РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на
24 януари Две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: НЕДЕЛИН Й.
При секретаря В.А.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1722 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е за установяване размер
на парично вземане по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 223/2019г.
на РС Враца иск от К.Й.Ш. *** против Б.В.К. *** за признаване между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата 6280 евро, равностойност на 12282.61 лева,
представляваща цена на поръчан от И.и недоставен л.а. Ауди А5, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на 09.03.2018г. поръчал на
ответника да му достави л.а. Ауди А5 от Р И.за сумата 6280 евро, която заплатил
на посочена от ответника банкова сметка. ***, че към настоящия момент
автомобилът не е доставен, поради което ищецът развалил договора и претендира
дадената за поръчания автомобил сума да му бъде възстановена, като получена от
ответника на отпаднало основание.
Исковете са с правно основание
чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД вр. чл.287, предл.2-ро и чл.86 ЗЗД и са
процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения на ответника особен представител
адв.П.Т., с който оспорва исковете. Поддържа становище за тяхната
неоснователност и недоказаност и моли за отхвърлянето им. Оспорва представените
писмени доказателства с доводи, че са неясни, нечетливи и изготвени на чужд
език.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните в
съответствие с правилото на чл.235 ГПК, дават основание на съда да приеме за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца с правно основание чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.дело № 223/2019г. на РС Враца, по което е издадена на
25.01.2019г. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за сума
в размер на 12282,61лв.,
представляваща левовата равностойност на 6 280,00 евро, дължима съгласно
Договор за поръчка, за поръчан и недоставен лек автомобил от Република И.,
марка AUDI A5 – DH 821 XN поръчан на 09.03.2018 г. по телефона на длъжника К.,
като сумата е преведена по лична сметка в чужбина на Б.К., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските по делото – 246,00 лв., представляваща държавна
такса, както и 650,00 лв., представляваща адвокатски хонорар.
С разпореждане от 05.04.2019г. по същото дело,
съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е
предявил настоящия иск.
Представено е платежно нареждане за превод в чуждестранна валута от 12.03.2018г.
на „Търговска банка Д” АД, с наредител ищеца и бенефициент ответника за сумата
6280.00 евро. Според посоченото в документа сумата е наредена по банкова сметка
***, а като основание за превода е посочено „закупуване на автомобил AUDI A5 – DH 821 XN”. Банковият документ е представен в легализиран превод на
български език, извършен от преводаческа агенция.
Разпитан е свидетелят В.А./племенник на ищеца/, от показанията на който се
установява, че през м.03.2018г. лице на име Б. изпратил от И.по Вайбър снимки
на автомобил AUDI
A5 – DH 821 XN, който ищеца решил да закупи. Уговорили се по телефона
за цена на автомобила от 12300 или 12500 лева, равностойността на която сума в
евро, ищецът изпратил на посочена от ответника банкова сметка. ***воз в рамките
на един месец в гр.Д., където ищецът и свидетелят продават автомобили втора
употреба. Това не станало в уговорения срок, ответникът не си вдигал телефона,
а ищецът му написал по Вайбър на мобилния номер, че прекратява уговорката за
поръчка на автомобила и желае да си получи обратно платената цена. Изпратил
дори и по шофьора на автовоза, с който Б. доставял коли в България уведомление
за отказ от автомобила и искане да му бъдат върнати парите. Свидетелят твърди,
че ответника няколко пъти преди този случай е изпращал на ищеца автомобили от И.,
по снимки и плащане по банков път и проблеми не е имало.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предмет на спора е претендирано връщане
по развален облигационен договор на платена стойност за поръчан и недоставен
лек автомобил.
От фактите, на които се позовава
ищеца и събраните по делото доказателства съдът приема, че между страните по спора е сключен неформален договор за поръчка - чл. 280 и сл. ЗЗД. С този договор ищецът, като доверител, възложил на ответника (довереник) да достави с автовоз от И.за сметка на ищеца конкретен автомобил, срещу предварително
заплатена от ищеца покупна цена. Касае се за мандатно отношение, при което последиците от извършените от довереника
фактически и правни действия настъпват в патримониума на доверителя.
Съгласно чл. 280 ЗЗД довереникът се задължава да извърши за
сметка на доверителя възложените от доверителя действия. Предмет на договора за
мандат не може да бъде вещ, а само услуга. Действията, чрез които се извършва
услугата са резултат на физически и интелектуални усилия, но те винаги
придобиват правен характер, тъй като се извършват за сметка на доверителя. При този договор
основното е естеството
на престациите (дължимия правен резултат) - при мандата след извършването на услугата
(от свое или чуждо име, но винаги за сметка на доверителя, т. е. с правен
характер) довереникът уведомява доверителя за изпълнението и му дължи отчет
(сметка и предаване на полученото в изпълнение на поръчката). От този характер на престациите следва и друга негова
характеристика, че договорът е безвъзмезден, ако не е уговорено друго.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между
страните е съществувал валиден договор за поръчка /мандат/, по който ответникът
се е задължил да достави на ищеца лек автомобил на цена 6280.00 евро, платена
от ищеца чрез банков превод по сметка на ответника. В уговорения едномесечен
срок задължението не е изпълнено, а ищецът е оттеглил поръчката по смисъла на
чл.287 от ЗЗД, поради виновното поведение на довереника-ответник, в която
насока са показанията на разпитания свидетел. Същите са логични и
последователни, кореспондират с писмените такива и съдът им дава вяра. Оттеглянето
на поръчката има за последица прекратяване на облигационната връзка, поради
което по смисъла на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД отпада основанието за задържане
на платената за недоставения автомобил цена и същата следва да се върне на
ищеца. Липсват доказателства такова да е извършено от ответника, което е изцяло в
негова доказателствена тежест, тъй като касае установяване на твърдян от ищеца
отрицателен факт. Следователно предявения
установителен иск е основателен и доказан в пълния му претендиран размер,
поради което следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1
от ЗЗД от подаване на заявлението по ч.гр.дело № 223/2019г. на РС Враца до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
де се присъдят направените в заповедното производство и в настоящото исково
разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.В.К., ЕГН ********** *** дължи
на К.Й.Ш., ЕГН ********** *** сумата 6280 евро, равностойност на 12282.61 лева,
представляваща цена на поръчан от И.и недоставен л.а. AUDI A5 – DH 821 XN, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК-23.01.2019г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 223/2019г. на РС Враца.
ОСЪЖДА Б.В.К., ЕГН ********** *** да
заплати на К.Й.Ш., ЕГН ********** *** направените по настоящото дело разноски в размер на 2094.00 лв., както и
направените в заповедното производство по ч.гр.дело № 223/2019г. на РС Враца
разноски в размер на 896.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...........