№ 113
гр. ****, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Административно
наказателно дело № 20233130200224 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН се образува след връщане за
ново разглеждане от друг състав на РС-****, съгласно Решение №
790/09.06.2023 г. по КНАХД № 1842/2022 г. на Административен съд-*****,
по въззивна жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ (ДПУСЯ), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
****, р-н ****, ул.***** срещу Наказателно постановление №НЯСС-
305/22.12.2021 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор-гр. **** (ДАМТН-гр. ****), с което на
основание чл.201, ал.12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) налага
на ДПУСЯ административно наказание "Имуществена санкция" в размер на
1000 (хиляда) лева, за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2, във вр. с
чл. 138а, ал. 3, т. 5, вр. с т. 4 от ЗВ.
В жалбата се излагат подробни доводи за отмяна на наказателното
постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се и
представлява. Въззиваемата страна не се явява и не се представлява, като от
нейна страна се депозира писмено становище за неоснователност и
недоказаност на жалбата, като се излагат подробни мотиви в тази връзка.
1
Претендират се и разноски.
Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-*****-ТО-
****, не изпраща представител в съдебно заседание.
Фактически констатации на съда:
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласи такива,
чрез разпита на актосъставителя Д. К. Д., в качеството й на свидетел по
делото, включително от приложената административно-наказателна
преписка, преценени по отделно и в съвкупност, се установява, че на
02.06.2020 г. комисия, назначена от Областния управител на Област *****, на
основание чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 9 от ЗА и чл. 64, ал. 1, т. 6 от
Закон за защита при бедствия, чл. 138а, ал. 3 и чл. 140, ал. 5 от Закона за
водите, извършва проверка на техническото и експлоатационно състояние на
язовир ****, находящ се в поземлен имот с идентификатор 03602.28.132 по
КККР на с. *****, общ. ****, обл. *****, като вследствие на проверката
комисията дава предписание на ДП „Управление и стопанисване на язовири“,
ЕИК:********* (ДПУСЯ), стопанисващ язовира, да монтира водоотчетна
рейка със срок на изпълнение до 30.10.2020 г.
Язовирът е публична държавна собственост видно от Акт за държавна
собственост №9903/20.02.2020г. с предоставени права за стопанисване и
управление на ДПУСЯ.
На 09.04.2021 г. се извършва последваща проверка от представители на
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, в
която участва Д. Д.. Резултатите, разпитана в настоящия процес в качеството
й на свидетел, както и Я.Д. – началник на отдел в РО НЯСС североизточна
България. Представителите на дирекцията констатират, че не са изпълняват от
стопанисващия язовира ДПУСЯ предписанията за монтиране на водоотчетна
рейка. Резултатите от извършената проверка на 09.04.2021 г. се отразяват в
КП №05-01-27/13.04.2021г., който се връчва на представител на ДПУСЯ на
14.05.2021 г.
След преценка от административнонаказващия орган относно
констатираното на 09.04.2021 г. се съставява и АУАН №05-115/30.06.2021 г.
за неизпълнение на предписанието да се монтира водоотчетна рейка, с което
ДПУСЯ, в качеството си на стопанисващ и управляващ на язовир ****
нарушава разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. АУАН се връчва на 30.06.2021
2
г. на представител на ДПУСЯ.
Въз основа на АУАН се издава обжалваното НП № НЯСС-
305/22.12.2021 г., с което на жалбоподателя за посоченото нарушение на осн.
чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите се налага имуществена санкция в размер на 1 000.00 лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът извежда
възоснова на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство. Свидетелските показания депозирани от
разпитания свидетел – св. Д. К. Д. са безпротиворечиви, взаимно допълващи
се и в кореспондираща връзка помежду си с писмените доказателства, поради
което съдът ги възприема с доверие и кредитира изцяло.
Правни изводи на съда:
Жалбата се подава от надлежно легитимирано лице, спрямо което се
издава атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията
за това на настоящата инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление се съставят от компетентни органи,
оправомощен съгласно Заповед № А-276/18.05.2021 г. на Председателя на
ДАМТН, на основание чл. 201, ал. 11 и ал. 12 от ЗВ, вр. чл. 47, ал. 1, б. "б" от
ЗАНН. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление
се спазват сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и не се допускат съществени
нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да
налагат отмяна на издаденото постановление. Възражението, че се нарушава
срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се споделя от настоящия състав, тъй като
тримесечният срок тече от датата на констатиране на факта, че ДПУСЯ не
изпълняват дадените от комисията, назначена от Областния управител,
предписания за монтиране на водоотчетна рейка. Неизпълнението е
установено на 09.04.2021 г. а АУАН се съставя на 30.06.2021 г., което е в
тримесечния срок.
Спазва се и нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като АУАН се
съставя в присъствието на представител на ДПУСЯ и свидетел, който
присъства при установяване на нарушението – Я.Д., който е член на
3
комисията, извършваща последващата проверка. В този смисъл възраженията
на жалбоподателя съдът намира за неоснователни.
Наказващият орган спазва задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за
преценка на възраженията, събраните и представени доказателства. В
издаденото НП се излага подробно обосновка за неоснователност на
възраженията. Спазва се процедурата по съставянето и връчването им и
съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението и обстоятелствата,
при които се извършва, като се посочва и конкретната нарушена разпоредба
от Закона за водите.
В АУАН и в НП подробно се описват всички елементи от състава на
нормата, проявлението на които сочат на съставомерност на деянието по
приложения от административно наказващия орган
административнонаказателен състав. Безспорно се установява е, че към
09.04.2021 г., на която дата се извършва последващата проверка, не се
изпълнява даденото предписание ДПУСА да монтира водоотчетна рейка със
срок за изпълнение до 30.10.2020г. поради, което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Нарушението
на ДПУСЯ започва след изчитане на срока, тоест от 31.10.2020 г., като към
момента 09.04.2021 г. нарушението е все още налице. Самото нарушение е
едно – неизпълнение на задължително предписание, и като такова
изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на дължимите
действия (бездействие).
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен
материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя се осъществява по
безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно
нарушение.
Жалбоподателят е адресат на задължение да изпълнява дадените
предписания по Закона за водите и Наредбата по чл. 141, ал. 2 от същия закон
, с чието неизпълнение се нарушава разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона
за водите. Съгласно чл. 141, ал. 2 от ЗВ, условията и редът за осъществяване
на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на
4
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Такава е именно Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г. , обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2020
г., в сила от 31.01.2020. Както изрично се сочи в приложимия подзаконов
нормативен акт, в последната се урежда приложението досежно язовирните
стени и съоръженията към тях за язовирите, определени в чл. 141а от Закона
за водите. Също съгласно Наредбата, правата и задълженията на
собствениците и операторите на язовирни стени и съоръженията към тях са
точно разписани. Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“, ЕИК ********* е собственик на язовир ****, като подзаконовия
нормативен акт предписва в тази връзка изискуемите действия. Според чл. 4
собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда,
ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и
опазването на околната среда. т е. предписанието е дадено на основание
Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ, което е следвало да бъде изпълнено от
ДПУСЯ.
Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл.
190а, ал. 2 от ЗВ се изразява в неизпълнение на посоченото задължение от
страна на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“,
ЕИК *********, като собственик на яз. ****.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са
осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл.
190а, ал. 2, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5, вр. с т. 4 от ЗВ, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на
задължение за предприемане на определено действие, което е
безпротиворечиво установено.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Касае се за нарушение, осъществявано трайно във
времето и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението, като
бездействието на нарушителя за продължително време би я е застрашило.
5
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения
следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК.
Действително в случая не се установява да са настъпили някакви вредни
последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така
извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до
маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира
дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е
свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени
приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни
последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които
могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни
последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората,
могат да настъпят вследствие бездействие за поддържане в изправност на
язовира.
Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя правилно е
ангажирана от административнонаказващия орган, при отчитане на
предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН критерии и според настоящия
състав, същата съответства на характера на извършеното нарушение и би
постигнала визираните в ЗАНН цели на наказанието, като с оглед
конкретните обстоятелства по делото и във връзка с проверка на
материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, в
частта за наложената санкция, настоящият състав намира, че определеното
наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева е обосновано
определена, в рамките на административно-наказателната разпоредба на чл.
200, ал. 1, т. 39 от ЗВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В настоящото производство са претендирани разноски от
въззиваемата страна, при определянето на които следва на основание чл. 144
от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК и в частност нормата на чл.
78 от ГПК. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
6
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
върнато за ново разглеждане, приключило е в едно съдебно заседание,
процесуалния представител не е участвал в съдебното заседание намира, че на
страната следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, именно
за сумата от 100.00 лева, съгласно нормата на чл. 27е от Наредбата.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-
305/22.12.2021 г., издадено от Председателя на ДАМТН, гр. ****, с което на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. ****, р-н ****, ул.*****
на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите се налага
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1000 лв.
(хиляда лева), за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2, от Закона за
водите.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. ****, р-н
****, ул.***** ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, със седалище и адрес на управление гр. ****, бул. "Д-р Г.
М. Димитров " № 52 А, сумата от 100, 00 /сто/ лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – ***** по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7