Р Е Ш Е Н И Е
№ 145./ 20.04.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми март през две хиляди двадесет и втора година, I-ви състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 599/
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
65, ал. 4 от Закона за общинска собственост (ЗОС), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Й.Г. *** срещу Заповед № 1707/
12.11.2021 г. на Кмета на Община град Добрич.
Жалбоподателят оспорва Заповедта, като настоява, че мотивите
и основанията за издаването ѝ са неоснователни и незаконосъобразни, с
оглед на което иска нейната отмяна. Излага доводи, че семейството му е в
изключително затруднено положение, съответно, че има болен син, за когото се
грижи съпругата му. Твърди, че се старае да заплаща задълженията по наетия
общински имот. Прави оплакване, че няма къде да приюти семейството си.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Представя доказателства за притежавани от жалбоподателя имоти.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично, не се представлява. Поддържа жалбата и представя епикризи от
настаняване на сина му за лечение в психиатрично заведение.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се
явява, представлява се от ***, Директор на Дирекция „Общинска собственост“,
редовно упълномощена, която настоява жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана. Сочи, че Заповедта за изземване на жилището е
издадена, след като е влязла в сила Заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от адресата на оспорения акт, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните
съображения:
Със Заповед № 452/ 09.04.2020 г. на Кмета на Кмета на
Община град Добрич (л. 53) Й.Г.Г. заедно със семейството си – съпругата му *** Г.
– син, е настанен за срок от шест месеца в общинско жилище, находящо се в гр. Добрич,
ул. „Силистра“ № 18, състоящо се от две стаи, с полезна площ от 49.00 кв. м.,
за което е сключен Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от
29.04.2020 г. (л. 54) Видно от Заповедта за настаняване, която е последваща
такава на Заповед № 1078/ 08.08.2019 г. (л. 55), наемателят разполага със свой
собствен имот на ул. „***“ № 29 в град Добрич, който имот е пострадал от пожар,
лицето е с остри социални и здравословни проблеми, поради което му е
предоставен общински имот.
След настаняването наемателят не заплаща редовно
задълженията си за общинското жилище, като за периода месец май 2021 г. – месец
август 2021 г. Й.Г. има непогасени задължения за наем в общ размер от 180.06
лв., формиран от начислен наем за повече от три месеца и непогасени задължения
за потребена вода в общ размер от 147.28 лв., за което са съставени седем
фактури. С оглед на това е издадена Заповед № 1256/ 10.09.2021 г. (л. 46), с
която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, чл. 40, ал. 2, във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията
за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане
с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич (Наредбата) на Община
град Добрич и мотивирано предложение на Комисията с изх. № СР-06-892/
08.09.2021 г., назначена със Заповед № 1299/ 23.09.2020 г. на Кмета на Община
град Добрич и Констативен протокол от 02.09.2021 г. за прекратяване наемното
правоотношение с Й.Г.Г., като му е даден едномесечен срок от връчване на
Заповедта за освобождаване на жилището. Заповед № 1256/ 10.09.21 г. е връчена
на наемателя на 20.09.2021 г. (л. 25), не е обжалвана и респ. е влязла в сила.
Спор по този въпрос няма между страните.
Жилището не е освободено в указания в Заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение срок.
Преди изтичане на срока, на 08.10.2021 г., Комисията,
назначена със Заповед № 1299/ 23.09.20 г. на Кмета на Община град Добрич, на
основание чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата е осъществила контрол върху
ползването на отдаденото под наем жилище (л. 22). Установено е, че синът на
наемателя – Емануил Йорданов Г., включен в настанителната заповед, системно не
спазвал правилата за добросъседство в квартала, имал проблемно поведение поради
заболяването, което е с дигноза „шизофрения с агресивен характер“, като са
описани противоправните действия на сина и пострадалите граждани.
На 02.11.2021 г. е изготвен Констативен протокол от
следваща проверка на посочената по – горе Комисия (л. 16 - 17), в който е
отразено, че наемателите са погасили задълженията си за наем и малка част от
задълженията за ползвана вода, като към тази дата са останали неплатени четири
фактури на обща стойност от 99.91 лв. за периода от 02.2021 г. до 07.2021 г.,
като не е било спазено и петнадесетдневното споразумение за отсрочка с Община
град Добрич. Описани са отново проявите на сина и молбите на на жителите на улица
„Силистра“ да се предприемат спешни действия за извеждане на семейството от
общинския имот.
В резултат е издадена Заповед № 1707/ 12.11.2021 г., с
която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 от ЗОС и
чл. 41 от Наредбата, във връзка с писмо и Констативен протокол с изх. №
СР-06-1123/ 04.11.2021 г. на „Жилфонд-Инвест“ ЕООД град Добрич, Кметът на
Община град Добрич нарежда да се изземе процесното жилище, като е описано, че е
издадена заповед за прекратяване на наемното правоотношение, че е връчена по
надлежния ред, както и че са налице предпоставки за нарушения на Наредбата по
чл. 40, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6. Прието е, че общинското жилище се
владее без правно основание. Насрочена е дата на изземване.
Заповедта за изземване е връчена на 16.11.2021 г. на
съпругата на наемателя.(л. 7)
Чрез административния орган с вх. № 94 – 00 – 265/
22.11.2021 г. е подадена жалба срещу Заповедта, съдържаща и искане за спиране
на изпълнението ѝ.
С Определение № 344/ 26.11.2021 г. е спряно
предварителното изпълнение на оспорената в настоящото производство Заповед.
По делото са приложени и епикризи за заболяването на сина
на наемателя, писмо от Началника на РСПБЗН – Добрич с удостоверяване, че на
20.07.2019 г. в 08.43 часа е получено съобщение за пожар в къща на адрес: гр.
Добрич, ул. „***“ № 29, собственост на Й.Г.Г. (л. 90), справка от Агенция по
вписванията, от която е видно, че жалбоподателят е собственик на 1/2 идеална
част от къщата на ул. „***“ № 29 в град Добрич, както и собственик на ПИ (земеделска
земя) – 14.006 дка и 13.497 дка в землището на с. Краново, общ. Кайнарджа, обл.
Силистра, за които има сключени договори за аренда.(л. 93)
При така събраните доказателства и установена фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в разпоредбата на чл.
149, ал. 1 от АПК срок, изхожда от лице с активна процесуална легитимация, поради
което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На първо място, оспорената Заповед е издадена от компетентен
административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от ЗОС и чл. 41,
ал. 1 от Наредбата.(налична на страницата на Община град Добрич и разпечатана
за улеснение на ВАС)
Спазена е изискуемата форма. Заповедта е издадена в писмена
форма, подписана е от издателя си и съдържа ясни и непротиворечиви фактически и
правни основания, които дават възможност на адресата да разбере административното
разпореждане, съответно прави възможно осъществяването на съдебния контрол върху
законосъобразността на акта. Както от самата Заповед, така и от приложената към
жалбата преписка, се установяват мотивите за издаването на акта.
При издаване на Заповедта са спазени изискванията, като
преди издаването ѝ е изготвен Констативен протокол съгласно чл. 41, ал. 2
от Наредбата, в който надлежно са описани относимите обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот,
който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта
от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. С цитираната
разпоредба законодателят е предвидил бърз и ефикасен способ за защита на общинската
недвижима собственост, чрез изземването ѝ от лица, които я владеят или държат без правно основание.
Посочената материалноправна разпоредба изисква наличие на
две кумулативни предпоставки, за да се пристъпи към изземване по административен
ред: първата - предмет на изземване да е имот общинска собственост, и втората -
същият да се владее или държи без основание, да се ползва не по предназначение или
нуждата от него да е отпаднала. В тази връзка съдът съобрази следното:
По отношение собствеността на отдаденото под наем жилище
спор няма. Включително преди отдаването му е изготвено за целта и Становище от
главен експерт „Общинска собственост“ към Община град Добрич. (л. 88)
Не се оспорва и обстоятелството,
че към момента на издаване на оспорения акт жалбоподателят е без валидно наемно
правоотношение, т.е. държи имота без правно основание.
Изложеното навежда на извода, че към датата на издаване на
Заповедта предпоставките за нейното издаване са налице. Липсата на основание за
ползване по смисъла на чл. 65, ал. 1 от ЗОС означава да не е налице създадена по
силата на закона, или по волята на страните, правна връзка, обуславяща владеенето
или държането на общинския имот. В случая Заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение е влязла в сила. В тази насока е налице и изрично изявление в
съдебно заседание от жалбоподателя. Не са представени доказателства за
подновяване на наемното правоотношение. В този смисъл фактическите обстоятелства,
описани в Заповедта, съответстват на установените по делото факти, с оглед на което
и визираните в закона и наредбата предпоставки за издаването ѝ са налице.
За пълнота следва да се отбележи, че не бяха нито
оспорени, нито опровергани фактите и обстоятелствата, съдържащи се не само в
Заповедта, а и в цялата административна преписка. Не е оспорен и фактът, че
жалбоподателят притежава недвижим имот на територията на град Добрич, като
общинското жилище му е предоставено, докато отремонтира имота си. Пожарът е
през 2019 г., с оглед на което жалбоподателят е имал достатъчно време да
приведе своето жилище в годно за обитаване. Видно от справката от Агенция по
вписванията, жалбоподателят притежава и имоти, от които получава средства във
вид на рента, с вписани договори за аренда, поради което твърдението на
жалбоподателя, че семейството е в изключително затруднено положение, послужило
и като основание да бъде настанен със съпругата му и сина му в общинско жилище,
не се подкрепя от доказателствата по делото. Няма спор, че синът на
жалбоподателя страда от психично заболяване, но това не е основание за отмяна
на Заповедта, а в жалбата позоваването е единствено на болестта на Емануил
Йорданов. Доказателствата сочат, че Заповедта е издадена изцяло в съответствие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона, при издаването ѝ не е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което подадената
срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Й.Г. *** срещу Заповед №
1707/ 12.11.2021 г. на Кмета на Община град Добрич.
Решението може да бъде обжалвано в 14 - дневен срок от съобщаването
му чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: