№ 340
гр. гр.Несебър, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на двадесет и осми
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20222150100987 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „******“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
представлявано от Н.Н.Х., против „********“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. **********, представлявано от Г.Х.Л..
В исковата молба се сочи, че през 2019г. между страните възникнали
търговски взаимоотношения с предмет продажба на стоки. Ищецът, като
продавач, доставял на обекта на ответника, като купувач, стоки, като за
извършените продажби, по искане на купувача били издавани съответните
фактури. Твърди се, че предадените стоки и съответните фактури за тях били
приемани и подписани от купувача. Ищцовото дружество навежда, че било
изпълнило задълженията си, като предал стоката - плодове, зеленчуци и
подправки, както и, че било издало фактури за продадената стока, съгласно
изискванията на чл. 321 от ТЗ. Дължимата насрещна престация от ответното
дружество да заплати цената на закупената стока в срок, не било сторено.
Изтъква, че били издадени и приети 26 броя фактури на обща стойност
3959.88 лв. с ДДС, по които нямало извършено плащане. Твърди, че
извършените търговски продажби били надлежно осчетоводени в
счетоводството на кредитора. Акцентира се, че издадените от ищцовото
дружество фактури били включени в дневника за продажбите за отделните
данъчни периоди, за което били подадени съответните декларации по ЗДДС,
които били отчетени в системата на НАП. Обръща се внимание, че
разплащанията между страните следвало да се извършват по банков път, но
по процесните фактури не били постъпили плащания. Сочи, че между
дружествата възникнал оборот в размер на 12132.68 лв., като били платени
1
доставени стоки на стойност 8172.80 лв., а непогасеното задължение било в
размер на 3959.88 лв. Развиват се доводи, че между страните бил сключен
договор за търговска продажба съгласно чл. 318 от ТЗ, като продавачът
изпълнил изискванията по чл. 321 от ТЗ. Предвид гореизложеното ищеца
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 3959.88 лв., представляващи задължения по договор за търговска
продажба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 1200.33 лв., представляваща лихва за забава, считано от
датата на възникване на задълженията до датата на подаване на исковата
молба. Представя писмени доказателства. В случай, че ответника оспорва
предявения иск, моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Претендира разноските по настоящото и обезпечителното производство.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор
от ответното дружество, редовно уведомено по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на
29.11.2022г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до
извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:
Съобщението до ответника, изпратено до адреса на седалището на
дружеството (ведно с препис от исковата молба и приложенията), се е
върнало в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 13.10.2022г.,
29.10.2022г. и 15.11.2022г., но не е открито лице, което да получи книжата,
като на 15.11.2022г. е залепено уведомление. Посочено е, че многократно по
телефон са провеждани разговори с Г.Х.Л., като всеки път било казвано, че не
е в района на Несебър, но била категорична, че в гр. Несебър няма офис или
служители на дружеството. При посещения, призовкарят не е открил табели
или знаци, указващи наличието на офис на дружеството. В дадения с
уведомлението срок не се е явило лице, което да получи книжата. С
разпореждане от 07.04.2022г., постановено по делото, съдът е приел, че
съобщението е редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК
на 29.11.2022г. В предвидения срок не е подаден отговор на исковата молба.
От изложеното може да се направи извод, че въпреки редовното връчване на
книжата по делото ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК. За насроченото открито съдебно заседание до ответника е
изпратена призовка, която се е върнала в цялост с отбелязване, че не е
открито лице, което да получи книжата. Съобразно трайната практика на ВКС
в такива случаи не е необходимо да се залепва ново уведомление
(Определение № 168 от 04.05.2020г. по ч.гр.д. № 969/2019г. по описа на III гр.
о. на ВКС и Определение № 407 от 25.09.2019г. по ч.т.д. № 1985/2019г. по
описа на I търг. отделение на ВКС). Поради тази причина с разпореждане,
постановено по делото, съдът е приел, че призовката до ответното дружество
за откритото съдебно заседание е редовно връчена. Следва да се отбележи, че
са правени и опити за призоваване на дружеството, както и за връчване на
съдебни книжа до същото и по други способи – същото е търсено и на адрес в
гр. Варна, правени са опити за призоваване по електронна поща, както и чрез
2
телефон.
Въпреки редовното си призоваване ответникът не е изпратил
представител в съдебно заседание, като не е депозирал по делото молба за
разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно в първото по делото
съдебно заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено
решение. От тук следва, че са налице всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от
ГПК. При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени
изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника (като за тези последици той е бил уведомен с
редовно връченото разпореждане № 2719 от 10.10.2022г.).
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като
посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят
от представените писмени доказателства – фактура №05451/08.06.2019г.,
фактура №05454/09.06.2019г., фактура №05535/13.06.2019г., фактура
№05474/10.06.2019г., фактура №05578/15.06.2019г., фактура
№05494/11.06.2019г., фактура №05635/18.06.2019г., фактура
№05711/22.06.2019г., фактура №05688/21.06.2019г., фактура
№05731/23.06.2019г., фактура №05745/24.06.2019г., фактура
№05771/25.06.2019г., фактура №05796/26.06.2019г., фактура
№05827/27.06.2019г., фактура №05847/28.06.2019г., фактура
№05882/29.06.2019г., фактура №05903/30.06.2019г., фактура
№06012/05.07.2019г., фактура №06074/08.07.2019г. фактура
№06120/10.07.2019г., фактура №06153/11.07.2019г., фактура
№06164/12.07.2019г., фактура №06206/13.07.2019г., фактура
№06213/14.07.2019г.; фактура №06233/15.07.2019г., фактура
№06265/16.07.2019г., извлечения от аналитични регистри и счетоводно
извлечение – задължения/вземания по партньори на „******“ ЕООД по
сметка 411- клиенти с контрагент „******“ ЕООД, извлечения от дневник за
продажби за отделни данъчни периоди, справки – декларации за ДДС,
справка от онлайн банкиране, извлечения по сметка 411 – клиенти с
контрагент „******“ ЕООД, справка по чл.366 от ГПК. Така описаните
доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК)
фактите от фактическите състави на предявените искове, за които е
разпределена и доказателствена тежест на ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно
основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на главница от
3959.88 лв., както и сумата от 1200, 33 лв. – лихва за забава за периода
08.06.2019г. – 18.09.2022г.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, поради което
предявените искове следва да се уважат изцяло.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски. Ищецът е направил разноски от общо 1028, 40
лв. в производството пред РС – Несебър, от които 820 лв. за заплатен
3
адвокатски хонорар, съобразно представен договор за правна помощ, както и
208, 40 лв. за заплатена държавна такса за исковото производство. Съобразно
Тълкувателно решение 6/2013 г. по т.д.6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на
ВКС, т.5, направените от страните в обезпечителното производство разноски
се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с
оглед крайният му изход. По тези съображения, следва да се присъдят и
разноските, сторен в производството по обезпечение на иска пред Районен
съд – Варна, за които са представени доказателства – за адвокатско
възнаграждение в размер на 670 лв., както и за държавна такса в размер на 40
лв. Общата сума за разноски, за която следва да бъде осъдено ответното
дружество е в размер от 1738, 40 лв.
Мотивиран от горното и на осн.чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, представлявано от Г.Х.Л., да заплати на „******“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
представлявано от Н.Н.Х., на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сумата в размер
на 3959, 88 лв., представляваща задължение по договор за търговска
продажба, за която сума са издадени фактура №05451/08.06.2019г., фактура
№05454/09.06.2019г., фактура №05535/13.06.2019г., фактура
№05474/10.06.2019г., фактура №05578/15.06.2019г., фактура
№05494/11.06.2019г., фактура №05635/18.06.2019г., фактура
№05711/22.06.2019г., фактура №05688/21.06.2019г., фактура
№05731/23.06.2019г., фактура №05745/24.06.2019г., фактура
№05771/25.06.2019г., фактура №05796/26.06.2019г., фактура
№05827/27.06.2019г., фактура №05847/28.06.2019г., фактура
№05882/29.06.2019г., фактура №05903/30.06.2019г., фактура
№06012/05.07.2019г., фактура №06074/08.07.2019г. фактура
№06120/10.07.2019г., фактура №06153/11.07.2019г., фактура
№06164/12.07.2019г., фактура №06206/13.07.2019г., фактура
№06213/14.07.2019г.; фактура №06233/15.07.2019г., фактура
№06265/16.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 19.09.2022г., до изплащане на вземането, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1200,33 лв. – лихва за забава за периода
08.06.2019г. – 18.09.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1738,
40 лв., представляваща сторените от ищцовото дружество разноски в
исковото и обезпечителното производство.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4