Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 44 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е завел
осъдителен иск пред СГС срещу ответника „Б.“ ЕООД за суми в размер на
22 051,70 евро. Посочва, че този ответник няма каквито и да било активи, а
е извършил действия, с които го е увредил. Твърди, че с договор от 17.10.2012
г. – сделка № 22105, имотна партида № 238857 дружеството „Б.“ ЕООД прехвърлил
на „О.И.“ ЕООД имот в хипотезата на договаряне сам със себе си, тъй като по
това време едноличните собственици на двете дружества е било едно и също лице –
И.И.Т.. Посочва, че физическото лице И.И.Т., в качеството си на управител и на
двете дружества е „изпразнил“ „Б.“ ЕООД от активи, като е прехвърлил всичките
му имоти на другото свое дружество „О.И.“ ЕООД, след което е прехвърлил самото
„Б.“ ЕООД на беден човек, който освен на това дружеството е собственик на още
над 70 дружествата със задължения. Твърди, че ответникът е знаел, че има
задължения към него още с подписването на предварителен договор от 25.02.2008
г., като е уведомяван за този факт и с нотариална покана от 10.10.2011 г. и със
заповед за изпълнение, издадена на 13.03.2012 г. Посочва, че наличието на
увреждане се установява с оглед на останалото имущество на длъжника. Твърди, че
знание има и за лицето, с което е сключена сделката, тъй като това лице е едно
и също. Счита, че са налице всички предпоставки за обявяване на горепосочената
сделка за недействителна спрямо него. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се обяви за относително недействителна спрямо Я.Г.М.
сделката, сключена на 17.10.2012 г. – сделка № 22105, имотна партида № 33998 между
„Б.“ ЕООД и „О.И.“ ЕООД по отношение на самостоятелен обект в сграда, пл. №
1702, предназначение – за търговска дейност , парцел – 1, площ по документ
59.00 кв.м., в гр. София, местност Студентки град, магазин 4.
Ответникът „Б.“ ЕООД, уведомен
по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава отговор на исковата молба.
Ответникът „О.И.“ ЕООД
оспорва изцяло иска. Счита, че същият е недопустим, тъй като липсва правен
интерес у ищеца за предявяването му. Оспорва иска и като изцяло неоснователен и
недоказан. Твърди, че такъв иск по отношения на същия имот вече е предявен пред
СРС. Прави възражение за изтекла погасителна давност за водене на отменителния
иск. Твърди, че относно процесния недвижим имот, който е предмет на сделката,
чието разваляне се иска има постановено влязло в сила съдебно решение от
14.11.2014 г. по гр.д. № 27984/2013 г. на СРС, 118 състав, с което е признато за
установено, че И.И.Т. е собственик по силата на договор за продажба на право на
строеж, сключен с нотариален акт № 89, том І, рег. № 3313, дело № 59/2009 г.
Предвид изложеното иска да се остави без разглеждане предявения иск като
недопустим и да се прекрати производството по делото. В случай, че се допусне
до разглеждане, да се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.
С допълнителна искова молба
ищецът счита, че отговорът от „О.И.“ ЕООД е подаден от лице, което няма процесуална
легитимация. Поддържа изложените твърдения в исковата молба. Оспорва, че
съществува решение от 14.11.2014 г. по гр.д. № 27984/2013 г. на СРС, 118
състав. Счита, че ако ответникът „О.И.“ ЕООД твърди, че процесният имот не е
негова собственост, той не следва да се защитава в процеса. Посочва, че
решението от 14.11.2014 г. е нищожно.
С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът „О.И.“ ЕООД заявява, че поддържа изцяло
направените с отговора на исковата молба твърдения.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно е, че
на 25.02.2008 г. между Я.Г.М. като купувач и „Б.“ ЕООД като продавач е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти и договор за
изработка в строителството по отношение на имоти в процес на изграждане в
монолитна сграда „Каса Гранде 2“ за апартамент № 628.
Представени
са 2 бр. разписки от 25.02.2008 г., съгласно които И.И.Т., като управител на „Б.“
ЕООД е получил от Я.Г.М. сумите от по 13 000 евро, представляващи първа
вноска за закупуване на апартамент № 628.
С нотариална
покана от 10.10.2011 г., изготвена от Я.Г.М. и адресирана до „Б.“ ЕООД, чрез
управителя И.И.Т., ищецът е развалил сключения между страните предварителен
договор и е поискал да му бъде възстановена сумата в размер на 26 000 евро,
ведно с дължимата лихва.
На
13.03.2012 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която „Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на Я.Г. М.сумата 6 500 евро,
представляваща платена сума по прекратен предварителен договор, сключен на
25.02.2008 г., която сума представлява част от общо заплатената по договора
сума в размер на 26 000 евро и разноски. Представени са доказателства за
подадена искова молба по чл. 422 ГПК.
Приет е като
доказателство изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 2559/2013 г. на СГС, ГО,
І-7 състав, с който „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ е осъдено да заплати на Я.Г.М.
сумата 19 500 евро, представляваща част от заплатени две вноски в размер
на 26 000 евро по договор за покупко-продажба на недвижим имот от
25.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2013 г. до
окончателното изплащане; сумата 2 551,70 евро – договорна лихва, изчислена
върху главницата за периода от 16.11.2010 г. до 22.02.2013 г. и разноски пред
СГС в размер на 3 575,18 лева.
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 17.10.2012 г. „Б.“ ЕООД,
представлявано от И.И.Т. прехвърля на „О.И.“ ЕООД, представлявано от И.И.Т.
собствени на дружеството обекти, находящи се в построената в степен на
завършеност „Груб строеж“, в урегулиран поземлен имот № І-1702 от кв. 47,
жилищна сграда, представляваща Студентско общежитие „Каза Гранде 1“, сред които
по точка В/ Магазин 4, находящ се на кота +0.00 метра, състоящ се от търговска
площ, склад и баня с тоалетна, с площ от 59.00 кв.м., при съседи: магазин № 3,
магазин № 5 и от две страни улица, заедно с прилежащите му 1.581% идеални части
от общите части на сградата, които изчислени в квадратни метра се равняват на
10.44 кв.м., както и заедно със съответните иделани части от правото на строеж
върху описания по-горе УПИ, в който е изградена в степен на завършеност „Груб
строеж“ сградата.
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 08.11.2013 г. „О.И.“ ЕООД,
представлявано от И.И.Т. продава на Х.Й.И. горепосочения апартамент № 628.
С протоколно
решение, постановено по гр.д. № 27984/2013 г. на СРС, 118 състав е признато за
установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от И.И.Т.против
„Б.“ ЕООД и „О.И.“ ЕООД, че И.И.Т.е собственик по силата на договор за
покупко-продажба на право на строеж, сключен с нотариален акт № 89, том І, рег.
№ 3313, дело № 59/2009 г. на следния недвижим имот: Магазин 4, находящ се на
партерния етаж на жилищна сграда, на кота +0.00 метра, състоящ се от търговска
площ, склад и баня с тоалетна, с площ от 59.00 кв.м., при съседи: магазин № 3,
магазин № 5 и от две страни улица, заедно с прилежащите му 1.581% идеални части
на сградата, изградена в УПИ І-1702 от кв. 47 по плана на гр. София, местността
на „Студентски град“, които изчислени в квадратни метра се равняват на 10.44
кв.м. Видно от извършеното отбелязване решението на районния съд е влязло в
сила на 03.06.2014 г. С решение от 14.11.2014 г. по гр.д. № 27984/2013 г. на
СРС, 118 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението
от 19.05.2014 г. по гр.д. № 27984/2013 г. на СРС, 118 състав, като вместо „И.И.Т.да
се чете „И.И.Т.“. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка е влязло
в законна сила на 10.12.2014 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за
обявяване на относително недействителна
спрямо Я.Г.М. сделката, сключена на 17.10.2012 г. – сделка № 22105, имотна
партида № 33998 между „Б.“ ЕООД и „О.И.“ ЕООД по отношение на самостоятелен
обект в сграда, пл. № 1702, предназначение – за търговска дейност , парцел – 1,
площ по документ 59.00 кв.м., в гр. София, местност Студентки град, магазин 4.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ищеца, че „О.И.“ ЕООД няма надлежен процесуален
представител, поради което не може да се приеме, че е подал отговор на исковата
молба. На първо място отговорът на исковата молба е депозиран в указания от
съда срок и е подписан от управителя на дружеството И.И.Т.. Пълномощно за
процесуално представителство от дружеството в полза на адвокат М.И.Я. е от дата
04.02.2019 г. и е представено с допълнителния отговор на допълнителната искова
молба – лист 40 от делото. Ето защо не може да се приеме, че няма подаден по
делото отговор на исковата молба. На второ място дружеството е упълномощило
надлежно адвокат Я. да го представлява по делото, което е видно и от приетото
по делото пълномощно. Във връзка с издадено съдебно удостоверение, с писмо от
23.08.2019 г. на Висшия адвокатски съвет е получена информация, че адвокат М.И.Я.
