№ 7783
гр. София, 20.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110140055 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „************“ АД срещу Агенция
„*************“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 450 лв., получена без
основание сума за компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, ведно със
законната лихва върху сумата от 18.07.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 10.06.2021 г. е издаден ел. фиш № ******** от устройство №
***** за установено от ел. система за събиране на пътни такси административно нарушение,
изразяващо се в това, че на 10.06.2021 г. в 11:52:00 АМ часа ППС с рег. № ********,
регистрирано на името на „************“ АД се е движело по път ***, км. 50+247 м.,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е заплатена
дължимата пътна такса. Посочва, че след получаване на ел. фиш, ищцовото дружество е
заплатило на АПИ сумата от 450 лв. в указания двуседмичен срок. Посочва, че след справка
се установило, че процесният пътен участък, за който е издаден ел. фиш, а именно път **, км
50+427 м. или автомагистрала „******“, свързваща ГКПП ******* и гр. ******, не е
изграден и въведен в експлоатация съгласно законовите изисквания и на път ** няма
изграден км. 50+427 м. Поради това поддържа, че не са били налице основания за заплащане
на сумата по посочения ел. фиш, тъй като времето, мястото, начинът на извършване на
деянието и самоличността на извършителя са основни елементи на всяко административно
нарушение и следва да бъдат доказани от наказващият орган по несъмнен начин. Посочва,
че предвид доброволното заплащане на сумата, не е образувано административно-
наказателно производство. Счита, че престираната сума в размер на 450 лв. се явява
недължимо платена и ответникът се е обогатил неоснователно, поради което му дължи
връщането й. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Агенция
1
„*************“, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Посочва, че събирането на компенсаторни такси е дейност с административен характер,
предполага отношения на власт и подчинение, както и че компенсаторната такса е със
санкционен характер, установена с чл.10, ал.2 Закона за пътищата и представлява публично
държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, поради което възстановяването й
не може да стане по гражданскоправен ред и гражданския съд не е компетентен да разреши
правния спор. По същество, оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва
твърденията на ищеца, че процесният участък, на който е осъществено нарушението, а
именно път **, няма изградена пътна настилка в участъка км 50+427 м. Посочва, че в чл.10,
ал.3 ЗП е предвидено, че списъкът на пътищата от републиканската пътна мрежа, за които
може да се събира винетна такса или тол такса за изминато разстояние, се приемат с решение
на МС. В процесния случай, в Приложение № 1, под т.I „Автомагистрали“ на Решение №
959 от 31.12.2018 г. на МС път **- магистрала „******“ е включена в списъка на
участъците, за които се събира и дължи пътна такса. Заявява, че с изменение ДВ-бр.19/2020
г., в сила от 06.03.2020 г., е създадено изключение от правилото за таксуване, но само по
отношение на задължението за плащане на винетна такса за участъка път ** „******“, в
участъка на ********** от км. 49+500 до км. 69+900. Поради това посочва, че пътният
участък, в който е констатирано нарушението – контролна точка № *****, се намира в пътен
участък, съставляващ част от платената пътна мрежа. Заявява, че в процесния случай на
10.06.2021 г. в 11:52 часа е регистрирано нарушение № ******** за ППС с рег. № ********,
установено при заснемане от стационарна контролна точка № *****, на път ** км. 50-427
нарастващ километър, област ******-град. Твърди, че към момента на нарушението за
процесното ППС не е била заплатена дължимата държавна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, за
посоченото ППС е нямало нито валидна маршрутна карта, нито получена тол декларация за
преминаването. Поддържа, че съгласно действащата нормативна уредба извършените
снимки и видеозаписи за установено нарушение, извършени от ел. система за събиране на
пътни такси, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС,
неговата табела с рег. №, датата, часът и мястото на движение по участък от път, включен в
участък от платената тътна мрежа и местонахождението на техническото средство. Поради
това оспорва, че заплатената сума в размер на 450 лв. е заплатена без основание. Посочва, че
основанието за заплащане на сумата е компенсаторна такса по чл.10, ал.2 ЗП в производство
по чл. 198е, ал. 2 ЗДвП. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
е заплатил компесаторната такса.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
да получи, респ. да задържи получената сума.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да
бъде отделено обстоятелството, че ищецът е заплатил на Агенция „*************“ сумата
от 450 лв., представляваща компенсаторна такса по чл.10, ал.2 ЗП за това, че на 10.06.2021 г.
2
в 11:52:00 АМ часа ППС с рег. № ********, регистрирано на името на „************“ АД
се е движело по път ***, км. 50+247 м., включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за
посоченото ППС да е заплатена дължимата пътна такса.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се
приемат.
Искането на ищеца да бъде задължен ответника на основание чл. 190 ГПК да
представи по делото в заверено копие строителните книжа, удостоверяващи въвеждането в
експлоатация на автомагистрала „******-път **, в зоната обхващаща км 50+427, е
допустимо и относимо към предмета на делото и следва да се уважи
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответника в срок до откритото съдебно
заседание да представи по делото в заверен препис строителните книжа, удостоверяващи
въвеждането в експлоатация на автомагистрала „******-път **, в зоната обхващаща км
50+427, като му УКАЗВА, че при непредставянето на документите съдът може да приеме за
доказани фактите, относно, които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства съгласно чл. 161 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.05.2024 г. от
13:40 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА,
че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
3
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4