Решение по дело №422/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е. С.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение №53/01.03.2023г., постановено по АНД № 897/2022г. по описа на Районен съд – С..

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното наказателно постановление и потвърждаващото го съдебно решение са неправилни и незаконосъобразни. По делото било представено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 24.06.2022 г. по досъдебно производство № 263/2022 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция” гр.П. при ОДМВР - П., по което било повдигнато обвинение на управителя М. П. Ш. за дейността на дружеството и основание чл. 33 от ЗАНН било поискано прекратяване поради наличие на образувано наказателно производство от общ характер. В своето решение районният съд констатирал, че липсва идентичност на субекта, а дори и да се приемело, че такава е налице, то не било налице приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт. Жалбоподателят оспорва този извод предвид факта, че било наложено наказание на юридическо лице за конкретно престъпление, чието извършване все още не било установено, защото било предмет на неприключило наказателно производство и не съответствало на Рамково решение 2005/212/ПВР и на чл. 49 от ХОПЕС.

В свое решение по Дело С-203/21 по преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд - Б. , Съдът на Европейския съюз с решение от 10.11.2022 г. постановил, че правната уредба в чл. 83а и следващите от Закона за административните нарушения и наказания противоречат на Хартата на основните права. Указанията в това решение на Съда на Европейския съюз били ясни и конкретни и в настоящия казус съдът следвало да ги съобрази. Според решението на Европейския съюз, член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай, че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението. С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено изцяло оспореното решение.

По делото е депозирана молба, с която касаторът поддържа изложеното в жалбата и моли по формулирани въпроси да бъде отправено преюдициално искане до СЕС. В писмени бележки се излагат твърдения за недоказаност от страна на митническите органи на приетата от същите нова митническа стойност. Тази стойност не била платена от дружеството, нито представлявала подлежаща на плащане цена. Това била цената, на която дружеството, което продало на касатора стоките, ги закупило, тоест тази цена не отговаряла на определението на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Не била изследвана приложимата митническа стойност. При неправилно определяне на нова митническа стойност на стоката се следвало и неправилно определяне на суми за досъбиране на мито, ДДС и лихва за забава. Позовава се на практика на СЕС. Допълва, че при липсата на данни за данъчна или митническа измама и наличието на административен акт, който вменява на дружеството същия размер на дължими митни сборове, какъвто е размерът на административната санкция, то било налице непропорционалност, което, като противоречие на европейското право, правело санкцията наложена незаконосъобразна.

Ответникът Директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница П., редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, като сочи, че получените отговори от Службата за митническа и гранична защита на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ представляват официални документи, изготвени от лица в кръга на служебните им задължения по установените форма и ред съгласно Спогодбата между правителството на Република Б.  и правителството на САЩ, поради което представляват годни доказателства и обвързват митническите органи, а именно – че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление, са такива, каквито се твърдят. Деянието било доказано по безспорен начин. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения, че не е нарушен принципът ne bid in idem и че не следва да намери приложение решение по дело С-203/21 на СЕС, са изложени в писмен отговор. Твърди, че било недопустимо искането за отправяне на преюдициално запитване.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно уведомена, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – С. е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № BG2022/3000-441/НП от 04.11.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница П. при Агенция „Митници” в частта, с която на „Е. С.” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, представлявано от управителя М. П. Ш., за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в общ размер на 1 278.56 лв. (пункт 1) и е осъдил дружеството да заплати на Агенция „Митници” сумата от 80 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 09.09.2020г. дружеството-жалбоподател е декларирало пред Митническо бюро - С., с Митническа декларация по официален образец - Единен административен документ (ЕАД) с № 20BG003010018870R5 за допускане за свободно обращение и крайно потребление (внос) употребяван пътнически автомобил - марка *, модел *, като посочило митническа стойност 1 639.01 лв. и данъчна основа – 1 852.91 лв. Посочените стойности се базирали на документ, в който липсвали подписи на купувач и продавач. Извършена била проверка в рамките на последващ контрол, при която на базата на представените документи по линия на международното сътрудничество, включително документи за извършени плащания, и след съпоставката им, се констатирало, че дружеството е избегнало частично заплащане на мито и ДДС за този автомобил, тъй като декларирало по-ниски митническа стойност и данъчна основа. За така установеното бил издаден АУАН, а впоследствие издадено и наказателно постановление за извършено нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. В акта и в НП било прието за установено, че дружеството-жалбоподател е извършило митническа измама, тъй като декларирало пред митническите органи с ЕАД №20BG003010018870R5 употребяван пътнически автомобил - марка *, модел *, като посочило митническа стойност 1 639.01 лв. и данъчна основа – 1 852.91 лв., вместо 5 561.16 лв. за митническа стойност и 6 284.62 лв. за данъчна основа, с което избегнало частично заплащане на мито в размер на 392.22 лв. и на ДДС в размер на 886.34 лв.

Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и че актът и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Във връзка с приложението на материалния закон съдът е намерил за правилна дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение, като в тази връзка е изложил подробни доводи по отношение на състава на митническо нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Съдът е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно установяват, че дружеството-жалбоподател е извършило процесното нарушение. Обсъдено е и приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е отбелязано, че процесното нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай и не може да се квалифицира като такова. За правилно приложена е приета съответната административнонаказателна разпоредба на ЗМ, а индивидуализираното наказание „имуществена санкция” - за правилно и законосъобразно определено както по вид, така и по размер.

Административен съд – Хасково, след анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и приобщените такива по административната преписка, намира съдебното решение за постановено в противоречие с материалния закон.

Следва да се посочи, че административнонаказателното производство е строго формално и не може да се основава на предположения. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на определено лице може да се осъществи единствено и само ако административнонаказващият орган установи с допустимите, необходими и относими доказателства и доказателствени средства наличието на всички елементи, както от обективна, така и от субективна страна на нарушението. Доколкото процесният случай касае юридическо лице, се приема, че отговорността е обективна, безвиновна, и не се обследва субективната страна на деянието, като последното следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин.

С оспореното НП на дружеството касатор се вменява избягване заплащането на мито и ДДС в пълен размер по отношение на внесен от същото от САЩ на територията на Република Б.  пътнически автомобил. Административнонаказващият орган не е кредитирал представените при вноса документи от страна на жалбоподателя, в това число и документ договор за покупко - продажба на процесната стока (bill of sale), сключен между „Е. С.“ ЕООД и предходния й собственик (BID`N`DRIVE INC), като е направил извод за деклариране на нереалната стойност по сделката, тъй като цитираният документ е без подпис на купувача и не съдържа реквизити, удостоверяващи договорни условия по сделката. Административнонаказващият орган е приел за релевантна последната продажна цена на автомобила, тоест това била установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следвало да послужи за определянето на новата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Този извод е споделен и от районния съд.

В действителност изпратените от службите на САЩ справки са официални документи, но единственият категоричен извод, който може да се направи от тях, е на каква сума предходен собственик на стоката я е закупил. Дали същата стойност е реално платената по сделката между BID`N`DRIVE INC и „Е. С.“ ЕООД цена или подлежащата на плащане такава не би могло да се заключи единствено и само от декларираните от изпращача обстоятелства. До такъв извод не се стига и от събраните в съдебното производство гласни доказателства. Разпитаният в хода на съдебното дирене митнически служител потвърждава, че новата митническа стойност е определена съобразно декларираното от износителя като цена на сделката, а именно – автомобилът бил закупен на търг.

Тази стойност, на която едно лице е придобило автомобила преди собственик на същото да стане оспорващото дружество, не може да се възприеме за договорна стойност по процесната сделка. Последната има двустранен характер и е реализирана между „Е. С.“ ЕООД като вносител и купувач на процесния автомобил и дружеството продавач. Следва да се има предвид и, че документи, касаещи сделка по придобиване собствеността на автомобила от износителя/продавача, не обвързват дружеството касатор предвид факта, че то се явява трето неучастващо лице по отношение на тази сделка, сключена преди това от износителя/продавача, и в тази връзка не могат да служат като източник за определяне действителната договорна стойност по процесната сделка в настоящия случай.

Безспорно, анализирайки цената, на която износителят е придобил собствеността на автомобила, се стига до извод, че същата е по-висока от тази, на която по договор за покупко-продажба я продава на „Е. С.“ ЕООД, но само от този факт не е достатъчно да се приеме, че последната не е действителната и договорената цена по тази сделка.

Административнонаказващият орган не е положил всички необходими усилия да установи каква е действително платената или подлежаща на плащане цена за стоката. Предвид, че плащането е уговорено в пари, то същото не може да бъде осъществено абстрактно, а доказателства за реалното му извършване не са събрани. Липсват доказателства, че „Е. С.“ ЕООД е платило на продавача и износител на автомобила тази по-висока стойност, на която се твърди от органа, че е осъществена сделката. При това не може да се формира извод, че именно това е стойността, която „Е. С.“ ЕООД е било длъжно да декларира пред митническите органи и че въз основа на тази стойност следва да бъде определено дължимото мито и ДДС. Такъв извод не може да се направи и от представените от официалните власти на САЩ писмени доказателства. В действителност в същите се съдържа и информация относно стойността, на която изпращачът на свой ред декларира, че изнася стоката, но последното е действие на частноправен субект и по никакъв начин представените от него данни не могат да опровергаят или да имат приоритет пред тези, представени от дружеството касатор. Извод за доказаност на нарушението не може да се направи и въз основа на така посоченото от районния съд становище на митническите органи, тъй като то представлява анализ относно възприетата от същите тези органи митническа стойност и не може да служи като доказателство за реалност на същата.

Следва да се посочи, че в настоящото производство не следва да се анализират какви са възможностите за определяне на митническа стойност, различна от декларираната, при наличие на обосновани съмнения от страна на митническите органи за нейната реалност, доколкото същото не касае оспорване на акта за определяне на нова митническа стойност, а касае ревизия на относимите за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството обстоятелства. Липсват каквито и да било доказателства, че посочената от митническите органи стойност е договорената между страните по сделката такава, платена или пък подлежаща на плащане. Формира се извод, че не се доказва по безспорен и категоричен начин, че „Е. С.“ ЕООД е избегнало заплащането на публични държавни вземания и то точно в определения от административнонаказващия орган размер.

Доколкото направените от Районен съд – С. изводи не съответстват на фактическата обстановка и е налице основанието на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, то съдът намира, че постановеното съдебно решение и потвърденото с него НП следва да бъдат отменени.

По отношение на искането на оспорващото дружество за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, настоящата инстанция намира, че същото следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:

Съгласно чл. 267 от ДФЕС, Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: тълкуването на същия договор и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. В Препоръките си до националните юрисдикции относно отправяне на преюдициалните запитвания Съдът на Европейския съюз припомня, че по силата на чл. 51, пар. 1, разпоредбите на хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на съюза, въпреки че хипотезите на такова прилагане могат да бъдат различни, от преюдициалното запитване трябва ясно и недвусмислено да личи че по делото разглеждано в главното производство е приложима норма от правото на съюза, различна от хартата. Тъй като съдът няма компетентност да се произнесе по преюдициално запитване, когато правното положение не попада в приложното поле на съюза, то разпоредбите на Хартата, на които евентуално се позовава запитващата юрисдикция, сами по себе си не могат да обосноват тази компетентност.

В случая от оспорващото дружество се иска отправяне на преюдициално запитване до СЕС, основано единствено на тълкуване на чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС, но не и тълкуване на друга конкретна норма от правото на ЕС. Допълнително посочените от касатора Рамково Решение 2006/783/ПВР и Директива 2014/442/ЕС са визирани общо, без обективиране на определени норми от тях, по отношение които да се иска тълкуване от СЕС. Наред с това цитираните актове са неотносими към настоящия казус. С обжалвания пред районния съд санкционен акт на касатора не е била постановена конфискация на облаги, средства или имущество от престъпления/административни нарушения, нито е постановено обезпечаването на имущество с оглед на евентуална последваща конфискация. С процесното НП на дружеството касатор единствено е било наложено административно наказание „имуществена санкция“, което обаче не представлява мярка за конфискация.

Освен това следва да бъде отчетено, че съдебната практика и теория възприема разбирането, че наказателната отговорност поглъща административнонаказателната. Съотношението на двете отговорности е изяснено с разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, в които изрично е възприето разбирането, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, то административнонаказателно производство не се образува, а в случите на констатиране на признаци на извършено престъпление АНП следва да се прекрати и материалите да се изпратят на съответния прокурор.

В допълнение следва да бъде посочено, че недоказаността на фактите, за което бяха изложени подробни съображения по-горе, обуславя извод за неизяснена фактическа обстановка, а оттам – това би довело до недопустимост на отправеното преюдициално запитване, в която посока е и практиката на ВАС.Въпреки изхода от спора, разноски в полза на касатора не се дължат, тъй като такива не са поискани.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Хасково

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Е. С.“ ЕООД, ЕИК: *********, за оправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следния въпрос: „Следва ли чл. 48 от Хартата на основните права на СЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за действия, за които е отговорно физическо лице, овластен да формира волята на това юридическо лице, или да го представлява и за което действие срещу физическото лице е започнало наказателно преследване за престъпление, включващо в състава си действието, за което е наложена наказателната санкция на юридическото лице“.

ОТМЕНЯ Решение № 53 от 01.03.2023 г., постановено по АНД № 897/2022г. по описа на Районен съд - С., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2022/3000-411/НП от 04.11.2022г. на Директора на Териториална дирекция Митница П. при Агенция „Митници”, в частта, с която на „Е. С.” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, представлявано от управителя М. П. Ш., за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в общ размер на 1278.56 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: