Решение по дело №38/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е по реда на чл. 396, ал. 1 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5835/08.10.2013 г. на „Н. – Б.” Е. чред адв. Лилия Илиева срещу определение № 6783/09.09.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 2147/2013 г. по описа на РС Б., с което е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове с правно основание чл. 228 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.286 вр. с чл.288 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявими от „Т. Г." О. против “Н. - Б." Е.за заплащане на сумата от 6 208,45 /шест хиляди двеста и осем лева и четиридесет и пет стотинки/ лева – главница, представляваща дължима неизплатена наемна цена за м.07.2011г., за м.9.2011г., за м.10.2011г. и за м.5.2012г. - частични плащания, както и за периодите от м.06.2012г. до м.12.2012г. и за м.01.2013г. до м.07.2013г. включително, както и за заплащане и на сумата от 269,92 /двеста шестдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ лева мораторна лихва върху главницата за периода от 13.07.2011г. до 09.09.2013г. за отдадено за временно и възмездно ползване на недвижимо имущество, собствено на молителя, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху 28 бр. движими вещи, собствени на „Н. – Б.” Е., находящи се в имота, собственост на „Т. Г." О., в Технически център (апаратно помещение), в Б., ул."Ал.С." №77, .10. В жалбата се твърди, че бъдещият иск на молителя не е вероятно основателен, че не е налице обезпечителна нужда, както и че обезпечителната мярка е прекомерно завишена. Сочи се, че при липса на фактури за претендираните от молителя суми за периода юни 2012 г. – юли 2013 г. не може да се направи извод за основателност на претенцията. Твърди се, че с изрична покана, получена от молителя на 22.07.2013 г., договорът за наем прекратен поради неизпълнение от последния на чл. 12, ал. 1 от договора, според който наемодателят се задължава да представи на наемателя възможност да ползва електрозахранване с мощност до 1000 вата. Жалбоподателят твърди също така, че дружеството „Н. – Б.” Е. разполага с достатъчно средства, които да послужат за удовлетворяване на молителя, като в тази връзка насочват вниманието на съда към обстоятелството, че капиталът му е в размер на 11 468 472 лв., а обезпеченото вземане е от 6 208,45 лв. На последно място се развиват съображения, че запорираните вещи са заложени. Жалбоподателят иска определението да бъде отменено, а евентуално - да се отмени запорът върху част от вещите според действителната им стойност. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата „Т. Г.” О. е депозирал отговор, в който твърди, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещия иск, т.к. съгласно извършената за целите на изп. производство оценката тяхната стойност предвид амортизацията е 6 383,70 лв. Сочи, че е издал фактури за дължимата наемна цена и в тази връзка обезпечението е допуснато при гаранция следователно не е необходимо искът да е вероятно основателен. Досежно съображенията за размера на капитала на дружеството, по партидата му в ТР са вписани три залога на търговско предприятие като съвкупност, които още не са заличени, и в тази връзка е налице обезпечителна нужда. Ответникът по жалбата твърди, че определената гаранция от 650 лв. покрива преките и непосредствени вреди, които „Н. – Б.” Е. би претърпяло. Претендира разноски съгласно представен списък.

Окръжен съд Б., след като обсъди събраните по делото данни и доводите в частната жалба приема следното.

Жалбата е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 396, ал. 1, във връзка с чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261, във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това, жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. По същество жалбата е основателна поради следните съображения.

За допускане на обезпечението законодателят е предвидил като предпоставки освен допустимост и вероятна основателност на предявения иск, също и изисквания да е налице интерес от обезпечаването, т. е. да съществува вероятност осъществяването на правата на ищеца по евентуално положително за него съдебно решение да се окаже невъзможно или да бъде затруднено. Наред с това обезпечителната мярка следва да бъде оправдана и адекватна на търсената защита.

Настоящият състав не споделя извода на районния съд за вероятната основателност на исковете. Видно от представения договор за наем от 05.02.2007 г. молителят е представил срещу заплащане правото да разположи самостоятелен шкаф с телекомуникационно оборудване в свое помещение на “Н. - Б." Е.. Наемателят се е задължил да заплаща наемна цена в размер на 210 евро, като с анекс към договора от 05.02.2011 г. страните са се договорил размерът на наемната цена да бъде 340 лв. считано от 01.11.2011 г. Основателността на претенцията на молителя е обуславена от наличието на изискуемо вземане за тази наемна цена. Установява се, че действителната волята на страните досежно начина на определяне на падежа на ежемесечните наемни вноски, обективирана в договора, не може да бъде изведена по недвусмислен начин от същия, а подлежи на тълкуване по см. на чл. 20 ЗЗД. Страните са определили момента на настъпване на изискуемостта на наемната цена в две противоречащи една на друга клаузи. В чл. 6, ал. 2 от договора е записано, че наемателят се задължава да заплаща наемната цена ежемесечно в срок от пет работни дни считано от датата на получаване на данъчна фактура за предоставеното ползване на помещението, като наемодателят издава фактурата до 10 – о число на съответния месец, за който се отнася плащането. В тази клауза е уговорено, че падежът настъпва на петия работен ден считано от деня на получаване на фактура, като фактура се издава всеки месец. В следващия чл. 6, ал. 1 обаче е уговорено, че „наемателят ще заплаща на наемодателя наемната цена на календарно тримесечие”. Във връзка със законовото изискване отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга беше извършен анализ на всички останали клаузи на договора и се установи, че уговореният в чл. 6, ал. 1 от договора момент на настъпване на изискуемостта е преповторен и в чл. 25, ал. 4 от договора, съгласно който в случай на предсрочно прекратяване на договора от страна на наемателя поради неизпълнение на задължения на наемодателя последният дължи възстановяване на частта от авансово платения наем, пропорционална на оставащия период от тримесечието, за което е платено. Следователно в тази разпоредба страните са уговорили, че наемната цена за всяко тримесечие се заплаща авансово, от което следва, че падежът е първото число на това тримесечие. Посочените два начина за определяне на падежа са коренно различни, според единия падежът е на фиксирана дата, а според другия падежът настъпва с изтичането на определен срок, чието начало се определя от кредитора наемодател. Необходимо е тълкуване, а в настоящото производство е недопустимо съдът да взима отношение по съществото на спора, както и да основава извода си за вероятна основателност си на двусмислени писмени доказателства. В този смисъл представените доказателства договор за наем, фактури и обратни разписки за получаването им не са убедителни според настоящия състав. Също така, следва да се отбележи обстоятелството, че общият размер на вземането за главница на молителя е 6 208,45 лв., като за сумите от 122,73 лв. остатък от наем за м. юли 2011 г., 985,72 наем за м. септември и октомври 2011 г. и 340 лв. наем за м. май 2012 г. са били издадени и получени фактури, а за сумата от 4 760 лв. – наемна цена за периода юни 2012 г. – юли 2013 г., към молбата за допускане на обезпечение фактура не е представена. В отговора на частната жалба молителят твърди, че фактура за този период е била издадена след постановяване на атакуваното определение на 02.10.2013 г., като същата е приложена по делото.

Районният съд е допуснал обезпечението при гаранция. Определената гаранция не може да компенсира предпоставките за допускане на обезпечение обезпечителна нужда и подходяща обезпечителна мярка. Настоящият състав намира, че с оглед съотношението между размера на вземането и капитала на “Н. - Б." Е. изпълнението на евентуално положително за ищеца съдебно решение не би било затруднено. Капиталът на дружеството наемател по договора е в размер на 11 468 472 лв., а обезпеченото вземане е от 6 208,45 лв. Действително, видно от приложените по делото доказателства и извършена справка в ТР към настоящия момент в регистъра по партидата на дружеството по см. на ЗОЗ в полза на трима различни заложни кредитори са вписани три залога на търговско предприятие при общ размер на обезпечените вземания 8 169 205 щатски долара. Залагането на дадено имущество обаче не е равнозначно за неналичието му по отношение на хирографарния кредитор. Няма данни заложните кредитори да са пристъпили към изпълнение по реда на ЗОЗ. Също така, поисканата от молителя мярка не е адекватна поради невъзможността практически да бъде наложена. По принцип запор върху движими вещи е допустима обезпечителна мярка за обезпечаване на вземанията на ищеца по предявен или бъдещ иск. Последиците от него са предвидени в ГПК, като в тях се съдържа забрана на длъжника или на третото задължено лице да се разпорежда с тези вещи или да ги предава на длъжника или на трето чуждо на спора лице. Запор обаче може да се наложи върху дадена вещ или върху част от нея, но не и върху цялата вещ до размера на обезпеченото вземане. Смисълът от налагане на запор е да се гарантира изнасянето на движимата вещ на продан и да бъде придобита от трето лице, като цената по проданта послужи за погасяване на дълга. Не е възможно на купувача по проданта да се прехвърли в собственост движима вещ до размера на дадено вземане. В този смисъл исканата мярка е неподходяща, а съдът не може в нарушение на диспозитивното начало да определи друга освен исканата мярка.

Предвид на изложеното, обжалваното определение е незаконосъобразно, като постановено без да са налице предвидените в закона предпоставки за това. Поради това същото следва да бъде отменено изцяло, а издадената въз основа на него обезпечителна заповед да бъде обезсилена. Трябва да бъде постановено ново определение, с което искането на молителя за допускане на обезпечение да бъде оставено без уважение в неговата цялост.

По изложените съображения, БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло определение № 6783/09.09.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 2147/2013 г. по описа на РС Б., с което е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове с правно основание чл. 228 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.286 вр. с чл.288 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявими от „Т. Г." О. против “Н. - Б." Е.ЕИК ********* за заплащане на сумата от 6 208,45 /шест хиляди двеста и осем лева и четиридесет и пет стотинки/ лева – главница, представляваща дължима неизплатена наемна цена за м.07.2011г., за м.9.2011г., за м.10.2011г. и за м.5.2012г. - частични плащания, както и за периодите от м.06.2012г. до м.12.2012г. и за м.01.2013г. до м.07.2013г. включително, както и за заплащане и на сумата от 269,92 /двеста шестдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 13.07.2011г. до 09.09.2013г. за отдадено за временно и възмездно ползване на недвижимо имущество, собствено на молителя, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху 28 бр. движими вещи, собствени на „Н. – Б.” Е., находящи се в имота, собственост на „Т. Г." О., в Технически център (апаратно помещение), в Б., ул."Ал.С." №77, .10, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Т. Г." О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул."А. С." №77, .10 за допускане на обезпечение на бъдещи осъдителни искове против „Н. – Б.” Е. с ЕИК ********* с правно основание чл. 228 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.286 вр. с чл.288 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 208,45 /шест хиляди двеста и осем лева и четиридесет и пет стотинки/ лева – главница, представляваща дължима неизплатена наемна цена за м.07.2011г., за м.9.2011г., за м.10.2011г. и за м.5.2012г. - частични плащания, както и за периодите от м.06.2012г. до м.12.2012г. и за м.01.2013г. до м.07.2013г. включително, както и за заплащане и на сумата от 269,92 /двеста шестдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 13.07.2011г. до 09.09.2013г. за отдадено за временно и възмездно ползване на недвижимо имущество, собствено на молителя, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху 28 бр. движими вещи, собствени на „Н. – Б.” Е. с ЕИК *********, находящи се в имота, собственост на „Т. Г." О., в Технически център (апаратно помещение), в Б., ул."Ал.С." №77, .10.

ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: