Р
Е Ш Е Н И Е
№ 208
гр. Кюстендил, 10.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди
двадесет и трета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 159/2023 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано
е по жалба на В.С.А. ***, чрез адв. А.И., срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № РД14-1593/03.05.2023 г., издадена от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Враца.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган, както
и се излагат доводи за незаконосъобразност на същата, като издадена при
съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Сочи се незаконосъобразност на акта поради отсъствието на
материалноправните предпоставки за прилагането на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвП,
относим само при извършването на обществен международен превоз, какъвто според
жалбоподателя не е процесният. Иска се от съда да прогласи за нищожна
оспорената заповед, евентуално да я отмени като незаконосъобразна.
Ответната страна – директорът
на Регионална дирекция „Автомобила администрация“ – Враца не изразява становище
по жалбата.
Административен съд –
Кюстендил, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
С обжалваната в настоящото
производство заповед № РД-14-1593/03.05.2023 г., директорът на Регионална
дирекция „Автомобила администрация“ – Враца е наложил две принудителни
административни мерки, както следва: на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“
и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП - спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) лек автомобил „Пежо Боксер“, собственост на „Леонардо Транс“ ЕООД до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на табела с регистрационен номер ****** и отнемане на свидетелство за
регистрация част II на
посочения лек автомобил и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС с № ********* на
оспорващия до отстраняването на нарушението, но за не повече от една година.
Заповедта е обжалвана по
административен ред пред главния секретар на Изпълнителна агенция „Автомобила
администрация“, който с решение № РД -14 - 1593/4/16.05.2023 г. е отхвърлил
жалбата като неоснователна.
В мотивите на заповедта като
фактическо основание за постановената ПАМ е посочено, че на 03.05.2023 г. при
оказано съдействие на органите на гранична полиция за спазване на разпоредбите
на ЗАвтП, Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на тях
подзаконови нормативни актове, инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация - Враца е установил, че В.А. извършва международен обществен превоз
на 8 броя пътници с лек автомобил "Пежо Боксер", с рег. № ******, собственост
на фирма „Леонардо Транс“ ЕООД, за което на лицето е съставен АУАН № 330981 от
03.05.2023 г. Посочено е, че от снети 2 броя писмени обяснения се установява,
че превозът се извършва от гр. София до Австрия срещу заплащане за сума от 780
лв.
Към административната преписка
са приложени снети саморъчни обяснения от С. С.- едно от пътуващите в
превозното средство лица. Сочи се, че същите са отпътували от гр. София, като
се договорили с водача на МПС – В.А. да заплатят сумата от по 130 евро.
Жалбоподателят също написал саморъчни обяснения, в които посочил, че превозва 8
броя пътници, като три от лицата са му заплатили 780 лв., а на останалите пет
лица по пътя щял да им вземе за зареждане на автомобила по 130 евро.
Предвид горното и след направена
справка в информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е било установено, че се осъществява обществен превоз на
пътници, като за превозното средство няма издадено удостоверение за извършване
на обществен превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на
Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, поради което е
налице основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, т. 1, б. "а" и т.
4, б. "б" от ЗАвтП.
Въз основа на съставения АУАН,
дадените писмени обяснения и направената справка в информационните масиви на
Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, че за процесния автомобил няма
издадено заверено копие към лиценз на Общността, директорът на РД „Автомобила
администрация“ – Враца издал оспорената заповед. Според посоченото в заповедта,
констатациите довели до прилагането на ПАМ, административният орган е формирал
при съобразяване на съставения при проверката АУАН № 330981/03.05.2023 г., в
който фактите са възпроизведени по идентичен начин (л. 11 от делото).
С оглед на така установените по
делото факти, съдът приема от правна страна следното:
При извършената проверка
относно допустимостта на депозираната жалба, съдът намира, че жалбата е
недопустима в частта й, с която се оспорва т. 1 от заповедта за прилагане на
ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
ЗАвтП - спиране от движение на МПС „Пежо Боксер“ с рег. № ******, собственост
на „Леонардо Транс“ ЕООД до отстраняването на нарушението, но за не повече от
12 месеца, като подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването.
По делото не е спорно, че
процесният лек автомобил „Пежо Боксер“ с
рег. № ****** е собственост на „Леонардо Транс“ ЕООД. Именно
собственикът на автомобила е лицето, притежаващо активната процесуална
легитимация да оспорва ПАМ "спиране от движение на МПС", тъй като
мярката рефлектира върху правната му сфера и той се лишава от правото на
свободно ползване на собствеността си за посочения период от време. За
жалбоподателя не е налице установено по надлежния ред и поради това законово
защитима правна връзка между извършваната от него дейност и процесния
автомобил. Факта, че той е и управител на собственика на посочения автомобил не
му създава, в качеството на физическо лице, субективно право или законен
интерес по отношение на процесния автомобил. Следователно жалбоподателят няма
правен интерес да оспорва акта в тази му част, доколкото ПАМ по т. 1 от
заповедта не засяга пряко негови права и законни интереси и не му вменява
определени задължения, поради което жалбата в тази й част следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Жалбата, в останалата й част за
наложената ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС с №
********* на оспорващия до отстраняването на нарушението, но за не повече от
една година е допустима - подадена от надлежна страна, в предвидения в чл. 149,
ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване, съгласно чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП. Разгледана по същество жалбата в
посочената част е неоснователна.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от
ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с
мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
В тази връзка, ответната страна е представила по делото заповед №
РД-01-553/23.11.2021 г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил изброени в седем
точки длъжностни лица, сред които по т. 4 фигурира и директор на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация", да прилагат с мотивирани
заповеди принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП. Такава
длъжност заема и авторът на обжалваната ЗППАМ № РД-01-553/23.11.2021 г., която
е издадена в електронен вид и подписана с квалифициран електронен подпис от
директорът на РДАА Враца в посоченото му длъжностно
качество.
Неоснователни
са доводите в жалбата за некомпетентност на органа, издател на акта, поради
претендирания от жалбоподателя "превоз за собствена сметка". Превозът на пътници е услуга
с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от
"превоз на пътници за собствена сметка"
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници
без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. В случая, възмездността на
услугата от 780 лв., разграничава извършената услуга от "превоз за
собствена сметка" предвид безвъзмездния
характер на последния.
Предвид
това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на
предоставените му правомощия при хипотеза на изрично упълномощаване, допустимо
от разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП.
Заповедта е обективирана в
изискуемата от закона писмена форма и съдържа посочени фактически и правни
основания за издаването й.
Не се констатира при издаването й
да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.
Неоснователно
е твърдението на оспорващия за липсата на мотиви за прилагане на мярката, тъй
като нарушението било преустановено със спирането на автомобила и отнемането на
СРМПС и СУМПС. При прилагане на мерките по чл. 106а от ЗАвтП административният
орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед императивния
характер на разпоредбата. Това означава, че винаги, когато е установено
административно нарушение, посочено в някоя от хипотезите на чл. 106а от
закона, административните органи са длъжни да приложат съответните мерки.
Следователно, за да е мотивирана заповедта, е нужно и достатъчно в нея да е
посочено установеното административно нарушение, и съответно не е необходимо да
се излагат мотиви относно факта на продължаване на същото. Наред с това следва
да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се прилагат
не само за преустановяване на административните нарушения, но и за тяхното
предотвратяване.
Мярката
по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП притежава качествени характеристики и
на превантивните и на преустановителните ПАМ. Безспорно е, че тя има
преустановителен характер - нейното проявление в обективната действителност
прекратява започналото административно нарушение, тъй като отнемането на СУМПС
на практика осуетява възможността на водача да управлява съответното МПС, в т.
ч. да предоставя услуги по обществен превоз по смисъла на закона.
Мярката,
по своя характер е и превантивна. Автомобилният обществен превоз на пътници и
товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на
хората. Значимостта на обществените отношения, върху които тази професионална
дейност рефлектира, е обусловила детайлната й регламентация с преобладаващ
императивен характер на правните норми. Нарушаването на законовите изисквания
създава реална и непосредствена опасност за живота и здравето на българските
граждани. С оглед предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици,
законодателят е регламентирал процесната ПАМ. Отнемането на притежаваното от
водача-нарушител СУМПС имплицитно и по принцип осуетява възможността това лице
да извърши друго нарушение, поставящо в риск горепосочените правнозащитими
блага.
Заповедта,
в допуснатата й до оспорване част, не противоречи и на материалния закон.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Според чл. 7, ал. 1, изр. второ от ЗАвтП за всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство
Според легалните определения, дадени в § 1, т. 1, т. 2 и т. 14 от ДР на ЗАвтП "обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, а "международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.
От
анализа на тези разпоредби следва изводът, че международният превоз на пътници
е вид обществен превоз на пътници, за извършването на който се изисква лиценз
за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на
Общността, а за МПС, с което се извършва превозът, трябва да има издадено
съответно заверено копие на лиценза на Общността
За нарушение на изискването за
извършване на обществен превоз на пътници, въз основа на издаден лиценз в
закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, визирани в глава IX от ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от
ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно
превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година.
В настоящия случай съдът намира, че по безспорен начин от доказателствата по делото се установява, че на 03.05.2023 год. към момента на проверката от контролните органи оспорващият А. е извършвал услуга по извършване на превоз на 8 бр. пътници от Република България за Република Австрия с лек автомобил „Пежо Боксер”, собственост на „Леонардо Транс“ ЕООД, с регистрационен № ******, срещу уговорено заплащане от 780 лв., т.е. извършвал е обществен превоз на пътници под формата на международен превоз на пътници. Към момента на проверката и към датата на издаване на оспорената заповед за процесния автомобил не е имало издадено заверено копие към лиценз на Общността.
В случая към преписката са приложени и саморъчни обяснения
от оспорващия, в които той по същество не отрича извършването на
превоза. Твърди, че при извършване на процесния превоз три
от лицата са му платили 780 лв., а на останалите пет лица щял да взема по 130
евро по време на пътуването за зареждане с бензин. С оглед
на обясненията, дадени от едно от превозваните лица, както и от
обясненията на жалбоподателя, съдът намира за безспорно установено,
че в случая е налице уговорена цена за услугата превоз от България до Австрия.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че не е
установено по безспорен начин, че осъществяваният транспорт е обществен международен
превоз на пътници, доколкото нарушението е преустановено с факта на изтичане на
календарния ден на извършване на проверката - 03.05.2023 г. В случая, както от
писмените сведения на една от пътничките, така и от саморъчните обяснения на В.А.
се установява, че осъществявания превоз е с маршрут от Република България до
Република Австрия, т.е. налице е превоз при който се преминава държавна граница
по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП. Обстоятелството, че проверката е
осъществена в района на гр. Видин и същият е преустановен преди да достигне
крайната си дестинация Австрия не променя неговия характер, като международен
превоз.
След като фактическите основания, посочени в разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП са безспорно установени и са били налице към момента на издаване на оспорената заповед, с която е наложена предвидената в нея ПАМ, то заповедта е материално законосъобразна в тази й част.
Съдът счита също, че в допуснатата й до оспорване част заповедта съответства и на целта на закона. За да е налице несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт. След като в хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП органът разполага с една възможност за законосъобразно произнасяне, а именно – при констатация за наличие на предвидените в хипотезата на посочената норма юридически факти да приложи предвидената в закон ПАМ за срок до отстраняване на нарушението, но не повече от една година и законът е приложен правилно, то заповедта съответства и на целта на закона. Както се посочи, в тази хипотеза органът действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с оперативна самостоятелност. Следователно възпроизвеждайки текста на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП, в частта относно срока на мярката, органът не е нарушил изискването за мотивираност на волеизявлението си, а е изпълнил точно нормативното предписание. Не е необходимо и допълнително указване в какво се състоят действията, които следва да приеме адресатът, за да се счита, че е настъпило визираното в цитираната разпоредба прекратително условие. Достатъчно ясна индиция за това е описанието на извършеното нарушение и характера на наложената ПАМ, насочена към превенция на нарушенията и отстраняване на вече започнали такива.
Предвид
изложеното, жалбата в допустимата й част се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 159, т. 4
от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.А. ***, срещу заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № РД14-1593/03.05.2023 г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Враца, в частта относно
т. 2 от заповедта по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
„б“ от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водача до отстраняването на нарушението, но за не повече от една година.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.С.А.
*** против същата заповед в частта
относно т. 1 по чл. 106а, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗАвтП - спиране от движение на МПС до отстраняването на нарушението,
но за не повече от 12 месеца и
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 159/2023 г. по описа на Административен съд -
Кюстендил, в тази част.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му, а в прекратителната му част – в 7-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: