РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. гр. Хасково, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640200783 по описа за 2021 година
установи:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от И. П. И. от гр.Хасково срещу Наказателно
постановление № 43-0000455/ 13.10.2020 г. на Директор РД“АА“,гр.Стара Загора , с което
на основание чл.93 аал.2 от ЗАвП му е наложена глоба от 100 лв. ,на основание чл.178в
ал.5 от ЗДвП глоба от 500 лв. и на основание чл. 93 ал.2 от ЗАвП глоба от по 100 лв.В
подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила . Моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. За същият се явява адв.Л.Г.. Последният поддържа жалбата и моли
съдът да отмени атакуваното НП.
Административнонаказващият орган – Директор на РД“АА“ –Стара Загора ,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 22.07.2020 г. в град Хасково, на бул.“Съединение“ №37 , свидетелите В. Ст. М. ,
на длъжност „инспектор” в РД „АА”, град Стара Загора и Ст. Ив. Ив. , на длъжност
„инспектор“ в РД „АА”, град Стара Загора , извършили проверка на лек таксиметров
автомобил марка „*******“ модел „*******“, с рег. № ***********, собственост на И. П.
Я. управляван от жалбоподателя И. П. И. от гр.Хасково. При проверката свидетелите
установили, че процесния таксиметров автомобил е приведен в режим на работа с открит
знак “Такси“ и включен ел.таксиметров апарат с фискална памет на режим свободен и
жалбоподателят е извършил, следните нарушения: 1.Водачът не носи пътна
книжка,издадена от превозвача/приложение №12/ при управление на лекия таксиметров
автомобил;2.Водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на
Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП-представя удостоверение за психологическа годност
№361464 със срок на валидност до 05.12.2019г. и 3.Водачът извършва таксиметрова
дейност без редовно издадено разрешение за Община Хасково с МПС ,което е включен в
списък към удостоверение за регистрация №05468 от 17.06.2004г. издадено на фирма
„*******“ЕООД .Въз основа на тези констатации контролните органи на АА достигнали до
извод за извършени три нарушения от страна на жалбоподателя И. ,съответно по чл.31 ал.1
т.5 от Наредба №34/1999г. на МТ , по почл.18 т.3 от същата Наредба и по чл.24 ал.1 от
ЗАвП. С оглед на това, на същата дата, в негово присъствие, срещу водача И.И. бил
съставен от св. В.М. Акт за установяване на административно нарушение, Серия А – 2019,
бл. № 270460, който жалбоподателят подписал лично, без да впише обяснения или
възражения по акта. Актът бил съставен и в присъствие на С.И. , посочен като свидетел при
установяване и съставяне на акта.
Възражения срещу съставения АУАН не са депозирани допълнително в рамките на
законоустановения тридневен срок от връчване на екземпляр от него, станало на същата
дата, лично срещу подпис на лицето, сочно, като нарушител, според отразеното в
приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение ,като на основание чл.178в ал.5 от ЗДвП и чл. 93 ал.2 от
ЗАвП наложил процесните административни наказания.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото
2
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел .
Съдът кредитира показанията на свидетелите В.М. и Ст. Ив. Ив. относно обстоятелствата,
свързани с действията, развили се в хода на проверката при констатиране на
нарушенията , констатациите относно поведението и действията на жалбоподателя и тези,
свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените
такива.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.
40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на нарушителя.
Според съда описанието на трите нарушения е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какви нарушения му са вменени.
Безспорно таксиметровият превоз е превоз на пътници срещу заплащане и като такъв - вид
обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от § 1, т. 26 от ДР към ЗАвП. На следващо място,
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от
представените доказателства в тази насока, в кръга на неговите правомощия, спазена е
формата и редът за издаването му.
По отношение на първото от нарушенията описани в НП, съдът намира следното:
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.31 ал.1 т.5 от Наредба №34/1999г. на
МТ. Съгласно посочената разпоредба /в приложимата редакция към датата на нарушението
ДВ бр. 69/2012г. / при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи
пътна книжка, издадена от превозвача (приложение № 12) . В АУАН и НП са посочени
установените факти, дата и място на извършване на нарушението, а самото нарушението е
описано, като се сочи, че водачът не носи пътна книжка ,издадена от превозвача
,категорично доказано от показанията на свидетеля по акта. По този начин жалбоподателят
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 31 ал.1 т.5 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Наказанието също така е определено правилно, на
основание чл. 91 от ЗАвПр, предвиждащ наказание за нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него /в случая- Наредба № 34 от
1999 г./, за които не е предвидено друго наказание. Санкцията за извършеното нарушение
правилно е определена на основание административнонаказателната разпоредба на чл.93
ал.2 от ЗАвП ,според която водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 100 лв. Доколкото наложената административна
3
санкция е строго определена, съдът не следва да разглежда въпроса относно нейния
размер ,което налага НП в тази част да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението в т.2 от НП, от съставения акт и от гласните
доказателства по делото съдът установи, че жалбоподателят е осъществявал таксиметрова
дейност, като към момента на проверката не е притежавал удостоверение за
психологическа годност, при което актосъставителят, а в последствие и АНО са приели, че
водачът е извършвал таксиметрова дейност ,без да е психологически годен по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП , което са квалифицирали като нарушение на чл.18
т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Съдът намира, с оглед словесното описание на
нарушението и събраните по делото гласни доказателства, че в случая жалбоподателят не е
изпълнил задължението си да притежава изискуемото при извършване на таксиметров
превоз удостоверение за психологическа годност. Безспорно е установено по делото от
разпита на свидетелите по акта, че такъв документ не е бил наличен към момента на
проверката. Видно е и от приложеното към АНП извлечение от регистъра на
психологическите изследвания на водачи, че към датата на проверката жалбоподателят И. не
е разполагал с удостоверение за психологическа годност/то е било валидно до 05.12.2019 г./.
Ето защо и съдът намира, че е налице действително осъществено нарушение на нормата
на чл.18 т.3 от Наредба №34 от 1999г. на МТ доколкото се касае за водач, който не
отговаря на изискванията за психологическа годност.Съгласно нормата на чл. 5 от Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни
комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания психологическата годност се установява с психологическо изследване.
Съгласно чл. 7 от последно посочената Наредба всяко психологическо изследване завършва
със заключение за психологическа годност, като при положително заключение от
психологическото изследване на изследваното лице се издава "Удостоверение за
психологическа годност" (приложение № 1 от Наредбата), а при отрицателно заключение от
психологическото изследване на изследваното лице не се издава документ. Следователно,
психологическата годност на водача се удостоверява с надлежно издадено удостоверение за
психологическа годност, като предвид установеното обстоятелство, че в конкретния случай
жалбоподателят като водач на таксиметров автомобил , за когото няма валидно такова
удостоверение, правилно е направен извод и от актосъставителя, и от наказващия орган, че е
налице несъобразяване с изискванията за психологическа годност. Поради това, обосновано
и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя в
посоченото му качество, като не е допуснато нарушение от наказващия орган и в дейността
по индивидуализиране на административната санкцията, съобразно установения размер ,
предвиден в наказващата норма на чл.178в, ал.5 от ЗДвП ,според която се наказва с глоба в
размер на 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
4
обществени превози на пътници или товари „без валидно издадено удостоверение за
психологическа годност“. Като е приложил относимата санкционна норма,
административно-наказващият орган е издал законосъобразно Наказателно постановление в
частта му по т.2, което районният съд следва да потвърди в тази част.
Относно нарушението по т.3 от НП, съдът намира, че съгласно разпоредбата
на чл. 24 ал. 1 от Наредба № № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници/действаща
към момента на нарушението / в редакцията на ДВ бр. 29 от 2004 г. разрешението за
извършване на таксиметров превоз на пътници, и холограмата се издават от кмета на
общината или оправомощено от него длъжностно лице за всеки отделен автомобил. От
показанията на свидетелят В.М. се установява, че към момента на извършване на проверката
на 22.07.2020 г., жалбоподателят е имал качеството водач на таксиметров автомобил,
обозначен с опознавателни знаци за извършване на таксиметрова дейност и в този смисъл е
бил длъжен да притежава разрешение за извършване на таксиметров превоз от Община
Хасково за горепосочения таксиметров автомобил . В чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр е предвидено,
че таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от
водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров
апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на
разрешение за таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл. 24а, ал. 1 и ал. 2 ЗАвПр
разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или от
упълномощено от него длъжностно лице за всеки отделен автомобил, като в него се вписват
данните на водача в случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка. Самото разрешение се издава на регистриран по реда на този
закон превозвач, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва
дейността си по таксиметров превоз на пътници. По идентичен начин е уредбата в чл. 3, ал.
1 и ал. 2 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, в който е предвидено,
че таксиметров превоз на пътници се извършва, както от търговци, притежаващи
удостоверение за регистрация и издадено от кмета на общината или упълномощени от него
длъжностни лица разрешение за таксиметров превоз на пътници – ал. 1, така и от водачи,
извършващи дейността за своя сметка, от името на превозвача по ал. 1. От представените по
делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че на посочената дата
жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на пътници без валидно разрешение за
извършване на таксиметров превоз на пътници в съответствие с чл. 24а, ал. 2 от ЗАвПр.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници
предвижда, че разрешението за извършване на таксиметров превоз, и холограмата се издават
от кмета на общината или упълномощено от него лице за всеки отделен автомобил, на
превозвача въз основа на посочените в ал. 2 документи. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от Раздел IV "Изисквания към таксиметровия автомобил" от Наредба № 34/1999 г. за
таксиметров превоз на пътници предвижда, че лекият таксиметров автомобил трябва да
отговаря на определени изисквания, като в т. 16 се сочи, че на предния десен калник и на
5
задната страна на автомобила да има трайно залепен водоустойчив, светлоотразителен
стикер, защитен с холограма по образец /приложение № 10а/), с посочен номер на
разрешението, издадено от кмета на съответната община, валиден за съответната година.
Следователно, наличието на разрешението за извършване на таксиметров превоз е условие
за редовно извършване на всеки един таксиметров превоз. Тоест съдът намира, че
жалбоподателят е извършил и това нарушение описано в т.3 от НП
В конкретния случай, обаче неправилно за това нарушение е приложена от АНО
санкционната норма на чл.93 ал.2 от ЗАвП , а не тази на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП /касаеща
липса на документ/, която и е относима предвид фактическото описание на нарушението и
дадената му правна квалификация. Допуснатото нарушение в хода на производството е
съществено и не може да бъде преодоляно в настоящото производство, поради което
обжалваното постановление в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 43-0000455/13.10.2020 г. на
Директор на РД“АА“,гр.Стара Загора, в частта по т.1 от НП, с което на И. П. И. от
гр.Хасково на основание чл. 93 ал.2 от ЗАвП е наложеното наказание глоба в размер на
100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 43-0000455/13.10.2020 г. на
Директор на РД“АА“,гр.Стара Загора, в частта по т.2 от НП, с което на И. П. И. от
гр.Хасково на основание чл.178в ал.5 от ЗДвП е наложеното наказание глоба в размер на
500 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000455/13.10.2020 г. на Директор
на РД“АА“,гр.Стара Загора, в частта по т.3 от НП, с което на И. П. И. от гр.Хасково на
основание чл. 93 ал.2 от ЗАвП е наложеното наказание глоба в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
6