. № 32-6677/08.01.2021г. Х.Х.– управител
на „Брадърс 07“ ЕООД е предоставил копия
на документи „para makbuzu” за периода на
проверката за извършените плащания към турски доставчици.
Като установено
се сочи, че за проверявания период от 29.06.2018г. до 30.10.2020г. „Брадърс 07“
ЕООД е получател на доставки на 4265 бр. стокиq
по 129 бр. митнически декларации от 5
бр. лица,
При извършен от проверяващия екип сравнителен
анализ между декларираната за тези стоки митническа стойност за единица нетно
тегло и рисковата стойност в лева, изчислена на база средностатистическата
митническа стойност на стоки, предмет на международна търговия се установило,
че са налице по-ниски цени на декларираните от „Брадърс 07“ ЕООД стоки в
сравнение с цените, декларирани на територията на ЕС, където се прилага
европейското митническо законодателство, по - ниски с повече от 50% от
средностатистическата стойност при внос на сравними стоки за съпоставими
периоди, вследствие на което възникват съмнения, относно точността на
митническата стойност на стоките. Извършена била и документална проверка на
воденото от дружеството счетоводство, при което не било установено
несъответствие между декларираните количества на стоки поставени под режим
„допускане за свободно обращение“ и заприходените такива в сметка 304 “Стоки“,
както и в декларираната митническа стойност на стоките, с вписаните в
счетоводните регистри записи за задължения и плащания към доставчиците.
При извършеното
сравнение на митническата стойност на стоките в МД и счетоводните записи на
проверяваното лице е констатирано, че с писмо вх. № 32-6677/08.01.2021г. от
дружеството били предоставени заверени копия на документи „para makbuzu”, за всяко извършено плащане за периода
на проверката. Последните, предвид дадените от управителя обяснения, били
издавани от доставчика на стоките при предаване на сумите по фактурите, за
удостоверяване на последното обстоятелство.
Установило се, че в представените първоначално в хода на проверката с
Протокол № 1/13.11.2020г. документи са налице 97 бр. документи „para makbuzu”, различаващи се по формат и съдържание
от тези представени с цитираното писмо вх. № 32-6677/08.01.2021г. и с писмо
32-371859 от 16.12.2020г.
В доклада се
посочва, че от представените с Протокол № 1/13.11.2020г. договори с различни контрагенти от Р. Турция
се установявало договорена цена на тон за натоварена стока, както следва:
тъкани - 350 евро/ тон, конфекция, обувки и други стоки -
750 евро/ тон, която не съответствала на цената на стоките в представените при
декларирането фактури.
Поради
посочените несъответствия, с Искане № 4, връчено на 17.03.2021г. от дружеството
- жалбоподател е изискана допълнителна информация за налична кореспонденция с
доставчиците от Р. Турция предшестваща издаването на търговските фактури, като
в доклада се сочи, че такава не била предоставена. Горното обстоятелство
мотивирало проверяващия орган да не кредитира представените от дружеството,
договори, фактури и документи „para makbuzu”, като такива
удостоверяващи действителната договорна стойност на стоките и действително
платената такава за същите.
Поради горното,
както и предвид обстоятелството, че от дружеството не са представени
външнотърговски договори, анекси, оферти, поръчки, ценови листи, проформа фактури,
бизнескореспонденция, други сведения и документи предшестващи издаването на
търговските фактури за придобиване на стоките, породените у проверяващите
органи съмнения относно точността на митническата стойност на стоките в таблица
№1 от Приложение №2, поставени под режим „допускане за свободно обращение“ не
отпадали.
Предвид тези
констатации на административния орган, като невъзможно се сочи установяването
по безспорен и категоричен начин, че отразените в счетоводната отчетност
задължения и разплащания към доставчиците, представлява действително платената
или подлежаща на плащане цена на стоките, предвид което същата не можело да бъде определена по
реда на чл. 70, §1 от Регламент ( ЕС) № 952/2013. Въз основа на това и при
наличие на разлика в декларираната цена и средностатистическата стойност при
внос на сравними стоки, възниквало основание за пораждането на обосновани
съмнения и отхвърлянето на декларираната стойност, без да се оспорва
автентичността на представените търговски фактури. В този смисъл се цитира
Решение по дело С- 291/15 от 16.06.2016г. на Съда на ЕС.
В доклада се
сочи, че при невъзможност за определяне на митническата стойност по реда на чл.
70, §1 от Регламент ( ЕС) № 952/2013, същата се определя по реда на чл. 74, §2
от МКС, като се прилагат последователно букви от а) до г) докато се стигне до
първата от тези букви, по която тази стойност може да бъде определена.
Като неприложим
е посочен реда по чл. 74, §2, б. а) от МКС поради липсата на мостри от
конкретните стоки към момента на извършване на проверката, което водело до
невъзможност да се определят физическите им характеристики, качество, състав на
материалите от които са изработени, наличие на търговска марка, а то от своя
страна до невъзможност за тяхното остойностяване.Методът е приет за неприложим
и поради това, че липсват и технически спецификации на изделията, анализи и
качествени сертификати на продуктите, от които да са видни, качеството,
естеството, физическите характеристики и други.
Като неприложим
е посочен реда по чл. 74, §2, б. б) от МКС, поради липса на направено в
митническите декларации отбелязване относно качеството на изделията, естеството
на стоките, репутацията им и т.н. Липсвало посочване на техническите
спецификации на изделията, анализни и качествени сертификати на продуктите,
което да дава възможност да се определи дали тези стоки имат подобни
характеристики и подобни съставни материали с други такива, по начин по който
последните да изпълняват същите функции и да са взаимно заменяеми в търговско
отношение, като подлежащи на остойностяване стоки.
По отношение на
третия вторичен метод по чл. 74, §2, б. в) от МКС също се сочи невъзможност да
бъде приложен за определяне митническата стойност на стоките, доколкото за
неговата приложимост било нужно да се използва информация за реализация на
стоки на цяла митническа територия на Съюза, а не на отделни държави членки. В
тази връзка се посочва, че в митническата администрация липсват база данни, за
единична цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най - голямото
сборно количество от внасяните стоки и най-голямото сборно количество идентични
и сходни на подлежащите на остойностяване стоки.
Органът е
обсъдил и невъзможността да се приложи и вторичния метод по чл. 74, §2, б. г)
от МКС, предвид невъзможността на митническата администрация да разполага с
база данни относно разходите и стойността на материалите, разходите за
производствената дейност, разходите за транспорт, застраховка, товаро –
разтоварна дейност, обичайната печалба и размер на общи разходи приложими в
трета страна. Сочи се невъзможност съгласно чл. 143, §1 от Регламент (ЕС)
2015/2447 на Комисията, да бъде задължено лице, неустановено на територията на
съюза да предостави на митническата администрация счетоводна и друга
документация, която да съдържа горепосочените данни, с оглед определяне на
митническата стойност на стоките по този ред.
Предвид
невъзможността за прилагане на гореизброените методи, митническите органи са
направили заключение, че приложим за определяне митническата стойност на
процесните стоки се явява редът по чл. 74,
§3 от МКС, при който е
посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 144, §1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, може да се използва разумна гъвкавост между метода на
договорната стойност и вторичните методи по чл. 74,§2 от МКС. Сочи се, че така
определената стойност следва да се основава във възможно най- голяма степен на
определените преди това митнически стойности.
Административният
орган сочи, че определената по този ред нова митническа стойност е определена,
въз основа на вече приети митнически стойности на стоки със сходно описание,
произведени в същата или друга държава, които имат подобни характеристики и
подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите
функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
С уведомление от
19.05.2021г. (том 7, л. 2621)
връчено
по електронна поща на 20.05.2021г.(л.2622), дружеството жалбоподател е поканено на
21.05.2021г. за връчване на доклад от проверка в рамките на последващия контрол
на основание чл. 84л, ал. 4 от ЗМ.
С писмо рег. индекс № 32-160568 от 28.05.2021г.(л.94-97) връчено с известие за доставяне на
01.06.2021г.(л.98), управителят на „Брадърс 07“ ЕООД е уведомен по реда
на чл. 29, вр. с чл. 22, §6, вр. чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 925/2013 на
Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 84а и сл. от ЗМ, че в МП Пловдив
започва производство по издаване на индивидуални административни актове във
връзка с констатациите, посочени в Доклад №BG003000/1/11/17.05.2021г.
от проверка, извършена в рамките на последващия контрол по реда на чл.48 във
вр. чл.12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета и чл.84а и сл. от Закона за митниците (ЗМ). В писмото е посочено, че
в изпълнение на разпоредбите на чл.29, във връзка с чл.22, параграф 6 от
Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент /ЕС/ №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета), чл.19 ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ и
чл.9 параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, ще
бъдат установени подлежащи на доплащане публични държавни вземания, като със
същото се съобщават мотивите, на които ще се основават решенията на Директора
на ТД Тракийска. Изложени са подробни съображения и е отбелязано, че във връзка
с описаното в писмото, направените констатации и извършения сравнителен анализ,
митническата стойност на стоките, класирани в глава от 61 до 64 по КН,
допуснати за свободно обращение с цел крайна употреба с митнически декларации,
изброени в писмото, следва да бъде определена по реда на чл.74 §3 от МКС при
спазване на разпоредбите на чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447(РИ)2, поради което на основание с чл.77 параграф 1 б.“а“,
чл.85 параграф 1, във връзка с чл.101 параграф 1, във връзка с чл.102 от
Регламент (ЕС) №952/2013, във връзка с чл.54 ал.1 и чл.56 от ЗДДС за
дружеството ще възникне задължение за доплащане на публични държавни вземания.
С писмото дружеството е уведомено, че на основание чл.8 параграф 1 от
Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) №2015/2447 има
право на достъп до документите и информацията, посочени в уведомлението, с
които да се запознае, както и
че по реда на чл.8 параграф 1 от Делегиран
регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, има възможност да изрази своето
становище в 30 дневен срок от получаване на писмото, а решенията ще бъдат
издадени в 30 дневен срок, считано от деня, в който изтича срока, предоставен
за становище и изслушване.
В писмото не се съдържа
информация относно стоките които органът ще ползва за сравнение при определяне
на новата митническа стойност.
Писмо
рег. индекс: №32-160568/28.05.2021г. е изпратено на адреса на дружеството и е
получено на 01.06.2021г. (л.98).
С
оспореното в настоящото производство Решение № РТД-3000-1764/30.07.2021г.,
Директорът на Териториална дирекция Тракийска:
1.Е определил
митническа стойност на основание чл.74 §3 от МКС на декларираните, в подробно
описани в т.1 от решението 36 бр. митнически декларации стоки както е описано в табличен вид в
решението (в т.1);
2. Променил
е данните по подробно описани в т.2 от
решението митнически декларации, както е посочено в
табличен вид;
3. Определил
е задължение за „Брадърс 07“ ЕООД с ЕИК*********за доплащане на ДДС в размер на
2 066 496.04лв., разпределена
по всяка една от посочените митнически декларации, както е подробно описано в
решението в табличен вид (т.3), като е посочено, че към начислената сума,
представляваща ДДС на основание чл.77 §1 буква а) във връзка с чл.85 §1 от МКС
и чл.54 от ЗДДС се дължи и лихва на основание чл.59 ал.2 от ЗДДС и чл.1 от
ЗЛДТДПДВ във връзка с чл.114 §2 от МКС върху главницата за ДДС, считано от
датата на регистриране на митническата декларация до датата на уведомяването с
това решение. На основание чл.59 ал.2 от ЗДДС и чл.1 от ЗЛДТДПДВ във връзка с
чл.114 §1 от МКС се дължи лихва върху възникналите задължения от датата на
изтичане на срока за доброволно плащане до окончателното им погасяване.
Решението
е изпратено на адреса на дружеството и получено на 05.08.2021г. (л.93).
Жалбата
е подадена директно пред Административен съд – Хасково на 13.08.2021г.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от две вещи лица.
В частта по
въпроси 1, 2 и 3(том 7,
л.2381-2480) експертизата е изготвена от вещото лице Е.Ж.Д. -
икономист-счетоводител, със специалност“Счетоводна отчетност“, която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена. От даденото от същата заключение се установява, че в периода 10.09.2019г.
– 23.11.2019г. дружеството е осъществявало внос на стоки от Република Турция, като
за покупката на стоки има издадени фактури/инвойс/ от турски доставчици А.Б.и
ЮЕС Текстил Билшишм Санаи Ве Ич Ве, Международна товарителница-ЧМР и опаковъчен
лист. По 34бр. от процесните митнически декларации фактурите са издадени от А.
Б., а по две – 19BG003009043686R9 и
19BG003009044036R6 от ЮЕС текстил Билишим Санай Ве Ич Ве
Дъш. Стоките отразени във всяка една от митническите декларации са осчетоводени
в счетоводството на дружеството, чрез синтетични и аналитични сметки и са
осчетоводени в счетоводството на „Брадърс 07“ ЕООД гр. Хасково коректно, като е
налице пълно съответствие между декларираните количества стоки и осчетоводените
стоки в счетоводството на дружеството, подробно описани по отделни МД от вещото
лице в констативната част на заключението. Задълженията към доставчика „Анка
Балкан“ и доставчика ЮЕС текстил Билишим Санай Ве Ич Ве Дъш по процесните
митнически декларации, са погасени в брой и счетоводно отразено чрез сметка 501
„Каса в лева“. Всички извършени плащания са осчетоводени
като извършени след датата на вноса на части, подробно описани в констативната
част на експертизата.
От изготвената
експертиза се установява, че счетоводната отчетност на дружеството се
осъществява в съответствие със Закона за счетоводството и Националните
стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. В счетоводната
политика е възприето заприходяването на стоките да се осъществява по Дебита на
сметка 304 „Стоки“ като същите се водят аналитично по видове и по количества.
При възникнало задължение към доставчик същото се отчита по кредита на сметка
401 „Доставчици“, като се води аналитичност по доставчици и по номера на
фактури или митнически декларации, когато доставката е от внос. Възникналият
данък добавена стойност при внос се отчита по дебита на сметка 4531 „Начислен
данък“ за покупките и по кредита на сметка 457 „Разчети с митници“.
Задължението към доставчиците се приключва като се дебитира сметка 401 „Доставчици“
и се кредитират сметки от гр. 50 „Парични средства“. „Брадърс 07“ ЕООД
осъществява счетоводната си отчетност при отразяване на покупките и продажбите
по системата СУПТО, въведена за нуждите на НАП, при която система не е възможно
продажбата на стоки без регистриране на продажбите в системата СУПТО.
Експертизата
констатира, че по счетоводни данни има пълно съответствие между декларираните
суми по митнически декларации и извършените плащания в брой, подробно описани
по въпрос 1. Вещото лице Д. при извършената проверка в
счетоводството на дружеството не е установило наличие на писмени договори
относно начина на разплащане, като сочи, че във всички случаи разплащането е
извършвано чрез частично предаване на суми в Република Турция, като дружеството
няма сметка 502 „Каса във валута“.Сумите
за разплащането са изтеглени от управителя на „Брадърс 07“ ЕООД с РКО от касата
на дружеството, но не е установила как се осъществява фактическото разплащане
на доставчика в Република Турция.Няма данни за момента и начина/мястото на
обмяната им от една валута в друга, както и липсват документи за предаването на
паричните средства, като размер и вид на валутата от управителя на дружеството
на лицата, които физически ги предават. Експертизата не е установила и деклариране
на суми пред митническите органи, каквото сочи че е необходимо при пренасяне на
парични средства през граница съгласно
чл.11а от ВЗ за суми над 10 000 евро.
На вещото
лице Д. е възложена и допълнителна задача, заключението по която е прието без
оспорване от страните(том 8, л.2651-л.2693) и съдът го кредитира като компетентно изготвено. По допълнителното
заключение експертизата е извършила съпоставки на документи „para makbuzu”(квитанция за събиране на пари)представени в
Агенция „Митници“ от „Брадърс 07“ ЕООД преди съответния внос и тези представени
впоследствие при „последващ контрол“.
При извършената съпоставка вещото лице е установило,че представените документи „para makbuzu” приложени към митническите декларации за внос имат следните
реквизити: Наименование на документа, Лого на фирмата, Серия № на документа,
Дата, Фактура №, Наименование и адрес на получил сумата и правоъгълен печат в
долния десен ъгъл на А.Б.и кръгъл Печат на „Брадърс 07“ЕООД.
Прeдставените документи „para makbuzu” впоследствие при извършването на последващия контрол съдържат следните
реквизити: Наименование на документа, място за правоъгълен печат в горния ляв ъгъл, Серия № на документа, Дата, стойност в EUR, наименование и адрес на платеца
на сумите, наименование и адрес на
получил парите.Т.е. при извършената съпоставка вещото лице е установило, че
втория документ пара макбузу, дава оскъдна информация относно извършените плащания.
Въпрекиq че документът има серия номер, то същия
не е попълнен, няма данни какво задължение се погасява, по коя фактура, както и
от кого се получава сумата, т.е. кое е физическото лице предало сумата. Вещото
лице уточнява, че при извършената проверка в счетоводството на дружеството е
установило наличие на документи пара макбузу, съдържащи всички реквизити,
приложени към митническите декларации за внос, за извършено плащане на цялата
стойност по издадени фактури от турски контрагенти, подробно описани в
констативната част на заключението. От анализа на данните вещото лице констатира,
че голяма част от представените документи пара макбузу при последващия контрол
са без дата(188 бр.). В счетоводството на дружеството има
документи пара макбузу за извършени частични плащания, без дата за периода от
10.09.2019г. до 31.12.2019г., (приложения от № 1 до
№ 97) подробно описани в констативната част. За периода 02.01.2020г. до
13.01.2020г. са налични документи пара макбузу за частични плащания, които
съответстват на издадените РКО(приложение от № 98
до № 104). При анализ на счетоводното
отразяване на извършените плащания е установено, че плащането е извършено на
части, съгласно издадени РКО. За получени суми от страна на турските
контрагенти има издаден документ“para makbuzu“ без дата и с ограничен брой реквизити, което възпрепятства
експертизата да извърши съпоставка. Проследена е хронологията на митническите декларации и извършените
плащания от „Брадърс 07“ЕООД към двамата турски контрагенти за периода
10.09.2019г. до 31.12.2019г., посочени в Таблица Приложение № 105. По голямата
част от РКО са на стойност 19 500.00 лева и с тях са погасявани суми по
различни митнически декларации, без да се спазва хронологията на възникналите
задължения. Няма данни за закупена валута EUR, а
получените документи пара макбузу в по-голямата си част са на стойност 9970
евро. От анализа на документите вещото лице е установило, че е спазена
хронологията по номера и дати на издадените РКО, но не е спазен принципа на
последователно погасяване на възникналите задължения при внос на стоки от
Република Турция по посочените митнически декларации. Липсата на номера на
издадените от контрагентите на“Брадърс 07“ЕООД документи пара макбузу и без
посочване на основание за извършеното плащане е възпрепятствало експертизата да
даде конкретно заключение по какъв ред са погасявани задълженията.
При
изслушване на вещото лице в о.с.з. същото сочи, че за счетоводни цели са
използвали разходните ордери „пара макбузу“, които са на по-ниска стойност, а
за митницата тези на по-голяма стойност, че стоката е платена и се изнася.
Уточнява, че пара макбузу е разходен касов ордер, но същия касае турската
страна, той не е документ, който има доказателствена сила за счетоводството.
В частта
по въпроси 4, 5 и 6 колективната експертиза е изготвена от вещото лице Л.Й. – магистър
по международни икономически отношения, експерт по митническа и външнотърговска
дейност(л.2371-л.2378, том 7). На вещото лице са възложени и две
допълнителни задачи, както и със същото е допълнил част от основното си
заключение(том 8, л.3028 – л. 3094).
Видно от
заключението по колективната експертиза по въпроси 4,5 и 6 вкл. с допълнението
към тях, по описаните в решениeто общо 36 бр.декларации
на „Брадърс 07“ЕООД са внесени различни видове стоки, с код от 61 до 64 по КН
като: облекла и допълнения за облекла, трикотажни и плетени; облекла
и допълнения за облеклата, различни от трикотажните или плетените, други
конфекционирани текстилни артикули, асортименти, парцали и употребявани облекла
и текстилни артикули, обувки, гети и подобни артикули, части за тях. В
митническите декларации ползвани от митническите органи за сравнение са внесени
стоки от посочените видове. За всяка стока от процесните и от сравняваните е
посочена цената, количество, бруто и нето. Документите съдържащи се в кориците
на делото не дават информация как митническия орган е определил
средностатистическата стойност на всяка една от стоките декларирани в
декларациите, описани в решението и колко е тази стойност, поради което вещото
лице сочи, че не може да отговори на въпроса как митническият орган е определил
средностатистическата стойност на всяка една от стоките декларирани в декларациите,
описани в решението и колко е тази стойност. По задача 5 вещото лице е
допълнило заключението си, като е посочило, че в основното си заключение е
цитирало източниците на информация използвани от митническите органи при определяне
цените на процесните стоки, както и законовите разпоредби, които са приложени.
След разговор с митнически инспектори в ТД Митница Пловдив му е обяснен
механизма и действията, които са извършени при анализа на цените на процесните
стоки и тези които са използвани за сравняване. Сравнявани са данни от
регистрирани митнически декларации с декларирани стоки от вида на процесните,
като е съобразена информацията от THESEUS и
установените рискови прагове и съответните намаления.
По
въпрос 6 от основното заключение вещото лице, след извършване на допълнителни
проверки е допълнило отговора си като сочи, че анализът на сортираните данни на
дружеството жалбоподател“Брадърс 07“ ЕООД и сравняване с тези на „А. Голд 2“
ЕООД и на „Теоспед 2005“ ООД, в съответствие показва, че установените цени на
стоки на оспорващото дружество с еднакви и/или приблизително близки количества
с тези на „А. Голд 2 ЕООД и на „Теоспед 2005“ ООД са приблизително еднакви и/или
с незначителна разлика. В констативната част на допълнителното заключение
вещото лице сочи, че за „А. Голд“ ЕООД не са намерени данни, а за останалите
две дружества е установило данни за внос на стоки от Република Турция за
проверявания период. При сравняване на декларираните митнически тарифни кодове
на жалбоподателя“Брадърс 07“ ЕООД вещото лице сочи, че след сортиране на
стоките на двете дружества по декларираните количества от общия обхват на
намерените стоки на двете дружества са установени 546 стоки с еднакви и/или
приблизително близки количества и сравняването на единичните им цени показва,
че цените на „Брадърс 07“ ЕООД са приблизително еднакви и/или с незначителна
разлика от цените на „А. Голд 2“ ЕООД, показано в таблица приложение № 1 към
заключените. По отношение „Теоспед 200“ ООД, вещото лице е установило, че след
сортиране на стоките на двете дружества по декларираните количества са
установени общо 520 стоки с стоки с еднакви и/или приблизително близки
количества и сравняването на единичните им цени показва, че цените на „Брадърс
07“ ЕООД са приблизително еднакви и/или с незначителна разлика от цените на „Теоспед
2005“ ООД, показано в таблица приложение № 2 към заключението. Даденото от
вещото лице заключение в тези му части съдът кредитира изцяло като обективно,
безпристрастно, от вещо лице разполагащо с необходимите познания, което
подробно е обосновало изводите си.
Поставените
на вещото лице допълнителни задачи, са били да посочи каква следва да е митническата
стойност на всяка една от стоките описани в обжалваното решение и по кой от
методите посочени в пар.70 и пар.74 от митническия регламент следва да бъде
изчислена същата и с оглед установеното вещото лице да посочи възниква ли
задължение за ДДС за описаните в обжалваното решение стоки и в какъв
размер/поотделно и общо. По така възложените задачи вещото лице Й. дава
следното заключение: анализът на данните показва, че след изследванията на
експертизата се достига до почти същите резултати, както на митническите
органи, с незначителни разлики в размер на 138.51 лева. С обжалваното решение се
определя задължение за довнасяне на ДДС в размер на 2 066 496.04
лева, а изчисленията на вещото лице
показват сума от 2 066 634.55 лева или със 138.51 лева в
повече спрямо посоченото в решението. Анализът на данните предвид материалите
по делото и извършените допълнителни проверки е дало основание на вещото лице да
посочи митническата стойност на всяка една от стоките описани в обжалваното решение и с оглед
установеното е посочено възникналото задължение за всяка стока и общо представени в приложение № 3 от
допълнителното заключение. Вещото лице Й. сочи, че митническата стойност се
определя по реда на чл.70, пар.2, а ако не е възможно по реда на чл.74, пар.2,
като се прилагат последователно букви от „а“до „г“, докато се достигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Поради отсъствието на мостри(образци на стоките), технически спецификации и др. документи и информация, необходима за
прилагане на един от посочените методи по чл.74, пар.2 се използват
разпоредбите на чл.74, пар.3 от МКС и разпоредбите на чл.144, пар.1 от Регламент
за изпълнение ЕС 2015/2447. Експертизата не може да посочи друг метод различен
от този който е използван от митническите органи и счита че следва да се
приложи разпоредбата на чл.74, пар.3 от МКС и разпоредбите на чл.144, пар.1 от
Регламент за изпълнение ЕС 2015/2447.
В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че изискването на митницата да се игнорират всички цени,
които са под 50 процента от обичайната не съществува в регламента, а е вътрешен
акт – въведено със заповед на Директора на Агенция Митници. Според вещото лице
системата TESEUS е
създадена по поръчка на OLAF за преследване на
финансовите измами в ЕС, не само за митнически цели.
По
делото са събрани гласни доказателства.
Като
свидетел е разпитано лицето Р.Ч. (л.2189 - л. 2190) счетоводно обслужващо оспорващото дружество. Съдът
кредитира дадените от същата показания, от който се установява, че същата е
обслужвала счетоводно дружеството жалбоподател от 2015г. -2016г. Участвала е в
проведеното с дружеството заключително обсъждане, като по време на същото на
дружеството не са предоставени конкретни документи и доказателства във връзка
са направения доклад. В изготвения вече констативен протокол били посочени
номера на митнически декларации,бройки и цени, но не била предоставена
информация на кого са митническите декларации. Дават се пояснения относно начина на осъществяване
на сделките в Република Турция, осчетоводяването им в дружеството и относно представените
на органите документи „para makbuzu”, като
се сочи, че същите са идентични на РКО, представляват първичен счетоводен документ
и служат за удостоверяване на извършено в Р. Турция плащане в брой. Именно така
се сочи да е било извършвано разплащането по отношение на процесните сделки.
От
разпита на свидетелката М.К.(л. 2190 гръб - л.
2192) - служител на ТД
Митница Пловдив, чиито показания съдът намира обективни и безпристрастно
дадени, се установява, че проверката на
дружеството е инициирана след като при одит на европейската комисия за
традиционните собствени ресурси в Агенция Митници са възникнали съмнения относно две от
декларациите на дружеството, които са
били селектирани при одита. В началото на проверката поискали предоставяне на
всички документи, папки и покупки. В 97 декларации от 129 проверявани общо, сред
документите към декларацията били приложени документи para makbuzu.
В счетоводните справки представени от дружеството в сметка 501 нямало посочен
документ на чието основание да се извършват плащания. При запитване към
дружеството как се разплаща с доставчиците си било обяснено, че се осъществява
с документи para makbuzu. Този вид документи отново били представени на митническите служители
и същите представлявали около 400 листа, които не били подредени. На много от
тях нямало поставени дата и цифра във валута, от което не можело да се разбере
по кое задължение е, и коя търговска фактура се плаща. Между документите para makbuzu представени с декларациите и
впоследствие тези, с които дружеството установявало разплащанията според
свидетелката нямало нищо общо. При анализа и съпоставяне на документите установили,
че тези които били в папките сочели извършено плащане, последното се извършвало
ден-два преди представяне на стоките пред митницата. Докато тези, които впоследствие им били представени
при поискване касаели период доста след деклариране – месец–два и не превишавали 10 000 евро. По-късно представените нямали номер, а част
от тях нямали и дата. Дадените обяснения били в насока, че документите пара макбузу
приложени към декларациите представлявали потвърждение на стойността на
фактурите, а самото плащане било осъществявано с втория документ пара макбузу. Предоставя
информация за начина на определяне на средностатистическите цени.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата
срещу оспореното решение е подадена в законоустановения срок, от лице с правен
интерес и насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл.19
ал.1 и ал.7 от Закон за митниците, в изискуемата писмена форма.
Обжалваният акт е издаден от директора на Териториална
дирекция "Тракийска" към Агенция "Митници", който притежава
качеството "митнически орган" по смисъла на чл. 5, т. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Към датата на издаване на
обжалваното решение (30.07.2021г.), същият спада към митническата администрация
на Република България, която отговаря за прилагането на митническото
законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен съгласно
националното законодателство да прилага определени митнически законодателни
разпоредби. В чл. 19, ал. 1 от ЗМ е визирано, че решенията по прилагане на митническото
законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от
директорите на териториални дирекции, а според ал. 7 на същия член, решения,
взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната
дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение, освен ако не е предвидено друго.
С обжалваното решение е определена нова митническа
стойност на стоки декларирани в общо 36 бр. митнически декларации, извършена е промяна
на обстоятелства в подадени митнически декларация във връзка с последващ
контрол чрез проверка, от което възникват задължения за дружеството
жалбоподател и се определя размерът на възникнало данъчно задължение. Тъй като,
съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се
извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по
реда, определен за митническото задължение, то актът и в трите му части е
издаден от материално и териториално компетентен административен орган.
Обжалваният индивидуален административен акт е издаден
в съответната писмена форма и е подписан от издателя си.
Независимо от горното, при извършената от съда
проверка се установяват допуснати в хода на
административното производство по издаване на оспорения акт съществени
нарушения на административнопроизводствени правила.
В случая,
производството касае последващ контрол на декларирането, реализиран по
правилата, разписани в нормите на чл. 48 от Митническия кодекс във връзка с чл. 84 и следващите от ЗМ.
Според разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ "За целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на стоките,
митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на
точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите
документи". В този смисъл като неоснователни се приемат, направените в
жалбата възражения за недопустимост на извършения от митническите органи
последващ контрол, приключил с издаването на процесното решение. Последното
производство е изрично предвидено в ЗМ.
В съответствие
с чл. 84в от ЗМ е издадена заповед за възлагане на проверка, която съдържа
всички необходими реквизити и която е връчена надлежно на провереното лице, и
впоследствие е изменена по правилото на чл. 84в, ал. 5 от с.з.. Проверката е
приключила след определения за същата срок от 180 дни, но горното обстоятелство
макар и да представлява процесуално нарушение не се явява от категорията на
съществените, съставляващи самостоятелно основание за отмяна на акта. Цитираната норма от ЗМ не е с императивен
характер и неспазването й не води до
незаконосъобразност на извършения контрол и издадения въз основа на него акт.
Сроковете за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни,
освен ако в закон не е предвидено друго, поради което и неспазването им не
съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Наред с изложеното, предвид задължението за уведомяване по чл. 22, §, 6, ал. 1 във връзка
с чл. 29 от
Регламент № 952/2013 (а то е императивно), при съобразяване предвидения в член 8 от Делегиран регламент
2015/2446 30-дневен срок, очевидно е, че актът не може да бъде издаден в срока
по чл. 19б, ал.
1 от ЗМ. В този смисъл е и трайната съдебната практика: Решение № 4481 от 11.05.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 8550/2021 г., VIII о.; Решение № 7499 от 16.06.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 3267/2020 г., I о.
Спазени са
изискванията на чл. 84к от ЗМ, като е проведено заключително
обсъждане, за което е издаден и съответния протокол. Не се споделят доводите на
жалбоподателя, че на практика
липсва заключително обсъждане, предвид липсата на посочване на конкретни
обстоятелства относно възприетите от органа факти. Противно на тези твърдения,
в представения на управителя на дружеството-жалбоподател протокол от
заключително обсъждане са изброени по номера всички митнически декларации, по
отношение на които за конкретно посочена под номер стока е прието
несъответствие със средностатистическата митническа стойност в сравнение с декларираната такава за същата. Предвид
обстоятелството, че така цитираните МД са били на разположение на дружеството
жалбоподател, съдът приема, че същото е разполагало с възможност да установи за
коя конкретно стока органа претендира липса на горното съответствие. В същия
този протокoл ясно са
посочени какви ще са последиците от така констатираното несъответствие, като не
се възприема твърдението на жалбоподателя, че за органа е налице задължение на
този етап от производството да посочи и точно по кой метод ще бъде определена
новата митническа стойност и въз основа на какви доказателства. Последното
задължение органа е изпълнил, чрез изготвяне на констативен доклад, с оглед
разпоредбата на чл. 84л от ЗМ.
Така изготвения констативен доклад по чл. 84л от
закона, от външна страна притежава реквизитите, предвидени от закона. Същият
съдържа подробно изложение на всички възприети от органа обстоятелства и
последиците от тях, както и посочване на правните основания, въз основа на
които ще бъдат приложени съответните последици. Доклада е връчен на управителя
на дружеството жалбоподател, като на жалбоподателя е предоставена възможност да
се запознае с всички обстоятелства въз основа на които ще се основава неблагоприятния
административен акт.
Последващият етап от производството, съгласно чл. 29,
вр. чл. 22 § 6 първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, задължава
административния орган преди издаване на акт от вида на процесния да уведоми
лицето за неблагоприятните последици, които ще следват от издаването на акта,
да му съобщи мотивите, на които ще се основава същия, да му даде възможност да
се запознае с всички доказателства, въз основа на които ще се основава бъдещия
неблагоприятен акт, както и да му предостави възможност да изрази своето
становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го
е получил.
В чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено и минималното
съдържание на съобщението по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) №
952/2013, като в
него следва да е посочено: а) документите и информацията, които митническите
органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; б) срокът, в
който съответното лице трябва да изрази своето становище, считано от датата, на
която е получило съобщението или се счита, че го е получило; в) упоменаване на
правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в
буква а), съгласно приложимите разпоредби.
По преписката е представено Писмо рег. № 32-160568 от
28.05.2021г. (т. 1, л. 89 - 93), в което са изложени съображенията, намерили
място и в мотивите на оспореното решение. В съобщението е указан и определеният
срок за изразяване на становище по изложените в него мотиви – 30-дневен от
получаване на уведомлението. Писмото обаче, като съдържание, не отговаря на
изискването по чл. 8, § 1, б. "а" от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447. В също липсва посочване на
митническите декларации с получател – трето лице, стоките по които са
използвани като аналог за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. търговските документи,
съпровождащи тези митнически декларации и съдържащи описание на използваните
като аналог стоки. Последното обстоятелство е ограничило възможността на
жалбоподателят да се запознае със същите и да изрази становище по отношение на
това дали използваните за сравнение от митническите органи стоки действително
са сходни на внесените от него. Не може да се приеме и че посочването на тези
данни в доклада замества въведеното с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 8, § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 изискване в случая. На първо място касае се за две отделни по характера си процедури – от една страна доклада, с който
проверката по последващ контрол приключва и от друга – уведомително писмо, с
което след приключване на проверката и преди издаване на решението съответно
лице се уведомява за предстоящото издаване на неблагоприятен за него акт. Наред
с това, дори да би могло да се приеме обратното, в случая в уведомителното
писмо е посочено че същото се издава във връзка с констатациите от доклада, но не
е посочено че решението ще се основава именно на митническите декларации
извлечени от базите данни и използвани за определяне на митническа стойност, цитирани
в таблица 2 от доклада, като липсва и препращане към таблиците на доклада, вкл.
към посочената таблица 2.
Изложеното налага извод за издаване на оспорения акт
при допуснато нарушение на административно производствените правила, което
следва да се квалифицира като съществено такова, доколкото е рефлектирало пряко
върху правото на защита на проверяваното дружество и на възможността му да се
запознае в пълнота с всички обстоятелства, въз основа на които органа ще
постанови акт рефлектиращ неблагоприятно в правната му сфера. Нарушаването на изискването на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) №
952/2013, накърнява
правото на защита на жалбоподателя, поради което съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, а оттам – и основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения
административен акт.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по член 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и впоследствие на решението за
корекция, произтича от общото правило на член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС)
№952/2013, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за
заявителя решение.
Въз основа
на изложеното, в тежест на митническия орган е да обоснове на първо място
„основателността“ на своите съмнения, неприемането на декларираните договорни
стойности на внасяните стоки и решението си по член 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че стойността на стоките не може да се определи по
реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, поради което я определя по вторичните
методи на член 74 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. член 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Спорните в настоящото производство въпроси са свързани
с това дали са налице предпоставките за възникване на обосновано съмнение, че
декларираната от жалбоподателя митническа стойност е реалната договорена
стойност за процесните стоки и правилно ли е приложено правилото на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 при извършеното от органа
определяне на нова митническа стойност.
Правната уредба, касаеща определянето на митническата
стойност на въвежданите на територията на съюза стоки с необщностен произход, е
хармонизирана напълно чрез Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 Октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Основната
уредба, която касае определянето на митническата стойност, върху която се
следват митните сборове се намира в Глава 3 на Кодекса, именувана Стойност на
стоките за митнически цели. В разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е установен общия принцип за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е.
въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ, с местоназначение митническата територия на Съюза.
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност.
Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, те могат да поискат от декларатора
да предостави допълнителна информация – съгласно чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/
2015/2447, а ако
съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация,
съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да
решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Терминът "основателни
съмнения" няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за
изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен
случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства.
В Решение по дело С-291/15, т. 38 и т. 44 Съдът приема, че
такова конкретно и установено несъмнено обстоятелство може да е и изключително
ниската договорена стойност на внасяните стоки, съпоставена със
средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки.
Съгласно
чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70,
тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф
2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Прилагането на §
3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на
митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност
не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а)
Споразумението за прилагане на член
VII от Общото споразумение за митата и търговията;
б) ) член
VII от Общото споразумение за митата и търговията;
в) настоящата глава. Предвидените
критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може
да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи
следващото такова, при спазване на установената от регламента поредност.
Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат
да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация - съгласно чл.
140, § 1 от Регламента за изълнение, а ако съмненията им не отпаднат и след
предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, § 2 от
Регламента за прилагане, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В този случай следва се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, като в тежест
на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да
докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Съгласно
чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква
от а) до г) на Регламент (ЕС) № 952/2013
се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да
се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно § 2 на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в
разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно
чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне
на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности. Според § 5 на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема
предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или
сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност
се определя.
„Идентични
стоки“, съгласно чл. 1, § 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоките,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните
различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение
отговарят на определението, от третирането им като идентични. Съгласно чл. 1, §
2, т. 14 „сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на митническата
стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка“.
Според
постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли
При
прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава, а лицето, което участва пряко или косвено в извършването на
митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол - чл. 15, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013. На това
принципно положение е основана и процедурата по чл. 140 § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда намесата
на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата
от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да
е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари
За да мотивира издаването на процесното решение
административният орган е посочил наличието на възникнало основателно съмнение
относно реалността на декларираната митническа стойност по описаните в
решението 36 броя митнически декларации за внос на стоки под режим
"допускане за свободно обращение" от несъюзна стока, с държава на
изпращане/износ – Турция, и държава на получаване - България, като според органа
декларираната цена е необичайно ниска за стоки от същия вид. Предвид липсата на
друга информация за установяване на точността на договорената стойност на
стоките на проверяваните митнически декларации е преценена невъзможността за
прилагане на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
След като последователно е анализирал възможността за
прилагане на посочените в чл. 74 от Регламента методи, административния орган е
направил извод, че спрямо процесните стоки са неприложими методите по чл. 74, § 2, букви "а", "б"
"в" и "г" от Регламент /ЕС/ № 952/2013, поради липса на достатъчно данни
относно декларирани митнически стойности за идентични стоки от същия изпращач
до същия получател, декларирани и приети митнически стойности за "сходни
стоки" с произход Турция, данни за единична цена, на която се продава
стоката на територията на съюза, физически характеристики, качество, репутация,
търговска марка, единични цени и т. н. В конкретния случай е приел, че новата
митническа стойност следва да се определи при прилагане на разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
В случая възприетия от митническите органи извод, че декларираната митническа стойност не представлява действителната
договорена стойност по смисъла на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е
основан на данните от информационната система "THESEUS" на Joint
Research Center, според които митническата стойност на стоките по проверяваната
ЕАД е под 50% от средностатистическата стойност на внасяни стоки с идентичен
код от същата страна. Констатирано е и несъответствие на представените по време
на проверката документи „para makbuzu”
с първоначално приложените такива към процесните митнически декларации, в които
е отразена противоречива информация относно момента на плащане и стойността на платените суми по едни и същи
фактури, които не позволяват да се установи какъв е точният размер на
действително платената цена за стоките. Установена е липса на представени
външнотърговски договори или други доказателства удостоверяващи търговските
взаимоотношения на дружеството жалбоподател с неговите контрагенти от Р.Турция,
както и такива удостoверяващи извършен обмен на валута, както и е
установено, че при регистриране на митническите декларации, с които процесните стоки
са допуснати до обращение в е.д. 8/5 е деклариран“Вид на сделката“ код 11„Окончателна
покупка/продажба“, който код не съответства на обясненията на управителя на
„Брадърс 07“ЕООД и разходните касови ордери, сочещи че плащанията към
доставчика са осъществявани частично и след датата на вноса.
Според настоящия съдебен състав установените
от митническите органи несъответствия и противоречия в представените от
дружеството документи“para makbuzu“, касаещи
едни и същи доставки, несъответствията между обясненията на управителя и РКО за
плащанията от една страна и декларираното в митническите декларации, како и
липсата на договори доказващи конкретните взаимоотношения на оспорващото
дружество с доставчиците си от РТурция и обмен на валута, са достатъчни да
обосноват основателно съмнение у митническите органи относно действително
договорената цена между страните по сделката по смисъла на чл. 140, § 1 от
Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като същото не е опровергано с
представените от жалбоподателя в хода на проверката доказателства. Нещо повече, тези несъответствия се потвърждават и от изготвената в
хода на съдебното производство съдебно – счетоводна експертиза по въпроси 1, 2
и 3. Предвид установените и от допълнителната съдебно – счетоводната експертиза несъответствия в представените по делото документи „para makbuzu” и данните от останалите доказателствени
източници, съдът приема, че митническата стойност не може да се определи по
реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., въз основа на действително
заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките, а следва да се приложи
чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
В оспорения акт административният орган е посочил, че при определяне на новата митническа стойност е приложен метода по чл. 74, § 3 от Кодекса - при прилагане на
"разумна гъвкавост" между метода на договорната стойност на стоки и вторичните методи по чл. 74, § 2 от МК. В случая остойностяването на стоките е определено въз
основа на вече приети митнически стойности на стоки със „сходно описание“,
произведени в същата държава или друга държава, които имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение.
Сравнителната информация относно митническите
декларации послужили като основа за определяне на митническата стойност по реда
на чл. 74, §3 от МКС, органът излага в табличен вид, чрез посочване на номера
на МД и номера на конкретната стока от същата, чиято стойност е възприета като
действителна договорна и е използвана за определяне на новата стойност по
конкретна стока от процесните. В таблицата не се съдържат данни за датата на
подаване на съответната декларация, за вида на стоката, търговската марка на
същата, вида на материалите от които е произведена, държавата на произход и нейното количество. По отношение на тези
стойности органът е посочил, че не са и не биха възникнали съмнения, относно
коректността на декларираната митническа стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че при
определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3
от Регламент (ЕС) № 952/2013, при прилагане на
"разумна гъвкавост" между метода на договорната стойност на стоки и вторичните методи по чл. 74, § 2 от МК,
мотивите на оспореното решение следва да съдържат конкретна информация за
използваните като аналог стоки, чието описание не се изчерпва само в посочване
на митническата декларация, с която те са внесени и техния код и митническа
стойност, а следва да обхваща всички техни съществени белези, въз основа на
които административният орган е стигнал до извода за достатъчно сходство със
стоката, чиято митническа стойност се определя. Такова описание в оспорения акт
липсва. В мотивите на същия са посочени единствено декларациите на третото
лице, в които са декларирани стоки със същия код по КН като внесените от
жалбоподателя, без да е обосновано защо митническите органи считат същите за
сходни.
В процесния случай липсва извършен от органа
анализ относно характеристиките на стоките. Последното препятства съда да
извърши проверка относно възприетото от органа сходство между процесните стоки
и тези взети за сравнение. Следва да се посочи, че сходството на стоките не
следва автоматично от класирането им с един и същи код по КН, а от установеното
сходство по отношение на различни характеристики, като материя, качество на изработка, принадлежност към определен бранд, които определят
тяхната цена. Следователно, за да се приеме, че две стоки са със сходно описание, имат подобни характеристики, подобни съставни материали, не е достатъчно те
да се класират с един код по КН и да имат едно и също предназначение. В случая
е посочено от митническия орган, че стоките от сравняваните МД имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Последното обстоятелство обаче не е видно от представената в табличен
вид от органа информация в процесното решение, а и не беше установено посредством
допустимите в съдебното производството доказателствени способи. Тук е мястото
да се посочи, че именно в тежест на административният орган е да докаже
твърденията, въз основа на които е издаден оспорения акт. От предприетатата от
органа доказателствена активност, в настоящото съдебно производство, не би
могло да се стигне до еднозначен и безспорен извод, че стоките взети за
сравнение при определяне на новата митническа стойност са взаимнозаменяеми с
тези от процесните митнически декларации. При тези данни не може да се направи извод,
че стоките, предмет на процесния внос, и тези по сравняваната МД са
сходни.
Телеграфното изброяване номерата на
митническите декларации и номерата на стоките без направено от органа описание
на същите, води на извод за немотивираност на предприетия от органа подход за
определяне на новата митническа стойност на процесните стоки, именно по реда на
чл. 74, §3 от МК. Предвид липсата на надлежно изложени фактически обстоятелства
релевантни за определяне на митническата стойност по този ред, не следва същите
да бъдат изследвани в съдебното производство.
Следва да се посочи, че от изложената от
митническия орган фактическа обстановка в процесния акт, не само не се стига до
извод за наличие на обстоятелствата обосноваващи прилагането на метода по чл.
