Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 07.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на десети декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13826
по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. вр. с чл. 341 сл. от ГПК.
С Решение № 132772/04.06.2019г. по
гр.д. № 75770 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 82-ри състав:
1. е прогласен за нищожен на основание на чл. 26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД по иск на А.Г.М., ЕГН ********** и Б.В.М.,
ЕГН ********** срещу В.А.Г., ЕГН **********
договор за покупко-продажба , обективиран в нотариален акт № 27, том І, рег. №
2545, дело № 26/2004г. на нотариус Е.Х., рег. № 447 н Нот.К., с който А.Г.М., ЕГН ********** и Б.В.М., ЕГН ********** продават на В.А.Г., ЕГН ********** ½
ид.ч. от дворно място, намиращо се в с.Световрачене,Столична община, район Нови Искър, ул. „*****, съставляващо
УПИ ХХІV-289, кв. 24 по плана на с.Световрачене, утвърден със Заповед №
РД-50-09-549/18.11.1987г., целият с площ от 565 кв.м. , при съседи по доказателствен
акт : Н.Н.И., Е.И.С., Д.В.М., Х.М.М., П.Х.В., улица, а по актуална скица : УПИ
ХХІІІ-290, УПИ ХVІІ-288, УПИ ХХV-273, улица, идентичен с ПИ с идентификатор №
65601.5479.289 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-8/16.01.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК с
адрес: с. Световрачене, Столична община,
район Нови Искър, ул. „***** с площ от 559 кв.м., с трайно
предназначение на територията и начин на трайно застрояване: урбанизирана,
ниско застрояване, с номер по предходен план 289,кв.24, парцел ХХІV, при
съседи: 65601.5479.579; 65601.5479.290; 65601.5479.288; 65601.5479.273 като привиден, прикриващ договор за
прехвърляне на собствеността на ½ ид.ч. от имота срещу задължение да
издръжка и гледане и е РАЗВАЛЕН по иск на А.Г.М., ЕГН ********** и Б.В.М.,
ЕГН ********** срещу В.А.Г., ЕГН **********
на основание на чл. 87, ал.3 от ЗЗД прикрития
договор за прехвърляне на собствеността на ½ ид.ч. от имота срещу
задължение да издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 27, том І,
рег. № 2545, дело № 26/2004г. на нотариус Е.Х., рег. № 447 н Нот.К., с който А.Г.М., ЕГН ********** и Б.В.М., ЕГН ********** прехвърлят на В.А.Г., ЕГН ********** ½
ид.ч. от дворно място, намиращо се в с.Световрачене,Столична община, район Нови Искър, ул. „*****, съставляващо
УПИ ХХІV-289, кв. 24 по плана на с.Световрачене, утвърден със Заповед №
РД-50-09-549/18.11.1987г., целият с площ от 565 кв.м. , при съседи по доказателствен
акт : Н.Н.И., Е.И.С., Д.В.М., Х.М.М., П.Х.В., улица, а по актуална скица : УПИ
ХХІІІ-290, УПИ ХVІІ-288, УПИ ХХV-273, улица, идентичен с ПИ с идентификатор №
65601.5479.289 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-8/16.01.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК с
адрес: с. Световрачене, Столична община,
район Нови Искър, ул. „***** с площ от 559 кв.м., с трайно
предназначение на територията и начин на трайно застрояване: урбанизирана,
ниско застрояване, с номер по предходен план 289,кв.24, парцел ХХІV, при
съседи: 65601.5479.579; 65601.5479.290; 65601.5479.288; 65601.5479.273 поради
виновно неизпълнение на задълженията за издръжка и гледане от приобретателя В.А.Г., ЕГН **********, като В.А.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на А.Г.М., ЕГН ********** и Б.В.М., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от
106,90лв.;
2.
са отхвърлени исковете, предявени
с искова молба вх. №24643/08.12.2015г. на А.Г.М.,
ЕГН ********** и Б.В.М., ЕГН **********
срещу М.Т.Д., ЕГН ********** с правно основание на чл. 26, ал.2, пр. 5
от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за покупко-продажба ,
обективиран в нотариален акт № 27, том І, рег. № 2545, дело № 26/2004г. на
нотариус Е.Х., рег. № 447 н Нот.К., с който А.Г.М., ЕГН ********** и Б.В.М.,
ЕГН ********** продават на Ф.Т.Д., ЕГН ********** (наследодател
на М.Т.Д.) ½ ид.ч. от дворно
място, намиращо се в с.Световрачене,Столична община, район Нови Искър, ул. „*****, съставляващо
УПИ ХХІV-289, кв. 24 по плана на с.Световрачене, утвърден със Заповед №
РД-50-09-549/18.11.1987г., целият с площ от 565 кв.м. , при съседи по доказателствен
акт : Н.Н.И., Е.И.С., Д.В.М., Х.М.М., П.Х.В., улица, а по актуална скица : УПИ
ХХІІІ-290, УПИ ХVІІ-288, УПИ ХХV-273, улица, идентичен с ПИ с идентификатор №
65601.5479.289 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-8/16.01.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК с
адрес: с. Световрачене, Столична община,
район Нови Искър, ул. „***** с площ от 559 кв.м., с трайно
предназначение на територията и начин на трайно застрояване: урбанизирана,
ниско застрояване, с номер по предходен план 289,кв.24, парцел ХХІV, при
съседи: 65601.5479.579; 65601.5479.290; 65601.5479.288; 65601.5479.273 като привиден, и за разваляне на основание на чл. 87, ал.3 от ЗЗД на прикрития с него алеаторен договор за
прехвърляне на собствеността на ½ ид.ч. от имота срещу задължение да
издръжка и гледане, като А.Г.М., ЕГН
********** и Б.В.М., ЕГН **********
са осъдени да заплатят на М.Т.Д.,
ЕГН ********** съдебни разноски от 1100лв.
С Определение № 81389/03.05.2020г. по гр.д. №
75770 по описа за 2015г. на Софийски
районен съд, 82-ри състав е отхвърлена молбата по чл. 248 от ГПК на А.Г.М., ЕГН ********** и Б.В.М., ЕГН ********** за изменение на
решението в частта за разноските, като в тяхна тежест не се присъждат такива.
Срещу така постановено Решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5112987/01.07.2019г.
по регистъра на СРС от ищците – А.Г.М., ЕГН **********
и Б.В.М., ЕГН ********** в частта, в
която исковете им срещу М.Т.Д. са
отхвърлени. Изложили са съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочили са, че сделката е привидна, по нея не били получили
плащане с пари или по друг начин, доказателство за привидността било и
обратното писмо, подписано от формалния купувач В.Г., установено било по делото
постигнато съглашение В.Г. да построи къща, в която да живеят те, заедно с В.Г.
и Ф.Д.. В.Г. и Ф.Д. живеели на като семейство във фактическо съжителство с
намерение да сключат граждански брак, прехвърлянето на имота било направено под
условието В.Г. и Ф.Д. като семейство да полагат грижи и да осигурят издръжка на
родителите на В., Ф.била заявила, че няма претенции за имота и застрояването
му. Ф.Д. не била обикновен съсобственик, инвестиращ средства за придобиване на
идеална част от имота, а била фактически съжител на В.Г., доказаната привидност
на договора по отношение на Г. касаела и отношенията на ищците с Ф.Д..
Уговорките между ищците и В.Г. касаели и Ф.Д., житейски необосновано било за
единия приобретател волята да е една, а за другия – друга. Обратният документ,
подписан от В.Г. бил начало на писмено
доказателство и нямало пречка с други доказателства да се разкрие симулацията и
по отношение на Ф.Д., което било и направено по делото. Не било изпълнено задължението
за издръжка и гледане по прикрития договор, поради което основателен бил и и
иска за развалянето му. Претендирал е разноски.
Ответникът по исковете В.А.Г., ЕГН ********** в предоставения
срок се е присъединил към жалбата на ищците А.Г.М., ЕГН ********** и Б.В.М., ЕГН **********. Посочил е, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Установено
било несъответствие между изявеното в нотариалния акт и желанието на страните
по сделката. Към момента на подписване на договора Ф.Д. живеела на семейни
начала с В.Г. и заедно взели решението да придобият имота срещу задължение да
издържат и гледат родителите на Г., причината да го оформят като продажба било,
че Г. и Д.не били сключили граждански брак и продажбата улеснявала сключването
на договор за банков кредит, необходим за построяването на къща в имота,
какъвто креди ищците поради напредналата си възраст не биха могли да получат.
Неплащането на цената по договора, обсъдено с останалите доказателства по
делото установявали привидността на договора и прикрития с него алеаторен
договор. Волята на продавачите по отношение на всеки от посочените приобретатели била една и съща, не било
възможно по отношение на Ф.Д. сделката да е валидна, а по отношение на В.Г. да
е нищожна. Прикрият договор следвало да бъде развален.
Въззиваемиат-ответник по иска- М.Т.Д., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд
в обжалваната част е правилно, съответстващо на събраните доказателства. Показанията
на св. С.установили, че наследодателят му Ф.Д. била предала на ищците
половината от продажната цена за имота, не била поела задължение за издръжка и
гледане. Не се установило определено
задължение за издръжка и гледане, то следвало от нуждите на прехвърлителите, но
въззивниците поддържали добър стандарт. Обратното писмо било с недостоверна
дата , а и не носело подписа на Ф.Д., поради което й било
непротивопоставимо. Без значение било
дали Ф.Д. и В.Г. живеели на семейни
начала и дали са възнамерявали да сключат граждански брак. Към 21.04.2004г.
нямало пречка и Ф.Д. да подпише обратно писмо, но това не било направено от
нея. Претендирала е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за
разноски на въззивниците.
Срещу така постановеното
Определение е депозирана частна жалба
вх. № по регистъра на СРС от ищците – А.Г.М., ЕГН ********** и Б.В.М.,
ЕГН **********. Навели са твръдения, че представения договор за правна помощ
сочел адвокат П. като страна по делото, но тя не се била явила по делото, адв.
Соколов бил представлявал ответника Т. по делото, а той не бил страна по
договора. Своевременно бил направил и възражение за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба - М.Т.Д., ЕГН ********** не е изразил
становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 24643/08.12.2015г.,
вписана в Агенция по вписвания том ІV, №
97, вх. рег. № 15701/2016г. на А.Г.М.,
ЕГН ********** и Б.В.М., ЕГН **********
срещу В.А.Г., ЕГН ********** и М.Т.Д., ЕГН ********** (наследник на Ф.Т.Д.), с която са поискали
от съда на основание на чл. 26, ал.2,
пр. 5 от ЗЗД да прогласи за нищожен договор
за покупко-продажба , обективиран в нотариален акт № 27, том І, рег. № 2545,
дело № 26/2004г. на нотариус Е.Х., рег. № 447 н Нот.К., с който А.Г.М., ЕГН ********** и Б.В.М., ЕГН ********** продават на Ф.Т.Д., ЕГН ********** (наследодател на М.Т.Д.) и на В.А.Г., ЕГН ********** дворно място, намиращо се в с.Световрачене,Столична
община, район Нови Искър, ул. „*****,
съставляващо УПИ ХХІV-289, кв. 24 по плана на с.Световрачене, утвърден със
Заповед № РД-50-09-549/18.11.1987г., целият с площ от 565 кв.м. , при съседи по
доказателствен акт : Н.Н.И., Е.И.С., Д.В.М., Х.М.М., П.Х.В., улица, а по
актуална скица : УПИ ХХІІІ-290, УПИ ХVІІ-288, УПИ ХХV-273, улица, идентичен с
ПИ с идентификатор № 65601.5479.289 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-8/16.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: с. Световрачене, Столична община, район Нови Искър, ул. „***** с площ от 559
кв.м., с трайно предназначение на територията и начин на трайно застрояване:
урбанизирана, ниско застрояване, с номер по предходен план 289,кв.24, парцел
ХХІV, при съседи: 65601.5479.579; 65601.5479.290; 65601.5479.288;
65601.5479.273 като привиден, и да
развали на основание на чл. 87, ал.3 от ЗЗД прикрития
с него алеаторен договор за прехвърляне на собствеността на имота срещу задължение
да издръжка и гледане. Посочили са, че синът им В.Г. и Ф.Д. живеели на семейни
начала с намерение да сключат брак, волята на страните по договора била за
сключване на алеаторен договор, като приобретателите построят къща в имота, в
която да живеят праводателите и приобретателите, последните да се грижат и да
издържат праводателите. Тази воля била разкрита в обратно писмо, подписано от В.Г.,
по сделката нямало плащане на цената на имота. Привидният договор улеснявал кредитирането
на приобретателите с оглед построяването на къща в имота, такова кредитиране не
би било предоставено, ако върху имота има учредено вещно право на ползване. В последствие приобретателите се разделили, Ф.Д.
си тръгнала през септември 2005г., имотът бил застроен само от В.Г., при
раздялата Ф.Д. заявила, че няма претенции за имота и отношение към
застрояването му, по-късно починала и единственият неин към момента наследник
по закон бил ответникът М.Т.Д.. Здравословното състояние на ищците се влошило,
имали нужда от издръжка и гледане, отправили искане за доставянето им, но
такива не им били предоставени и неизпълнението обосновавало иска за разваляне
на прикрития договор за издръжка и гледане. Претендирали са разноски.
Ответникът М.Т.Д., ЕГН ********** предоставения
му срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че нотариалният акт
сочел, че сумата е платена на продавачите и установявал това обстоятелство,
сделката била валидна, половината от цената на имота била платена от Ф.Д., документите за построяването на сградата в
имота били издавани и на името на Ф.Д., което доказвало участието й в същото.
Обратното писмо не било подписано от Ф.Д., то било антидатирано и неистинско,
създадено било за нуждите на процеса. Оспорил е искането на ищците за свидетели за
разкриване на симулацията на
сделката поради недопустимост на същото. Претендирал е разноски.
Ответникът В.А.Г., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е признал
исковете. Посочил е, че действителната воля на страните била да прехвърлят
имота срещу задължение за издръжка и гледане, не бил изпълнил задълженията си по
този договор. Нотариусът им обяснил, че приобретателите не били съпрузи и не
можело да се оформи договора като такъв за издръжка и гледане, затова го
оформили като покупко-продажба, посочената цена била възможно най-ниската и не
била платена. Обратното писмо разкривало истинската воля на страните, то било
съставено при сключването на сделката.
По делото е приет нотариален акт
№ 27, том І, рег. № 2545, дело № 26/2004г. съставен от нотариус Е.Х., рег. №
447 н Нот.К., носещ подпис за страните по него и за нотариуса, съгласно който на 21.04.2004г. А.Г.М., ЕГН ********** и Б.В.М.,
ЕГН ********** са продавали на Ф.Т.Д., ЕГН
********** и на В.А.Г., ЕГН ********** дворно място, намиращо се в с.Световрачене,
Столична община, район Нови Искър, ул. „*****,
съставляващо УПИ ХХІV-289, кв. 24 по плана на с.Световрачене, утвърден със
Заповед № РД-50-09-549/18.11.1987г., целият с площ от 565 кв.м. , при съседи по
доказателствен акт : Н.Н.И., Е.И.С., Д.В.М., Х.М.М., П.Х.В., улица, а по
актуална скица : УПИ ХХІІІ-290, УПИ ХVІІ-288, УПИ ХХV-273, улица за сумата от
1243лв. платена преди сключването на договора, каквато е и данъчната оценка за
имота.
Прието е писмо от 24.02.2017г. на
нотариус Е.Х., рег. № 447 н Нот.К , акт от 25.06.2012г. на Експертна комисия от
3-ма нотариуси, утвърден на 04.07.2012г. от Председател на Софийска Нот.К.,
съгласно който за унищожаване са описани документи с изтекъл срок на съхранение
по нотариален акт № 27, том І, рег. № 2545, дело № 26/2004г. съставен от
нотариус Е.Х., рег. № 447 н Нот.К., като това нотариално дело е унищожено.
Приети са схема на имота от АГКК,
съгласно който същият е с идентификатор по кадастрална карта и план ПИ с
идентификатор № 65601.5479.289 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-8/16.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: с. Световрачене, Столична община, район Нови Искър, ул. „***** с площ от 559
кв.м., с трайно предназначение на територията и начин на трайно застрояване:
урбанизирана, ниско застрояване, с номер по предходен план 289,кв.24, парцел
ХХІV, при съседи: 65601.5479.579; 65601.5479.290; 65601.5479.288;
65601.5479.273.
Прието е разрешение за строеж,
протокол за откриване на строителна площадка, за определяне на ниво и линия на
строежа, съгласно които на 12.08.2004г.
на Ф.Д. и на В.Г. е издадено разрешение
за строеж на сграда в УПИ ХХІV-289, кв. 24, с.Световрачене, протокол и линия за
строежа да определени на
26.06.2005г., когато е открита и
строителна площадка.
Приет е препис от акт за смърт,
удостоверение за наследници № 151/17.03.2014г., издадени от Община - гр. Грамада,
удостоверение за наследници №
ГР-14-1196/09.04.2013г., издадено от СО, район Люлин, съгласно които Ф.Т.Д.
е починала на 14.03.2013г. в гр. София,
акт за смърт е издаден от СО, район Люлин, като е оставила за наследник по
закон майка си Ц.Ф.В., която е починала на 13.03.2014г. и е оставила за
наследник по закон сина си М.Т.Д..
По делото е приет нотариално
заверен на 09.10.2017г. от нотариус И.Н.,
рег. № 040 на нот.К. препис на документ, озаглавен „обратно писмо”, носещ
подпис на В.А.Г., съгласно който на 21.04.2004г. В.А.Г. е съставил писмено
изявление с което е посочил, че имотът, придобит от него и от Ф.Д. по договора за покупко-продажба от
21.04.2004г. - дворно място в с.Световрачене, Нови Искър, ул. „***** с площ от
565кв.м. е прехвърлен на него и Ф.Д. без заплащане на посочената цена срещу
задължение за издръжка и гледане на родителите
на В.Г. - А. и Б. М.до края на
живота им, като ако се построи къща задължението е и те да живеят в къщата и да
бъдат гледани и издържани.
Изслушан по реда на чл. 176 от ГПК ответникът В.Г. е заявил, че той е подписал на обратното писмо, прието по
делото, уговорката с родителите му била след като построи къщата евентуално те
да дойдат да живеят в същата при тях,
тогава родителите му били на възраст от 70 години, имали уговорка да издържат и
гледат родителите му, обратното писмо написал по настояване на баща му,
посъветват от адвокат, родителите му прехвърлили на него и на Ф.имота, защото
за тях двамата щяло да е по-лесно да набавят средства за построяването на къща
и да не се налага родителите му да ходят по институции след това
Разпитана по делото св. И.П.И.е заявила, че е бивша съпруга
на брата на В.Г., познавала него и
родителите му защото известно време била тяхна снаха. Посочила е, че
родителите на В. трябвало да прехвърлят имота в с.Световрачене на В., а той и Ф.трябвало
да построят къща в него и след това да гледат родителите на В., но двамата се
разделили, а и до момента къщата не била построена. Строежът на къщата започнал
в края на 2004г., В. сам я строил, Ф.не
му помагала, към момента сградата била изградена на груб строеж. Посочила е,
че към 2004г. вече не живеела с брата на
В. и не била близка с ищците, но била приятелка с Ф.и се чували по телефона,
виждали се. Ф.й била казала, че не иска нищо от тази къща, особено след като
разбрала , че е болна и не може да има деца. Свидетелят не знаела защо къщата
не е дарена, а е продадена. В. и Ф.дълги
години не били заедно. Ф.се била върнала за кратко при В. през 2011г., тогава
вече била болна и в много тежко състояние, В. я гледал до смъртта й, строежът
на къщата продължил и след смъртта й. Не знаела В. и Ф.да са дали пари на
ищците за имота, уговорката била В. и Ф.да гледат ищците, в момента ищците били
много болни.
Разпитана по делото св. Н.К.Т.е заявила, че познава В.Г. от
2004г.-2005г., запознали се на пътя – колата на свидетелят се била развалила и В.Г.
спрял и я завел при майстори, оттогава поддържали връзка по телефона, В. й
показал мястото на родителите му в с.Световрачене, строежът в него започнал
през 2005г., само В. се занимавал с него, свидетелят му помагала при необходимост
– возела работници до обекта, уредила
евтини нощувки, ходела да полива плочата през горещините, заемала понякога и пари на В., той й ги връщал. Посочила
е, че не познава Ф., не била виждала
жена на строежа. В. й бил казал, че в момента отношенията с родителите му не били добри , свидетелят
предполагал, че вероятно е заради това, че В. не ги гледа.
Разпитана по делото св. В.И.С.е заявила, че познава Ф.Д. от
2006г., били много близки, покрай нея се запознала и с В., защото те имали
отношения. Не била близка с В., защото тогава В. и Ф.не били вече заедно. Не познавала родителите на В. и не знаела за отношенията им с Ф.. Ф.й разказала, че била закупила място в
с.Световрачене и в момента там се строяла къща, завела я да види мястото. Тогава Ф.и В. били
разделени, Ф.не била споделяла да има ангажимент към продавачите на имота да ги
издържа и гледа, нито че В. има такъв. Посочила е, че Ф.я завела поне 2 пъти в имота – веднъж през лятото на 2007г., веднъж в края на 2007г. или през пролетта на 2008г., в този период Ф.и
В. били разделени. Свидетелят не била видяла в имота нито една от разпитаните
свидетели по делото. Ф.й била разказала, че мястото е купено и се строи без
ангажимент към продавачите, свидетелят често ходела с Ф.да търси работници и по
складовете за материали, цялата финансова тежест по строежа я поемала Ф.. След
като Ф.се разболяла, тя отново се била събрала с В.. В. и Ф.били заедно поне
8-10 години, разделили се преди 2006г., в последствие пак се събрали, Ф.има строителна фирма. Свидетелят не знаела
кои са продавачите на мястото и дали това са родителите на В., Ф.й била казала,
че купили мястото с В., че строяли къща заедно с него. Когато свидетелят отишла
за първи път в мястото строежът бил вдигнат до покрив и В. бил там, следял работниците. Ф.се разболяла около
2009г., тогава Ф.й казала, че строежът още не бил завършен.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно
основание чл. 26, ал.2, пр.2 и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД - за прогласяване за
нищожен на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради привидността му прикриващ
договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане и иск за
разваляне на прикрития алеаторен договор поради неизпълнение на задълженията по
него.
Привидни са тези договори, при които страните
няма воля да бъдат обвързани така, както постановява договора. В хипотеза, в
която страните изобщо нямат воля да бъдат обвързани от последиците на така
сключеното съглашение симулацията е абсолютна. Когато страните искат да бъдат
обвързани по начин различен от посочения в договора, то тогава симулацията е
относителна. И при двете хипотези - както на абсолютната, така и на
относителната симулация, сключената привидна сделка е нищожна. При
относителната симулация страните ще бъдат обвързани от прикритата сделка, само
ако тя отговаря на изискванията за валидност на същата. Нотариалният акт за покупко-продажба на
недвижим имот обвързва съда с материална доказателствена сила само в частта на
удостоверените от нотариуса изявления на
страните по сделката-дата и място на съставяне, явили се страни, изявленията на
тези страни, както и за действията извършени пред и от нотариуса-прочитане,
одобряване на нотариалния акт, подписването му. Нотариалният акт не обвързва
съда с материална доказателствена сила в частта за верността на самите
изявления на страните. В тази част нотариалният акт има характер на частен
документ, поради което и съответствието на изявленията на страните с
действителната им воля може да се установява с всички допустими от ГПК
доказателствени средства. Страните биха могли да създадат привидност във всеки
елемент на сделката, за който договорът може да бъде източник на права и
задължения. Такъв елемент е основанието на сделката, страните по нея,
продажната цена като размер и начин на плащане. При разкрита симулация, то
съдът е длъжен в отношенията между страните съобразно чл. 17 от ЗЗД да приложи
правилата на действителната сделка.
По делото е установено от
приетите неоспорени от страните писмени доказателства, че на 21.04.2004г.
ищците са сключили договор с В.Г. и с Ф.Д. за покупко-продажба на дворно място,
намиращо се в с.Световрачене, Столична община,
район Нови Искър, ул. „*****, съставляващо УПИ ХХІV-289, кв. 24 по плана
на с.Световрачене, целият с площ от 565 кв.м. за сумата от 1243лв. която
продавачите са заявили, че е платена преди сключването на договора, данъчната
оценка на имота към този момент е била в размер на 1243лв., Ф.Д. е починала на
14.03.2013г. и към подаване на исковата молба и към момента неин наследник по
закон е М. Т.Д..
Решението на районния съд в частта,
с която симулацията на договора от 21.04.2004г. е разкрита по отношение на В.Г.,
е влязло в сила и обвързва съда и страните.
Приетият по делото документ от
21.04.2004г. озаглавен „обратно писмо” носи подпис за един от приобретателите по сделката от 21.04.2004г.-купувач В.Г., представлява
нарочно съставено негово изявление, сочещо привидността на сключената сделка, като
сочи и уговорките за договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Изявленията по този
документ са потвърдени от В.Г. пред районния съд както в отговора на исковата
молба, така и по реда на чл. 176 от ГПК, поради което и авторство и съдържание
на това обратно писмо е установено по делото. Без значение за разкриване на
симулацията е дали този документ е съставен преди или след сключване на
сделката.
Спорен въпрос по делото е дали в
отношенията между ищците и купувача Ф.Д. този документ озаглавен „обратно писмо” от В.Г. при
обсъждането му в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства
установяват относителната симулацията на сделката с купувач Ф.Д.за
покупко-продажба, прикриваща алеаторен договор. Искането по делото за
разкриване на симулацията е направено от страна по сделката – продавачите, то е
насочено срещу страна по сделката-купувач, която страна не а автор на документа,
озаглавен „обратното писмо” .
Пълното и главно доказване на
симулацията изисква представянето на обратен
документ – нарочно съставено изявление на страните, разкриващо привидността
на сключената сделка, съдържащо действителните им уговорки, като в хипотеза на
относителна симулация следва да се сочат всички клаузи на прикритата сделка.
Обратното писмо може да е сключено преди
или след привидната сделка. Точното съдържание на това съглашение не може да се установи със свидетелски
показания от страните по сделката,
освен ако не е налице хипотезата на чл. 165 от ГПК. Ако ІІІ-то лице иска да установи точното съдържание на сделката, в
която то не е участвало, то за това
ІІІ-то лице съобразно чл. 165, ал.2, изр.2 от ГПК няма забрана за свидетелски
показания. Разкриването на симулация при
сделка с недвижим имот е допустимо с писмени доказателства, но при хипотезата
на чл. 165 от ГПК – и с гласни доказателства. Начало на писмено доказателство е документ, който прави вероятна
привидността на сделката. То е с автор другата
страна по договора или
удостоверява нейни /на другата страна по договора/ изявления
пред държавен орган, правещи вероятно твърдението за привидност на изразеното в
документа съгласие. Под другата страна по смисъла на чл. 165, ал.2 от ГПК се
има предвид лицето, което лично или чрез представител е участвало в сделката. Началото
на писмено доказателство може да бъде случаен документ, който сам по себе си не
разкрива симулирания характер на явната сделка, но съдържа изявления за факти,
които правят наличието на симулация вероятно. Симулираният елемент може да бъде
разкрит в друг документ, представляващ писмен договор, уговарящ други белези на
сделката, различни от посочените в нотариалния акт за нея. Началото на
писменото доказателство може да бъде съставено след и преди сделката, чиято
симулативност се твърди.
Съдът приема, че приетото по
делото т.нар „обратно писмо” с автор В.Г. не е обратен документ, разкриващ при условията на пълно и главно доказване
симулацията на сделката с купувач Ф.Д.. Това е така, защото автори на този
документ не са продавачите и купувача Ф.Д. по сделката. Този документ съдът
приема, че не е и начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2
от ГПК , поради което и не обосновава допустимост на свидетелски показания за
разкриване на симулацията на сделката между ищците и Ф.Д.. В хипотеза на
двама купувачи на имот, имуществените отношения на които купувачи не
са в режим на имуществена общност ( лица,
които фактически съжителстват; съпрузи с
режим на разделност на имуществото; лица без лични отношения и др.), то придобитите
от всеки от тях права са лично притежание на всеки купувач. В такъв случай участието на две лица в една и съща сделка на страната на купувача и
придобиването на съсобственост ги прави обикновени другари, а не
необходими другари по иск за установяване на симулативност на сделката. Всеки
един от купувачите придобива своята идеална част от вещта и
правното му положение може да се различава от положението на другия купувач. За единия купувач е
възможно сделката да е симулативна и да прикрива алеаторен договор, а за другия купувач е възможно сделката да е напълно действителна като покупко-продажба. По отношение на купувача, подписал обратния документ/началото на писмено
доказателство, симулацията се
доказва, но този документ не обвързва другия купувач и не представлява необходимото начало на писмено доказателство по
смисъла на чл. 165,
ал.2 от ГПК , за да се
допуснат свидетелски показания за установяване на симулацията. Приложимото правило при обикновените другари е това на разпоредбата на чл. 216, ал.1 от ГПК , тоест всеки
от купувачите действа самостоятелно и неговите процесуални
действия нито ползват нито вредят на другия купувач (В този
смисъл Решение № 173/06.11.2020г. по гр.д. № 4404/2019г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.). Признание на симулацията от
другар по сделката, включително и под формата на признание на иск, би било
начало на писмено доказателство по отношение на другия другар по сделката, само
ако другарството между тях е необходимо.
В случая купувачите по сделката са обикновени другари, поради което и т.нар.
„обратно писмо” с автор купувача В.Г. не
е начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 от ГПК по
отношение на купувача Ф.Д.. Ищците са страна по сделката от 2004г., Ф.Д. е
страна по сделката от 2004г., поради което и за разкриване на симулацията на
сделката между тях важат общите правила – ищците могат да я докажат само обратен
документ, съдържащ изявления на всички страни по тази сделка или с гласни доказателства, но само ако има начало
на писмено доказателство. За да има начало на писмено доказателство,
позволяващо събиране и обсъждане на свидетелски показания, които да разкрият
симулацията на сделката с Ф.Д., е било необходимо да се представи начало на
писмено доказателство с автор Ф.Д. или нейни изявления пред държавен орган,
които правят вероятна привидността на сделката. Това е така, защото тя е
„другата страна” по сделката с ищците по смисъла на чл. 165, ал.2 от ГПК.
Неоснователно въззивниците се позовават на съдебната практика за случаи, в
които възмездната придобивна сделка за недвижим имот е сключена през време на
граждански брак на купувача, правейки аналогия с установените по делото отношения
към сключване на сделката на двамата купувачи - съжителстващи на семейни
начала. Сочената от въззивниците съдебна практика е неприложима в случая,
защото е основана на хипотеза, в която съпрузите са били в режим на имуществена общност, единият съпруг не
е участвал като купувач при сключването на сделката, но е придобил собственост върху
имота съобразно чл. 21 от СК (2009г),
аналогичен на чл. 19 от СК (отм). Тази съдебна практика обосновава извод, че
неучаствалия в сделката съпруг не е страна по сделката, но е необходим другар на участвалия в сделката
съпруг и затова обратният документ с автор участвалия в сделката съпруг, сочещ
действителната воля на страните по сделката, макар и да не обвързва неучаствалия
в сделката съпруг, то има характер на начало на писмено доказателство по
смисъла на чл. 165 от ГПК и позволява събиране на гласни доказателства за
установяване на симулацията и по отношение на неучаствалия в сделката съпруг.
(В този смисъл: Решение № 251/09.01.2015г. по гр.д.№ 7253/2013г. на І-во Г.О.
на ВКС; Решение № 30/11.02.2015г. по
гр.д.№ 4188/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О. постановени по реда на чл. 290 от ГПК;). В
случая обаче Ф.Д. е участвала в сделката като страна по нея, тя е обикновен
другар на другия купувач, поради което и не може да се приеме, че изявлението в
.нар. „обратното писмо“ с автор В.Г. е начало на писмено доказателство и по
отношение на разкриване на симулацията на сделката с Ф.Д. за продавачите по
сделката да няма пречка за допускане на свидетели.
При така възприето и като
съобрази изричното възражение с отговора на исковата молба на ответника М.Т.
срещу допускането на свидетели за разкриване на симулацията на сделката, липса на обратен документ от страните по
сделката с купувач Ф.Д., както и липсата на начало на писмено доказателство и
на други писмени доказателства, които да установяват твърденията на ищците, че
действителната воля на ищците и на Ф.Д. по селката от 2004г. е била различна от
изявената в нотариалния акт от 2004г., то иска по чл. 26 , ал.2, пр. 5 от ЗЗД е
неоснователен. Следва
да се посочи, че неизпълнението на задължението за плащане на цената по
сделката само по себе си не може да обоснове извод за симулативност на
сделката. Отделно, опровергаването на удостовереното в нотариалния акт за сделката в
частта за изявлението
на продавачите, че е платена
цената за продажбата на имота, не
е проведено успешно
при условията на пълно и главно доказване. Нотариалният акт за сделката в частта, съдържаща
изявлението на продавачите, че са получили от купувачите цената на имота е
частен свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното
изявление на своя издател за даден факт. Частните
свидетелстващи документи могат да бъдат верни или неверни, т.е. може да се
установява неистинността им. Със съставянето на
нотариалния акт от
2004г. купувачът се е снабдил с разписка, която доказва при условията на пълно и
главно доказване, че е изпълнил задължението си по договора за плащане на цената. Доказването на обратното при
наличието на такова доказателство, следва да е при условията на пълно и главно доказване, а това не е направено от ищците
по делото. В тази насока са само изявленията в т.нар „обратно писмо”, автор на
което не е купувача Ф.Д. и като такова
не й е противопоставимо. Свидетелските показания, събрани по делото, не са резултат
от лични впечатления на свидетелите, а възпроизвеждат твърдения на страните пред
тези свидетели, поради което не са от естество да установят по несъмнен начин
неистинност на удостоверителното изявление на продавачите за получаване на
цената по продажбата. Посочването на продажна цена на имота равна на данъчната
оценка на имота само по себе си не е от естество да обоснове извод за
симулативност на сделката.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че иска по чл. 26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД за нищожност на продажбата на ½
ид.ч. от имота с купувач Ф.Д. е неоснователен.
Доколкото по делото не е
установено договора от 21.04.2004г. с Ф.Д. да е бил алеаторен , то
неоснователен е иска за развалянето му на основание на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД поради неизпълнение на задължението
праводателите да бъдат издържани и
гледани от приобретателите.
При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на районния съд, то решението на СРС следва да се
потвърди.
По частната жалба:
По делото е установено от приетия
по делото договор за правна помощ и съдействие, че ответникът М.Д. е уговорил и
платил на адв. П. възнаграждение от 1100лв. за процесуално представителство в производство
пред СРС. Обстоятелството, че адв. П. е преупълномощила в последствие друг
адвокат не се отразява на отговорността за разноски. До приключване на делото
пред СРС ищците не са направили възражение за прекомерност на претендираното от
ответника М.Д. възнаграждение за адвокат. При така установеното съдът приема,
че правилно районният съд е присъдил в тежест на ищците платеното от ответника Т.
възнаграждение за адвокат изцяло.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да
се поставят разноските по делото, възизваемият не е ангажирал доказателства, че
е направил разноски в поризводство пред СГС и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
132772/04.06.2019г. и Определение
№ 81389/03.05.2020г. по гр.д. № 75770 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 82-ри състав в
обжалваната част.
Решение е окончателно – аргумент
от чл. 280, ал. 3, т.1, пр.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.