РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. , 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на шести юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Калина Хр. Попова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20211220101146 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Б. П. П. Ф.“ С.А., Ф. чрез „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, с адрес гр.С., ж.к.Мл., Б. П. С.,
сг.**, с пълномощник юрисконсулт Н. А. М. против ЕМ. ИБР. К. от гр. Г.Д.,
обл. Бл. с искане да бъде признато за установено, че е налице вземане на
ищеца от ответника в размер на: 550.24 лева, представляваща главница по
договор за кредит, сумата от 36.28 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.02.2017 г. до 20.06.2017 г., сумата от 193.05 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.03.2017
г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на
вземането.
При условията на евентуалност, в случай, че така предявяният
пустановителен иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение, се иска да се счита, че е предявен осъдителен иск,
както и че същият има характер на изявление за обявяване на кредита за
1
предсрочно изискуем.
Твърди се от ищеца, че между него и ответника е сключен договор
за потребителски кредит CREX – ********от 19.12.2016 г. Договорът е
сключен за закупуване н астоки и услуги на изплащане за срок от 6 месеца,
обхващащ периода от сключване на договора до 20.06.2017 г. След сключване
на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка
на упълномощения търговски партньор, с което кредитора е изпълнил
задължението си по процесния договор. Ответника е следвало да заплати на
кредитора 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 117.32 лева.
В договора е определен годишен процент на разходите, посочена е и
общата стойност на плащанията. Месечните погасителни вноски
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка
(възнаградителна лихва), съставляваща печалбата на кредитора, която се
формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. Лихвеният
процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изичисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че
годината има 365 дни. В чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. Ответника е преустановила редовното обслужване на процесния
кредит на 20.02.2017 г., към която дата са били заплатени 1 броя погасителни
вноски. Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК в съда,
вземането е станало ликвидно изискуемо в целия му размер, на основание
изтекъл погасителен план, с последна падежна дата - 20.06.2017 г. Предвид
изложеното кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Гоце
Делчев за процесните суми и е издадена заповед за тях. Съдът е указал на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, поради което са
предявени настоящите искове.
Правната квалификация на правата на ищеца е по чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл. 9 и чл.11 от Закона за потребителския кредит и чл.33 от
ЗПК, чл. 240 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1, чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.422 от ГПК.
Тъй като ответникът не е намерен на адресните си регистрации в
2
страната, му е назначен особен представител на разноски на ищеца. От страна
на особеният представител на ответника е постъпил отговор, в който се
изразява становище не допустимост на предявения установителен иск, като
твърди, че липсват доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. По същество намира предявените искове за неоснователни.
Счита, че ответника не е страна по процесния договор. В него е посочен адрес
гр.Г.Д., ул.„Л.“ № * което е местност със земеделски земи и не би могло да е
улица, каквато и липсва в КАИС. Макар в местността да има сгради, подобен
адрес не може да бъде отразен в личната карта на кредитополучателя по
договора, поради което адвоката счита, че К. не е подписвала процесния
договор, не е страна по него и той не я обвързва. Не е извършена и справка за
адрес на ответника по делото. Намира процесния договор за изключително
неясен, доколкото е назован е Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта,
като обаче не се разбира дали е договор за всичко изброено или само за някои
от тях. Твърди, че договорът е сключен в нарушение на редица императивни
разпоредби на ЗПК и поради това е недействителен. Конкретно, не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 7, 8,10, 11 и 12 от ЗПК.
Размерът на шрифта, с който са написан текста на процесния договор, показва
като най-вероятен размер 10, в най-добрия за ищеца случай - 11, но в никакъв
случай не и размер 12. В процесния договор е посочена абсолютна стойност
на лихвения процент, но липсват каквито и да било условия за прилагането
му, не е посочено дали е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив.
Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент -
дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Не е
посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната
лихва и съотношението й с главницата по кредита. Посочена е абсолютна
стойност на ГПР, без да е посочено кои са компонентите, включени в него, и
каква е стойността им. Счита, че на практика в процесния договор липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона - съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и разбираема информация относно това каква
част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от
задължението: главница, лихва, застраховка, такси и др. Липсата на изрично
3
посочените в чл. 22, във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за
кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена
възможност тези реквизити да са определяеми.Оспорва размера на
претендираните лихви и прави възражение за нейната прекомерност, като
твърди, че е над допустимия по закон размер. Прави възражение за
нищожност на договорните клаузи относно размера на лихвения процент и
ГПР, поради противоречие с добрите нрави и за нищожни на основание на чл.
26 ЗЗД. Оспорва основателността и на предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.22 във вр.
с чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 7, 8,10, 11 и 12 от ЗПК, чл.26 от
ЗЗД.
Съдът, като съобрази твърденията в исковата молба и представените по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 19.12.2016 г. между „Б'. П. П. Ф.с“ ЕАД, ЕИК ********* като
кредитор и ЕМ. ИБР. К. като кредитополучател бил сключен договор за
потребителски кредит № CREX – ************. Въз основа на договора
дружеството се задължило да предостави в заем на ответника сума в размер
на 653.02 лева за финансиране на стоки и услуги, от която сума 499 лева за
заплащане на преносим компютър, 128.90 лева за таблет и 25.12 лева за
застрахователна премия. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен
процент 25.99% и годишен процент на разходите 29.33 %. Кредитополучателя
се задължила да върне заемната сума на 6 месечни погасителни вноски от по
117.32 лева, като съобразно съдържащият се в договора погасителен план,
падежът на първата вноска е на 20.01.2017 г., а на последната такава –
20.06.2017 г. Общата стойност на плащанията е посочена в договора и е в
размер на 703.92 лева.
В раздел „Удостоверявания“ в договора за кредит е посочено, че с
подписа си под договора кредитополучателя удостоверява, че е получил
стоката/услугата, описана в група „Финансирани стоки и услуги“ и му е била
продадена и предадена в добро функционално състояние от търговския
партньор, както и че е получил опосредстван чрез стока/услуга кредит за
сума, посочена в поле „Размер на кредита“ и платима от кредитополучателя
на търговския партньор при получаване на вещта.
4
На 19.12.2017 г. ЕМ. ИБР. К. е попълнила кратък медицински
въпросник за приемане на застраховане. На същата дата е подписан от К.
застрахователен сертификат № CREX – ******** по отношение на покрити
рискове и застрахователна сума по пакет „Защита на плащанията“.
На 19.12.2017 г. е подписан стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация по потребителските кредит от „Б. П. Ф.“ ЕАД.
Във формуляра са посочени основните характеристики на опосреден чрез
стока потребителски паричен кредит в общ размер на кредита 653.02 лв.
Посочен е размера на погасителната вноска 117.32 лв., в която се включват
лихва и др.разходи. Общия размер на кредита е 703.92 лв. при лихвен процент
по кредита от 25.99% и ГПР 29.33%. Формуляра не е подписан от ответника.
По делото са представени от страна на ищеца фактура № ************
от 19.12.2017 г., издадена от „З. М.С.С.“ ООД на ЕМ. ИБР. К. и справка по
договор CREX – *********за постъпили плащания, в която е отразено, че на
21.01.2017 г. е заплатена сума в размер на 50 лева, а на 31.01.2017 г. е
постъпила сума в размер на 67.40 лева.
Тъй като дължимите по процесния договор за кредит суми не били
платени, ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ *****/2020 г.
по описа на Районен съд Г. Д.. Заявлението било уважено и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 8868 от 23.12.2020 г., за
550.24 лева, представляваща главница, сумата от 36.28 лева, представляваща
възнаградителна лихва от 20.02.2017 г. до 20.06.2017 г., сумата от 193.05 лева,
представляваща мораторна лихва от 20.03.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 26.10.2020 г. до изплащане на вземането,
както и разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лева и 50
лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви
иск за установяване на вземането си.
Изготвена е по делото съдебно-икономическа експертиза, като според
документите проучени от вещото лице, ЕМ. ИБР. К. е закупила от „З. М.М.С“
ООД, 0068 - Магазин Г. Д. 1, ул. Б. М. ** следните стоки: - Преносим
компютър, марка А., модел ЕS.****** NX.GFU..., цена 499.00 лв; - Таблет,
5
марка Х-Т., модел Х*-*****, цена 128.90 лв.
На 20.12.2016 г. от „Б.П. П. Ф." С.А., клон България е направен превод
на сумата от 627.90 лв към търговския партньор – „З. М.М.С.“ ООД по
фактура № **********/ 19.12.2016 г.
На 21.01.2017 г. по процесния кредит е постъпило плащане в размер на
50 лева, а на 31.01.2017 г. е постъпило плащане в размер на 67.40 лева. Към
06.06.2022 г. не са постъпили нови плащания по потребителски кредит
с номер СRЕХ-*******
Въз основа на извършената проверка на документи, вещото лице дава
следното заключение по поставените въпроси:
Процесният кредит е усвоен на 19.12.2016 г. в размер на 653.02 лв.
(шестстотин петдесет и три лева и две стотинки).
Размерът на задълженията на ответника към 27.10.2020 г. - датата
на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК е в общ размер от 782.17 лв.
(седемстотин осемдесет и два лева и 17 ст.), в т.ч.: - 550.24 лв. (петстотин и
петдесет лева 24 ст.) - главница; - 36.28 лв. (тридесет и шест лева 28 ст.) -
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 20.06.2017 г.; - 195.65
лв. (сто деветдесет и пет лева 65 ст.) - мораторна лихва, изчислена върху
главницата за периода от 20.03.2017 г. до 27.10.2020 г.
Към 06.06.2022 г. - датата на изготвяне на заключението, размерът
на задълженията е същият както към 27.10.2020 г. - датата на завеждане на
заявлението по чл.410 от ГПК – 782.17 лв., т.к. в периода от 31.01.2017 г. до
06.06.2022 г. не са постъпили нови плащания по потребителски кредит с
номер СRЕХ-*********от страна на ответника ЕМ. ИБР. К.. Разбивката по
пера е представена в отговора на Въпрос №2.
По делото е изготвена и съдебно-техническа (графическа) експертиза,
вещото лице, по която е дал заключение, че подписите за клиент в Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта СRЕХ-******оторизационен код
а26017t 3, сключен на 19.12.2016 година между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и ЕМ. ИБР.
К. са положени от ЕМ. ИБР. К., ЕГН: **********.
Предвид изложеното, иска е предявен в законовия едномесечен срок от
получаване на указанията на съда за предявяване на иск, от правоимащо лице
срещу длъжникът по заповедното производство, пред надлежен съд, поради
6
което се явява допустим.
Особеният представител на ищеца повдига възражение за липса на
активна процесуална легитимация, с мотиви, че „Б. П.П. Ф.“ ЕАД, ЕИК
*******, гр.С. е заличен търговец, поради което е загубило своята
правосубектност и не може да бъде страна в процеса.
Видно от наличната публично достъпна информация в ТР при АВП „Б.
П. П. Ф.“ С. А., клон Б. е регистрирано като клон на чуждестранен търговец
„Б. П. П. Ф.“ С.А. - Ф.. От представените към исковата молба в превод на
български език документи-извлечение от вписване в търговския фирмен
регистър в Търговския съд в гр. П., Ф., нотификация за трансгранично
сливане, нотификация за влизане в сила на презгранично сливане е видно, че
на 31.01.2018 г. е осъществено трансгранично сливане на „Б. П. П. Ф.“ С.А. -
Франция и българското дружество „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, с ЕИК ***********.
Предвид изложеното, съдът намира така направеното възражение за
неоснователно.
Разгледан по същество предявеният иск е частично основателен, по
следните съображения:
В тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника, по което ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си точно, както и възникналото в негова полза изискуемо
вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на
соченото основание, както и твърденията относно размера на дължимата от
ответника сума и забавата на ответника да изпълни задълженията си по
договора в уговорения срок.
От страна на особеният представител на ответника се оспорва, че Е.К. е
страна по процесния договор за кредит и оспорва подписите, поставени за
същата на договора.
Съгласно заключението на вещото лице по графическата експертиза,
което съдът приема за пълно и компетентно, подписите за клиент в Договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта СRЕХ-********оторизационен код
*********сключен на 19.12.2016 година между „Б.П. П. Ф.“ ЕАД и ЕМ. ИБР.
К. са положени от ЕМ. ИБР. К., ЕГН: **********.
7
С оглед заключението на експертизата и въз основа на представените
доказателства, следва да се приеме за доказано съществуването на
облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на
процесния договор за потребителски кредит.
От представената фактура № ******** от 19.12.2017 г., издадена от „З.
М.С.С.“ ООД на ЕМ. ИБР. К. и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, съдът приема за установено, че „Б. П. П.Ф.“ ЕАД е изпълнил
задължението си по договора и е предоставил на ответника сума в размер на
627.90 лева за закупуване на стоки. Отделно от това с полагане на подписа си
под договора, кредитополучателя удостоверява, че е получило
стоката/услугата, описана в група „Финансирани стоки и услуги“ и му е била
продадена и предадена в добро функционално състояние от търговския
партньор, както и че е получило опосредстван чрез стока/услуга кредит за
сума, посочена в поле „Размер на кредита“ и платима от кредитополучателя
на търговския партньор при получаване на вещта (съгласно раздел
„Удостоверявания“ в договора за кредит).
Договорът е с краен падеж, който е настъпил преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а с това е настъпила и
изискуемостта на всички задължения - главница и лихви. В тежест на
ответника е да докаже плащане в повече от твърдяното от ищеца, но от негова
страна не се твърди и не се доказа плащане на суми по договора, над
заявените от ищцовото дружество.
Независимо от обстоятелството, че приетата по делото съдебно -
счетоводна експертиза установява дължимостта на сумите по кредита в
размерите, претендирани с исковата молба, съдът намира, че в случая искът е
само частично основателен, по следните съображения:
По делото е представен погасителен план, който е предоставен и на
кредитополучателя, но в него не е упоменато какво се включва в месечната
вноска от 117.32 лева – какъв е размерът на дължимите лихва, главници,
такси, вноска за застрахователна премия. Посочено е какъв е размерът на
оставащата главница след заплащане на вноската, поради което, за да разбере
какво погасява, потребителят трябва да направи изчисление – т. е. за него
остава неясно за погасяване на кои вземания са отнесени направените
плащания. Следователно не е изпълнено законовото изискване на потребителя
8
да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
компонентите, от които се състои задължението му, както и за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да направи избор дали да го
сключи. Тази неяснота в посочването на компонентите на погасителните
вноски води след себе си и неяснота как е формиран размерът на годишния
процент на разходите. Същият следва да включва съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК всички такси на кредитодателя по отпускане и управление на кредита,
дължими такси за застраховка, както и възнаградителната лихва, като се
изчислява по формула, посочена в приложение № 1, към което препраща чл.
19, ал. 2 от ЗПК. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжникът, като в случая в договора не са
посочени са компонентите на ГПР. Единствено в представения стандартен
европейски формуляр е посочено,че начина на формиране на ГПР зависи от
избрания лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и матуритет, но
без да е конкретизирано кое се включва в ГПР според конкретния кредит.
Отделно от това СЕФ не е подписан от ответника и не е ясно дали К. е
запозната с него. Поради това настоящият съдебен състав счита, че
посочването единствено на крайния размер на ГПР, без да са представени
доказателства за това по какъв начин е формиран или от какви компоненти се
състои, както и че кредитополучателят е информиран за дължимостта на
същите, на практика обуславя невъзможност да се провери правилното му
изчисление от потребителя и съда.
Ето защо съдът намира, че договорът не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК, както предвид горепосоченото, така и предвид
обстоятелството, че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което е
основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. В
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е предвидено, че „когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“.
По отношение на клаузата за заплащане на застраховка „Защита на
плащанията“ и дължимостта на сумата 25.12 лева застрахователна премия,
включена в размера на месечните погасителни вноски, съдът намира
9
следното:
По делото е приложени сертификат № СRЕХ-******* от който е видно,
че „К. ж., клон Б.“ се е съгласило да застрахова ЕМ. ИБР. К., като няма данни
по делото ищцовото дружество да е заплатило уговорената в договора
застрахователна премия от името на кредитоплучателя, за да претендира
плащане по нея, съответно не може да се направи и извод за валидност на
полицата. Предвид изложеното искането за плащане на дължимите вноски по
нея е неоснователно.
Отделно от това от страна на ответника се прави възражение за
недействителност на договора за кредит поради противоречие с чл. 10, ал.1 от
ЗПК и конкретно изискването всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт не - малък от 12.
Представените по делото оригинали на договор за кредит и
приложените към него медицински въпросник, два броя сертификат СRЕХ-
******* декларация за предоставяне на лични данни и Общи условия
очевидно са в различен формат и размер на шрифт, като шрифта на
медицински въпросник, два броя сертификат СRЕХ-********, декларация за
предоставяне на лични данни и Общи условия също така очевидно е много
по-малък от 12.
Използваният от ищеца образец на договор е свободно достъпен в
интернет. След изследване на вида на шрифта в образеца съдът установи, че
това е шрифтът Garamond, размер 12. В подписаните от страните приложения
към процесния договор за кредит, а именно два броя сертификат СRЕХ-
*******, декларация за предоставяне на лични данни и Общи условия,
използваният шрифт е по-малък по размер от изискуемия от закона.
Декларацията за предоставяне на лични данни е написана на шрифт Garamond
с размер 10, а в останалите документи, освен, че шрифта е различен (Times
New Roman), размера отново е 10, което е в нарушение на изискването по чл.
10, ал. 1 от ЗПК и води до недействителност на договора само на това
основание.
Поради изложените доводи съдът намира, че договора за кредит е
недействителен и ответника следва да върне само чистата стойност на
кредита, а именно в размер на 627.90 лева, която сума е била преведена на
търговски партньор „З. М.С.С.“ ООД за получени от ответника стоки.
10
Заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа
експертиза установява, че ответникът е направил плащания в размер на общо
117.40 лева. Тази сума следва да бъде приспадната от дължимата от него
чиста стойност на кредита, като в този случай дължимата сума за главница ще
бъде в размер на 510.50 лева, представляваща неплатена част от главницата.
Съдът намира, че е частично основателна и претенцията за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата от 510.50 лева, заявена в размер на
195.65 лева за периода от 20.03.2017 г. до 27.10.2020 г. Размерът на
обезщетението за забава за този период е 167.90 лева, който размер съдът
изчисли чрез онлайн калкулатор, като за периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава на осн. чл.6 от ЗМДВИПОРНС.
До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира, че въпреки частичното отхвърляне на установителните
искове, не се е сбъднало условието за разглеждане от съда на евентуалните
осъдителни искове.
Ищецът претендира да бъдат разгледани осъдителните искове, ако
предявяният установителен иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение. В настощият случай, както се упомена по - горе е
настъпил падежа на кредита преди предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, кредита не е обявяван за предсрочно изискуем и не
поради това са отхвърлени установителните искове.
Ето защо предявените в условията на евентуалност осъдителни искове
следва да се оставят без разглеждане.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г.,
ОСГТК, настоящият съд следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
относно дължимите по заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 25
лева за зазплащане на държавна такса и 50 лева за възнаграждение на
юрисконсулт. От така сторените разноски в общ размер на 75 лева, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца 65.27 лева на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 125лв.
11
за държавна такса,за възнаграждение на особен представител в размер на 300
лева и за възнаграждение на вещо лице – също 300 лева, а за възнаграждение
на юрисконсулт съдът определя 100 лева. От така сторените разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца 717. 93 лв., съразмерно на уважените искове.
Ответника не е сторила разноски в производството и такива не й се
дължат
Разноските направени от бюджета на РС - Гоце Делчев в размер на 210
лв. за заплашане на възнаграждение на вещо лице по изготвената СТЕ,
остават за сметка на съда, доколкото експертизата е назначена по искане на
особения представител на ответника (освободен от внасяне на държавни
такси и разноски), но не е доказано обстоятелството, което се домогва да
докаже.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че е налице вземане от страна на „Б.П. П. Ф.“
С.А., Ф. вписано в Търговския регистър под № ******* чрез „Б. П. П. Ф.“
ЕАД, клон Б., ЕИК ********, гр.С. от ЕМ. ИБР. К., ЕГН ********** от гр. Г.
Д., обл. Бл. в размер на 510.50 (петстотин и десет лева и петдесет стотинки)
лева, представляваща главница по договор за кредит СRЕХ-********от
19.12.2017 г. и в размер на 167.90 (сто шестдесет и седем лева и деветдесет
стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
20.03.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху дължимата
главница от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и оставя
без уважение предявените утановителни искове в останалата част, като
неоснователни.
Оставя без разглеждане предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от
550.24 лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата от 36.28
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017 г. до
12
20.06.2017 г., сумата от 193.05 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 20.03.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането.
Осъжда ЕМ. ИБР. К., ЕГН ********** от гр. Г. Д., обл. Бл.да заплати на
„Б. П. П.Ф.“ С.А., Ф. вписано в Търговския регистър под № *******чрез „Б.
П. П. Ф.“ ЕАД, клон Б., ЕИК ********* гр.С. сторените съдебни и деловодни
разноски по заповедното производство в размер на 65.27 (шестдесет и пет
лева и двадесет и седем стотинки) лева, както и разноски по настоящото
производство в размер на 717.93 (седемстотин и седемнадесет лева и
деветдесет и три стотинки) лева, като оставя без уважение искането за
присъждане на разноски в останалата част.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната сметка на ищеца:
IBAN: ВG 17 СITI 9250 1010 0091 20, ВIC/SWIFT: CITI BG SF, „Ситибанк
Европа“ АД, клон България.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Благоевград с
въззивна жалба в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и
за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
13