№ 363
гр. Пловдив, 10.08.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на десети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Н. Л. Махмудиева
К.а Д. Ванчева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора М. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600363 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:35 часа се явиха:
Обвиняемият Х. Г. И. се явява лично и с адв. М. К., с пълномощно по
делото.
Обвиняемият Я. И. К. се явява лично и с адв. А. Д., с пълномощно по
делото.
Обвиняемият К. С. Х. се явява лично и с адв. О. Т. , с пълномощно по
делото.
Обвиняемият А. Н. Г. се явява лично и с адв. Н. К., с пълномощно по
делото.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Б..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият И.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият К.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Х.: Да се даде ход на делото.
1
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се същото от съдията-докладчик с прочитане на частните
жалби на защитниците на обвиняемите Х. Г. И., Я. И. К., К. С. Х. и А. Н. Г.
срещу определението на Окръжен съд – Пловдив, постановено по ЧНД №
1655/2023 г. по описа на същия съд, с което са оставени без уважение
исканията на обвиняемите за изменение на мерките им за неотклонение от
„Задържане под стража“ в по-лека.
Съдебният акт се атакува, като неправилен и незаконосъобразен, иска
се неговата отмяна и определяне на по-леки мерки за неотклонение по
отношение на обвиняемите.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв. К.: Поддържам жалбата. Нямам искания по доказателствата. Не
правя отводи.
Обвиняемият И.: Не възразявам този състав да гледа делото.
Поддържам жалбата на защитника си. Нямам искания за доказателства.
Адв. Д.: Поддържам жалбата. Нямам искания по доказателствата. Не
правя отводи. Представил съм протокол за извършен разпит от 07.08.2023 г.
на обвиняемия Х. И., който моля да се приеме по делото като относим. Други
искания и доказателства ние нямаме.
Обвиняемият К.: Не възразявам този състав да гледа делото.
Поддържам жалбата на защитника си. Да се приеме протокола за разпит.
Нямам други доказателствени искания.
Адв. Т.: Поддържам частната жалба. Моля да приемете представения от
колегата Д. протокол за разпит на обвиняемия И.. Нямам основания за отвод.
Нямаме доказателствени искания.
Обвиняемият Х.: Не възразявам този състав да гледа делото.
Поддържам жалбата на защитника си. Да се приеме протокола за разпит.
2
Нямам доказателствени искания.
Адв. К.: Поддържам жалбата. Да се приеме представеният протокол за
разпит. Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи.
Обвиняемият Г. : Не възразявам този състав да гледа делото.
Поддържам жалбата на защитника си. Да се приеме протокола за разпит.
Нямам отводи.
Прокурорът: Да се приеме протокол за разпит от 07.08.2023 г. на
обвиняемия И..
Адв. К.: Да се приеме протокол за разпит от 07.08.2023 г. на обвиняемия
И..
Обвиняемият И.: Да се приеме протоколът за разпита ми от 07.08.2023 г.
С оглед изявленията на страните, съдът намира, че представеният от
адв. Д. - защитник на обвиняемия К., протокол за разпит от 07.08.2023г. на
обвиняемия И. е относим към предмета на делото и следва да бъде приет,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА протокол за разпит на обвиняемия Х. Г. И. от
07.08.2023 г. по ДП № **/**** г.
Прокурорът: Нямам нови искания.
Адв. К.: Нямам нови искания.
Обвиняемият И.: Нямам нови искания.
Адв. Д.: Нямам други искания.
Обвиняемият К.: Нямам други искания.
Адв. Т.: Нямам други искания.
Обвиняемият Х.: Нямам други искания.
Адв. К.: Нямам други искания.
Обвиняемият Г.: Нямам други искания.
С оглед изявленията на страните, съдът намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Уважаеми съдии, аз ще ви моля да приемете, че
атакуваното определение на Окръжен съд – Пловдив е доста схематично,
повърхностно и липсва анализ на възраженията, които са направени от страна
на жалбоподателите. Освен това името на А. Г. изобщо липсва от мотивната
част и единствено в диспозитива е записано, че по отношение на него се
потвърждава мярката за неотклонение. Безспорно е, че във всеки един етап от
проведеното разследване, при вземане на отношение по мярката за
неотклонение е задължително да се отчетат абсолютно всички предпоставки,
които са довели до вземането.
Изразът „няма никаква промяна на обстоятелствата“, според мен не е
достатъчен да направи мотивиран един съдебен акт и в този ред на мисли аз
ще ви моля да измените атакуваното определение, като вземете отношение и
във връзка с процесуалното поведение и за обвиняемия А. Г..
Що се отнася за наличните доказателства, които са събрани в периода
от м. май до настоящия момент, аз считам, че продължава да е налице по
отношение на Х. И. обоснованото предположение, че е автор на деянието по
чл.354а НК, във връзка с обективните обстоятелства, че у него са намерени
896 грама хероин с определен от експертиза активен компонент, тоест държи
се вещество, което е наркотично и едновременно с това количеството му
сочи, че то се държи с цел разпространение. Вещество наркотично е намерено
и при претърсвания и изземвания от Благоевградската прокуратура срещу
обвиняемия Х. – това е 88 грама, приблизително, марихуана. Иззети са и
полиетиленови пликчета, по които също има остатък от вещество. Доколко
това вещество е еднакво с хероина, който е намерен у Х. И., не е поставена
такава задача на вещото лице, но за тези две лица аз считам, че обоснованото
предположение за извършено престъпление, за което е предвидено наказание
„лишаване от свобода“, е налице.
Но не по този начин са доказателствените източници досежно А. Г. и Я.
К.. Единствено познанството им с Х. И. и това, че са се виждали и има
записани разговори, е довело до обстоятелството, че те са приети
първоначално за съпричастни към осъществяване на престъплението.
Понастоящем доказателствените източници за тези две лица считам, че не
обосновават предположение за извършено престъпление. Повече няма да
4
отнемам от времето ви.
Считам че атакуваното определение следва да се измени в смисъла, в
който го мотивирах - да се запази по отношение на Х. И. и К. Х. и да бъде
отменено по отношение на А. Г. и Я. К., по отношение на които следва да се
вземе най-леката мярка за неотклонение – „Подписка“.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии! Аз ще ви моля да ревизирате
определението на Пловдивски окръжен съд, с което мярката за неотклонение
на обвиняемите, в частност на подзащитния ми, беше потвърдена в
„Задържане под стража“. Ще моля да го ревизирате, с оглед изложеното от
представителя на държавното обвинение в хода на съдебното производство
пред първоинстанционния съд, а също и с оглед казаното от апелативния
прокурор в днешното съдебно заседание.
Както съдът е заключил в своята диспозитивна част на определението и
в мотивите, не е налице реална опасност обвиняемите да се укрият - от самото
начало на делото такава липсва. Именно с оглед предоставянето на
достатъчно време за разследване и събирането на доказателства, както и в
първоначалния момент на разследване, тази мярка беше целесъобразна.
Днеска всички материали по делото са събрани и анализирани от
представителя на Апелативна прокуратура - Пловдив и в крайна сметка,
поведението на всеки от обвиняемите е ясно и към настоящия момент следва
да се квалифицират правилно деянията, които са им вменени.
Що се отнася до реалната опасност от извършване на престъпление,
считам, че по отношение на моя подзащитен такава липсва, тъй той е
реабилитиран, има криминална проява през 2006 г за друго престъпление и от
самото начало на делото е помагал на органите на разследването, като е
разкрил данни и е признал вината си.
В този контекст и ви моля да измените определението на Пловдивски
окръжен съд и да определите по-лека мярка за неотклонение, а именно
парична „Гаранция“.
Обвиняемият Х. Г. И. /за лична защита/: Съгласен съм с това, което
каза моят защитник. Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии! Аз изцяло поддържам моето
искане до вас, мотивирано в частната ми жалба. Лично аз приемам, че всеки
5
един съдия от окръжен съд, който гледаше това производство, нямаше да
измени мярката за неотклонение на задържаните лица, тъй като тежестта на
самия случай и начина, по който той беше формиран, трудността, с която се
сблъска прокуратурата да работи, поради липса на доказателства, би
сгрешила същия и затова делото стигна до Вас.
Три месеца по-късно, след като бяха повдигнати първоначалните
обвинения, беше дадена възможност на държавното обвинение да работи и то,
с много усилия. Бяха разпитани свидетели, искания за извършване на поне 5
други доказателствени средства. Смятам, че сега пред вас безспорно спрямо
подзащитния ми Я. К. не е налице обосновано предположение за наличие на
авторство за извършване на деянието. Безспорно се установи, че свидетелят,
който е свалил Х. И. на една улица, е тръгнал с колата и 150 метра след това е
завил и го е свалил и там е арестуван. Никога не е държал наркотични
средства и по никакъв начин не ги е разпространявал. Независимо от лошото
му съдебно минало - осъждан е за престъпления по транспорта, за които си е
излежал наказанията, а последния път за наркотични вещества, но са минали
9 години. Също според мен не е налице и опасността да се укрие и извърши
престъпление.
В този ред на мисли аз също смятам, че тежестта на съда е точно в
случаи като този да се налагат справедливи мерки за неотклонение, а не
лицата да престояват в арестите и после някой да носи отговорност за това.
По делото дори само ще си позволя все пак да изтъкна, тъй като съм с
20 годишен стаж в наказателното право, че в един момент по делото се появи
един служител на „Б**“ от Б. който в някакви храсти видял някакви неща.
Тепърва започват да се събират едни неща под сурдинка, да се извиват ръце
на прокуратурата, да се извиват ръцете на съда на първа инстанция, поради
което акта на съдията, който беше първият, аз го оправдавам. Затова той пред
вас представи едно такова нескопосано определение. Всеки един юрист би се
замислил да извърши нещо такова, още повече с проблемите в обществото в
настоящия момент.
В тоя ред на мисли обаче според мен към настоящия момент за моя
подзащитен ви моля да се съобразите с казаното от двете прокуратури до
момента и моля за обективност.
Обвиняемият Я. И. К. /за лична защита/: Поддържам казаното от
6
защитника ми. Няма какво да добавя.
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, поддържайки изцяло частната си
жалба, разбира се, няма да я чета, защото вие сте запознати с нея, ще ви моля
да уважите направеното искане в нея. Като се запознах с „пространното“
определение на първоинстанционния съд и 3 пъти го прочетох, не вярвах на
очите си, изпитах срам, защото нищо в него не е вярно, с изключение на
имената на задържаните. И за да не бъда голословен, понеже – да, изкуството
е да се изразяваш кратко, но трябва и да е аргументирано и да има смисъл от
това. Голямо изкуство е, но пишещият определението не го владее. Първото
изречение „няма нови обстоятелства“ - 2/3 дори да не кажа ¾ от нещата пред
вас са нови обстоятелства. Готов съм като защитник да обсъждам правни
аргументи, но не и схеми, не и голословни твърдения. Да, да се върнем на
първото твърдение в определението – „няма нови обстоятелства“. Ами има!
