Решение по дело №548/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) вр. чл.145 и сл. от АПК. Производството е образувано по жалба на Н. Х. О., гражданка на Република Армения, със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, срещу Заповед № ЗСПД/Д-А-П/879 от 05.03.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, с която й е отказано, като родител и законен представител на непълнолетното дете С. А. Л., отпускане на месечна помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД, тъй като семейството не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД, според който право на помощ имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Родителите на детето били граждани на Република Армения, а между Република България и Република Армения нямало подписана спогодба в областта на семейното подпомагане. В жалбата се твърди нарушаване на материалния закон, като се цитират норми от вътрешното, европейското и международното право, според които водещ следва да бъде най – висшият интерес на детето. Моли съда да отмени обжалваната заповед и преписката да бъде върната на органа със задължителни указания по прилагане на закона.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването е представил становище по жалбата, в което посочил, че жалбоподателката не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД, според който право на помощ имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна – няма подписан договор за социална сигурност между Република България и Република Армения. В ЗСПД не било предвидено право на семейни помощи на чужди граждани, макар и със статут на постоянно пребиваващи в Република България чужденци, тъй като това право не произтичало нито от друг закон, нито от международен договор, по който Република България е страна.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по оспорването се представлява по пълномощие от старши юрисконсулт Н. С., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето .

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Жалбоподателката Н. О., съпругът й А. Л. и детето им С. Л. са граждани на Република Армения. Семейството живее в България от дълги години и всички членове са със статут на постоянно пребиваващи чужденци.

На 28.02.2025г. жалбоподателката подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие заявление-декларация за отпускане на месечни помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече о 20-годишна възраст по чл.7 от ЗСПД, за дъщеря си С. Л. – ученичка в седми клас. В заявлението посочила, че и тя, и детето са граждани на Република Армения и са постоянно пребиваващи в Република България чужденци. Към заявлението приложила удостоверения за доходите на двамата родители за една година назад, както и за направени задължителни имунизации на детето.

Върху заявлението, на 04.03.2025г., длъжностно лице вписало мотиви за отказ за отпускане на еднократната помощ, както следва : „Семейството не попада в обхвата на чл.5, т.3 от ЗСПД – право на семейни помощи има бременни жени – чужди граждани и семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страна, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна – няма подписан договор за социална сигурност между Република България и Република Армения“.

Становището било съгласувано на 05.03.2025г. от М. Р. – Началник отдел „Социална закрила“.

На 05.03.2025г. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие издал Заповед № ЗСПД/Д-А-П/879, с която отказал на Н. Х. О. отпускане на еднократна помощ за С. Л. по чл.7 от ЗСПД, като в мотивите посочил, че заявителката не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД, като са преповторени мотивите на социалния работник, дал предварителното становище.

Заповедта е връчена на 07.03.2025г. Жалбата е подадена по куриер на 21.03.2025г. при спазване на срока по чл.149 от АПК.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу отказ за отпускане на семейна помощ за деца, обективиран в Заповед № ЗСПД/Д-А-П/879 от 05.03.2025г. - индивидуален административен акт, който според чл.10, ал.6 от ЗСПД, подлежи на обжалване по реда на АПК.

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган. В настоящия случай компетентността на издателя на оспорената заповед произтича от закона. Съобразно чл.10, ал.4 от ЗСПД вр. чл.10, ал.5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказът за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Процесният административен акт е издаден от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Поморие в рамките на предоставените му правомощия.

При издаването на заповедта е спазена изискуемата от закона форма, като изложените фактически и правни основания позволяват проверка на материалната  законосъобразност.

В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Заповедта е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона.

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗСПД, месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл.4а и живеят постоянно в страната, при условие че детето: 1. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 5. живее постоянно в страната.

Отказът да се отпусне семейна помощ по чл.7 от ЗСПЗ е основан единствено и само на тълкуването на чл.3, т.5 от ЗСПД, който, според административния орган, не позволява отпускане на такава помощ щом тази възможност не е предвидена нито в друг закон, нито в сключен договор в областта на социалното осигуряване между Република България и Република Армения.

Административният орган неправилно е тълкувал закона и е достигнал до неправилен извод, че не са налице основанията за отпускане на заявената от жалбоподателката месечна помощ по чл.7 от ЗСПД.

Съгласно чл.3, т.5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Според чл.47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл.26, ал.2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по Конституцията, с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство, каквото изискване в случая липсва.

Отделно от това, приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (КПД), ратифицирана през 1991г., която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното ни право и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат. Според чл.2 от Конвенцията, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Според чл.3, § 1 от КПД, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2, държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл.27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3 – че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда, предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съобразно чл.5, ал.4 от КРБ, Конвенцията следва да намери пряко приложение относно правото на образование и като социално право.

Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл.47, ал.1 от КРБ, които се финансират от държавния бюджет, съгласно чл.5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл.1, ал.2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето. Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл.3, т.5 от ЗСПД. Ето защо ограниченията, предвидени в чл.3, т.5 от ЗСПД, според които чужденците с предоставено постоянно пребиваване могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на КРБ, така и на Конвенцията, поради което и на основание чл.5, ал.1 и ал.4 от КРБ и принципа на примата на ратифицираните със закон и обнародвани международните договори, не следва да се прилага.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на международните договори в областта на закрилата на детето, както и в несъответствие с целта на закона. Заповедта следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Н. О., гражданка на Армения, със статут на постоянно пребиваващ в България чужденец, [ЕГН], постоянен адрес град Бургас, [жк], ет.16, ап.95, настоящ адрес град Несебър, ул. Отец Паисий 33, ет.2, ап.4, Заповед № ЗСПД/Д-А-П/879 от 05.03.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, с която й е отказано, като родител и законен представител на непълнолетното дете С. Л., отпускане на месечна помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Поморие за ново произнасяне по заявление вх. № ЗСПД/Д-А-П/879/28.02.2025 г., при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.10, ал.6 от ЗСПД.