О П РЕ Д Е Л Е Н И Е
№......... 26.06.2019г. гр. СЛИВЕН
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в закрито
заседание на 26.06., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЕВ
гр. дело № 3477 по описа за 2019 година.
Делото е образувано по искова молба, депозирана
първоначално пред Сливенски окръжен съд. Претенцията му, макар и частичен иск,
е в размер 27 000лв., което обосновава родовата подсъдност на Сливенски
окръжен съд. В изпълнение на дадени от последния указания ищеца е уточнил
претенцията си по отделни компоненти, като е заявил, че тя включва главница в
размер 23 519.70лв., лихви 3 418.20лв. и разноски 62.10лв. При това
положение СлОС е приел, че е сезиран с искове, всеки от които с цена под
25 000лв. и поради това не е родово компетентен да ги разгледа; прекратил
е производството и е разпоредил то да се изпрати в СлРС.
Преди още това да е било фактически извършено и преди да
е изтекъл срока за обжалване на това прекратително определение, ищеца е
депозирал нова допълнителна молба, в която заявява, че претенцията му всъщност
е в размер на 30 000лв. и вземането е само за главница. СлОС обаче не я е
разгледал, а е оставил това да стори СлРС. Явно е, че ищеца не е обжалвал
определението на СлОС и така цялото производство е е озовало в СлРС.
Становището на определения за докладчик съдия от последния има следното
становище:
Молбата на ищеца вх.№ при СлОС СД-03-01-3543/ 04.06.2019г. представлява
негово процесуално действие по отстраняване нередовности на исковата молба. По същият
начин може да се разглежда и молба вх.№ при СлОС -3752/ 11.06.2019г.- защото с
нея ищеца също уточнява вземането си- както по основание, така и по размер.
Независимо дали последния е 27 000лв. или посочения в последното писмено
изявление на ищеца – 30 000лв., той касае само едно вземане- съгласно
волята на ищеца в молбата вх.№ при СлОС
СД-03-01-3543/ 04.06.2019г. Това обстоятелство и правилото на чл.104 т.4 от ГПК, обосновава
родовата компетентност на СлОС, а не СлРС, да разгледа спора. Поради това СлРС
ще прекрати производството пред себе си и ще го изпрати в СлОС.
Съдията-докладчик счита, че това следва да бъде сторено
по този ред, а не чрез повдигане на спор за подсъдност, защото СлОС не е
основал прекратителното си определение – 153/ 04.06.2019г. по т.д.№538 2019г.
на обстоятелството, на което СлРС постановява настоящия съдебен акт.
Впрочем, тъй като и двамата ответници по делото са
физически лица и адресите им са в гр.Нова Загора, а в него има районен съд,
въззивна инстанция на който при това е точно СлОС, то и след като производството
пред последния е било прекратено, по правилата и на местната, а не само на
родовата, подсъдност, спора е трябвало да се изпрати в РС –Нова Загора, а не в
РС- Сливен.
Ето защо, Сливенски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
На
осн.чл.118 ал.2 и чл.119 ал.1 във вр. с чл.104 т.4 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА
производството по делото пред Сливенски районен съд и го изпраща за разглеждане
на спора по него от родово компетентния съд- Сливенски окръжен съд.
Определението
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: от ищеца, пред Сливенски окръжен съд,
но чрез районния съд, с частна жалба, която трябва да се подаде в едноседмичен
срок от връчването му.
На
ищеца да се връчи препис от това определение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :