Решение по дело №752/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 618
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 6 август 2020 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20193230100752
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр.Добрич, 10.07.2020г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  единадесети юни през две хиляди и двадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                             

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: Калинка Михайлова

 

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №752 по описа за  2019г. и за да се произнесе съобрази  следното :

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от "***, представлявано от *И. А., със седалище и адрес на управление ***, подадена чрез адв. Н.С.В., с която срещу ЗД „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, е предявявен частичен иск за сумата от 5000лева, част от цялото вземане от 22 000лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на товарен автомобил "***в резултат на настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор за застраховка „***”.

Претендира се законната лихва върлу вземането от датата на подаване на исковата молба до окончателното му плащане.

ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:

-Ищецът е собственик на товарен автомобил "***. Автомобилът е преминал успешно технически преглед на 12.06.2018г.;

-За камиона има сключена застраховка "***" на МПС с полица №***със срок на валидност от 15.06.2018г. до 14.06.2019г. Премията по тази полица е платена изцяло, еднократно при сключване на договора за застраховка.;

-По силата на договор с "***, дружеството ищец трябвало да извърши превоз от Ф.до Б.. Водача на автомобила Н. Г.притежава всички необходими документи за квалифициран превоз.;

-На 30.10.2018г. водачът потеглил от А.Ф.за И.Б.. Около 20.30 часа шофьорът се обадил на управителя на ищцовото дружество и съобщил, че по време на движение камиона се е запалил. Той след като е видял дима, който излиза от предната част на автомобила, спрял веднага, изключил  акумулаторите и е започнал да гаси. Много бързо дошли органите на реда и автомобила бил изтеглен на паркинг.;

-Ищецът съобщил на застрахователната компания за инцидента с идеята, ако имат техен представител там на място да отиде, за да направи оглед на камиона. Образувана била преписка по щета №***. От застрахователната компания уведомили ищеца, че следва да предприеме мерки за отремонтиране на камиона, а те щели да заплатят ремонта.

-В сервиз във  Ф.бил отказан ремонт с мотива, че стойността на ремонта на практика не  оправдава извършването му. Ищецът транспортирал  автомобила до Б., като заплатил сумата от 6 000 евро. По време на пътя изпратил запитване, в кой доверен сервиз да закара камиона, но такъв от застрахователя не бил посочен.

-След като камиона бил докаран в Б. от ответната  застрахователната компания идвали трима души и извършили оглед. Впоследствие бил извършен втори оглед без присъствието на ищеца. Всички извършени действия били съгласувани със застрахователната компания.

-На 03.12.2018г. ищецът получил писмо от ответното дружество, с което го уведомяват, че след направена пожаро-техническа експертиза са установили, че причината за възникване на пожара е в резултат на неправилно използване на предпазители, а именно такива с по-висок ампераж. Това според чл.6, ал.1,т.22 от ОУ по договора е изключение от застрахователното покритие по застраховка;

-В Б. запитаните сервизи също отговорили, че ремонтирането на камиона е изключително скъпо и икономически неоправдано. В камиона има 8 /осем/ снопа кабели, всеки от които струва по 3 500 лв, кутията за тези кабели струва около 2 000 лв или само за тези части трябва да се  заплати сумата от 30 000 лв. При такова запалване имало изгорели и повредени и други части от камиона. В същото време, камиона при застраховането бил оценен на 22 000 лв.

Ищецът твърди, че в случая се касае за тотална щета.Поставените   в камиона предпазители отговаряли на изискванията съгласно схемата на ел. Инсталацията. Освен това в посочената точка 22 от ОУ нямало подобно условие. Сочи, че разполага със снимки, от които се вижда, че предпазителите отговарят изцяло на схемата на камиона. След отказа от страна на ответното дружество, ищецът направил искане да му бъдат предоставени всички документи и снимков материал по преписката във връзка със завеждане на щетата, но от там на практика му отказали. При тов ищецът нямал възможност да се запознае с изготвената пожаро-техническа експертиза с цел възражения по нея.

При горните доводи ищецът претендира и сторените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

Към исковата молба се прилагат следните писмени доказателства:у-ние за актуално състояние, свидетелство за регистрация част I, застрахователна полица №***, приемо- предавателен протокол, сметка за внесена сума, протокол за извършен оглед на МПС към полица №***, ОУ за застраховка "*** на МПС", трудов договор №2 от 28.02.2018г„ лична карта, свидетелство за управление на МПС, контролен талон, удостоверение за психологическа годност на Н. Г., удостоверение за техническа изправност на 111 1C, фактура №***от 05.11.2018г., снимки, писмо от ЗД "***", изх. №016-46213/03.12.2018г., молба от *А., писмо от ЗД "***", изх. №016-46216/21.12.2018г. и опис с увредени детайли.

Правят се следните доказателствени искания:да бъде изискана от ЗД „***” АД ЕИК *** - цялата преписка по щета №***, както и да бъде назначена АТЕ и оценъчна експертиза, която въз основа на представените по делото доказателства, а при необходимост и оглед на т.а., да отговори на следните въпроси:

Каква е била действителната стойност на т.а. към датата на сключване на застраховката - 15.06.2018г и към датата на възникване на застрахователното събитие - 30.10.2018г.?

Предвид получените увреждания на автомобила, възможно ли е възстановяването му и икономически оправдано ли е? Може ли да се приеме, че се касае за т.нар. тотална щета?

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответното дружество  депозира отговор на исковата молба. Възражението за местна подсъдност на ответната страна е оставено без уважение. Признава се, че между ищеца и „ЗД ***“ АД е сключена доброволна застраховка „*** на МПС“ по полица № ***/15.06.2018г. със срок на застрахователно покритие от 15.06.2018г. до 14.06.2019г. На 05.11.2018г. *А. е декларирал пред застрахователя, че на 30.10.2018г. е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в запалване на превозното средство в движение. Образувана е щета е № ***/06.11.2018г.

Релевантни възражения:

-Влекачът не бил в пълна техническа изправност. Това, че е преминал технически преглед не води автоматично до този извод. След направен оглед на превозното средство, експертите на дружеството и независим специалист в областта установили, че причината за възникването на пожара е в резултат на неправилно използвани предпазители с по - висок ампераж.

-Съгласно разпоредбата чл. 6, ал. 1, т. 22 от общите условия: „от обхвата на застрахователното покритие са изключени всякакви косвени вреди, както и вредите, произлезли от неспазване на установените правила за експлоатация на застрахованото МПС, за противопожарна охрана и/или за превоз на пътници или товари. При така установената фактическа обстановка, на основание цитирания текст, „ЗД ***“ АД е отказало да изплати застрахователно обезщетение.

-Оспорва се размера на щетата, респективно заявената от ищеца стойност на ремонта. Сумата, която се посочва като необходима за възстановяване на вредите не отговаря на действителните такива и е многократно завишена.

-При условие, че съдът прецени, че исковете са основателни и се установи, че е налице тотална щета, по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, се прави възражение за запазените части. Същите следва да се приспаднат от действителната стойност на превозното средство, определена към момента на събитието.

-Претендират се разноските по делото, включително за юрнсконсултско възнаграждение.

-По доказателствата се възразява да се приема снимковия материал, с доводи, че не може да се установи произходът му, време в което е направен и дали изобщо се отнася за въпросния влекач. Ответникът не възразява срещу допускане на АТЕ и оценъчна експертиза, с допълнителна задача Вещото лице да посочи точно запазените части по вид и да определи стойността им.

Настова се съдът да допусне пожаротехническа експертиза.

В открито съдебно заседание страните поддържат съответно исковете и възраженията си.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Факти и обстоятелства, за които се представят писмени доказателства: Видно от представеното свидетелство за регистрация част І, товарен автомобил "***е собственост на ищцовото дружество.

Автомобилът е преминал успешно технически преглед на 12.06.2018г., видно от удостоверение за техническа изправност.

За камиона е сключена застраховка "***" на МПС с полица №***със срок на валидност от 15.06.2018г. до 14.06.2019г. Премията по тази полица е уговорена като еднократно плащане и платена съгласно представена сметка за внесена сума от 22.06.2018г.

По делото се представят общите условия за застраховка „*** на МПС”, приети от застрахованото лице с нарочен протокол за предаване от 13.11.2018г. Съгласно разпоредбата чл. 6, ал. 1, т. 22 от общите условия: „от обхвата на застрахователното покритие са изключени всякакви косвени вреди, както и вредите, произлезли от неспазване на установените правила за експлоатация на застрахованото МПС, за противопожарна охрана и/или за превоз на пътници или товари.

От представения трудов договор №2/28.02.2018г. се установява, че ищцовото дружество наело Н. Г.Г.на длъжност «шофьор товарен автомобил- международни превози». Според свидетелство за управление на МПС, контролен талон, удостоверение за психологическа годност, Н. Г.разполага с правоспособност да извършва този вид дейност.

По делото са приложени фактури за дължими плащания между ищеца и  "***, във връзка с превоз от Ф.до Б..

С молба от 05.11.2018г. ищцовото дружество, чрез своя управител е отправило искане за завеждане на претенция по договора за застраховка във връзка с настъпило застрахователно събитие на 30.10.2018г. в РФранция, възникване на пожар.

С уведомление от 03.12.2018г. до ищцовото дружество застрахователят го уведомил, че след направена пожаро-техническа експертиза са установили, че причината за възникване на пожара е в резултат на неправилно използване на предпазители, а именно такива с по-висок ампераж. Това според чл.6, ал.1,т.22 от ОУ по договора е изключение от застрахователното покритие по застраховка.

По делото са приложени неоспорени писмени доказателства- информация за подемна техника- поддържка, кранове-мотокари, съоръжения за товарене, надлежно преведена от френски на български език; транспортна заявка от 29.10.2018г., надлежно преведена от английски на български език; отчет за пътувания на автомобил от 30.10.2018г., надлежно преведен от английски на български език; карта, на което е обозначено мястото на произшествието; фактура № ***/14.11.2018г., с която са платени разходите, за да се пренес влекача до Б..

ЕКСПЕРТНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ: По делото е изготвена и приета съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице е  извършило оглед на товарния автомобил и констатира следните щети: повредена цялата ел. инсталации на седловия влекач. Понеже конструкцията на ел. инсталацията е такава, че всички захранващи кабели преминават през централната кутия на предпазителите и кутията на ел. инсталацията сн. 2. 3. 4. 6 и 11, а тези два детайла са обгорели, при това а и е логично, в кози си край. всички снопове кабели общо 20 6р. коиго са свързани към тях са повредени и негодни за възстановяване. Освен тях видимо са обгорели двата електрически блока намиращи се в долната дясна част на кабината, баластна на ксенол светлините /сн. 4. 5, 6. 7. 8 . 9 м 10/. двата капака на ел. инсталацията и водача за кабелните снопове. Икономически неоправдано е възстановяване и ремонт на автомобила, т.е в конкретния случай се касае за тотална щета на застрахованото имущество.

Съпоставяйки установените повреди по седловия влекач и твърденията на ищеца в Исковата молба, вещото лице заключава, че съществува причинно следствена връзка между възникналия пожар на 30.10.2018г. и настъпилите повреди върху влекача.

Вещото лице оценява стойността на процесния товарен автомобил към датата на настъпване на ПТП на 21 030лв. 21 920лв. е била действителната му стойност към момента на сключване на договора за застраховка.

Вещото лице сочи, че при продажба на остатъците от товарния автомобил в неговата цялост като скрап, неговата цена би била 2500лв.

С оглед направени оспорвания на ответната страна с молба от 12.11.2019г. /л.148/, относно стойността на резервните части, които могат да се продадат на вторичния пазар, по делото е допусната експертиза с вещо лице Н.Л.. На вещото лице е възложена задача да  посочи точно запазените части по вид и да определи стойността им. Вешото лице установява, че следните възли не са пострадали от пожара и са годни на влагане в друт влекачи: Шаси на влекача, двигател (с турбокомпресор и междинен охладител), съединител, скоростна кутия, ретардер, заден двигателен мост, преден мост, карданно предаване, радиатор воден, радиатор маслен, горивен резервоар и гуми.

Успяло да установи единични оферти, някои за възли които се намират извън страната, от които не може да се направят обосновани изводи за цените на предлагането на употребявани възли. Пазар за такива възли практически не съществува в страната, а предлаганите обяви за продажби са спорадични.

Независимо от продължителното търсене вещото лице не установява нито една оферта за предлагане/търсене на употребявани шасита на влекача, двигателни мостове, карданно предаване, водни и маслени радиатори. Гумите на влекача, които са и най-продавани и за които има развит вторичен пазар са напълно износени и вече негодни за употреба.

По делото е изготвена и приета комплексна пожаро-техническа експертиза. След извършения оглед, вещите лица установяват, че огнището па пожара е във второто от ляво на дясно гнездо на първия горен ред, в което се намира кабелна букса и щепселно съединение. Пожарът започва и се развива в това гнездо по изолациите на кабелите и самата кабелна букса в условия на затруднен газообмен в затворената ел. кутия и се е развивал първоначално с ниска скорост. Развитието на пожара продължава нагоре по основата и капака на кутията, надясно към съседното гнездо и надолу към второто гнездо от втория ред. Продуктите иа горене, образуващи се в зоната на горене, представляват многокомпонентна смес, която образува повишено налягане. Под действие на това налягане тези продукти се разпространяват извън обема на разпределителната кутия към кабината на камиона. Така водачът усеща специфичната миризма и забелязва дим в предната дясна част на кабината на автомобила. Вещите лица, въз основа на подробен анализ на установените обстоятелства при огледа изключват електрическо късо съединение като непосредствена причина за пожара. Заключават, че най- вероятната непосредствена причина за възникналия пожар е високо контактно преходно съпротивление. Обясняват, че контактно преходно съпротивление е електрическото съпротивление на един електрически контакт, например между контактите на кабелната букса и щепселното съединение в сл. разпределителната кутия на влекача. Високо контактно преходно съпротивление се получава при замърсяване на контактите, влага, разхлабена контактна връзка, претоварване в електрическата инсталация др.

Претоварването и електрическите инсталации е свързано с протичането на ток по електрическите проводници със сила над допустимата за даденото сечение. В резултат се ускорява стареенето на изолацията, получава се нискотемнературна прекристализация на метала на проводниците, последвана от увеличение на специфичното съпротивление на проводника, водешо до още по-голямо претоварване. Претоварването е съпроводено с повишаване на температурата на кабелите. Особено високи температури се наблюдават при лош контакт в клемна или друга контактна връзка. При възникване на високо преходно съпротивление, в областта на недобрия преход, се повишава температурата, която от своя страна предизвиква разтопяване на изолацията на кабелите и буксите. Друга причина за повишаване на температурата в кабелната букса е използването на некачествени предпазители, чиято стопяема нишка не се стопява или не се стопява толкова бързо, колкото е предвидено. Вещите лица не са намерили  данни за подмяна на предпазители с нестандартни или с такива, чийто номинален ток да не съответства на схемата. Чрез индивидуална проверка на предпазителите се установява, че всички са здрави, няма изгорели или механично увредени предпазители.

В обясненията си в открито заседание вещите лица сочат, че не са констатирали небрежно отношение към поддръжката на автомобила от страна на неговия собственик. В конкретната  ситуация влекачът се е движил с включени светлини, парно, с работещи чистачки.  Всички тези консуматори черпят ток, който минава през контактите. В същото време е валяло дъжд. Кутията, в която са буксите няма съответната защита отдолу, което означава, че влагата може да проникне в тези връзки. Контструкторът-производител така е произвел кутията. Протекли са естествени процеси на стареене, на окисляване, на замърсяване на контактни повърхности и, когато се натрупа и натоварването на електричеството, което в някаква степен нагрява местата, където контактуват самите щифтове на контактните съединения, всичките тези фактори са довели до процесното събитие. Липсва въведено задължение от  производителя за периодичен преглед и превантивна профилактика на окислителните процеси в накрайниците на щепселните съединения.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният като частичен иск е с правно осн. чл. 405, ал,1 от КЗ. В този законов текст е вменено задължение на застрахователя да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал.1 - 3 или 5 - 15 дневен срок за произнасяне по претенцията от застрахователя, който може или да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или може мотивирано да откаже плащането.

Съобразно правилата на чл. 154, ал.1 от ГПК, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователно събитие, вида и размера на причинените вреди, механизма на причиняване на щетите, че щетите са в причинна връзка със събитието.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита иска за основателен по следните съображения:

Ответникът- застраховател не оспорва сключването на договор за застраховка „***” за товарен автомобил "***и подадени заявления от ищеца за компенсиране на имуществени щети. Съдът приема тези факти за доказани включително като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Начина на настъпване на вредите се установяват по несъмнен начин и от съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал – в т.ч. писмени документи, вкл. заключенията по САТЕ. От заключението по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза се установи, че така описаните от ищеца щети и установени от СТЕ, отговарят да са настъпили по посочения в исковата молба начин – в резултат на пожар. Изявленията на шофьора на автомобила, приложени по делото поради неговото отсъствие от страната не могат да се ценят като свидетелски показания. По естеството си те са частен свидетестващ документ, който в случая не е оспорен от другата страна. Преценката относно писмените доказателства в един процес се осъществява въз основа на закрепения в чл. 12 ГПК принцип за вътрешно убеждение, съгласно който съдът преценява свободно всички доказателства по делото. Възпроизведеният от шофьора механизъм на самовъзпламеняване на влекача, както и данните, че е валяло, че са работели фарове и чистачки кореспондират с всички останали данни по делото и документите съставени във връзка с установяване на произшествието и транспортиране на автомобила.

Наличните вреди, са установени от вещото лице, а експертното заключение не е оспорено от застрахователя цялост, а само касателно запазените части като остатъчна стойност.

Установи се по делото, че е налице имуществена щета, причинена на застрахования автомобил. Заключението на вещото лице по автотехническата експертиза също застъпва мнение,  че описаните в исковата молба вреди са реално настъпили, като отстраняването им струва повече от действителната пазарна стойност на  автомобила. Отново на база това заключение, съдът приема, че по отношение на автомобила е настъпила т. нар. „тотална щета”.  Или предпоставките на чл. 432, ал.1 от КЗ са налице в съвкупност.

Възраженията на ответното застрахователно дружество, че е била налице хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 22 от общите условия, която изключва отговорността на застрахователя вредите произлезли от неспазване на установените правила за експлоатация на застрахованото МПС и за противопожарна охрана. В случая автомобилът е управляван от компетентно лице, преминал е успешно редовия технически преглед, пожаротехническата експертиза не установи небрежност на собственика по поддръжката на автомобила, нито да са подменяни и поставени предпазители, които не отговарят на изискванията на производителя.

 В този случай следва да се приеме, че се дължи присъждане на застрахователно обезщетение , равно на действително претърпените вреди. При наличие на тотална щета, това е пазарната стойност на автомобила. В случая, Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането (отм.) и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, е неприложима , за застрахователя липсва възможност да определи и изплати обезщетение в размер на 70 % от стойността на автомобила в противоречие с разпоредбата на чл. 386 ал. 2 от КЗ, като съотношението между обща стойност и необходими за възстановяването разходи  е от значение единствено за това, дали щетата ще бъде определена като тотална по смисъла на чл. 390 ал. 2 от КЗ. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 21 030лв. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. Тъй като тези разходи доближават себестойността на самото имущество извършването им е икономически неизгодно, което налага ограничаване на отговорността до пазарната оценка на повреденото имущество и то след приспадане на остатъчната стойност на запазените части /така и решение по т.д. № 469/2012г. на ВКС, ІІ ТО/. Наличието на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност, представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. И, ако тя не се приспадне, би се нарушил принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши. Отново от заключението на в.л. по първата техническа експертиза стана ясно, че стойността на влекача след пътното произшествие на пазара на скрап е 2500лв. В тази част експертизата не е оспорена. Повторната техническа експертиза не успя да определи стойност на запазени части поради липса на вторичен пазар. В този смисъл дължимото обезщетение възлиза на 18530лв./ 21 030лв. -2500/. Тъй като искът за репариране на имуществени щети частичен за сумата от 5000лева,  то подлежи на уважаване изцяло.

Върху главниците за имуществени щети се дължи законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.02.2019г., до окончателното й изплащане.

С оглед изхода от спора и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК отговорността за разноски следва да бъде възложена в тежест на ответното дружество. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните суми: 580лв. – адвокатско възнаграждение, 200лв.  държавни такса, 400лв. възнаграждение на вещи лица и 15лв държавна такса за частната жалба относно компетентността. С изключение на държавната такса по частната жалба, разходваните от ищеца средства седва да се присъдят в негова полза. Разходите по обжалване се присъждат с оглед изхода от спора от въззивния съд. Като е пропуснал да стори това ищецът няма възможност да ги търси в настоящото производство.

 Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗД „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на "***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 5000лева, част от цялото вземане, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „***” полица №***със срок на валидност от 15.06.2018г. до 14.06.2019г.  за товарен автомобил "***, за настъпил на 30.10.2018г. покрит застрахователен риск - пожар, ведно със законната лихва за забава начислена от 26.02.2019г. до окончателното изплащане на главното задължение.

 

ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на "***, със седалище и адрес на управление ***, сторените разноски по делото в размер на 1180лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Оръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                    

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ................................