е вписана в регистъра на българската адвокатура на 29.03.2018 г. към Адвокатска
колегия – Пазарджик. Следователно неоснователно е твърдението на ищеца, че
адвокат Я. няма придобити адвокатски права.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника „О.И.“ ЕООД, че предявеният иск по
чл. 135 ЗЗД е погасен по давност. Павловият иск се погасява с общата петгодишна
давност, която започва да тече от датата на извършването на увреждащото кредитора
действие/сделка. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд,
застъпена в решение № 292 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1220/2010 г. на ВКС, ІV
Г.О.; решение № 7 от 26.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г. на ВКС, ІІІ Г.О.;
решение № 12 от 11.03.2014 г. по гр.д. № 3547/2013 г. на ВКС, ІІІ Г.О.; решение
№ 147/25.07.2016 г. по гр.д. № 645/2016 г. на ВКС, ІІІ Г.О. и др. В разглеждания
случай атакуваната сделка е от дата 17.10.2012 г., а исковата молба е подадена
в съда на 16.10.2017 г., което е в рамките на петгодишния давностен срок.
За да се
уважи искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, трябва да се налице следните кумулативно
предвидени предпоставки, а именно: действително вземане в полза на кредитора,
възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска;
извършване на увреждащо кредитора действие и ако то е възмездно – знание за
увреждане от лицето, с което длъжникът е договарял, което знание следва да е
налице към момента на сключване на сделката като подлежи на установяване от
кредитора с всички допустими доказателствени средства и може да бъде изведено
въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка
косвено водят до несъмнен извод за наличието му.
От приетите
и обсъдени по-горе доказателства безспорно се установи, че ищецът е отправил
изявление за разваляне на сключения между него и ответника „Б.“ ЕООД
предварителен договор през 2011 г., издадена му е заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за част от дължимите суми по предварителния договор на 13.03.2012 г. и
възражението от ответника по чл. 414 ГПК е подадено на 11.04.2012 г., като
всички тези действия са извършени преди атакуващата сделка, която е от 17.10.2012
г. По делото е приет като доказателство и издаден, във връзка със заведен иск
през 2013 г. за друга част от дадената сума по предварителния договор,
изпълнителен лист по гр.д. № 2559/2013 г. на СГС, ГО, І-7 състав, с който „Б.“
ЕООД /в ликвидация/ е осъдено да заплати на Я.Г.М. сумата 19 500 евро,
представляваща част от заплатени две вноски в размер на 26 000 евро по
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.02.2008 г., ведно със
законната лихва, считано от 22.02.2013 г. до окончателното изплащане; сумата
2 551,70 евро – договорна лихва, изчислена върху главницата за периода от
16.11.2010 г. до 22.02.2013 г. и разноски пред СГС в размер на 3 575,18
лева. Обстоятелството, че към датата на връчване на нотариалната покана – 2011
г., респективно заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, вземането на ищеца, към
първия ответник не е било безспорно, доколкото спорът за дължимите суми по
разваления предварителен договор е разрешен по-късно, е ирелевантно за момента
на възникване на вземането и за приложимата хипотеза на чл. 135 ЗЗД. В
практиката на ВКС се приема, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е не само
този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което
по начало има вземане, без да е установено със съдебно решение, като в процеса
по чл. 135 ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от
закона доказелствени средства. В разглеждания случай ищецът Я.Г.М. е имал
вземане срещу „Б.“ ЕООД, възникнало на отпаднало основание от развален
предварителен договор, сключен на 25.02.2008 г., поради неизпълнение от първия
ответник на задълженията му. В изпълнение на този договор ищецът е заплатил
сумата от 26 000 евро като вноски по договора. Впоследствие с нотариална
покана от 2011 г. е развалил договорът и е поискал дружеството продавач да му
върне получените суми. За една част от сумите е инициирал заповедно
производство, а за другата част – 19 500 евро му е присъдена с влязло в
сила решение, по което има вече издаден изпълнителен лист. От всичко изложено
безспорно се установява, че е налице действително вземане в полза на Я.Г.М.
като кредитор.
Съдът
намира, че е налице и втората предпоставка от фактическия състав на чл. 135,
ал. 1 ЗЗД, тъй като прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на
длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение
на кредитора. Както се възприема и в решение № 320 от 05.11.2012 г. по гр.д. №
1379/2012 г. на ВКС, ІV Г.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, уреждане има
винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително
и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника
се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът
се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворяването на кредитора. В конкретния случай с разпоредителната сделка
от 17.10.2012 г. първият ответник се е лишил от притежаваното от него имущество
– процесният Магазин 4, с което безспорно затруднява ищецът да се удовлетвори
от имуществото на длъжника.
Ответникът „О.И.“
ЕООД счита искът за неоснователен, тъй като с влязло в сила съдебно решение на
СРС е признато за установено по отношение на ответниците – юридически лица, че И.И.Т.
е собственик на процесния имот. От изисканото гр.д. № 27984/2013 г. на СРС, 118
състав е видно, че с влязло в сила на 03.06.2014 г. протоколно решение е
признато за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен
от И.И.Т. против „Б.“ ЕООД и „О.И.“ ЕООД, че И.И.Т. е собственик по силата на
договор за покупко-продажба на право на строеж, сключен с нотариален акт № 89,
том І, рег. № 3313, дело № 59/2009 г. на следния недвижим имот: Магазин 4,
находящ се на партерния етаж на жилищна сграда, на кота +0.00 метра, състоящ се
от търговска площ, склад и баня с тоалетна, с площ от 59.00 кв.м., при съседи:
магазин № 3, магазин № 5 и от две страни улица, заедно с прилежащите му 1.581%
идеални части на сградата, изградена в УПИ І-1702 от кв. 47 по плана на гр.
София, местността на „Студентски град“, които изчислени в квадратни метра се
равняват на 10.44 кв.м. Настоящият съдебен състав счита, че решението има сила
на пресъдено нещо само между страните по спора. Няма данни същото да е
отбелязано в книгите по вписванията. Освен това същото няма значение към
атакуваната сделка. Ето защо не са налице и предпоставките за приемане за
разглеждане в процеса и на заявения от ищеца с допълнителната искова молба
инцидентен установителен иск за симулативен съдебен процес. Както изрично е
посочено в съобщението до ищеца, в срока за допълнителна искова молба, ищецът
може да предяви иск относно съществуването или несъществуването на оспорено в
отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изхода на делото. С
оглед характера на предявения иск и релевантните към него обстоятелства,
предявяване на иск във връзка с постановеното решение по установителния иск за
собственост, в което ищецът не е участвал, няма значение за настоящия спор. В
подкрепа на това е и обстоятелството, че увреждащата сделка се счита
несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на
това негово качество и целта на иска е да се даде възможност на кредитора да
насочи принудително изпълнение върху вещта, а дали това ще е успешно, няма как
да бъде предмет на изследване в настоящото производство по иск с правно основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Извършеното
увреждащо кредитора действие от 17.10.2012 г. е възмездно, поради което следва
да се установи знание за увреждане от лицето, с което длъжникът е договарял към
момента на сключване на сделката, което знание, както се посочи, подлежи на
установяване от кредитора с всички допустими доказателствени средства. За
наличие на знание е достатъчно приборитателят по транслативната сделка да е
съзнавал, че в резултат на сделката съществува възможност да се възпрепятства
кредитора да се удовлетвори от стойността на имота, като се приема, че
длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на вземането на кредитора. Ищецът има качеството
кредитор на първия ответник още от сключване на предварителния договор на 25.02.2008
г., като първият ответник е уведомен за разваляне на договора преди
разпоредителната сделка от 17.10.2012 г. Според чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая е безспорно, а това е
отбелязано и в приетия като доказателство нотариален акт, че дружествата
продавач и купувач са представлявани от едно и също лице И.И.Т.. Съгласно
установената практика на ВКС, застъпена в решение № 163 от 27.07.2011 г. по
гр.д. № 672/2010 г. на ВКС, ІІІ Г.О., решение № 86 от 30.06.2017 г. по гр.д. №
1164/2015 г. на ВКС, ІV Г.О. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК,
оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима и по отношение на
юридическите лица. Юридическите лица се управляват от определени органи, чрез
които участват в гражданския оборот и те се състоят от физически лица, които са
носители на волеизявление. Дружеството „Б.“ ЕООД, като продавач по процесната
сделка и дружеството „О.И.“ ЕООД, като купувач, се представляват, към датата на
сключване на сделката, от едно и също лице – И.И.Т.. С оглед на това приложение
следва да намери презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание за увреждане от
страна на втория ответник.
Предвид
изложените съображения съдът намира за доказани в процеса всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което
предявеният иск следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода
на спора право на разноски има ищецът, но доколкото същият не претендира такива
за настоящото производство, съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от Я.Г.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Б.“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „********
и „О.И.“ ЕООД, с ЕИК: *********, с
адрес: ***, ателие 8, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо кредитора Я.Г.М. договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, оформен с нотариален акт № 122, том І, рег. № 3608 от 17.10.2012
г. на нотариус В. К., сключен между „Б.“ ЕООД и „О.И.“ ЕООД В ЧАСТТА по отношение на СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ, А ИМЕННО: МАГАЗИН 4,
находящ се на кота +0.00 метра, състоящ се от търговска площ, склад и баня с
тоалетна, с площ от 59.00 кв.м., при съседи: магазин № 3, магазин № 5 и от две
страни улица, заедно с прилежащите му 1.581% идеални части от общите части на
сградата, които изчислени в квадратни метра се равняват на 10.44 кв.м., както и
заедно със съответните иделани части от правото на строеж върху описания
по-горе УПИ, в който е изградена в степен на завършеност „Груб строеж“
сградата, с имотна партида № 33998.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: