Определение по дело №574/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 260169

 

гр. Пловдив, 04.12. 2020 г.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

              ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                   ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, въззивно частно наказателно дело № 574 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

С Определение № 26016 от 13.11.2020 г. по ЧНД № 2207/2020 г. Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на осъдения И.Б.Б. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ от 1 година и 10 месеца, наложено му с присъда по НОХД № 7757/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив, изменена с решение по ВНОХД № 2272/2019г. на окръжен съд - Пловдив.

Недоволен от постановеното определение е останал осъденият Б., който на 23.11.2020г. е подал жалби с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно освободен. Жалбоподателят намира за неправилно преценено, че не е дал доказателства за поправянето си. Няма установени проблемни зони, свързани с риска от рецидив, чиито показатели бележат снижение. В тази връзка е изразеното положително становище от началника на затвора, подкрепено и от прокурора в съдебно заседание.

Началникът на Затвора – Пловдив и Окръжна прокуратура – Пловдив не са изразили становище по подадената жалба.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.

В Окръжен съд – Пловдив, на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена молба от осъдения Б. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения Б., преценявайки, че не са налице предпоставките по чл.70, ал.1 от НК за неговото условно предсрочно освобождаване.

Съгласно представената справка за правното положение, л.св. И.Б. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, наложено му с присъда по НОХД №7757/2016г. по описа на Районен съд Пловдив, изменена с Решение по ВНОХД № 2272/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив в размер на 1 година и 10 месеца, като едно общо най-тежко, за извършени престъпления по чл.308, ал.7, вр. ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.308, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

В Затвора Пловдив, И.Б. е постъпил на 13.05.2020г. Същият е бил задържан по делото по реда на ЗМВР и НПК в периода от 27.08.2015г. до 05.07.2016г. за 10 месеца и 8 дни, поради което и за начало на наказанието се счита датата 27.08.2015г. Осъденият  е изтърпял повече от една втора от наложеното му наказание и има право на условно предсрочно освобождаване. Към 23.11.2020 г. лишеният от свобода ще е изтърпял ефективно 6 месеца и 10 дни, от предварителен арест – 10 месеца и 8 дни, от работа – 1 месец и 28 дни или всичко – 1 година, 6 месеца и 16 дни.  Неизтърпеният остатък към този момент се явява в размер на 3 месеца и 14 дни.

От становището на началника на Затвора – Пловдив и приложените по делото доказателства е видимо, че лишеният от свобода Б. е с променено отношение към цялостната му криминална  дейност. Същият е концентриран, приема позитивния предаден му опит, активен е в трудовия процес. Отчетено е снижаване стойността на оценката на правонарушителя, подобряване на умението му за разпознаване на проблеми и осъзнаване на последствията от собствените му действия. Посочено е, че е налице  позитивна промяна в отношението му към извършването на престъпления. За времето след постъпване в затвора, осъденият Б. е поддържал положителна линия на поведение, награждаван е 2 пъти, проявявал дисциплинираност, спазвал режимно-административните изисквания, проявявал склонност да съдейства. На база работа по плана на присъдата, общата оценка от риска от рецидив, която е била ниска 35 т., е понижена на  28 т. Разпознава макар и частично резултатите от собствените си действия, мотивиран е за промяна с осъзнатостта на ресурсите си. Не е предприемал безразсъдни рискови действия, няма дисциплинарни прояви, активен участник в двустранния процес при водене на беседи. Посочено е, че поради трудова ангажираност и извънредната епидемиологична обстановка в страната, И.Б. не е включван в групови форми на работа. Въз основа на това, началникът на затвора е изразил положително становище относно молбата на л.св. Б. за неговото условно предсрочно освобождаване.

В атакуваното определение противоречиво се отчита първоначално изтърпяването на повече от две трети от наказанието, а впоследствие и една втора, което всъщност е правилната преценка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, тъй като деянията, за които Б. е бил осъден  по чл.308, ал.3 и ал.7 от НК не съставляват „опасен рецидив“ по смисъла на чл.70, ал.1, т.2, вр. чл.29 от НК, а пенитенциарният такъв е по отм. §3 от ЗИНЗС с ДВ. бр.13/2017г.

Въпреки изразеното положително становище на началника на затвора, събраните по делото доказателства не са достатъчно убедителни, за да се направи положителен извод, че същият е дал доказателства за своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по чл.439а от НПК.

От наложеното му едно общо най-тежко наказание в размер на 1 г. и 10 месеца лишаване от свобода, той е изтърпял фактически към момента 6 месеца и 22 дни, от работа са му зачетени 1 месеца и 28 дни и от задържането му по ЗМВР и НПК – 10 месеца и 8 дни[1].

В тази връзка правилно е отбелязано, че по-голяма част от изтърпяното  наказание е свързано със зачетено задържане, в рамките на което с осъдения Б. не е извършвана работа в насока на поправяне и превъзпитанието му.

Обосновано е преценено, че е налице потенциална опасност от извършване на престъпно деяние, с оглед многобройните осъждания на Б. на лишаване от свобода за различни престъпления от общ характер и обстоятелството, че е освобождаван условно предсрочно с Определение по ЧНД №1909/2010г. по описа на СГС от изтърпяване на останалата част от наказанията наложени му по НОХД № 1818/2002г. на ВС-Пловдив, НОХД № 46/2006г. на ВС-Пловдив, НОХД №1376/2002г. на ОС-Пловдив и НОХД №1565/2003г. на ОС-Пловдив, в размер на 3 години, 8 месеца и 21 дни, което  не е дало необходимия ефект, предвид последващото му осъждане отново за извършено умишлено престъпление наказуемо с лишавано  от свобода. Липсват трайни и утвърдени нагласи за законосъобразен начин на живот. В тази насока е и пробационния доклад, в който е посочено, че макар ресурсите на средата да са изчерпани, работата с осъдения Б. следва да продължи, като му се наложи пробационна мярка при евентуално условно предсрочно освобождаване. Следователно необходимото поправяне и превъзпитание на осъдения не е постигнато на този етап.

В заключение, предвид на изложените съображения от окръжния съд, както и допълнителните коригиращи бележки за някои от изводите в атакуваното определение, настоящият въззивен състав намира за правилна и обоснована, неговата преценка, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения Б., тъй като същият не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по чл. 439а от НПК.

По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения Б., да се остави без уважение, поради което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 26016 от 13.11.2020 г. по ЧНД № 2207/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения И.Б.Б. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ от 1 година и 10 месеца, наложено му с присъда по НОХД № 7757/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив, изменена с решение по ВНОХД № 2272/2019г. на окръжен съд - Пловдив.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                       

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                              

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                       

                                                                                        2.