Р Е Ш Е Н И Е
№ 260048/23.9.2020
г. 23.09.2020 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ
наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КИРКОВ
Секретар В.Г.
като разгледа докладваното от
съдия Кирков
АНД №786/2020г. по описа на
ЯРС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на “Каприз
-2005 ООД ***,подадена чрез процесуалния му представител адвокат Р.С.-БАК против наказателно
постановление №496080- F 534932/19.02.2020г.издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас-ЦУ на НАП,с което на дружеството на осн. чл.185,ал.2,вр. ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118 ,ал.4 от ЗДДС ,вр. §21,ал.2 от ПЗР към Наредба №
Н-18/2006г. за регистриране и
отчитане,чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби ,чрез електронен магазин
му е наложено имуществена санкция в размер на 500лв.
С жалбата се иска от съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно,поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Твърди се ,че в
издаденото НП описанието на нарушението е неясно, не е посочена датата на
извършване на нарушението и не са
обсъдени обстоятелствата при които е извършено, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.Излага се и ,че към датата на проверка- 06.01.2020г. дружеството не е
имало задължение да води книга за дневните финансови отчети за 2019г., което
задължение е отпаднало от 02.07.2019г.,поради настъпилите изменение в Наредба
Н-18/2006г.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че събраните по делото
доказателства установяват по безспорен начин
извършеното нарушение, а в процедурата по установяване на нарушението и
налагане на наказанието не са допуснати нарушения, имащи характера на
съществени такива и представляващи основание за отмяна на НП. Пледира НП да
бъде потвърдено и да се присъди юрисконсутско възнаграждение.
След цялостна преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 06.01.2020г. служители на
ТД на НАП-Бургас извършили проверка в
търговски обект – ресторант „Каприр“ находящ се в ***, стопанисван от дружеството –жалбоподател.В хода на същата се
установила ,че в обекта имало монтирано
фискално устройство,което не било с коригирана
версия на фърмуера и не генерирало дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки
ден, през който в устройството са
регистрирани продажби.
При проверката на книгата за дневни финансови отчети за
2019г. се установило ,че за 31.12.2019г.
дружеството не е изпълнило задължението
си да отпечата дневен финансов отчет с нулирани
и запис във фискалната памет и в Клен, при положение ,че имало
регистрирани продажби.
За извършената проверка бил
съставен протокол № 0362085/06.01.2020г.
За констатираното нарушение на
дружеството- жалбоподател бил съставен АУАН № F354932, в който
актосъставителят квалифицирал нарушението
по чл.118 ,ал.4 от ЗДДС ,вр. §21,ал.2 от ПЗР към Наредба № Н-18/2006г на
МФ.
Акта бил съставен в
присъствието на законния представител на дружеството и подписан без възражения.
В последствие на 19.02.2020г.при
идентично фактическо и юридическо описание на
нарушението е издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка,
съдът прие за установена от показанията на
разпитания по делото свидетел, както и от приложените и приобщени писмени доказателства.Съдът
кредитира показанията на разпитания свидетел като обективни, логични,
непротиворечиви по главния факт от предмета на доказване, съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима, а по същество – частично основателна, поради следните съображения:
Съдът счита, че не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно- наказателното производство по налагане на имуществена санкция
на дружеството.
АУАН и НП са издадени при спазване на
императивните изисквания на чл.42 ,43 и 57 от ЗАНН .Нарушението е
описано ясно ,точно, със всичките му обективни признаци и не са налице пороци,
които да ограничават правото на санкционираното
лице да разбере какво нарушение се
твърди ,че е извършено.Индиция за това е
и обстоятелството ,че АУАН е подписан без възражения и в
законоустановения тридневен срок не са подадени възражения. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН .
От материална
страна, фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП-
че не е
отпечатан пълен дневен фискален отчет с нулиране и запис във фискалната памет
за 31.12.2019г, не се оспорват от жалбоподателя и се възпроизвеждат от всички
събрани в хода на съдебното следствие
доказателства- гласни и писмени.При тези
данни съдът намира нарушението, описано в НП и извършването му от дружеството-жалбоподатея за доказано по несъмнен и безспорен начин.
Съдът намира за
неоснователно възражението ,че с промяната на чл.39, ал.1 от Наредба № H-18/2096 г.,
считано от 02.07.2019 г., е отпаднало задължението на търговеца за отпечатване
на дневни финансови отчети.
Наред с това изменение на чл.39, ал.1 от наредбата, са
приети преходни и заключителни разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
№Н-18/2006 г., в сила от 02.07.2019 г. В §21, ал.2 ПЗР се сочи, че до
привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.
39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да
отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в
КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през които в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции, като в последствие с ДВ. бр.52 от 2 Юли 2019г. изм. и доп. ДВ.
бр.68 от 31 Юли 2020г. този срок е
удължен до 30.09.2020г.
Изискванията на
чл.39, ал.1 от Наредба № H-18/2006 г., съгласно тези изменения, са всяко
фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, да
генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през които в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.
В случая след
като към датата на проверката 06.01.2020г. ФУ в обекта не е било с коригирана версия на фърмуера,
то дружеството е било длъжно да отпечата
за 31.12.2019г. дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната
памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, каквото е
условието ,установено в §21 ал.2 от ПЗР на Наредба Н-18/2006г.
Досежно
наложената имуществена санкция .
АНО правилно е
приложил санкционната норма на чл.185,ал.2,изл.2 ,вр. ал.1 от ЗДДС, с оглед ,че е случаят спада към тези
извън случаите на продажба и не води до
неотразяване на приходи.
При
индивидуализацията на размера на наложеното наказание
административно-наказващият орган се е съобразил с всички обстоятелства,
визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и го е определил в минимален размер,който е
справедлив и съответстващ на извършеното нарушение .
При този изход
на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането
на искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсулскто възнаграждение в размер на 100 лв. се явява основателно и следва
да се уважи.
Съгласно чл.63,
ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните
производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в
случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че
в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт (както е в
случая за НАП), се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвъря
определения в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален
размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.
Водим от горното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №496080-
F 534932/19.02.2020г.издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас-ЦУ
на НАП, с което на “Каприз -2005 ООД ***
на осн. чл.185,ал.2,вр. ал.1 от ЗДДС, за нарушение на
чл.118 ,ал.4 от ЗДДС ,вр. §21,ал.2 от ПЗР към Наредба № Н-18/2006г е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА“Каприз -2005 ООД *** да
заплати на НАП- гр.София сумата от 100/сто
лева/,представляваща юрисконсутско
възнаграждание.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: