Р Е Ш Е Н И Е
22.05.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
15.05. 2019
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 74 2019
дело № по описа за г.
В.В.Д., ЕГН **********, чрез Р.Х.Ч., ЕГН **********,
в качеството й на майка и законен представител, двете с постоянен адрес:***, е предявила
срещу В.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.143 и чл.149 СК. Искането е да бъде осъден ответникът да заплаща издръжка за малолетното дете В.В.Д.,
ЕГН **********, в размер на 250 лева месечно, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда; да бъде осъден да заплати издръжка за минал период в
размер 250 лв. месечно, общо 3000 лв., за период от една година до
предявяването на иска – от 15.01.2018 г. до 15.01.2019 г. Претендират се и
направените разноски.
Твърди се,
че Р.Х.Ч. и В.С.Д. са съжителствали на семейни начала и от съвместното им
съжителство се родило детето В.В.Д., ЕГН **********. През м. ноември 2014 г. се
разделили, като майката се грижи за детето, а бащата не му дава издръжка.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения
му особен представител, в който се оспорват исковете за издръжка по размер.
Видно от постъпилия социален доклад от ДСП - Дупница, при проведената среща с майката тя е заявила, че бащата не участва в грижите и издръжката на детето; подпомагат я нейните родители, с които живеят съвместно. При опита за разговор с ответника той не е намерен на известния адрес; баща му Славчо Д. е обяснил, че синът му живее и работи в чужбина.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно
убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 548/19.09.2014 г., детето В.В.Д. е родено на *** г. от родители Р.Х.Ч. и В.С.Д.. Представено е удостоверение относно обстоятелството, че детето В.В.Д. посещава детска градина, за която е дължима месечна такса в размер на 40 лв. Р.Х.Ч. е представила декларация относно обстоятелството, че е безработна и не получава доходи.
Съобразно установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и то по начин, позволяващ да бъдат задоволени потребностите на децата с оглед тяхното нормално физическо, психическо и здравословно развитие.
При наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката правото на издръжка е безусловно, като размерът на издръжката, съгласно чл.142 СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата – понастоящем 140 лв. Нуждите на детето следва да се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземе предвид възрастта му и здравословното му състояние.
Възможностите на родителя, който дължи издръжка, се определят от доходите му, квалификацията, имотното състояние, обстоятелството, дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но като се има предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, при когото живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители.
Майката на детето не работи по трудово правоотношение и не получава трудово възнаграждение. За доходите на бащата не са събрани доказателства. Ответникът е в трудоспособна възраст, липсват данни за наличие на заболяване, водещо до намалена работоспособност, като според установеното при социалното проучване /подкрепено и от отбелязването върху върнатата в цялост призовка за ответника – л.8/ той живее и работи в Кралство Испания. Поради това съдът приема, че щом ответникът упражнява труд в страната по своето местопребиваване за исковия период, той има и доход съобразно регламентираните условия на заплащане на труда в тази страна поне в минималния им социално гарантиран размер /1050 евро за първото полугодие на 2019 г., съгласно общодостъпната информация на страницата на Евростат [1]/.
Двамата родители не представят доказателства за наличие на задължение за издръжка на други ненавършили пълнолетие деца.
При така изяснените
обстоятелства и с оглед принципа за определяне на нужния и възможен за
изплащане от родителите размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца,
съдът приема, че за отглеждането и възпитанието на малолетната В.В.Д. е нужна и едновременно с това постижима за
родителите й обща месечна издръжка в размер на 250 лв., която следва да се
разпредели между двамата родители – за бащата 200 лв. месечно, а останалата
сума в размер на 50 лв., ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на
детето, следва да се поеме от майката.
За разликата до претендираните 250 лв. месечна издръжка искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно иска за издръжка за минало време, по делото не е спорно, че в периода на фактическата раздяла ответникът се е дезинтересирал от детето си и не е участвал в разходите, свързани с неговото отглеждане. Поради това съдът намира иска за основателен за претендирания период – от 15.01.2018 г. до 15.01.2019 г. и за размер на месечната издръжка – по 200 лв. или общо в размер на 2400 лв. За разликата до претендираните 250 лв. месечно искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл.78, ал.6 ГПК вр. с чл.83, ал.1, т.2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 384 лв. по исковете за издръжка, както и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв.
Ищецът не е представил доказателства за направени разноски.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********, да заплаща на детето си В.В.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Х.Ч., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2019 г., ведно с лихва за забава за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 250 лв. месечна издръжка, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********, да заплати на детето си В.В.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Х.Ч., ЕГН **********, сума в размер на 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща издръжка за минал период - от 15.01.2018 г. до 15.01.2019 г., ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2019 г., до изплащане на сумата.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер на 384 лв. по исковете за издръжка, както и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от 22.05.2019 г. /датата, на която съдът е обявил в открито съдебно заседание, че ще се произнесе с решение/ с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: