№ 2889
гр. Пловдив, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20215330119592 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М. М. М., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощника адв. Г.Д. от ***, със
съд. адрес: *** е предявил срещу ответниците С.К.М., ЕГН: **********, В. Д. Г., ЕГН:
**********, Г.И.И., ЕГН: **********, и тримата с адрес: ***, и Ж. К. К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, обективно и субективно съединени искове за солидарното им осъждане да заплатят на
ищеца следните суми:
сумата от 10 000 евро (десет хиляди евро), с левова равностойност 19 558, 30
(деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки) лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждащото деяние – ***г., до окончателното плащане на сумата,
представляваща причинени му от ответниците имуществени вреди – сума, която ответниците в
качеството си на длъжностни лица – ***, посредством злоупотреба със служебно положение на
***г. са принудили ищеца да им даде, предадена им като дар на полски път до ***, за да нарушат
служебните си задължения, за което са признати за виновни като съучастници в извършване на
престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2, б. А, вр. с чл. 301, ал. 2 вр сл. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с
чл. 54 от НК с влязла в сила Присъда № 54/08.07.2020г. по НОХД № 339/2019г. на ПОС, изм. с
Решение № 260069/13.04.2021г. по ВНОХД № 629/2020г. на ПАС, потв. с Решение №
60144/09.11.2021г. по КНОХД № 677/2021г. на ВКС, 3-то н. о.; и
сумата от 8 000 лева (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените
му от ответниците неимуществени вреди в резултат на гореописаното престъпление, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че с влязла в сила Присъда № 54/08.07.2020г. по НОХД № 339/2019г.
1
на ПОС, изм. с Решение № 260069/13.04.2021г. по ВНОХД № 629/2020г. на ПАС, потв. с Решение
№ 60144/09.11.2021г. по КНОХД № 677/2021г. на ВКС, 3-то н. о. четиримата ответници са
признати за виновни като съучастници в извършване на престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2, б. А,
вр. с чл. 301, ал. 2 вр сл. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 54 от НК за това, че на ***г. в *** в
качеството им на длъжностни лица – ***, чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно
положение са принудили ищеца да им даде неследващ им се дар чрез лицето М.Р.М. на полски път
в близост до *** сумата в размер на 10 000 евро (десет хиляди евро), с левова равностойност
19 558, 30 лева, за да нарушат служебните си задължения и да не извършат необходимите действия
по служба. По делото като пострадало лице бил конституиран ищецът, който поддържал
обвинението като частен обвинител. На ответниците като наказание било наложено „лишаване от
свобода“ с различни срокове за всеки от тях. Твърди се чрез неправомерните си действия
ответниците да са причинили на ищеца вреда – имуществена, в размер на получената сума от
10 000 евро.
Имуществените вреди били установени по основание и размер с влязлата в сила
присъда, съгл. чл. 300 от ГПК.
Също така му били причинени и неимуществени вреди – огромно унижение, стрес,
уплаха, напрегнатост, потиснатост, безсъние, емоционален дискомфорт, които се отразили
негативно върху ежедневието и обичайния ритъм на живот на ищеца. Същите по справедливост
ищецът оценя на сумата от 8000 лева.
Ето защо моли да се осъдят ответниците солидарно да му заплатят гореописаните суми,
ведно с разноските по делото.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Д. поддържа исковете и моли същите
да се уважат. Счита, че участието на ищеца като частен обвинител в наказателното производство е
достатъчно доказателство, че същият е търпял вреди и е бил пострадал от престъплението, поради
което исковете се явяват основателни и следва да се уважат. Счита иска за обезщетение за
имуществените вреди за доказан и по основание, и по размер още в наказателното производство, а
размерът на неимуществените такива следва да се определи по справедливост от съда.
В случай, че съдът приеме, че не са налице основания за солидарното осъждане на
ответниците, моли всеки от тях да бъде осъден да заплати съответстващата ¼ част от размера на
предявените искове. Досежно даването на подкупа, оспорва се ищецът да е предложил такъв,
твърди се, че е бил изнуден и принуден да предостави на ответниците облагата, която не им се
следва, заплашен от група лица, с оглед тяхното служебно положение и длъжностна
характеристика. Ето защо моли исковете да се уважат. Претендира разноски за адв.
възнаграждение в размер на 1850 лева, за които представя пълномощно и договор, както и списък
на разноските.
Има направено възражение от пълномощника на отв. М. за прекомерност на хонорара
на пълномощника на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори, както следва:
Ответникът Г.И.И., чрез пълномощника си адв. Б.К. е депозирал отговор, с който
оспорва иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по основание, без да излага
съображения. Относно неимуществените вреди, претенцията се оспорва по основание и размер,
както и досежно твърдяното наличие на солидарна отговорност. Твърди се да е изцяло недоказано
какви точно вреди е търпял ищеца, как точно се е променил обичайният му начин на живот, и в
2
какъв период са търпени същите. Липсвала и медицинска документация, удостоверяваща
наличието им. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. К. оспорва исковете. Представя
писмена защита, с която взема становище по иска за неимуществени вреди, че същият е изцяло
недоказан – както по основание, така и по размер, тъй като по делото не е ангажирано нито едно
доказателство, гласно или писмено, в негова подкрепа. Досежно имуществените вреди, счита, че
законът и съдебната практика непротиворечиво приемат, че парите или вещите, дадени при
подкуп, са предмет на престъплението и следва да се отнемат на осн. чл. 53, б. а от НК. След като
ответникът И. веднъж е бил осъден да заплати в полза на държавата равностойността на
липсващия предмет на престъплението, то осъждане втори път да заплати същото нещо счита за
недопустимо. Ето защо моли за отхвърляне на всички искове. Представени са доказателства за
уговорен адв. хонорар в р-р на 1000 лева, платим до 01.06, но по делото няма доказателства да е
платен, като няма и заявена претенция за присъждане на разноски.
Ответникът С.К.М. е депозирал отговор в срок, чрез пълномощника адв. С.М., с който
изцяло оспорва исковете по основание и размер.
Взема се становище за недопустимост на иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди. Твърди се, че при престъплението подкуп дарът или имотната облага, в
случая сумата от 10 000 евро, с левова равностойност 19 558, 30 лева, представлява предмет на
подкупа, а не средство за неговото извършване. Даденото като дар или имотна облага следвало да
се отнеме в полза на държавата, а когато то липсва, да се присъди неговата равностойност. С
процесната присъда подсъдимите били осъдени да заплатят тази равностойност в полза на
държавата, като дарът, респ. имотната облага не подлежали на връщане на далото ги лице. От
престъплението ощетена била държавата, а не лицето, дало облагата, в който смисъл се твърди да е
и т. 1 от ТР № 1/.12.03.2021г. по т. д. № 1/2019г. на ОСНК на ВКС. Ето защо се твърди
законодателят да изключва връщането на дарът/облагата на далото ги лице. Твърди се от
процесното престъпление да няма пострадало лице извън фигурата на Държавата, поради което
законът не допуска да се обезщетяват вреди на лицето, предоставило дара/облагата. твърди се да е
недопустимо дало подкуп лице да претендира като имуществена вреда връщането на дадения
дар/получената облага, в случая – паричната сума. От материалите по процесното НОХД, вкл. и
частта от тях, предоставена по настоящото такова, било видно, че дарът е съзнателно предоставен
от ищеца на ответниците, като това деяние на ищеца било наказуемо по чл. 304 от НК. въпреки че
до момента няма данни ищецът да е наказан за т. нар. „активен подкуп“ се твърди същият да не
може едновременно да бъде извършител на процесното деяние и пострадал от него. Цитира се
Решение № 346/22.07.2010г. по н. д. № 312/2010г. на ВКС, НК, 3-то н. о. в тази връзка. Цитира се и
т. 3 от ППВС № 8/30.11.1981г., според което дарът или другата имотна облага са предмет на
подкупа, а не средство за извършването му, като цитираното ППВС не е отменено, не е загубило
сила и тълкуванията и указанията, дадени с него, не са загубили своята актуалност, като са
възпроизведени в нормата на чл. 307а от НК. Твърди се с предявяването на процесните искове да
се цели постигане на недопустим правен резултат – извличане на ползи от собственото
противоправно поведение.
Оспорва се и твърдението на ищеца да е бил конституиран в качеството си на
пострадало лице като страна по процесното НОХД, като от мотивите на ОС Пловдив било видно,
че съдът не е приел за съвместно разглеждане предявените от ищеца срещу ответниците искове за
имуществени и неимуществени вреди в наказателния процес. Ищецът бил конституиран като
частен обвинител, но не и като граждански ищец.
3
В случай, че съдът приеме иска за допустим, същият се оспорва като неоснователен по
дотук изложените съображения. На дотук изложените основания се твърди както искът за
имуществени, така и за неимуществени вреди да е изцяло неоснователен и да следва да се
отхвърли.
Допълнително по отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди се сочи, че същият е недопустим на вече изложените основания, евентуално –
неоснователен. Твърди се да липсва правен интерес от предявяването му, тъй като ищецът няма
как да се явява едновременно извършител на престъпление, респ. противоправно деяние, и
пострадал от същото. Твърди се да е недопустимо ищецът едновременно да е дал подкуп и да
извлича ползи от това си противоправно поведение. Оспорва се причинно-следствената връзка
между извършеното от ответниците и в частност ответника М. престъпление и твърдените
неимуществени вреди. От мотивите на ОС – Пловдив се твърди да е видно, че ищецът е извършвал
противоправна дейност , забранена от закона – държане и продажба на акцизни стоки без
бандерол, и поради желанието си да избегне наказателна отговорност за това е дал подкуп на
ответниците – ***, за да избегне наказателно преследване. Твърди се ищецът без съмнение през
цялото време да е бил наясно, че причината, поради която дава подкупът е ответниците да не
изпълнят служебните си задължения и да не бъде подведен под наказателна отговорност за
извършените от него деяния. Дори да се приеме да е преживял негативни емоции, се твърди това
да е вследствие на собствената му незаконна дейност и последица от собственото му решение и
желание за да не бъде разкрит и да не търпи наказание за извършените от самия него престъпни
деяния, да даде подкуп. Ето защо се твърди и да е претърпял неимуществени вреди, същите да са
последица от собственото му противоправно поведение, а не това на ответниците.
Отделно се оспорва неимуществените вреди да имат ноторен х-р, тъй като
обстоятелството, че те се определят по справедливост от съда не означава и, че се презумират.
Сочи се, че същите следва да бъдат доказани от ищеца по вид, интензитет и характер при
условията на пълно и главно доказване.
Оспорва се изцяло твърдението на ищеца, че с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК
поради наличието на влязла в сила присъда предявените искове се явяват доказани по основание, а
този за имуществени вреди – и по размер. Сочи се, че съгл. чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд по отношение на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, в случая сумата от 10 000 евро не представлява имуществена щета, а
предмет на престъплението, като ОС Пловдив е осъдил подсъдимите да заплатят липсващия
предмет не на ищеца, а на държавата, тъй като за нея, а не за ищеца е възникнала процесната вреда.
Оспорва се наличието на солидарна отговорност между ответниците по отношение
претенцията на ищеца, като се позовава на чл. 121 от ЗЗД и се твърди в случая да е установен
приносът на всеки от ответниците в извършването на престъплението.
Оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва, като неоснователна с оглед
неоснователност на главните искове. Същата се оспорва евентуално като погасена по давност за
периода ***г. – 12.12.2018г., т. като исковете за лихва се погасяват в тригодишен давностен срок.
С оглед на горното се моли за прекратяване на производството като недопустимо,
евентуално – отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендират се разноски.
В съдебно заседание чрез пълномощника адв. К.К. взема становище за неоснователност
на исковете. Твърди се да е безспорно доказано по делото, че претенцията за имуществени вреди
4
се претендира в резултат на извършено в съучастие с ответниците престъпление, което е с висока
степен на обществена опасност, като при подкупа дарът или другата имотна облага следва да се
отнеме в полза на държавата, а когато е отчуждено се присъжда паричната му равностойност. В
еслучая точно това е извършено с процесната присъда, като според адв. К. законодателят
изключва възможността за връщане на дара или имотната облага на лицето, което я е представило.
Счита, че законът не допуска да се обезщетяват вреди на лицето, което е предоставило
дара/облагата. Твърди се, че независимо, че няма данни ищецът да е бил субект на наказателно
преследване на осн. чл. 304 от НК, то той не може едновременно да бъде извършител на
престъплението „активен“ подкуп и да участва като граждански ищец, респ. да заведе гражданско
дело с подобно искане, като се цитира практика на ВКС. Счита за безспорно установено по делото,
че ищецът е извършвал забранена от закона дейност – държане продажба на акцизни стоки без
бандерол, и именно поради желанието да избегне наказателна отговорност е дал подкуп на
ответниците. Дори да е имал негативни емоционални преживявания, се твърди те да са във връзка
със собственото му противоправно поведение. Твърди се също така солидарността между
ответниците да е недоказана, тъй като същите са осъдени не солидарно, а разделно да заплатят в
полза на държавата припадащата им се част от сумата 19 558, 30 лева. С оглед на горното се моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски в размер на 1800 лева – заплатено адв.
възнаграждение, за които представя пълномощно и договор, както и 10 лева за две издадени СУ,
като се представя списък на разноските.
От ответника В. Д. Г. е депозиран писмен отговор, чрез пълномощника адв. Н., с който
искът както за имуществени, така и за неимуществени вреди се оспорва като недопустим,
евентуално – неоснователен.
По иска за имуществени вреди се твърди, че те се претендират като обезщетение за
извършено от самия ищец престъпление – той съзнателно е дал на длъжностни лица процесната
сума, за да не изпълнят или нарушат служебните си задължения. Така даденото се сочи да подлежи
на отнемане в полза на държавата, така, както е постановено с присъдата по НОХД № 339/2019г. да
бъде заплатена от подсъдимите. Сочи се, че ако сумата е била открита, то тя е нямало да бъде
върната на ищеца, а е щяла да бъде отнета в полза на държавата, но тъй като не е открита, са
осъдени подсъдимите да я заплатят – на държавата, не на ищеца. Позовава се на т. 3 от ППВС №
8/30.11.1981г. по н. д. № 10/1981г. на Пленума на ВС и на т. 1 от ТР № 1/12.03.2021г. по т. д. №
1/2019г. на ОСНК на ВКС. Сочи, че характерът на претендираната сума е такъв, че ищецът не
може да претендира репарирането й, тя е предмет, не средство на престъплението и подлежи на
отнемане в полза на държавата, не подлежи на връщане или присъждане равностойността й на
далото я лице.
Евентуално, ако съдът приеме иска за допустим, то същият се оспорва като
неоснователен. За претенцията за лихви се излагат съображения за погасяването й по давност.
По иска за неимуществени вреди се сочи, че същият е недопустим, евентуално –
неоснователен, поради това, че ищецът се опитва да черпи права от собственото си противоправно
и дори престъпно поведение, което е доказано по наказателното дело. Твърди се ищецът да е
търгувал с акцизни стоки без бандерол, придобити по престъпен начин, поради което да липсва
причинна връзка между извършеното от ответниците, в частност от Г. престъпление и търпените
от ищеца вреди. Твърди се негативните емоционални преживявания, които евентуално е преживял
ищецът, да се дължат на неговото собствено желание да печели пари чрез престъпна дейност и, за
да не бъде разкрит и да не търпи наказание за това, да заплати известна сума. Неговите болки и
5
сртеадания се ртвърди да се дължат именно на това му поведение. Отделно, твърди се те да са
неконкретизирани, недоказани, да не се презумират, поради което за установяването им ищецът да
не може да се позове на влязлата в сила присъда.
На следващо място се твърди да не е налице основание за солидарна отговорност на
ответниците, тъй като в случая е установен конкретният принос на всяко лице от ответниците в
извършването на престъплението. Претенцията за лихви и по този иск се твърди да е погасена по
давност.
С оглед на горното се моли исковата молба да се остави без разглеждане като
недопустима, евентуално – исковете като неоснователни да се отхвърлят. Взема се становище по
доказателствените искания на ищеца, претендират се разноски.
В съдебно заседание чрез адв. Н. оспорва исковете. Представя писмена защита, с която
взема становище, че ищецът не е ангажирал никакви, нито писмени, нито гласни доказателства в
подкрепа на твърденията си и по двата иска. Поддържа възражението си за погасяване на
претенцията за лихви по давност.
Претендира разноски още с отговора, вкл. и заплатено адв. възнаграждение. По делото
е представено пълномощно на адв. Н., но договор и доказателства за направени разноски за адв.
възнаграждение не са представени.
От ответника Ж. К. К. писмен отговор не е постъпил, постъпило е становище след
насрочване на делото. Със същото се взема становище за неоснователност на исковете изцяло,
евентуално, за неоснователност на иска за имуществени вреди за сумата над 9000 евро, тъй като
той лично е възстановил на ищеца 1000 евро в съдебно заседание, като това е отразено в
протокола, поради което за тези 1000 евро претенцията е неоснователна. Представя препис от
протокола. В съдебно заседание чрез пълномощника адв. Р. оспорва исковете и се присъединява
към направените възражения по тях от другите ответници. В случай, че съдът не възприеме тези
възражения, поддържа направеното такова с писмено становище, а именно – че отв. К. е предал
сумата от 1000 евро на пълномощника на ищеца в с.з.. от 08.07.2020г. по НОХД № 339/2019г. на
ОС Пловдив, което обстоятелство е отразено в съдебния протокол, поради което при евентуално
уважаване на исковете тази сума следва да бъде приспадната от възложената в тежест на този
ответник сума. Претендира разноски. По делото е представено пълномощно на мл. адв. Р., договор
и доказателства за направени разноски за адв. възнаграждение не са представени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С Присъда № 54/08.07.2020г., постановена по НОХД № 339/2019г. по описа на ОС
Пловдив са признати за виновни четиримата ответници С.К.М., ЕГН: **********, В. Д. Г., ЕГН:
**********, Г.И.И., ЕГН: ********** и Ж. К. К., ЕГН: ********** като съучастници в
извършване на престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2, б. А, вр. с чл. 301, ал. 2 вр с ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 54 от НК, за това, че в качеството си на длъжностни лица – полицейски
органи, са поискали от М. М. М., ЕГН: ********** и приели на полски път, намиращ се между ***
и *** до *** с идентификатор ***, ЕКТ *** ***, от М. М. М., чрез М.Р.М. дар – пари в размер на
10 000 евро, с левова равностойност 19 558, 30 лева, като не извършат действия по служба – да не
предприемат действия по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпление от общ
характер – такова по чл. 234, ал. 1 от НК, за което са имали информация и данни. които не им се
6
следват, за да нарушат службата си, като подкупът е извършен от полицейски орган и чрез
изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение.
С присъдата са осъдени на осн. чл. 307а НК подсъдимите С.К.М., В. Д. Г., Г.И.И. и Ж.
К. К. да заплатят в полза на държавата равностойността на липсващия предмет на престъплението
по чл. 302, т. 1 и т. 2, б. „А“, вр. с чл. 301, ал. 2 вр. ал. 1 от НК в размер на 10 000 евро, с левова
равностойност 19 558, 30 лева, или всеки от тях да заплати сумата от 4889, 57 лева (четири хиляди
осемстотин осемдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки).
С решение № 26009/13.04.2021г. по ВНОХД № 629/2020г. на Апелативен съд –
Пловдив присъдата е изменена, като подсъдимите С.К.М., В. Д. Г., Г.И.И., и Ж. К. К. са признати
за невинни при извършване на престъплението по чл. 302, т. 1 и т. 2, б. А, вр. с чл. 301, ал. 2 вр с
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК да са нарушили службата си и по чл. 194, ал. 4 и чл. 212, ал.
2 НПК, а подс. С.К.М. и по чл. 67 от ЗМВР, като са оправдани само по това първоначално
повдигнато обвинение, като присъдата в останалата й част е потвърдена.
С Решение № 60144/09.11.2021г. по н. д. № 677/2021г. по описа на ВКС на РБ, Трето н.
о. решението на Апелативен съд – Пловдив е потвърдено, като присъдата е влязла в сила на
09.11.2021г.
По наказателното дело е бил конституиран М. М. М., ЕГН: ********** като частен
обвинител за две деяния, едно от които процесното такова – престъплението по чл. 302, т. 1 и т. 2,
б. А, вр. с чл. 301, ал. 2 вр с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 54 от НК. Гражданският иск на
М. М. М. не е бил приет с аргумент, че ще затрудни процеса, като на същия са били присъдени
направените в наказателното производство разноски, като са осъдени всички подсъдими да му
заплатят направените разноски за повереник в общ размер на 5000 лева (пет хиляди лева). В тази
част присъдата е влязла в сила, не е била изменяна, нито отменяна.
Ответникът Ж.К. е представил заверен препис протокол от с.з. от 08.07.2020г. по НОХД
№ 339/2019г. по описа на ОС Пловдив, видно от който подс. К. се е признал за виновен, заявил е,
че желае да възстанови щетата на частния обвинител и да му върне парите, които е взел, като е
признал, че от дадените пари е получил сумата от 1000 евро, в купюри по 50 евро, като в
протокола е отразено, че сумата от 1000 евро е предадена от Ж. К. К. на адв. Г.Д., който е направил
изявление, че ги е получил и се задължава да ги предаде на частния обвинител М. М. М..
По делото са представени заверен препис от присъдата, мотивите към същата,
решението на Апелативен съд Пловдив – решението на ВКС – в цялост, в заверени преписи.
