Решение по дело №247/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 204
Дата: 31 декември 2021 г.
Съдия: Радослав Кръстев Славов
Дело: 20213001000247
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Варна, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000247 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по жалба на адв. Д.В. от АК-Варна, като пълномощник на
„НУР ПИЛЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Игнатиево, общ Аксаково, обл.Варна, представлявано от управителя М. Ж.
А.-Т., гражданин на К., срещу решение № 38 от 22.02.2021год. постановено
по т.д. № 1066/2020год. на ВОС с което съдът е уважил молбата на
„Канарини“ЕООД по чл.625 ТЗ, открил е производство по несъстоятелност
на длъжника „Нур Пиле“ЕООД и е обявил начална дата на
неплатежоспособност-01.01.2020год.
В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, поради необоснованост, незаконосъобразност и
допуснато нарушение на процесуалните правила при постановяването му, по
изложени съображения.
Основните са срещу извода на съда, че молителят „Канарини“ЕООД е
надлежен кредитор с вземания по търговска сделка и е лице от кредиторите
по чл.625 ТЗ, както и че са налице останалите предпоставки за откриване на
1
производството по несаъсътоятелност.
Счита, че в нарушение на принципа на засиленото служебно начало в
производството по несъстоятелност, съдът не е уважил искане на длъжника да
бъде дадена възможност на вещото лице да извърши повторна ССчЕ, с която,
като се вземат в предвид представените и приети от съда писмени
доказателства, които не са оспорени от молителя, да се установи дали
дружеството е в състояние на неплатежоспособност, като се вземат в предвид
представените нови доказателства-споразумение и актуален баланс и ОПР на
дружеството. Съдът не е преценил, че представените от длъжника в
последното съдебно заседание писмени доказателства, отричащи
легитимацията на ищеца са нововъзникнали по см. на ГПК-а именно-
приключила публична продан и факта на постановен акт на ЧСИ за
разпределение на суми в хода на изпълнителното производство срещу
имущество на длъжника, споразумение с кредитор и баланс, удостоверяващ,
че активите на дружеството са достатъчни за покриване на пасивите и на
краткосрочните му задължения.
С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено ново, с
което молбата по чл.625 ТЗ бъде оставена без уважение.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е
допустима, поради което следва да бъде разгледана.
Насрещната страна „Канарини“ЕООД, чрез писмен отговор на
процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна, по изложени
съображения. Твърди, че задължението е признато от длъжника „Нур
пиле“ЕООД и е разсрочено в нотариално заверено споразумение от
17.02.2020год., с което е поел задължението да погаси сумата разсрочено.
Оспорва твърдението, че сумата е погасена. Твърди, че с молба от
18.06.2020год. са образували изпълнително дело № 1050/2020год. по описа на
ЧСИ Л.Станев, въз основа на изп.лист, издаден по реда на чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 5815/2020год. на ВРС. До настоящия момент вече повече от 6месеца
длъжникът не е погасил вземането на „Канарини“ЕООД /по см. на чл.608ал.4
ТЗ.
От молителя „Канарини“ЕООД е постъпила частна жалба срещу
постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 287/16.03.2021год. с
което искането за допълване на решението чрез присъждане на направените
2
разноски е оставено без уважение. Счита направения извод на съда, че
жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски за
необоснован, по изложени съображения.
Насрещната страна счита частната жалба за неоснователна.
С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено ново, с
което молбата бъде уважена, като се открие проивводство по несъстоятелност
на въззивното дружество.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е
допустима, поради което следва да бъде разгледана.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва, чрез
процесуални представители, както и чрез писмени бележки от същите.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка
на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна,
поради следние съображения:
Производството пред окръжния съд е образувано с молба вх.№
20525/18.09.2020 г. на „КАНАРИНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, за откриване на производство по
несъстоятелност на „НУР ПИЛЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, ПИ № 000518
- Птицеферма.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна: Към молбата по чл.625 са приложени следните
писмени доказателства за установяване активната легитимация на молителя:
Договор за покупко-продажба от 01.06.2018 г., Протокол за прихващане от
09.09.2019 г., Протокол за прихващане от 27.11.2019 г., Протокол за
прихващане от 14.01.2020 г. и Споразумение за разсрочване на парично
задължение от 17.02.2020 г. с нотариална заверка. Според т.І от
споразумението, „Нур пиле“ЕООД признава че дължи на „Канарини“ЕООД
сумата в размер на 366 471,48лв. по договора за продажба от 01.06.2018год.
По споразумението за разсрочване длъжникът е поел задължение да заплати
пета вноска в размер на 42 000лв. в срок до 15.04.2020год., шеста вноска в
размер на 42 000лв. –до 15.05.2020год. и седма вноска в размер на 42 000лв.-
до 15.06.2020год.Представените документи не са оспорени. Претенцията на
3
молителя се основава на твърдение за неплащане именно на посочените суми
в общ размер от 126 000лв.
Представена е Покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 1050/2020
г., на ЧСИ № 895, връчена на ответника на 09.07.2020 г., с която на последния
е връчена издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.д. №
5815/2020 г., на ВРС, XXI с. и е поканен да заплати на молителя и на НАП,
ТД - Варна, в качеството им на взискатели по делото общо сумата 262060.90
лв., от които публичните задължения възлизат на 111238.52 лв. към
09.07.2021год. Представени са приложените към молбата Заповед по чл. 417
ГПК, изпълнителен лист и удостоверение за наличие на задължения от НАП,
ТД - Варна. Според представеното пред настоящата инстанция удостоверение
от 14.06.2021год. /стр.44/ по изп.д. № 1050/2020 г., на ЧСИ № 895 Л.Станев,
по изпълнителното дело „Канарини“ЕОООД е получило сумата от 3042лв. на
04.12.2020год.-от суми по запорирани сметки. Размера на дълга на длъжника
към този взискател е в общ размер от 144 926,40лв. По изпълнителното дело е
събрана от публичната продан на вещно право на строеж сумата от
69 672,50лв. След превод на НАП на дължимото ДДС, остава неразпределена
сумата от 58 938,63лв., която е задържана и ще бъде преведена по посочена от
синдика сметка.
За установяване финансовото състояние на ответника, при разглеждане
на делото пред ВОС е назначена ССЕ, чието заключение е прието от съда
като компетентно и безпристрастно дадено. Според заключението, от анализ
на пасива на баланса на „Нур пиле“ЕООД, се установява, че за всички години
след учредяването, финансовите резултати от дейността на дружеството е
загуба в много голям размер. Към 01.01.2019год. натрупаната загуба е в
размер на 5 146 000лв.. през 2019год. финансовият резултат от дейността през
годината е загуба в размер на 3 965 000лв. Или общият размер на на
натрупаната загуба към 01.01.2020год. е 9 111 000лв. и де факто дружеството
е декапитализирано. След проверка на достъпните данни и анализ на
информацията, експертът е извел следните изводи: Ответникът не притежава
активи в достатъчен размер, с които да удовлетвори изцяло кредиторите си.
Не са налице данни за възможност да бъде подобрено финансовото състояние
на дружеството, което от своя страна да доведе до реализиране на такава
печалба, която да покрие задълженията към кредиторите. Експертът е
заключил, че затрудненията на длъжника имат траен и необратим характер,
4
което се констатира още от 2016 г. По отношение на заетите лица посочва, че
към 31.12.2019 г. те са 119 души, а към 26.11.2020 г. (датата на извършената
проверка) - 19 души. Стойностите на показателите за обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност сочат на затруднения за дружеството да погасява
краткосрочните си задължения. Стойностите на показателите за автономност,
финансова независимост и задлъжнялост са отрицателни числа за целия
период на анализа 2015-2019 г. Към всеки един момент на изготвяне на
счетоводния отчет за съответната финансова година 1 лв. пасиви не са
покрити със собствен капитал. Налице е зависимост от кредитори, липса на
финансова автономност, финансовата структура е влошена, поради
нарастването на размера на изискуемите задължения. Дружеството не
притежава ликвидни активи, с които да покрие задълженията си, а
дълготрайните активи са запорирани от НАП, за краткотрайните - вземания -
не е ясно доколко са събираеми, не е налице яснота каква е наличността на
продукция и незавършено производство към момента на експертизата. Не е
представен междинен отчет към датата на изследването. Към края на
финансовите години от периода 2016 г. - 2019 г. експертът констатира, че
нетния оборотен капитал е отрицателно число. Дефицит на нетен оборотен
капитал / разликата между краткотрайните активи и краткосрочните
задължения/ е налице през целия период след учредяване на дружеството, от
дефицит от -240 хил.лв. към 31.12.2016 г. до дефицит -1085 хил.лв. към
31.12.2019год.-отговор на въпрос №15-стр.183. Според заключението,
положителния размер на нетния оборотен капитал е критерий за
възможността на предприятието да посреща краткосрочните си задължения.
От неоспореното заключение на ССЕ, допусната от настоящата
инстанция, се установява следното: От извършената проверка в
счетоводството на „Нур пиле“ЕООД към 31.08.21год. се установява, че
дружеството има задължения към „Канарини“ЕООД в размер на 147 480,18лв.
Размерът на публичните задължения на „Нур пиле“ЕООД към 10.09.2021год.
са в общ размер на 70 339,99лв. На основание Споразумение от
02.06.2020год. между длъжника и „К. Мениджмънт Ейджънси, ЕООД за
разсрочване на търговски задължения за 24 месеца, „Нур пиле“ЕООД е завел
в счетоводството към 31.08.2021год. отсрочените задължения по
споразумението като дългосрочни.
Според т.3 /стр.98/, краткотрайните активи към 31.08.2021год. са
5
646 000лв., от които краткосрочни вземания в размер на 509 000лв.,
материални запаси 130 000лв., парични средства 6 000лв.:
Краткосрочните задължения към 31.08.2021год. във вариант на
разсрочено задължение към „К. Мениджмънт Ейджънси“ са в размер на
380 000лв., а с отчитане на задължението към ДФЗ –сумата от 196 469,46лв.-
задълженията са в размер на 576 000лв.
Изчислените стойностти на коефициента за обща ликвидност при
отчитане на отсрочените задължения като дългосрочно и неизискуемо, към
31.08.2021год. е 1,7-т.е.-същият е в препоръчителните стойности /1,5-2/, коеф.
За бърза ликвидност е 1,3553 /реф.ст.07-1,5/. Коефициентът за незабавна
ликвидност и за абсолютна ликвидност е 0,0158.
Като се зачете сумата от 196 469,,46лв.-задължение към ДФ
„Земеделие“ При вариант с отчитане на разсроченото задължение
коефициентът за обща ликвидност е 1,1215, а коеф. За бърза ликвидност е
0,8941: Коефициентът за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност са
0,0104. Във вариант без да се отчита разсроченото задължение към
свързаното лице, коефициентите за обща ликвидност, бърза ликвидност са с
по-ниски стойности. Коефициентите за незабавна ликвидност и абсолютна
ликвидност при отчитане на разсроченото задължение и без отчитане на отср.
Задължение, се отклоняват от препоръчителните стойности. Стойностите на
коефициентите за автономност са с отрицателни стойностти, поради това, че
собствения капитал е отрицателно число. Според заключението на ССЕ
/стр.64-65/, при вариант с отчитане на споразумението за разсрочване,
стойността на нетния оборотен капитал към 31.08.2021год. е положителна
величина, а при другия вариант е налице дефицит-таб.4 стр.-65. Към
посочената дата показателите за обръщаемост на материалните запаси, както
и периодите за събиране на вземанията и за погасяване на задълженията се
влошават, спрямо отчетната 2020год. Касовата наличност е 6 210,86лв., като
сметката е блокирана от НАП. Задължението към свързаното лице „К.
мениджмънт Ейджънси“ ЕООД е 1 592 065лв. –търговски задължения, освен
тях по договор за заем задължението е дългосрочно в размер на
4 373 974,53лв.
След преглед и преценка на писмените доказателства, както и
изразените становища на молителя, съдът прави следните изводи:
6
Предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по
чл. 625 ТЗ, според 608 ал.1 ТЗ са: Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни : т.1- парично задължение което да произтича от
търговска сделка, за което правно релевантни са качеството на длъжника,
като търговец и търговският характер на сделката: т.2- публично-правно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност,
или-т.3 задължение по частно държавно вземане.
Следва да се отбележи, че конкретно неизпълнение по търговска сделка
не е критерий за неплатежоспособност. Това е така, понеже има случаи, по
които на различни основания, търговецът счита, че не дължи конкретната
сума и въпреки че има възможност, не погасява задължението. Предвид
изложеното, критерий за обявяване на търговец в несъстоятелност е
цялостното състояние на финансите му. Материалните предпоставки на
търговската несъстоятелност са следните:1. Да се касае за правен субект,
който има качеството на търговец и 2.спиране на плащанията като обективно
установено състояние на невъзможност на длъжника да погасява изискуеми
ликвидни парични задължения, произтичащи от търговска сделка, което
състояние към момента на постановяване на решението има траен характер.
Следователно, спирането на плащанията са правно релевантни за
несъстоятелността, само ако са последица от трайната обективна
невъзможност за търговеца да изпълнява задълженията си.
Установи се в процеса –ССЕ пред настоящата инстанция, както и от данни на
ЧСИ Л.Станев. че „Нур пиле“ЕООД към 31.08.21год. има задължения към
„Канарини“ЕООД в размер на 144 926,40лв. Размерът на публичните
задължения на „Нур пиле“ЕООД към 10.09.2021год. са в общ размер на
70 339,99лв. Последното плащане към молителя е извършено на 09.03.2020 г.
Предвид изложеното, следва да се направят следните изводи:
Според непротиворечивата практика на ВКС /Напр.Реш. № 64 от
23.03.2010год. на ВКС по т.д. № 959/2009год., ІІ т.о./, установените законови
презумции по чл.608 ал.2-4 ТЗ разместват доказателствената тежест при
установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност.
В производството по чл.625 молителят-кредитор следва да установи, че
притежава непогасено изискуемо парично задължение по търговска сделка,
по която длъжникът не е извършил плащане. В тежест на длъжника-ответник
7
по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението си, или че разполага с
имущество достатъчно за покриване на задължението, без опасност за
интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване
да обори установената от закона презумция, като докаже, че е
платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си. За да се
прецени, дали е оборена от длъжника презумцията, по чл.608 ал.3 ТЗ,
установяваща че неплатежоспособността се предполага, по делото следва да
се установи какво е било икономическото и финансовото на длъжника, с
оглед коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност.
Както се отбеляза, съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ, производство по
несъстоятелност се открива за търговец, който не е в състояние да изпълни
свое изискуемо парично задължение породено от или отнасящо се до
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане. Следователно, от значение за изхода на спора е, дали
дружествопто е в състояние да погаси безспорно установените и посочени по-
горе задължения по търговски сделки и публични задължения. Тази
възможност следва да се установи от търговската дейност, както и от
активите и пасивите на дружество „Нур пиле“ЕООД.