Ние, апропо, това е първото дело по чл. 65 НПК за Х., търпеливо чакахме,
той е задържан май месец. Търпеливо чакахме да се съберат доказателства и
търпението ни беше оправдано - вижте химическата експертиза. Така
намереното вещество, наречено не знам защо „хероин“, по първото обвинение
се оказа, че не е хероин и не съдържа никакво наркотично вещество. Не знам
защо този факт удобно се пропуска от всички. Второто твърдение в
определението - „хероинът бил хероин, дори и с по-малко съдържание“. Кой
хероин - изобщо не става ясно от „пространното“ определение на
първоинстанционния съд. Веществото 1020 грама, намерено в двора,
захвърлено под тераса на Х., не е наркотично вещество, още по-малко хероин
и това не е наше твърдение, а твърдение на химическата експертиза – е ми
това е ново обстоятелство – безспорно да, въпросът е риторичен.
Второто ни обвинението - за 890 грама хероин - къде са
доказателствата? Един скрит в храстите служител на „Б**“ - С., в разпита си
мисля, че 4 или 5 пъти споменава думата „вероятно“. Днес представените и
приети от вас обяснения от И. категорично опровергават, че той е получил
наркотично вещество от Х.. Обяснявам защо им е срещата. Апропо, това е
първото твърдение на Х. още при задържането му - имали са финансови
взаимоотношения, дал му 800 лв. и го закарал до автогарата. Къде са
неопровержимите доказателства? Това не е производство по чл. 64 НПК, за да
говорим „ранен етап на разследването“, „може би има нещо“. Ами няма
7
нищо. И какво става? Да, за обясненията на Х. може да се говори за оговор и
т.н., но това са неща, които биха се обсъждали в един процес по същество. И
остават едни 88,46 грама марихуана. Там има най-малкото две възражения –
първото, от огледния протокол не става ясно откъде са иззети – дали от двора
на къщата на Х., пък не е без значение и фактът, че той не присъства на
огледа, а е бил затворен в дома си, или в съседен двор, който е разграден. Не
става ясно, но да речем, че това е по същество. Родовата подсъдност е ясна. А
къде е местната подсъдност – в Окръжен съд – Благоевград. Какво прави това
обвинение, ако приемем тезата на наблюдаващия прокурор, че първите две
обвинения не са налице, тоест обвинението за 88.46 грама марихуана е
подсъдно на Окръжен съд – Благоевград и разследването следва да бъде под
ръководството на Окръжна прокуратура – Благоевград. Тоест, нови
обстоятелства, хероинът е хероин – да, ама не според химическата експертиза
и вече липсата на Х. в останалата част на определението, не може да не сте
забелязали реална опасност да се укрие се приема. „Реална опасност да
извърши престъпление“ - да виждате някъде да е споменат Х.? Споменават са
двама. Х., все едно не съществува.
Къде са доказателствата, събрани по законоустановения начин и ред, че
съществува реална опасност Х. да извърши престъпление – неосъждан, със 74
% инвалидност, въпреки това работи и с разклатено здраве. За здравето най-
малко искам да говоря, защото не само че се клати обоснованото
предположение поне за първите две престъпления не е налице. А кажете кой
ще е осъди един човек за 88 грама марихуана на реално лишаване от свобода
– такъв не познавам. Да, реалната опасност да извърши престъпление –
неосъждан, с разклатено здраве. За здравето на Х. там е споменато – нищо му
нямало на бъбреците. Три пъти е извеждан по санкция на прокурор, не по
наше искане, не по искане на Х.. Повтарям, със 74 % инвалидност е, с
хипертонично сърце, след операция на гръбначния стълб и сериозни
урологични проблеми, които вижте определението, а според лекар се нуждае
не незабавна, а от спешен порядък операция, защото единият бъбрек е доста
по-малък. Не това е основното- основното е това, с което започнах, за липсата
на хероин, иззет от дома му, за огромните съмнения дали има някакво
участие във второто - 890 грама според мен много трудно могат да се правят
доводи от доказателствата по делото. Имам предвид обясненията на И., имам
предвид показанията на свидетеля С. и всички останали доказателства по
8
делото. Разбира се и процентно съдържание, много по-малко от твърдяното,
при производството по чл. 64 НПК при първоначалното вземане на мярка за
неотклонение.
Всичко това ми дава основание да поискам от вас да вземете по-лека
мярка за неотклонение и тъй като по неясни за мен съображения, въпреки
твърденията на наблюдаващия прокурор, първите две обвинения не са
прекратени, макар че се твърди, че ще бъдат такива, все пак съществуват като
обвинения, ще ви моля да определите втората по тежест мярка за
неотклонение – „Домашен арест“, която би осигурила всичко, което се
изисква в един наказателен процес - ограничено придвижване и все пак,
някаква възможност за адекватно лечение. Никой не може да ме убеди, а има
и доказателства в обратна посока, че адекватно лечение на инсулиново болен,
да не ги повтарям всички съображения в частната си жалба, може да бъде
лекуван адекватно в ареста, благодаря.
Обвиняемият К. С. Х. /за лична защита/: Поддържам казаното от
защитника ми. Моля да вземете предвид моето здравословно състояние и да
ми определите мярка „Домашен арест“.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да уважите депозираната
частна жалба и да измените първоинстанционното определение на Окръжен
съд - Пловдив. Действително, в него няма никакво обсъждане на
доказателствена съвкупност, нито конкретни мотиви защо е потвърдил
наложената първоначална мярка за неотклонение.
Ще моля да вземете предвид, че действително са налице нови
обстоятелства към момента, а именно изтеклият период от 3 месеца, през
който са събрани достатъчно по обем гласни и писмени доказателства,
извършени са съответните експертизи и от друга страна, по сериозен начин е
разколебано и дори към момента, както заяви представителят на
Апелативната прокуратура, липсва обосновано предположение, което е
съществувало и е взето предвид при първоначалното задържане през месец
май 2023г.
По отношение на А. Г. са налице достатъчно добри характеристични
данни – той не е осъждан, няма никакви криминалистически регистрации,
няма и висящи съдебни дела. Тя не е съществувала и при първоначалното му
задържане - опасност да се укрие. Отсъства и предвид липсата на обосновано
9
предположение и реална опасност той да извърши престъпление.
Ще моля да имате предвид заявеното до момента и подробните мотиви
на представителя на Окръжна прокуратура пред първоинстанционния съд,
който достатъчно подробно е обсъдил доказателствата по досъдебното
производство, а също и заявеното от настоящия представител на Апелативна
прокуратура и да измените първоинстанционното определение, като
наложите на подзащитния ми възможно най-леката мярка за неотклонение, а
именно „Подписка“.
Обвиняемият А. Н. Г. /за лична защита/: Съгласен съм със защитника
ми. Нямам какво да добавя.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият И.: Моля за по-лека мярка.
Обвиняемият К.: Моля за по-лека мярка.
Обвиняемият Х.: Моля за по-лека мярка.
Обвиняемият Г.: Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.
Образувано е по частни жалби на защитниците на Х. Г. И., Я. И. К., К.
С. Х. и А. Н. Г., обвиняеми по досъдебно производство № **/****г. по описа
на отдел „К*“ при ОД на МВР гр.П, срещу протоколно определение №
1287/03.08.2023г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД №
1655/2023г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането
за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета
спрямо техните подзащитни. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и
определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемите.
В съдебно заседание защитниците на последните поддържат горното
искане. Излагат доводи, че не са налице основанията за продължаване на тази
10
мярка на процесуална принуда, за липса на обосновано предположение, на
опасност от извършване на престъпление и укриване, както и такива за
постоянен адрес, чисто съдебно минало, влошено здравословно състояние.
Поддържат тезата, че целите на чл.57 от НПК могат да се постигнат и с друга
мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“.
Обвиняемите Х. И., Я. К., К. Х. и А. Г. се присъединяват към казаното
от техните защитници и искат мярката им за неотклонение да се измени в по-
лека.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив намира, че
жалбите на обвиняемите Я. К. и А. Г. са основателни и следва да бъдат
уважени, като им се определи мярка за неотклонение „подписка“. По
отношение на обвиняемите Х. И. и К. Х. счита, че атакуваният съдебен
трябва да бъде потвърден. Излага съображения в подкрепа на виждането си.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбите и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок
от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са неоснователни.
За да постанови определението си Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че
първоначално взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемите е законосъобразна и не са настъпили нови обстоятелства, които
да налагат нейното изменение.
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
И към настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от
НПК за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
При преценка на събраните по делото доказателства - гласни, писмени
и веществени, Окръжен съд гр.Пловдив правилно е приел, че не може да се
направи извод, различен от първоначално направения, че е налице
обосновано предположение, че обвиняемите Х. И., Я. К., К. Х. и А. Г. са
съпричастни към вмененото им престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.
На тази фаза от развитието на наказателното производство
законодателят борави с понятието „обосновано предположение“ и не изисква
онази категоричност и безспорност, задължителна при решаване на въпросите
11
по чл.301 от НПК при постановяване на присъда. Противоречивият характер
на някои гласни доказателства относно авторството на деянието не води
автоматично до извод за липсата на обосновано предположение, което се
извлича от цялостния анализ на доказателствената съвкупност.
На следващо място, касае се за тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода и глоба.
Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че не е
отпаднала реалната опасност обвиняемите да извършат престъпление, като се
вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена вменената
деятелност, че се касае за задружна дейност, с разпределение на ролите и
строга конспиративност, нейният предмет, като количество и стойност, както
и съдебното минало на обвиняемите Х. И., Я. К. и К. Х..
Няма спор, че не е налице реална опасност от укриване.
Доводът на защитата за постоянен адрес, чисто съдебно минало на
обвиняемия А. Г. не са новонастъпили. Те са били налице и при
първоначалното определяне на мярката за неотклонение „задържане под
стража“.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд
относно здравословното състояние на обвиняемите Х. И. и К. Х.. От
ангажираните писмени доказателства за здравословният статус на последните
не може да се приеме, че са налице данни здравето на обвиняемите Х. И. и К.
Х. да е влошено и да е пречка те да пребивават в пенитенциарно заведение.
При възникване на здравословни проблеми ще им бъде осигурена
необходимата медицинска помощ по реда на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Срокът на задържане е в рамките на разумните срокове. Мярката за
неотклонение не е придобила репресивен характер или такава на наказание
лишаване от свобода. С нея не се нарушават международните и вътрешни
нормативни атове, гарантиращи правата на личността.
Настоящата съдебен състав не споделя съображението на някои от
защитниците, че следва да се измени мярката за неотклонение на техните
подзащитни, тъй като такова е и виждането на представителите на Окръжна
прокуратура гр.Пловдив и Апелативна прокуратура гр.Пловдив, изразено
12
пред двете съдебни инстанции. Прокурорът е страна в процеса като всички
останали. Неговото становище не се ползва с някаква предварителна тежест,
нито ангажира съда. Прави впечатление, че жалбите срещу мярката за
неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемите са подадени в
Окръжна прокуратура гр.Пловдив, която не се е произнесла по тях, а ги е
препратила на първоинстанционния съд. Ако наблюдаващият прокурор смята,
че горната мярка за процесуална принуда е изиграла своята роля, разполага с
правомощие да я измени. Не трябва да се забравя, че съгласно чл.46, ал.2, т.1
и чл.196, ал.2 от НПК наблюдаващият прокурор ръководи разследването и
осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да се потвърди, а частните жалби, като неоснователни, да
се оставят без уважение.
Поради горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1287/03.08.2023г. на
Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 1655/2023г. по описа на
същия съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо Х. Г. И., Я.
И. К., К. С. Х. и А. Н. Г. , обвиняеми по досъдебно производство № **/****г.
по описа на отдел „К*“ при ОД на МВР гр.П, в по-лека.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12:15 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
Секретар: _______________________
14