Като писмени доказателства по делото са приети, по искане на отв. М., информация за
образувани досъдебни производства срещу ищеца, данни от УИС на ПРБ за преписките срещу М.
М. М., и от РС Пловдив справка съдимост на същия. Видно от същите, срещу ищеца е имало
образувани досъдебни производства за престъпление по чл. 234 от НК, през 2009 и 2010г. е
осъждан с влезли в сила присъди по две НОХД за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, и към
момента има висящо такова ДП от 2020г.
Други доказателства не са събирани, след двукратно отлагане на делото за разпит на
свидетел на ищеца досежно претенцията за неимуществени вреди, пълномощникът на ищеца се е
отказал от разпита му поради невъзможност да го осигури.
При така установените факти и обстоятелства от значение за спора, съдът достигна до
следните правни изводи:
7
По допустимостта на исковете:
Направено от ответниците С.К.М. и В. Д. Г. възражение за недопустимост на
предявените искове е неоснователно. Обстоятелството дали от процесните престъпления може да
има пострадал – физическо лице, и възможно ли е същият да търпи имуществени и неимуществени
вреди от това деяние е въпрос на основателност, а не на допустимост на исковете. Доколкото
ищецът твърди да е пострадал и да е търпял процесните вреди по вина на ответниците, то исковете
се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.
За да бъде основателен един иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, следва по
несъмнен начин по делото да се установи кумулативното наличие на следните няколко
предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един
елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.
В конкретния случай е налице влязла в сила присъда по наказателно дело, по което
ответниците са били признати за виновни в съучастие в извършване на престъпление по чл. 302, т.
1 и т. 2, б. А, вр. с чл. 301, ал. 2 вр с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 54 от НК – за това, че
в качеството си на длъжностни лица – полицейски органи, са поискали от ищеца и са и приели на
полски път, от ищеца, чрез трето лице дар – пари в размер на 10 000 евро, с левова равностойност
19 558, 30 лева, като не извършат действия по служба, като ищецът е бил конституиран като
частен обвинител по това обвинение, в едно от съдебните заседания му е върната сумата от 1000
евро, това е протоколирано от съда, и като част от наказанието е постановено ответниците да
заплатят в полза на държавата всеки по 1/4 ид. част левовата равностойност на сумата, която са
поискали и приели като дар. Съгласно квалификацията, подкупът е бил извършен чрез изнудване.
Според чл. 300 от ГПК постановената от наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда имуществените последици на деянието, относно това дали то е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. Това означава, че по настоящото дело съдът е
обвързан да приеме за безспорно, без да се доказва допълнително, че ответниците виновно са
извършили съответното деяние, за което вече са били осъдени. Следователно безспорно е
установено по делото, че четиримата ответници в съучастие чрез изнудване са поискали и приели
от ищеца, чрез трето лице, сумата от 10 000 евро, както и че наказателният съд на три инстанции е
приел от престъплението да има пострадал – ищецът, конституиран като частен обвинител.
Безспорно е – от задължителната сила на присъдата, че същият е дал на ответниците тази сума, че
тя не им се е следвала, че получаването й от ответниците е престъпление, и че са я получили чрез
изнудване. Спори се досежно това дали тя подлежи на връщане или отнемане в полза на държавата
и дали, след като са осъдени ответниците всеки от тях да заплати поравно стойността й на
държавата по реда на чл. 307а от НК, могат да бъдат повторно осъдени да я заплатят и на лицето,
което им я е предоставило. В тази връзка се цитира тълкувателната практика на ВКС.
По този въпрос съдът намира следното:
Съгл. т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 21.12.2011г. няа ВКС по тълк. дело №
2/2011г., ОСНК, не следва да се отнема в полза на държавата, на осн. чл. 307а от НК предметът на
престъплението, когато парите са осигурени от изнудваното лице, от службите на МВР или ДАНС.
Изрично е прието, че изнудваното лице, което е оказало съдействие за разкриване на
престъплението, не би могло да се третира като виновно. В подкрепа на тази теза е и
обстоятелството, че това лице е конституирано като частен обвинител, присъдени са му разноски,
не е било осъдено и срещу него не е водено наказателно преследване за даване на подкуп. Ето защо
8
съдът намира, че ищецът доказано е претърпял имуществени вреди от престъплението в размер на
дадената сума, и същата подлежи на връщане от ответниците. В подкрепа на този извод на съда е и
обстоятелството, че с протокол от с.з. от 08.07.2020г. по НОХД № 339/2019г. на ПОС ответникът
К. е признал, че ищецът е понесъл имуществени вреди от деянието им, възстановил му е сумата от
1000 евро, и въпреки това и четиримата ответници са осъдени да заплатят поравно в полза на
държавата липсващия предмет на престъплението в цялост – по 4889, 57 лева всеки от тях, а тази
сума – възстановената, в размер на 1000 евро, не е била отнета в полза на държавата. Следователно
в случая осъждането на ответниците да заплатят равностойността на предмета на престъплението в
полза на държавата по реда на чл. 307а от НК е част от наказанието и няма отношение към
търпените от ищеца вреди. Не се касае за хипотезата, в която ответниците ще бъдат осъдени два
пъти за едно и също нещо, доколкото в единия случай се касае за наказание, а в другия – за
претърпени имуществени вреди, които са факт и подлежат на репариране, безспорно е доказано
причиняването им в наказателния процес, и ищецът е бил конституиран като частен обвинител в
качеството му на пострадало лице. Безспорна е практиката на ВКС, че изнуденото да даде подкуп
лице е пострадало от престъплението, а в случая изнудването е част от правната квалификация на
деянието и в този смисъл е част от присъдата, като има задължителна сила за гражданския съд.
Съдът намира, че и четиримата ответници отговарят солидарно за причинените на
ищеца имуществени вреди. В случая същите са признати за виновни с влязла в сила присъда за
извършено в съучастие престъпление, при извършване на което са действали организирано,
поискали са от ищеца, изнудили са го и са получили от същия, чрез трето лице, сумата от 10 000
евро – имотна облага, която не им се следва. Съгл. чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно. В случая ответниците твърдят да е разграничен приносът на
всеки от тях, но не доказват това си твърдение. Съдът не е длъжен нито да изисква, нито да
изследва събраните доказателства по наказателното дело, доколкото същите са събрани в друг
процес и не могат да бъдат кредитирани в настоящия такъв. Ето защо, доколкото вредите са
причинени от престъпление с четирима съучастници и не се доказва приносът на всеки от тях, то
те отговарят солидарно. Следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата
от 9000 евро (девет хиляди евро), с левова равностойност 17 602, 47 лева (седемнадесет хиляди
шестстотин и два лева и четиридесет и седем стотинки), като за разликата до пълния предявен
размер от 10 000 евро (десет хиляди евро) с левова равностойност 19558, 30 лева (деветнадесет
хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки), искът да се отхвърли като
неоснователен – погасен поради плащане, извършено в хода на наказателния процес от ответника
К., което плащане ползва всички солидарни длъжници в процеса.
Досежно лихвата, доколкото се касае за вреди от престъпление, то лихва се дължи от
датата на увреждането – ***г. Предвид обстоятелството, че искът за лихви се погасява с
тригодишна давност и има направено възражение от ответниците в тази насока, а исковата молба е
заведена на 13.12.2021г., то законната лихва ще се присъди от съответната дата три години преди
завеждане на исковата молба – 13.12.2018г., като за периода ***г. – 12.12.2018г. претенцията ще се
отхвърли, като погасена по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
По делото ищецът не ангажира никакви доказателства – нито гласни, нито писмени, в
подкрепа на твърденията си за претърпени морални вреди, техния вид, интензитет,
продължителност, нито в какво е възможно да са се изразявали същите. С исковата молба и в
съдебно заседание се твърди вследствие на извършеното престъпление ищецът да е претърпял
9
огромно унижение, стрес, уплаха, напрегнатост, потиснатост, безсъние, емоционален дискомфорт,
които се отразили негативно върху ежедневието и обичайния ритъм на живота му. Конкретни
проявни форми на тези страдания обаче не са нито посочени, нито доказани. Не може да се
презумират описаните в исковата молба негативни последици от престъплението. Това са
обстоятелства, които подлежат на доказване и по отношение на които не може да се приеме, че се
следват несъмнено и винаги при извършено престъпление срещу дадено лице, защото реакцията
на всеки би могла да е различна от гледна точна на вид и интензитет на вредите, които може да
претърпи. При това положение, въпреки че е налице хипотеза на отговорност на ответниците в
конкретния случай, то претенцията за неимуществени вреди остава недоказана както по
основание, така и по размер, тъй като не са установени от ищеца (в чиято тежест е това)
претърпени вреди и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на
ответниците.
С оглед на горното, искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски има ищеца – съразмерно с уважената част от
исковете, и всеки от ответниците – съразмерно с отхвърлената им част.
По делото едновременно претендират и доказват направени разноски само ищеца и
ответника М.. Ответникът И. не претендира разноски и не доказва да е заплатил същите на адв. К.,
ответниците Г. и К. претендират разноски, но не доказват такива да са направени, поради което и
не им се следват. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът претендира и
доказва извършени разноски в размер на 1850 лева заплатено адв. възнаграждение, за което отв. М.
е направил възражение за прекомерност. По така наведеното възражение, съдът намира следното:
предмет на делото са оценяеми искове с обща цена в лева – 27 558, 30 лева. Съгл. разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните адв. възнаграждения минималният хонорар по дела с
материален интерес от 10 000 до 100 000 лева възлиза на 830 лева плюс 3 % за горницата над
10 000 лева, или в случая – 1356, 75 лева. Съдът намира, че в случая делото не е лишено от
фактическа и правна сложност, но възнаграждение от 1850 лева се явява прекомерно, поради което
следва да се намали до 1500 лева. От тази сума съразмерно с уважената част от исковете на ищеца
се следват разноски в размер на 1150 лева (хиляда сто и петдесет лева). Същите следва да се
възложат солидарно в тежест на ответниците.
Ответникът М. претендира и доказва разноски в размер на 1810 лева, от които 1800
лева адв. възнаграждение и 10 лева такси за СУ. За същите няма възражение за прекомерност,
поради което с оглед отхвърлената част от исковете на отв. М. се следват разноски в размер на 654
лева (шестстотин петдесет и четири лева).
В случая ищецът е бил освободен от заплащане на ДТ и разноски за производството, на
осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което с оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
вр. с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на 704, 10 лева (седемстотин и
четири лева и десет стотинки).
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН: **********, В. Д. Г., ЕГН: **********, Г.И.И., ЕГН:
**********, и тримата с адрес: ***, и Ж. К. К., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят
солидарно на М. М. М., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощника адв. Г.Д. от ***, със съд.
адрес: *** следните суми: сумата от 9000 евро (девет хиляди евро), с левова равностойност 17 602,
47 лева (седемнадесет хиляди шестстотин и два лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - сума, която ответниците в
качеството си на длъжностни лица – ***, посредством злоупотреба със служебно положение на
***г. са принудили ищеца да им даде, предадена им като дар на полски път до ***, за да нарушат
служебните си задължения, за което са признати за виновни като съучастници в извършване на
престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2, б. А, вр. с чл. 301, ал. 2 вр сл. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с
чл. 54 от НК с влязла в сила Присъда № 54/08.07.2020г. по НОХД № 339/2019г. на ПОС, изм. с
Решение № 260069/13.04.2021г. по ВНОХД № 629/2020г. на ПАС, потв. с Решение №
60144/09.11.2021г. по КНОХД № 677/2021г. на ВКС, 3-то н. о., ведно със законната лихва от
13.12.2018г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 1150 лева (хиляда
сто и петдесет лева) – разноски съразмерно с уважената част от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата
над сумата от 9000 евро (девет хиляди евро), с левова равностойност 17 602, 47 лева
(седемнадесет хиляди шестстотин и два лева и четиридесет и седем стотинки), до пълния предявен
размер от 10 000 евро (десет хиляди евро), с левова равностойност 19 558, 30 лева (деветнадесет
хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки), искането за присъждане на законна
лихва върху главницата за периода ***г. – 12.12.2018г., както и иска за осъждане на С.К.М., ЕГН:
**********, В. Д. Г., ЕГН: **********, Г.И.И., ЕГН: ********** и Ж. К. К., ЕГН: ********** да
заплатят на М. М. М., ЕГН: ********** сумата от 8000 лева (осем хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от гореописаното престъпление, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощника адв. Г.Д. от ***,
със съд. адрес: *** да заплати на С.К.М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, адв. кантора М.
сумата от 654 лева (шестстотин петдесет и четири лева) – разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН: **********, В. Д. Г., ЕГН: **********, Г.И.И., ЕГН:
**********, и тримата с адрес: ***, и Ж. К. К., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят
солидарно в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 704, 10 лева (седемстотин и четири лева и десет стотинки)– държавна
такса върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11
12