Първото направено възражение във въззивната жалба е за липса на
надлежна материално-правна легитимация на молителя „Канарини“ЕООД. По
това оплакване съдът съобрази следното:
До приключване на първото по делото съдебно заседание от страна на
ответника не са били наведени твърдения и ангажирани кореспондиращите
им доказателства за оспорване на активната легитимация на молителя, поради
което и възможността на длъжника да оспорва активната легитимация на
молителя е била преклудирана-/арг.чл.629 ал.4 ТЗ, т.1 от ТР № 1 от
3.12.2018год. на ВКС по т.д. № 1/2017год. на ОСТК./ За това възражението
следва да се остави без уважение. В допълнение, следва да се отбележи, че са
представени достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че
задължението към молителя „Канарини“ЕООД е реално и изискуемо. Този
извод следва от следните доказателства, които не са оспорени:- Договор за
покупко-продажба от 01.06.2018 г., Протокол за прихващане от 09.09.2019 г.,
Протокол за прихващане от 27.11.2019 г., Протокол за прихващане от
8
14.01.2020 г. и Споразумение за разсрочване на парично задължение от
17.02.2020 г. с нотариална заверка, по което длъжникът е поел задължение да
заплати пета вноска в размер на 42 000лв. в срок до 15.04.2020год., шеста
вноска в размер на 42 000лв. –до 15.05.2020год. и седма вноска в размер на
42 000лв.-до 15.06.2020год. В процеса длъжникът не е твърдял, че тези суми
са платени. Напротив-от извършената проверка в счетоводството на „Нур
пиле“ЕООД към 31.08.21год. се установява, че дружеството е осчетоводило
задължения към „Канарини“ЕООД в размер на 147 480,18лв. Следователно,
самият длъжник отчита задължения към „Канарини“ЕООД в посочения
размер. Безспорно е също, че страните по делото са търговци. Не е било
предмет на спор между тях, а и се установява от коментираните във
фактическата установеност доказателства, че сключените между тях сделки,
по силата на Договор за покупко-продажба от 01.06.2018 г. са търговски,
доколкото са свързани с търговската им дейност и в този смисъл са
търговски. При това, съдът преценява, че и задълженията, породени във
връзка с неизпълнението на търговската сделка, попадат в обхвата на чл. 608,
ал. 1 ТЗ. Между страните няма спор и относно съществуването и падежа на
задълженията на ответника към молителя, обективирани в представеното
Споразумение за разсрочване на парично задължение от 17.02.2020 г., по
което както се посочи, длъжникът е поел задължение да заплати пета вноска в
размер на 42 000лв. в срок до 15.04.2020год., шеста вноска в размер на
42 000лв. –до 15.05.2020год. и седма вноска в размер на 42 000лв.-
15.06.2020год. Не са налице твърдения и към датата на депозиране на
молбата задълженията да са били изпълнени.
Ето защо съдът приема, че кредиторът „Канарини“ ЕООД се легитимира
като надлежен кредитор на дружеството с изискуемо парично задължение,
произтичащо от търговска сделка. Този извод, не може да бъде разколебан, и
от представеното в настоящето производство доказателство-Удостоверение
от ЧСИ от 14.06.2021год. според което от продажбата на вещното право на
строеж с влязло в сила Постановление за възлагане е разпределена сумата от
58 938,63лв., която ще бъде преведена на посочена от синдика сметка. Видно
е, че други суми в изпълнителното производство не са събрани, като няма
друго имущество, което да е предмет на принудително изпълнение. Следва да
се отбележи също, че дружеството няма недвижими имоти, дълготрайните
активи са описани и запорирани от взискателя НАП, запорирани са и
9
паричните средства. Предвид изложеното, молителят „Канарини“ ЕООД се
легитимира като кредитор с неудовлетворено изискуемо вземане в размер на
144 926,40лв. Следователно, молителят има качество на кредитор по
търговска сделка по см. на чл.625 ТЗ с неудовлетворено вземане в размер на
144 926,40лв. Предвид направения извод, следва да се разгледа финансовото
състояние на длъжника, респективно в състояние ли е да удовлетвори
вземането на кредитора, при съобразяване на разпоредбата на чл.631 ТЗ-т.е. –
без опасност за интересите на кредиторите. Предвид изложеното, следва да
се разгледат предпоставките за неплатежоспособност.
Неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което
се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени изискуеми
парично вземания. За това, за да се отговори на този въпрос, е необходимо да
се изследва икономическото състояние на предприятието, а именно: -Да се
отговори, дали с краткотрайните си активи може да покрие краткосрочните си
задължения. За това е необходимо да се изследва финансово-икономическото
състояние на длъжника към момента на устните състезания, респективно
възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите.
Действително, съобразно ССЕ допусната пред настоящата инстанция, след
разсрочване на задълженията към свързаното лице, коефициентът за обща
ликвидност е 1,7, респективно 1,12 при съобразяване на сумата дължима на
ДФ Земеделие. –т.е попада в референтните стойности –над 1. Но в съдебната
практика трайно и непротиворечиво се приема, че простото съотношение
между активи и пасиви, залегнало в изчислението на коефициентите за
ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието за
неплатежоспособност /Напр. Реш.№32 от 17.06.2013год. на ВКС по т.д. №
685/2012год., ІІ т.о., Реш.№179 от 30.10.2017год. на ВКС по т.д. №
1048/2017год., І т.о., Решение № 164 от 30.11.2016год. на ВКС по т.д. №
284/2016год. ІІ т.о. и др./ От значение е и реализимуеста на актива, неговата
ликвидност-т.е. възможноста на краткосрочните активи да бъдат
трансформирани в парични средства, които да послужат за удовлетворяване
на вземането на кредитора и то в разумен срок. За това, следва да се преценят
компонентите на актива, и евентуално да се извърши корекционно
преизчисление на коефициентите. В случай на непродаваемост на
материалните запаси от значение за извода дали длъжникът може да изпълни
текущите си задължения, е коефициентът за бърза ликвидност, предвид
10
обстоятелството, че при неговото изчисляване се изключват материалните
запаси. По същата причина на преценка подлежат и реалното съществуване и
събираемостта на вземанията. Според решение № 71/30.04.2015год. по т.д.№
4254/2013год. на ВКС, І т.о.- „По правило коефициента за обща ликвидност
се явява основен показател за състоянието за неплатежоспособност при
действителна ликвидност на всички елементи на краткосрочните активи,
участващи във формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на
пазара на конкретните материални запаси, съответно е налице несъбираемост
или обезценка на краткосрочните вземания., като от значение за
установяването им са коефициентите на обращаемост в съответния актив.
Следователно, фактът, че търговското дружество-ответник притежава
краткотрайни активи, състоящи се от материални запаси, краткосрочни
вземания и парични средства, които в стойностно изражение имат
референтни стойности на показателя обща ликвидност, не е достатъчен
показател за финансовото състояние на длъжника.
При анализ на краткотрайните активи, и като взе в предвид изложеното
по горе, се установява следното: Същите съобразно ССЕ, към 31.08.2021год.
са на обща стойност 646 000лв. от които: краткосрочни вземания -509 000лв.,
материални запаси-130 000лв. и парични средство-6 000лв.-таб.3 от
допълнителната ССЕ При преценка на реалната събираемост на вземанията,
съдът взе в предвид следното: Според ССЕ, вземанията към 31.12.2020год. по
търговски доставчици и клиенти са в размер на 464 322лв., към 31.08.21год.
са в размер на 438 276,35лв. и към 11.10.21год. са в същия размер.
Следователно, в период по-голям от година, тези вземания са в почти същия
размер, поради което може да се направи извод че са несъбираеми. В
подкрепа на този извод е и следното: Видно от приложение 2 към
допълнителната ССЕ, вземанията от Авиаспал ООД в размер на 45 266,99лв.
са възникнали през м. май на 2016год.: От Еко чикън ТМ в размер на
52 616,83лв. също са възникнали през 2016год.: От БГ Пиле –Ясен ЕООД в
размер на 42 256,62лв. са възникнали на 22.22.2017год. Отразено е, че
относно тези вземания през м.март 2020год. са образувани съдебни дела.
Установява се и вземане към TGE FOOD GMBH в размер на 63 284,11лв.,
възникнало на 5.11.2019год. Установява се също вземане от свързаното лице
NOOR FARMS FOR…в общ размер на 216 825,81лв., възникнало в периода
07.2019год.-12.2019год. Както се посочи, в тежест на длъжника е да докаже,
11
че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без
опасност за интересите на кредиторите. Следователно-в негова тежест е да
докаже че вземанията, които са отразени в неговото счетоводство и по
баланса, са ликвидни и са реално реализуеми. В тази насока длъжникът не е
изложил твърдения, защо не е събрал вземанията си, не е и представил
доказателства в тази насока. А видно е, че така цитираните вземания са
възникнали и са станали изискуеми в период по-голям от две години-като
значителна част от тях са възникнали през 2016год.-2017год., освен това част
от тях са явно и спорни-понеже са предмет на съдебни производства. За това
съдът счита, че длъжникът не е положил дължимата грижа на добрия
търговец за събиране на вземанията си, респективно и не може да се направи
извод че същите са реално събираеми и могат да послужат за погасяване на
краткосрочните задължения. Предвид изложеното, съдът счита, че относно
посочените вземания не са представени доказателства за тяхната
реализуемост, респективно не може да бъде .направен извод, че същите могат
да послужат за погасяване на задълженията към кредиторите, поради което и
не следва да участват при определяне на коефициентите за ликвидност.
Относно краткотрайните материални запаси в размер на 129 000лв.:
Съобразно табл.2 от доп. Заключение на ССЕ,, основния дял от тях се състои
от суровини и материали-на стойност 76 000лв. и представляваща 58,91% от
краткотрайните активи. Относно посочените суровини и материали,
длъжникът, който носи доказателствената тежест, не е представил
доказателства, от които да се направи извод реализация на суровините и
материалите на пазара, респективно за съществуване на реална възможност за
трансформиране на този актив в парични средства. За преценката на
възможността доколко отразените в актива материални запаси могат да бъдат
реализирани в парични средства, служи и показателя за обращаемост на
краткотрайните активи. Според заключението на ССЕ-табл.2 показателите за
обращаемост на материалните запаси, както и периодите за събиране на
вземанията и за погасяване на задълженията към 31.08.2021год. се влошават
спрямо отчетната 2020год. Предвид изложеното, съдът счита, че ответното
дружество не е доказало, че посочените по баланса краткотрайни активи-
краткосрочни вземания и материални запаси, са ликвидни и реализуеми и
могат да послужат за погасяване на паричните задължения към кредиторите
на дружеството. Изложиха се съображения, че в случай на непродаваемост
12
на материалните запаси и на несъбираемост на краткосрочните вземания, от
значение са коефициентите за незабавна и абсолютна активност, тъй като
при тяхното изчисляване се изключват материалите запаси и краткосрочните
вземания. Съобразно заключението на доп. ССЕ, коефициентът за незабавна
ликвидност към 31.08.2021год. е 0,0158 и съответно 0,0104- с отчитане на
задължението към ДФЗ. Следователно, същият и в двата варианта се
отклонява от препоръчителните стойности 0,5-0,7.
Коефициентът за абсолютна ликвидност към 31.08.2021год. е 0,0158 и
0,0104 с отчитане на задължението към ДФЗ. Следователно, същият се
отклонява от препоръчителните стойности 0,2-0,5.
Коефициентите за финансова независимост и задлъжнялост са с
отрицателни стойности, поради това, че собствения капитал е отрицателна
величина и не се променят. С оглед на изложеното, съдът след анализ на
финансовото и икономическото състояние на длъжника, счита, че същият не
успя да докаже възможност да погаси паричните си задължения, респективно
не е оборил презумцията по чл.608 ал.3 ТЗ за неплатежоспособност. Този
извод, освен от коефициентите за ликвидност, следва и от общото
икономическо и финансово състояние на длъжника. Установява се, че за
всички години след учредяването, финансовите резултати от дейността на
„Нур пиле“ЕООД, е загуба в много голям размер. Към 01.01.2019год.
натрупаната загуба е в размер на 5 146 000лв.. през 2019год. финансовият
резултат от дейността през годината е загуба в размер на 3 965 000лв. Или
общият размер на натрупаната загуба към 01.01.2020год. е 9 111 000лв. и де
факто дружеството е декапитализирано. Освен това, установи се в процеса,
че от м.юни 2020год. дружеството не извършва търговска дейност. Предвид
изложеното, следва извода, че дружеството не отговаря на критериите за
действащи предприятие. С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът
намира, че са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност, визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността, съдът
намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се налага извода,
че 15.04.2020 г. е началната дата, след която състоянието на
неплатежоспособност е придобило траен и необратим характер. За да направи
13
този извод, съдът съобрази че на посочената дата е падежа на пета вноска от
42 000лв., която е останала неудовлетворена. Сумата е значителна, поради
което следва да се приеме, на посочената дата дружеството със сигурност е
изпаднало в невъзможност да плати това задължение. Съдът счита, че
определената от окръжния съд дата-01.01.2020год. не отразява точно
финансовото състояние на длъжника, поради следното: Съобразно
споразумението от 17.02.2020год. задълженията на длъжника са в размер на
366 471,48лв. До 15.03.2020год. включително,–когато е определен падежа на
четвърта вноска от 42 543,31лв., самият молител твърди, че длъжникът е
изпълнявал задълженията си като е погасил задължения в общ размер от
210 546,47лв. Следователно-до 15.03.2020год. длъжникът е изпълнявал
задълженията си към своя най-голям кредитор. Първото неизпълнение по
споразумението е заплащането на пета вноска от 42 000лв. с падеж
15.04.2020год., поради което съдът счита, че посочената дата обективно би
следвало да бъде определена като начална дата на неплатежоспособността на
длъжника. В подкрепа на този извод е и цялостното икономическо и
финансово състояние на длъжника, който въпреки лошите показатели, до
посочената дата е успявал да погасява основните си задължения.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че следва да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение в частта относно
определената начална дата на неплатежоспособността на „Нур пиле” ЕООД-
01.01.2020 г., и се постанови производство по несъстоятелност на длъжника
да бъде открито с начална дата 15.04.2020год. В останалата част решението
следва да бъде потвърдено. Относно частната жалба на „Канарини“ЕООД
срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение №
287/16.03.2021год. с което искането за допълване на решението чрез
присъждане на направените разноски е оставено без уважение. Частната
жалба е неоснователна. Действително, за проведеното на 18.11.2020год.
молителят е представил като доказателства: договор за правна помощ с
договорено възнаграждение от 4 500лв.и списък с разноски по чл.80 ГПКза
извършени разноски в общ размер от 5 400лв. Същевременно се установява в
процеса, че молителят не е направил искане за присъждане на разноските, за
които е представил доказателства за тяхното извършване. Относно
необходимостта от изрично заявено искане в процеса за присъждане на
разноски: Съобразно задължителните указания дадени в т.11 от ТР № 6 от
14
6.11.2013год. по т.д. № 6/2012год., ..Макар и акцесорна, претенцията за
разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва,
също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с
което приключва делото пред съответната инстанция. Следователно, освен
представяне на доказателствата за тяхното извършване, ведно със списък по
чл.80 ГПК, е необходимо да бъде направено изрично искане за присъждане на
разноски, което частният жалбоподател не е направил. Предвид изложеното,
разноски пред ВОС не следва да се присъждат, респективно, частната жалба е
неоснователна и следвада се остави без уважение. За настоящата инстанция
молителят претендира извършените разноски, които са в размер на 300лв.-
депозит за вещо лице по допълнителната ССЕ, поради което с оглед изхода на
спора, следва да се присъдят. Поради несъвпадение в крайните изводи на
настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, атакуваното
решение следва да бъде отменено в частта относно определената начална
дата, като вместо него бъде постановено ново решение в изложения по-горе
смисъл. Въззивното дружество следва да заплати дължимите разноски за
държавна такса за въззивна инстанция в размер на 125лв.
Воден от изложеното съставът на Варненския апелативен с
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 38/ 22.02.2021г. на ВОС-ТО по т.д. № 1066/2020год. по
описа на ВОС, ТО в частта относно определената начална дата на
неплатежоспособност -01.01.2020год. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за начална дата на неплатежоспособността на „НУР ПИЛЕ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Игнатиево,
общ. Аксаково, обл. Варна, ПИ № 000518 - Птицеферма- 15.04.2020год.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.
ОСЪЖДА НУР ПИЛЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, ПИ № 000518 –
Птицеферма ДА ЗАПЛАТИ НА на „КАНАРИНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, УЛ.“Ниш“ № 7, представлявано
от Д. Т. Д. сумата от 300 /триста / лева,разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА НУР ПИЛЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
15
управление гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, ПИ № 000518 –
Птицеферма ДА ЗАПЛАТИ НА по бюджета на съдебната власт-по сметка на
Варнески апелативен съд сумата от 125 лв.-д.т. за въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от деня на вписването му в търговския регистър, при
условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16