№ 289
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110215544 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 15544 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. Д. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-
4332-004535/ 06.03.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на
А. А. Д., ЕГН- ********** е наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева, на основание чл.184, ал. 3 от ЗДП, за извършено нарушение на чл. 113, ал. 1
от ЗДП.
Жалбоподателят-редовно призован, ползва процесуален представител-адв. А. И. от САК,
който пледира за отмяна на НП поради недоказаност на твърдяното нарушение и по
съображенията, изложени в жалбата. В жалбата са наведени аргументи за неосъществен
състав на нарушение и липса на доказателства, свързани с извършването му. Не се
претендират разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, изпращат представител-гл.
юрк. Вл.Пашунов, който пледира за потвърждаване на издаденото НП поради осъществен
състав на нарушение. Депозира писмени бележки, в които се изразява становище по
същество на нарушението и неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатсктото
вазнаграждение.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:
На 24.02.2024 г. бил съставен АУАН № 1178274 от "мл.автоконтрольор " в ОПП – СДВР-
акт. М. Д., в който било отразено, че на същата дата около 00:25часа жалбоподателят А. А.
Д. като пешеходец в гр. София, на бул.“Г.М.Димитров“ и кръстовището с бул.“Никола
Габровски“ не пресича на пешеходна пътека като отказва да разпише фиш серия GT с номер
2703901. В акта описаното било квалифицирано като нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на акт. М. Д. и св. Р. Б., както и от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във връзка с чл. 84 от
ЗАНН – АУАН;НП; справка – картон на водача, Заповед № 513з-13135/ 10.09.2020г. на
директора на СДВР; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 8121к-13318/
28.10.2019 г. на министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за
съставяне на АУАН и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но събраните в настоящото
производство доказателства оборват констатациите в АУАН.
При анализ на гореизброените доказателства следва да се отбележи, че от показанията на
актъсъставителя М.Д. не се установяват обстоятелствата, изложени в съставения на
24.02.24г. АУАН, като актосъставителят не дава данни за установеното нарушение, което
наложи предявяването на съставения акт. Следва да се отбележи, че и след предявяването на
акта актосъставителят не изложи никакви обстоятелства във връзка с направените
констатации, което е обяснимо с оглед заеманата длъжност и естеството на работата.
От показанията на св. Р. Б. се установява, че на процесната дата са изпълнявали служебните
си задължения с акт. Д. и е възприел две момчета на посоченото в акта място, които се
движели като пешеходци и не пресекли правилно. Свидетелят не дава конкретни данни за
мястото, на което е предприето пресичането, нито дали на посочения булевард е имало
пешеходна пътека. Съдът намира, че действителната фактическа обстановка не бе
установена и от показанията на св. Б., доколкото същият сочи, че не може да даде конкретни
данни за възприетото от него като очевидец нарушение и остана неизяснен въпросът
относно точното място на нарушението, наличието на пешеходна пътека, както и в каква
посока е пресичал пешеходецът. При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че не бе доказано жалбоподателят не е осъществил от обективна страна състава на
административно нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗДП.
Съдът с оглед установената фактическа обстановка и събраните доказателства, намери
следното ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона и в предвидените в ЗАНН давностни
срокове.
Съдът констатира,че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на
жалбаподателя. В хода на административно-наказателното производство са допуснати
нарушения на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нарушението и
обстоятелствата по извършването му не са описани ясно и конкретно, съобразно въведената
правна квалификация. Нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗДП е императивна и укзва, че „при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки“ като се въведени следните правила: „1.преди да навлязат на платното за движение,
да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; 2. да не удължават ненужно
пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение; 3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;4. да не
преминават през ограждения от парапети или вериги.“ Описанието на вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение в АУАН и НП не покрива изискуемия се по закон минимум, за да
2
може същият да разбере изцяло повдигнатото му административно обвинение. В случая и в
двата акта не е описано дали на булеварда, където е пресичал жалбоподателят е имало
пешеходна пътека, или действаща светофарна уредба, или е следвало да се съобрази със
сигнал на регулировчик или превозни средства на платното. Тези фактически положения не
са изложени в обстоятелствената част нито на акта, нито на издаденото НП. От обективна
страна и в хода на съдебното следствие не бе установено на посоченото в акта и в НП място
дали е имало пешеходна пътека, както и останалите значими съобразно състава на
нарушението обстоятелства. Поради това и съдът прие, че отсъства релевантна фактология
и е налице същностна неяснота относно действията, посредством които жалбоподателят е
реализирал състава на вменената му законова разпоредба. Наред с това съдът констатира, че
в диспозитивната част на акта и на НП не е приведена конкретната правна квалификация
съобразно диспозицията на правната норма на чл. 113, ал. 1 от ЗДП, която съдържа четири
самостоятелни точки. При така констатираните пропуски , които не могат да бъдат
отстранени в настоящата фаза на производството, съдът прие, че са налице съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По
изложените съображения издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Жалбоподателят не е претендирал разноски в производството, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-004535/ 06.03.2024г.,
издадено от началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на А. А. Д., ЕГН- **********
е наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева, на
основание чл.184, ал. 3 от ЗДП, за извършено нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3