74, §3 от МК за определяне на новата митническа стойност, а и до такъв за липса
на съобразяване на всички правила относими съм определяне на митническата
стойност по този ред. Съгласно чл. 144, § 1
Регламент (ЕС) № 2015/2447 при определяне на
митническата стойност по член 74,
параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при
прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74,
параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във
възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.
В процесното решение органа се е позовал
именно на този метод, наред с което е приел, че тази разумна гъвкавост, ще бъде
приложена по отношение на сходни стоки. Последното изисква при определяне новата митническа стойност
органа да се съобрази и с разпоредбата на чл. 141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, съгласно който при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на член 74,
параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се
използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя.
Съгласно чл. 141, § 5 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 договорната
стойност за стоки, произведени от различно лице, се взема предвид само в случаите,
когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки,
произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.
При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се
коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище
и/или количествата. Това е и необходимо, тъй като както сочи и
вещото лице Й. при изслушването му в
съдебно заседание на 02.05.2023г. който сочи, че ако количеството е крещящо
различно, а цените са приблизителни, това дава изкривяване на информацията .
От
събраните в хода на съдебното производство доказателства и приетото по делото
допълнително заключение на вещото лице Й. се установява по безспорен начин,
че в период близък до проверявания „А.
Голд“ ЕООД и „Теоспед 2005“ ООД са внасяли стоки от Република Турция в
Република България, с идентични тарифни
кодове, с еднакви или приблизително еднакви количества, като тези
внесени от дружеството жалбоподател и предмет на настоящото
производство, като цените на „Брадърс 07“ ЕООД, са приблизително еднакви и/или
с незначителни разлики от цените на посочените две дружества. Административният
орган обаче не е взел предвид и дори не е обсъдил наличието на така
осъществения внос на стоки, внесени през същия период. Подадените от посочените две дружества МД са били налични в митническите бази данни,
съответно от същите е можело и следвало да се извърши преценка на това дали
внесените от тези две дружества стоки имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, дали стоките са произведени от същото лице, което е
произвело и стоките по МД на оспорващото дружество, респ. дали доставчиците на
същите стоки са еднакви, и оттук да направи извод дали внесените от тези
дружества стоки идентични тарифни кодове с еднакви или приблизително еднакви
количества, изпълняват същите функции и могат да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Това в случая не е
сторено, което от една страна е довело до нарушение на принципа на чл. 35 от АПК и от друга страна е довело
до немотивираност на решението.
Наред с горното, в оспореното решение не се
сочи митническа стойност на взетите за сравнение стоки да е била коригирана с определен
процент на основание чл. 141,
§ 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, предвид разликата в количествата
по процесните МД и тези взети като носещи информация за
действителна договорна стойност на сходни стоки.
В процесния случай, безспорно от приетите по
делото митнически декларации създадени като електронни документи и
приложени по делото като такива, се установява разлика във внесените количества
от процесните стоки, с тези взети за сравнение, както и че част от стоките по
МД с които тези на „Брадърс 07“ЕООД са сравнявани са стоки на утвърдени в
търговски марки - ***. Последното води на извод за наличие на
разлики, което обстоятелство органа въобще не е обсъдил в оспорения акт. Липсва
и извършена на основание чл. 141, § 1 Регламент (ЕС)
№ 2015/2447 корекция на установената цена по сравняваните декларации с определен процент. Такава корекция следва да бъде извършена с оглед
обстоятелството, че процесните стоки не носят белезите на определен пазарен
бранд, за разлика от част от стоките взети за сравнение. Последното води на
логичен извод за обосновано по-висока стойност на стоките взети като база за
сравнение и за необосновано придаване същата стойност на стоки по отношение на
които не са налице подобни характеристики. Отделно от това не е извършено
сравнение и касателно търговското равнище на внесените стоки.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не
кредитира допълнителното заключение на вещото лице Й., в частта на поставения
му допълнителен въпрос 1, по който му е
било възложени да посочи по кой от методите посочени в чл.70 и чл. 74 от
митническия регламент следва митническата стойност да бъде изчислена. При
отговора на въпроса в констативната част на заключението вещото лице се е
задоволило да цитира нормативната уредба и да посочи, че за стоките липсват
мостри, технически спецификации и други документи и информация необходима за
прилагане на един от посочените методи, поради което не може да предложи друг
метод, различен от този който е използван от митническите органи. Този отговор
не може да се приеме надлежно обоснован. Вещото лице е следвало подробно да
анализира внесените в същия или приблизително същия период от Република Турция
в Република България стоки, да прецени
има ли такива със сходно описание, декларирани със същия код, да
анализира налице ли са били вкл. стоки внесени от същия доставчик, в какви
количества, на какви цени и едва тогава да даде отговор на поставената задача.
В случая това не е сторено, поради което експертното заключение в тази му част
съдът не възприема. Оттук съдът не възприема и отговора на останалите поставени
допълнителни задачи на вещото лице Й., доколкото отговора по въпрос 1, е
свързан с отговора на въпрос 2, и необосноваността на първия предпоставя и
невъзможност съда да цени заключението по поставените два допълнителни въпроса
в цялост.
С оглед изложените съображения съдът приема, че не е обосновано
приложението на чл. 144, вр. чл. 141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 74,
§ 3 от МК, поради което обжалваното решение е незаконосъобразно в частта, с
която е определена митническа стойност на стоките предмет на процесните МД, като издадено в
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед формирания извод за незаконосъобразност на обжалваното решение
в частта, с която е определена митническата стойност, следва да се приеме, че
неправилно са
променени данните по МД по т.2 от решението и неправилно е определена и
данъчната основа, чийто размер се определя от митническата стойност на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. Ето защо, решението следва да се отмени и в
частта, с която е определено задължение за
довнасяне на ДДС в размер на 2 066 496.04 лева.
При този изход на спора и
предвид своевременно направеното искане, следва да се присъдят на жалбоподателя
разноски по делото в размер на 5030 лева, от които 50 лв.
дължимо внесена ДТ( том1, л.48), общо 4180 лева внесен депозит за вещи лица (том 6-л.2148,том 6-л.2174,том 7-л.2636,том7-л.2638 и
том 8) и 800 лева за заплатен адвокатски
хонорар (том 1, л. 140). Разноските, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на
Агенция "Митници", която е юридическото лице – чл. 7, ал. 1 от ЗМ, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспорения акт.
Мотивиран от горното, на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
РТД-3000-1764 от 30.07.2021 г. на Директора на Териториална дирекция Тракийска
(ТД Тракийска) към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция
"Митница" да заплати на „Брадърс 07“ ЕООД сумата от 5030.00 лв. представляваща
разноски по адм.дело № 810/2021г. по описа на
АдмС-Хасково.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
връчване на съобщението.
СЪДИЯ: