№ 3851
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20231110203217 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Л. С., действащ чрез процесуалния си представител
адв. Й. А. от АК – Варна, срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-008243,
издадено на 10.05.2022г. от Г.Б. – Началник група в СДВР, ОПП – СДВР, оправомощена със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г на Министъра на вътрешните работи да издава НП по
ЗДвП, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
Обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 26.01.2023г., видно от
разписката, инкорпорирана върху оригинала на това НП. Жалбата е входирана в
деловодството на ОПП – СДВР на 08.02.2023г., т.е спазен е законоустановеният 14-дневен
срок за обжалване на НП. Като подадена от активно легитимирано за това лице, при това в
срок, жалбата се явява процесуално допустима.
В Жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност както на АУАН, така и
на обжалваното НП. Нито в АУАН, нито в обжалваното НП било налице пълно и точно
описание на нарушението, което поставяло в невъзможност жалбоподателя да направи
проверка на фактите, върху които почиват правните изводи на контролните органи, което от
своя страна да нарушава правото на защита на жалбоподателя. Акцентира се върху
непосочването на вида на пътния знак, който да не е спазен и величината, която сочи.
Повдига се въпроса защо не е приложен специалния, по-щадящ нарушителя ред по чл.189,
ал.4 от ЗДвП за санкциониране на евентуално извършено нарушение.
За откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован от посочения в
1
жалбата съдебен адрес, не се явява. Процесуалният му представител адв. А., също редовно
призован, не се явява, но депозира по електронен път Молба , в която изрично указва, че не
възразява заседанието да се проведе в негово отсъствие.
Въззиваемата страна ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с доказателствения материал: АУАН №
027536/11.04.2022г. съставен от ЕМБ – младши автоконтлольор при ОПП – СДВР;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г относно
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1; Протокол от проверка № 44-СТ-ИСИС/05.10.2021г на БИМ
за проверка на тази система с № 11743ЕЕ; Декларация на водача Р. С. по чл.188 от ЗДвП;
Протокол за използване на АТСС от 23.03.2022г. за използване на тази АТСС на
22.03.2022г.; снимков материал, Справка картон на водача Р. С., Справка за собствеността
върху МПС, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 22.03.2022г часа преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 44-СТ-
ИСИС/05.10.2021г. е била поставена на бул."Царица Йоанна“ до № 15 в София, с цел
контрол на движението по този булевард с посока на проверяваното движение от бул.“д-р
Петър Дертлиев“ към ул.“Сава Михайлов“. Тази АТСС е била приведена в работен режим в
в 20,00 и е приключила работа в 22,00 часа. Чрез тази АТСС се е наблюдавало спазването на
общото ограничение на скоростта на движение на МПС в населени места по чл.21, ал.1 от
ЗДвП – 50 км/ч. Това изрично е записано в Протокола за използване на АТСС. Също
изрично в Протокола е отбелязано, че с АТСС не са установявани нарушения на въведени с
пътен знак ограничения на скоростта (по чл.21, ал2 от ЗДвП).
В 20,43 часа това АТСС измерва скорост на движение на преминаващ през
контролирания участък от пътя л.а. Форд Фокус с рег.№ СВ 7074 СР, собственост на
жалбоподателя, според приложената от ОПП – СДВР Справка в за собствеността върху
автомобила. Измерената от АТСС скорост на автомобила е 109 км/ч., а след приспадане на
3% толеранс, правно значимата скорост на движение на автомобила се определя на 106 км/ч.
Автомобилът е управляван от собственика си – жалбоподателя, като това обстоятелство не
противоречи и на саморъчно подписаната от същия Декларация в горния смисъл. Номерът
на автомоБИла е разпознат и заснет от АТСС, като деянието е установено при отдалечаване
на автомобила от АТСС.
Водачът не е спазил разпоредбата по чл.21, ал.1 от ЗДвП да не превишава
стойността от 50 км/ч при движение в населено място.
Деянието е извършено виновно – деецът е знаел за въведеното с общата
разпоредба по чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на скоростта в населено място; той е
съзнавал обществената опасност на деянието и неговите общественоопасни последици, че с
деянието нарушава закона, като същевременно е искал на стъпването на тези последици.
2
На 11.04.2022г в София ЕМБ – мл.автоконтрольор при ОПП – СДВР, след
запознаване с наличния до момента доказателствен материал (фотоснимки, протокол от
използване на АТСС, Декларация на собственика на МПС) в присъствието на двама
свидетели и нарушителя, е съставила АУАН за извършеното нарушение, който е връчила на
нарушителя. В този АУАН изрично са посочени датата, часът, мястото на извършеното
нарушение, начинът на установяване на нарушението – конкретно коя АТСС и какви
показания е отчела системата, като изрично е посочена и нарушената разпоредба – чл.21,
ал.1 от ЗДвП. В АУАН изрично е посочено, че „нарушението е извършено при условията на
повторност при връчен ел.фиш № 4658250 и влезнал в сила на 17.05.2021г.“.
Нарушителят е подписал АУАН, като не е отбелязал в него никакви искания,
бележки или възражения.
По-малко от година преди извършване на това нарушение, на на 05.04.2021г. Р. С.
е бил издаден Електронен фиш (ЕФ) № 4658250 за нарушение по чл21, ал.1 от ЗДВП, отново
извършено в София. Този ЕФ му е бил връчен, видно от Справката-картон на водача, на
02.05.2021г., като наложената по него глоба в размер на 100 лева е заплатена. От момента на
влиза в сила на този ЕФ до извършване на същото нарушение – предмет на това дело, е
изминал срок, по-кратък от една година. Това прави нарушението по настоящото дело да е
извършено в условията на повторност (според §.6, т.33 от ДР на ЗДвП), което пък от своя
страна определя необходимостта наложената санкция да бъде определена според чл.182,
ал.4, вр.ал.1, т.6 от ЗДВП. За отбелязване е, че в АУАН неправилно е посочена санкцията,
която следва да бъде наложена според чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, приложима за превишаване
на скоростта от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв. В случая превишаването на скоростта е с 56
км/ч след приспадането на 3% толеранс, поради което размерът на глобата следва да бъде
определян по правилото на т.6 на ал.1 на чл.182 от ЗДвП – 700 лева за петдесетте км/ч
превишение плюс 50 лева за остатъка от шест км/ч превишение и така полученият резултат
да бъде удвоен според правилото на ал.4 на чл.182 от ЗДвП, както и да бъде наложено
кумулативно предвиденото в ал.4 на чл.182 от ЗДВП наказание лишаване от право да се
управлява МПС.
.
Доколкото АНО не е задължен да възприеме предложената от актосъставителя
правна квалификация на нарушението (вкл. и в неговата санкционна част), то допуснатата
от актосъставителя грешка за приложимост на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП не е в състояние да
опорочи този АУАН до степен незаконосъобразност. Тази грешка не препятства и правото
на защита – и по-специално правото на нарушителя да разбере в какво точно е обвинен, т.к.
както се посочи по-горе, фактите от значение за описание на нарушението, са правилно
въведени от актосъставителя. На нарушителя достатъчно подробно са били описани фактите
и обстоятелствата, от които следва да се брани.
Възприемайки частично посочената в АУАН фактическа обстановка за
3
извършеното на 22.03.2022г нарушение, административнонаказващият орган е издал
обжалваното НП, с което е наложил наказанията грлоба в размер на 750 лева глоба и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП. АНО никъде в обстоятелствената част на обжалваното НП не е посочил, че става
въпрос за нарушение, извършено в условията на повторност. Санкцията се налага на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП - по основния състав, без този основен състав да
предвижда кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС.
След като АНО не квалифицира деянието като повторно извършено – т.е. такова
по чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.6 от ЗДвП (предвиждащо наказания в случая глоба в размер на
1 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца), а посочва в
обстоятелствената част само нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и това основание за
налагане на санкция посочва в диспозитива на издаденото НП, то той е следвало да
съобрази, че приложената от него санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП
предвижда само глоба, но не и лишаване от право да управлява МПС. Невписвайки
повторността в обстоятелствената част на НП и неосновавайки санкцията на разпоредбата
на чл.182, ал.4 от ЗДвП, АНО се е лишил от възможността на налага кумулативното
наказание лишаване от право да управлява МПС.
След като е възприел нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, АНО е следвало да
наложи само изрично указаното в тази разпоредба наказание глоба. Лишаването от право да
управлява МПС в случая се явява незаконосъобразно наложено наказание, предвид
обстоятелството, че не е предвидено в санкционната правна норма, която АНО е решил да
приложи. Затова обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му част.
Макар да се солидаризира с тезата на актосъставителя за наличие на повторност, в
случая съдът е лишен от възможността да коригира НП в тази му част, т.к. това би утежнило
положението на нарушителя. Затова възприетата от АНО правна квалификация на деянието
следва да бъде потвърдена, а наказанието, което нарушителят следва да претърпи – да бъде
приведено в съответствие с предвиденото от законодателя едно само наказание глоба.
Във връзка с твърдяното в Жалбата нарушаване на правото на защита, съдът
намира за необходимо да укаже, че не намира такова. В обжалваното НП за нарушена се
посочва разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП (вместо коректното чл.21, ал.1 от ЗДвП). Тази
грешка, допусната от АНО, не може автоматично да доведе до нарушено право на защита,
т.к. АУАН коректно е въвел фактите и обстоятелствата от значение за индивидуализация на
конкретното нарушение, отделно от това в АУАН коректно е посочена вярната правна
квалификация – чл.21, ал.1 от ЗДвП. Допуснатата от АНО техническа грешка, най-вероятно
дължаща се на некоригирана според конкретния случай ползвана бланка на НП, не е в
състояние да попречи на нарушителя правилно да възприеме фактите и обстоятелствата от
състава на нарушението, т.к. в същата тази обстоятелствена част на НП те са въведени
коректно – изрично е посочено, че става въпрос за несъобразяване на скоростта на движение
със законовото ограничението за скорост за населено място. Никъде не се сочи за въведено с
пътен знак ограничение, което да е превишено (по ал.2 нао чл.21 от ЗДвП). Тази грешка има
4
отношение към обстоятелството как – чрез общото правило на чл.21, ал.1 от ЗДвП или по
специален начин – с пътен знак (по чл.21, ал.2 от ЗДвП) е въведено ограничението на
скоростта. Самият законодател не е направил никакво разграничение за вида на въвеждане
на това ограничение на скоростта, за да се приеме, че е осъществен фактическият състав на
нарушението. Законодателят е поставил санкцията в зависимост от това с колко километра в
част е превишението на ограничението, без значение от това общо законово или чрез пътен
знак е било въведено това нарушено ограничение.
Затова и въпросите в жалбата относно това кой точно пътен знак, къде е бил
монтиран спрямо АТСС и какви величини е указвал, в случая са без значение за правилното
решаване на случая.
Относно поставеният в Жалбата въпрос относно законосъобразността на
ползваната от АНО процедура – защо не е приложен реда по чл.189, ал.4 от ЗДвП (защо не е
издаден ел.фиш), съдът не намира процесуално нарушение и в тази насока. Отговорът на
поставения от жалбоподателя въпрос, законодателят е дал още в първото изречение на
претендираната за приложима процесуална норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП – електронен фиш
се издава „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство…“ След като законодателят е предвидил в санкцията на нарушението по
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС,
то желаната от жалбоподателя процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП е неприложима.
Доколкото въззиваемата страна не е участвала активно чрез свой представител в
съдебното производство, липсва основание да се приеме, че са правени разноски по същото,
липсва и претенция за такива, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр.ал.7, т.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ обжалваното Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
008243/10.05.2022г. на ОПП – СДВР, В ЧАСТТА МУ, с което на Р. Л. С. ЕГН ********** за
нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени наказанията глоба в размер на 750 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като:
ОТМЕНЯ наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ПОТВЪРЖДАВА ОБЖАЛВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6