ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...................... 31.07.2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 31.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
МАРТИНА КИРОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 413/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
ЯОС, изпълнявайки
процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на
допустимостта на въззивната жалба от Главна Дирекция "Гранична полиия" към МВР гр.София, против решение № 76/19.06.2020г. на ЕРС,
постановено по гр.д.№ 51/2020г. по описа на ЕРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е редовна и
допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва
възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба от ГД"Пожарна безопасност и защита на
населението" към МВР гр.София, подадена от юриск. Т.С., се обжалва решение №
76/19.06.2020г. на ЕРС, постановено по гр.д.№ 51/2020г. по описа на ЕРС, с
което първоинстанционният съд осъжда Главна Дирекция "ГП" към МВР гр.София да заплати на И.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1704.23 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху същата, считано
от датата на подаване на исковата молба
– 01.10.2019г. до окончателното й изплащане, и разноски
360лв.
Въззивникът обжалва решението като
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че за процесния период ищецът е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени,
съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата
на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и
за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба
по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за
процесния период приложими са Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според
въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за
изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като
неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР
са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на
НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи
нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила от тези на
държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ,
като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово
възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност,
включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно
възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква,
че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от
НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са
необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези
предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка
от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и
постанови друго, с което предявения иск да бъдат отхвърлен. Претендира
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден
писмен отговор от въззиваемия И.Г., чрез адв.С К., в който се излага подробно
становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното
решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като
правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната
инстанция.
С оглед изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 11.08.2020г. от 11.00ч., за която дата и час да се призоват
страните по делото.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от определението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.