М О Т И В И към присъда № 289 от 12.06.2018 год. по Н.Д.Ч.Х.№ 524 по описа за 2017г. на Районен
съд – гр.Видин
Делото
е образувано по частна тъжба от М.В.М. *** с ЕГН **********, с която е внесено
в съда обвинение срещу подсъдимия П.И. *** с ЕГН ********** за извършено от
него престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като е предявен и граждански иск за
сумата 5000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждане до окончателното изплащане, а също и за
заплащане на разноските по делото.
Частният
тъжител и граждански ищец, лично и чрез своя представител, в съдебно заседание
подържа тъжбата и гражданския си иск, моли подсъдимия да бъде признат за виновен
и да му бъде наложено наказание, а гражданския иск да бъде уважен.
Подсъдимият
в съдебно заседание, лично и чрез своята защита, отрича извършителството на
деянието, оспорва се обстоятелствата по тъжбата, не се признава за виновен и
моли за оправдателна присъда.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Тъжителят заявява с тъжбата си, че на
06.10.2016г. в гр.В. в района на бензиностанция „Л.“ на бул.“П.“ между М. и М.
възникнал пътен инцидент. След въпросното ПТП тъжителя излязъл от автомобила си
и отишъл до автомобила на подсъдимия и отворил неговата врата, за да го попита
не го ли е видял. През това време М. ровел в жабката на колата си, след това
излязъл, като в дясната си ръка държал нож и с него замахнал няколко пъти към М..
При тези посягания подс.М. успял да нанесе на тъжителя М. порезна рана в
областта на дясната ръка непосредствено до предмишницата. След намесата и на
друго лице подсъдимия прибрал ножа си. Малко след това пристигнали двама
полицаи от РУ-В., а след тях и авнтомибил на „Пътна полиция“, а още след това и
линейка. Пострадалият бил откаран в „Бърза помощ“, където му е оказана
медицинска помощ. Според заявеното от подсъдимият М. и свидетелката М. на
посочените време и място действително е възникнал въпросния пътен инцидент ПТП
между автомобилите на М. и М.. Първият излязъл от своята кола, дошъл при
подсъдимия и свидетелката и нанесъл няколко удара на втория през прозореца на
вратата му с юмрук в областта на зъбите. М. излязъл от автомобила си, държал
нож, възникнало боричкане и намушкал с ножа си потърпевшия в посочената област
на ръката. След това дошла полиция и бърза медицинска помощ. Останалите
свидетели, служители на полицията, които са дошли в последствие, заявяват
обстоятелства след инцидента, свързани с възникналото ПТП. Свидетелят А.
заявява, че подсъдимият е намушкал с нож тъжителя, но че тъжителя не е удрял
подсъдимия. Според съдебно-медицинската експертиза на тъжителя М. е причинено
порезно нараняване на дясна мишница в горно вътрешната част, хирургически
обработено, проведено е амбулаторно лечение. Това травматично увреждане се
преценява като довело до временно разстройство на здравето, не опасно за
живота.
Тази фактическа обстановка се
доказва от гласните доказателства: показанията на свидетелите Н., Г., М., А., А.,
И. и А., писмените доказателства: протокол за ПТП, НП №
16-0953-001443/31.10.2016г., АУАН № 16-0953-001443/06.10.2016г., НП №
16-0953-001444/31.10.2016г., АУАН № 16-0953-001444/06.10.2016г., лист за
преглед на пациент в спешно отделение, съдебно-медицинско свидетелство, медицинско
свидетелство, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и свидетелство за
съдимост. Между тези доказателства няма противоречие, те си кореспондират,
същите се допълват и взаимно не се изключват. Поради това съдът им дава вяра и
ги кредитира. Всички тези доказателства общо в тяхната съвкупност и по отделно
всяко едно от тях установяват възприетите от съда факти и обстоятелства.
Водим
от горното съдът приема, че подсъдимият М. е осъществил състава на престъпното
деянието по чл.130, ал.1 от НК, както от обективна, така от субективна страна. От
обективна страна той на 06.10.2016г. в гр.Видин е причинил на М. разстройство
на здравето, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в порезно
нараняване на дясна мишница в горно вътрешната част. От субективна страна той е
извършил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния
характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Субективната страна се обективира от фактическата обстановка и
разкрива и вътрешното индивидуално отношение на дееца към извършеното.
За описаното престъпление е
предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода до две години или
пробация. На лице са условията на чл.78-А от НК, тъй като М. не е осъждан и спрямо
него преди не е прилагана тази разпоредба. Подсъдимият следва да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание. При
определяне на наказанието по чл.54 от НК и за постигане на целите по чл.36 от НК Съдът приема, че на подсъдимия може да бъде наложено наказание в минималния
размер. При индивидуализацията на наказанието съдът има предвид смекчаващи
отговорността обстоятелства. Подсъдимият не разкрива висока степен на
обществена опасност на дееца, той е с чисто съдебно минало, не е осъждан. Извършеното
не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието, тъй като не са
настъпили съществени увреждания, както за отделни лица, така и за обществените
отношения.
Съдът не
възприема становището на защитата на подс.М., което е в смисъл, че той не е
автор на извършеното престъпно деяние. Тази теза се третира като защитна
позиция, на каквато подсъдимия има право в процеса и може да се придържа към
такова процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира
основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по
този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава
съмнения в обвинението, което напротив – се подкрепя именно от наличните
доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка,
каквато би довела до извод, че М. е невиновен. Ето защо Съдът не възприема
оправдателната версия, предложена от защитата на подсъдимия.
Подс.М. следва да бъде осъдена да
заплати на тъжителя сумата от 1000лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 600лв. адвокатски
хонорар, 16, 90лв. разноски за д.т. за завеждане на делото. В тази си част
гражданският иска се явява основателен и обоснован. Същия следва да бъде
отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер, тъй като в това
отношения той е недоказан и необоснован.
М. трябва да бъде осъдена да
заплати на държавата по
сметка на ВРС сумата от 50лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, както и сумата от 150лв. разноски за експертиза и в.л.
Водим от горното съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: