Р Е Ш
Е Н И Е № 119
гр. Стара Загора, 29.06.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и седми май през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Ива
Атанасова
и с участието на
прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 97 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния
представител главен юрисконсулт А. Т. – Г., против Решение №49/22.01.2020г. по
АНД № 3187/2019г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление №6540/04.11.2019г., издадено от Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
към Агенция „Пътна инфраструктура“. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във
вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН и
необоснованост. Според касатора фактите,
установени с наказателното постановление, сочат вина за извършеното деяние от
водача, квалифицирано като нарушение на Закона за пътищата и Наредба № 11/2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата). Не се споделят доводите
на съда за приложимост на чл.177, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) като се счита, че особеността на
изпълнителното деяние – управление на извънгабаритно ППС без съответното за
това разрешение, е причина то да се квалифицира като нарушение на чл.53, ал.1 от ЗП. Сочи се, че
изводът на съда е направен при неправилно тълкуване на разпоредбите на Закона за пътищата, Закона за
движение по пътищата и Наредба № 11. В подкрепа на това е направен анализ на
приложимите разпоредби на ЗДвП и Закона за пътищата, както и на
целите на всеки един от тези закони. Поддържа се, че не е налице хипотезата на
чл.14, ал.3 от Наредба №11, тъй като общата маса на ППС е 51 500 кг., като
видно от приетата по делото кантарна бележка, за движението на МПС е било
необходимо издаване на разрешение за движение на извънгабаритно ППС, а не само
заплащане на такса. Въз основа на подробно изложени в касационната жалба
съображения е направено искане за отмяна на решението на районния съд и
постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касатора
се представлява от юрисконсулт Т., която поддържа жалбата и моли съда да отмени
решението на районния съд по изложените в нея съображения. Представя по делото
писмени доказателства.
Ответникът по касация Я.К.М., редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не се явява. Чрез процесуалния си представител адв.Я.И.
оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност
на жалбата, като сочи, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към
обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара
Загора е наказателно постановление № 6540/04.11.2019г., издадено от Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ въз основа на АУАН № 7389/09.10.2019г.,
с което на Я.К.М., на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.3 от Наредба №11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Като
административно нарушение са преценени следните обстоятелства: на 09.10.2019г.,
в 16:15 часа, на път II-66, на 50м. от разклона на с.Колена, в посока гр.Нова Загора –
гр.Стара Загора, М. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет
оси – МПС с две оси марка „Скания“, модел „Р144ЛА“ с рег.№ СТ 0632 ВМ и
полуремарке с три оси с рег.№***. В процеса на проверката е направено
измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а
именно: 1. Измереното натоварване на задвиждаваща (2ра) единична ос на ППС с
13.815т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5,
съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредбата; 2. при измерено разстояние между
осите 1.41м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е
30.080т. при максимално допустимо натоварване 24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3,
б. „б“ на Наредбата. В санкционния акт е посочено, че съгласно чл.3, т.2 от
Наредбата, при превишаване на нормите по чл.7, ППС е тежко.
При осъществения контрол за законосъобразност въззивният съд
е обосновал извод, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Прието е, че административнонаказващият
орган не е взел предвид наличието на хипотезата на чл.8, ал.5, вр. чл.14, ал.3
от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, която не задължава в тези случай да
бъде издавано разрешително, а само да бъде заплатена нужна такса за
превишаването на натоварването на ППС. Обосновано е, че установеното в случая
натоварване от 27,940 тона сочи на приложение на изключеното по чл.8, ал.5, вр.
чл.14, ал.3 от Наредбата. С оглед на тези мотиви районният съд е постановил
решение, с което е отменил обжалваното наказателно постановление.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно като краен резултат със следните коригиращи
мотиви.
Наложената от наказващия орган санкция на Я.М.
се основава на нормата на чл.53, ал.1
от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите
на чл.25,
чл.26, ал.1,
т.1, букви „в“ и „г“, т.2,
ал.2
и ал.5 от ЗП.
Повдигнатото административнонаказателно обвинение е обосновано с допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от ЗП. Съгласно този текст за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства. По смисъла на §1, т.1 от Наредба №11 на МРРБ,
извънгабаритните ППС се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС
по чл.3 от Наредбата. Съгласно чл.3 „тежки“ ППС или състав от ППС са тези,
които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7. Съгласно текста
на чл.7, ал.1 от Наредба №11 „допустимото максимално натоварване на ос за
ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато
за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2
отворени за обществено ползване пътища, е:“, като в следващите точки на
разпоредбата са определени различни стойности на допустимо максимално
натоварване на ос, в зависимост от различните видове ППС. Съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.2 от Наредба №11 „допустимото максимално
натоварване на ос за ППС без пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, които не са
дадени в приложение № 2, е:“, като в следващите точки също са определени
различни стойности на допустимо максимално натоварване на ос, в зависимост от
вида на ППС.
От така посочените законови текстове е видно,
че от съществено значение за определяне на допустимото максимално натоварване
на ос за ППС без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване е
обстоятелството дали същото осъществява движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, съгласно Приложение №2 от Наредбата или по пътища, които
не са посочени в това приложение. Това обстоятелство е ирелевантно по отношение
на ППС с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване, тъй като
стойностите на допустимото максимално натоварване на ос по чл.7, ал.1 от
Наредбата за тези ППС се отнасят за всички пътища.
Движението на процесното ППС в разглеждания
случай се е осъществявало по път II-66,
отворен за обществено ползване, който не е сред
посочените в Приложение №2. Следователно за определяне на неговите допустими
стойности за натоварване на ос е от значение дали същото е с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване или е без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване, като в първия случай ще важат изискванията на
чл.7, ал.1 от Наредбата, тъй като същата важи за всички пътища, а в втория – ще
са относими стойностите на чл.7, ал.2 от Наредбата, тъй като пътя, по който се
е движило ППС не е сред посочените в Приложение №2.
Но при описанието на нарушението нито
контролният, нито санкциониращият орган са посочили дали се касае за ППС с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване или за ППС без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване. А когато ППС се
движи по път, отворен за обществено ползване, който не е посочен в приложение
№2, какъвто е разглеждания случай, това обстоятелство е от съществено значение
за правилната квалификация на нарушението. Този пропуск при описание на
нарушението и обстоятелствата при извършване му представлява нарушение на
императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и възпрепятства
съда да прецени правилна ли е дадената правна квалификация на извършеното
деяние, което е самостоятелно основание за цялостна отмяна на санкционния акт. Посочването
в санкционния акт на разпоредбите на чл.7, ал.1, т.3 и т.4 от Наредба №11, не запълва
тази празнота, тъй като строго формалния характер на
административнонаказателното производство изисква пълно съответствие при
описание на нарушението както от правна, така и от фактическа страна.
Посочената непълнота на наказателното
постановление, обуславяща неговата незаконосъобразност, не е единствена, тъй
като е налице и друга непрецизност при описание на извършеното деяние. Това е
така, защото е вменено нарушение, свързано с превишаване на допустимите
максимални натоварвания на ос за ППС, които са регламентирани в разпоредбата на
чл.7, ал.1 от Наредбата. Тези допустими натоварвания на ос обаче винаги са обвързани
с допустимата максимална маса на съответното ППС по чл.6, ал.1 от същата
Наредба. Както вече беше посочено текста на чл.7, ал.1 от Наредбата гласи „допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1…“,
т.е., за да се преценява допустимост на максимално натоварване на ос за
ППС, това ППС следва да е с допустими максимални маси по чл.6, ал.1, а не да ги
превишава. В разглеждания случай се касае за съчленено ППС с пет оси – МПС с
две оси и полуремарке с три оси. Такъв вид ППС е посочено в разпоредбата на
чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредбата, съгласно която допустимата маса за ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, е за съчленени ППС с пет, шест и повече оси, както следва: моторно
превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси – 40 тона. При
описание на нарушението отново нито контролният, нито санкциониращият орган е
отбелязал в съответния акт (АУАН или наказателно постановление) каква е
максималната маса на процесното ППС, с което отново са нарушени императивните
изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Едва в касационната жалба
е релевирано, че се касае за ППС с обща маса от 51 500 кг. и действително
това обстоятелство се установява от приложената във въззивното дело (л.11)
кантарна бележка, но този факт отсъства в АУАН и наказателното постановление.
Отделно от това, при наличието на ППС с обща
маса, надвишаваща 51 тона, не е ясно защо нарушителя не е санкциониран за
превишаване на максимално допустима маса на ППС, като в случая е налице
надвишаване и на регламентираното по чл.8, ал.5, вр. чл.14, ал.3 от Наредба №11
изключение за движение след заплащане само на такса при обща маса до 45 тона. Наказание
обаче е наложено за превишаване на допустимо максимално натоварване на оси, при
положение, че очевидно процесното ППС е с маса, по-голяма от максимално допустимата
такава по чл.6, ал.1, а максимално допустимата маса по чл.6, ал.1 е определяща
за максимално допустимото натоварване на ос по чл.7, ал.1 от наредбата. При
фактически установени данни за обща маса на ППС, която надвишава
законоустановената такава, административнонаказващият орган неправилно е
определил правната квалификация на извършеното деяние, като го е квалифицирал
като превишаване на допустимо максимално натоварване на оси. Съдът не разполага
с компетентност да преквалифицира нарушението, за което лицето е наказано, тъй
като правомощието му да изменя наказателното постановление се ограничава до
размера на наложеното наказание при точно посочване на законовите разпоредби от
наказващият орган.
С оглед всички изложените съображения
касационният състав намира, че издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като го е отменил, районният съд е постановил правилно като
краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на ответника
по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (ДВ бр.94/29.11.2019г.), Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр.София следва да бъде осъдена да заплати на Я.К.М. ***,
сумата от 300 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в
касационното производство по Договор за правна защита и съдействие от 26.05.2020г.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №49/22.01.2020г. по а.н.д.№ 3187/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, да заплати на Я.К.М., ЕГН:**********,***, сумата от 300
(триста) лева, представляваща
направени разноски в съдебното производство пред касационната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.