Решение по дело №1039/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от адвокат М. Н., в качеството й на пълномощник на А. Б. Т., с адрес за призоваване [населено място], [улица], вх. Б, ет.2, срещу решение № 330 от 26.04.2024 г., постановено по АНД №4947/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия К № 7830260 на О. М.-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 300 лв.

В касационната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на електронния фиш. Сочи се, че първоинстанционният съд не е отбелязал в съдебното решение изразеното от жалбоподателя становище в първоинстанционното производство, недоказано е останало мястото на извършване на нарушението, тъй като липсвала снимка на местоположението на АТСС и на следващо място не е установено мястото на нарушението , поради липса на доказателства за наличието на знаци за ограничение на скоростта.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмена молба, в която иска да бъде уважена касационната жалба.

Ответникът по касация, ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Не е представен отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил електронен фиш серия К № 7830260 на О. М.-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 300 лв.

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Според съда нарушението било доказано, а наказанието правилно определено по вид и размер. Съдът обсъдил всички възражения на жалбоподателя и изложил мотиви, въз основа на които приел, че същите са неоснователни.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Касационният състав намира решението за валидно, допустимо и правилно, напълно споделя изводите, изложени в обжалваното решение и на основание чл.221, ал.1 от АПК препраща към тях.

По делото е безспорно установено, че на 24.07.2023 г. в 15:00 часа в [населено място] на път ІІ-99, км. 11+200, до бензиностанция Лукойл –Атия в посока [населено място], при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение извън населено място до 80 км/ч лек автомобил „БМВ Х4” с рег. № [рег. номер] се движил със скорост 112км/ч. /след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача/, установена с техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта –„TFR1-M 621”.

За извършеното нарушение бил издаден електронен фиш на жалбоподателя, в качеството му на собственик.

Възприетата от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Правните изводи на районния съд са формирани в съответствие с приложимия материален закон.

По делото е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство, съставен на основание чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. В него се съдържа информация за точното местоположение на уреда, пътният знак за ограничение, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС - 300, режим на измерване - стационарен, посока на задействане – приближаващ, номерата на протоколите установяващи годност на уреда, началото и край на работа, като тази информация съответства на информацията съдържаща се в приложените към електронния фиш статични изображения на лекия автомобил собственост на касатора.

Възражението, касаещо недостатъчното конкретизиране на мястото на извършване на деянието е неоснователно. В протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е посочено мястото за контрол, което съответства на посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението, което е в достатъчна степен конкретно и ясно. Други възражения в касационната жалба не са направени.

В заключение посочва, че електронният фиш е издаден при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съобразено с разпоредбата на с разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 300 лева.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 330 от 26.04.2024 г., постановено по АНД №4947/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.