№ 1884
гр. Варна, 12.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110107240 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ищецът ВЛ. Ж. Ж. ЕГН
********** срещу ответника „С.К.“ЕООД, ЕИК ***, с правно основание чл.55, ал.1, пр.І
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 1916,32лв.,
представляваща получена сума без основание, поради недействителност на договор за
паричен заем №*** към искане от 11.07.2019г.
В евентуалност се претендира, в случай на отхвърляне на главна искова претенция, се
претендира за осъждане на ответника да заплати на ищеца 1670.22лв., представляваща
неустойка по чл.8 от договора, след прогласяване нищожност на клаузите по чл.6.1 и чл.6.2,
на чл.7, ал.4 и чл.8 от договор за паричен заем №*** към искане от 11.07.2019г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени
в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: Между страните имало
сключен договор за заем, за който се настоява, че е недействителен – нищожен, като
сключен при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1,
чл.19, ал.1 и 2 и във вр. с чл.21 и чл.22 от ЗПК. Настоава се за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите нрави по чл.26 ЗЗД, както и поради
неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП, и като заобикаляща изискванията на чл.21 от
ЗПК. Настоява се и за нищожност на предвидена и клауза за неустойка, поради
непредставяне на обезпечение от страна на заемополучателя-ищец, изразяващо се банкова
гаранция или поръчител. Предварително предвидената неустойка била начислена в
погасителния план и платена впоследствие от ищеца видно с всички други суми. Сочи се, че
1
уговорката за предоставяне на обезпечение и респективно неустойка при непредставяне са
противоречащи на императивни норми на ЗПК и добрите нрави по см. на чл. 26 ал. 1 пр. 3
ЗЗД. Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, с който изразява становище, че исковите претенции са
неоснователни и недоказани. Настоява за отхвърляне на исковите претенции и за
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът приема, че е сезиран с предявен иск на плоскостта на твърдения за неоснователно
обогатяване - по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за връщане на даденото при липса на основание.
В случая ищецът в исковата си молба поддържа твърденията си, че съгласно чл. 22 ЗПК
целият договор за паричен заем № 337221 от 11.07.2019г. е нищожен, както и негови
отделни клаузи, имащи за предмет лихвите и т.нар. неустойка за неосигуряване на
поръчител.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен и дали страна от най -тежкия порок
- поради противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от
ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит „Неравноправни клаузи",
сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 о т ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин.
В конкретния случай договорът за заем съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл.
11 ЗПК - посочен е годишният лихвен процент – 40,05 % , описани са условията за
прилагането му , посочен е ГПР – 49,57 % и общата сума, дължима от потребителя ,
изчислена към момента на сключване на договора. Принципно няма пречка страните по
договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от
10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал. 2 от ЗЗД.
Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава ) обаче е
ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно
2
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК,
добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които
изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на
правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг и пр. Съгласно установена съдебна практика на касационната
инстанция, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният
размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение №
906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о. , Решение №378/18.05.2006г. по гр.
д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о. , Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на
ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).
Уговорената в процесния договор възнаградителната лихва действително не надвишава
трикратния размер на законната лихва и по този начин не накърнява добрите нрави, което
обуславя извод за липсата на нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, което съда кредитира
като обективно и компетентно дадено, е че договорната лихва представлява 16,54%
начислена общо.
Договорът за потребителски кредит, какъвто се явява процесния договор за заем, е
нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна
лихва би имала за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.
Договорната лихва в процесния договор за заем, е уговорена както по размер, така и по вид,
като е постигнато съгласие, че същата за срока на договора ще бъде във фиксиран по размер
лихвен процент. Още със сключване на договора за кредит на кредитополучателя е станала
известна сумата, която следва да бъде заплатена, както под формата на главница, така и под
формата на дължима договорна лихва. Така посочената сума на договорна лихва в договора
напълно кореспондира с посочената сума по погасителен план. Самия погасителен план
представлява приложение към договора за кредит, в който е осъществена нарочна разбивка
по размер и период на съответната главница и договорна лихва, която се дължи от
кредитополучателя. Броя на погасителните вноски, които са посочени в погасителен план -
приложение №1 към договора, напълно съответства на уговореното в самия договор.
Идентични са и уговорените седмични падежи на погасяване на задължението, включително
първа и последна погасителна вноска.
Изложеното мотивира съда да приеме, че процесният договор за кредит, съдържа всички
необходими реквизити, в същия ясно и еднозначно е уговорена договорна лихва, посочен е
ГПР, определена е окончателно дължимата сума по договора. Приложен е погасителен план,
3
в който се съдържат данни за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Възраженията на недействителност на договора за потребителски
кредит при нарушение на правилата на чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, са
неоснователни. Кредитополучателя дължи заплащане на договорна лихва върху
предоставената му главница, доколкото договорната лихва представлява онова
възнаграждение, което получава кредитора във връзка с предоставения от него паричен
заем.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори и да бъде прието, че договора
за кредит е недействителен по някое от възраженията на ищеца, то на осн. чл. 23 ЗПК, той
също дължи чистата стойност на кредита, която чиста стойност представлява главницата по
договора.
По предявените в евентуалност искове за нищожност на клаузите за неустойка, за
неосигуряване на поръчител или банкова гаранция, уговорени в 3-дневен срок за
изпълнение от длъжника, считано от сключване на договора по см. на чл.6.1 и чл.6.2 вр. с
чл.8, при което длъжника ще дължи неустойка, която видно от договора е в общ размер на
1670,72 лева, която е разсрочена за плащане съобразно приложение №1 към договора за
кредит.
От фактическите твърдения, изложени от ищеца и събраните по делото писмени
доказателства съдът приема, че процесната сума в размер на 1670,72лева произтича от
сключен договор за паричен заем, който по своята правна характеристика отговаря на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно длъжникът се
ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на
потребителите - арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148 ЗЗП. Съобразно императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Процесната клауза
препраща към разпоредбата на чл. 6 от договора във връзка с чл.23 от ОУ към договора за
потребителски кредит, който са приети към момента на възникване на облигационното
правоотношение, в които е регламентирано задължението да бъде предоставено обезпечение
във връзка с проучения заем по договор за потребителски кредит, което може да бъде под
формата на поръчителство на едно или две физически лица при посочен минимален доход,
който те следва да реализират, съответно най - малко седем пъти минималната работна
заплата за поръчителство от едно лице или четири пъти минималната работна заплата за
поръчителство от две лица – чл.9 от Общите условия по договора за заем. Друга форма на
обезпечение е предоставяне на банкова гаранция издадена от търговска банка.
Разпоредбата на чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за кредит, съгласно
която такава се дължи, в случай, че заемателят не предостави в тридневен срок от
подписване на договора обезпечение на задълженията си посредством поръчителство
наедно или две физически лица с определен в ОУ осигурителен доход, съответно банкова
4
гаранция от лицензирана търговска банка. Следователно тази клауза де факто прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени й с нормата
на чл. 16 от ЗПК), за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по
договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на
неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК, която
цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това неустойката е
договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на
заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите □
обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на
неоснователно обогатяване в размер на процесната сума от 1670,72 лева.
Доколкото съдът приема, че процесната неустойка уговорена в договора за потребителски
кредит е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни
функции, то същата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, което обосновава
основателност на предявения главен установителен иск.
При изложените съображения следва бъде прогласена нищожността на клауза за неустойка
предвидена в чл.6.1, чл.6.2 и чл.8 от договор за потребителски кредит №337221/11.07.2019г.,
съдържаща задължение за плащане на сумата от 1670,72 лева, поради накърняване на
добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3-во ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в настоящото производство, за които е представен
списък по чл. 80 ГПК/л.95/ и са ангажирани доказателства за тяхното извършване, а именно:
общо 1310,49лв., от които 256,34лв. за заплатена държавна такса, 150,00лв. депозит за ССЕ
и 904.15лв. адв.възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение, заплатено от ищеца е
неоснователно с оглед високата фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, съда
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клауза за неустойка уговорена в разпоредбата на
чл.6.1 , чл.6.2 и чл.8 от договор за заем №337221/11.07.2019г. сключен между ВЛ. Ж. Ж.
ЕГН **********, с адрес: гр.Аксаково, ул.*** и „С.К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.*** съдържаща задължение за плащане на сумата от
1670,72лева, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД.
5
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, С.К." ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.*** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ВЛ. Ж. Ж.
ЕГН **********, с адрес: гр.Аксаково, ул.***, сумата от 1670,72лева, представляваща
получена сума без основание, поради нищожност на клауза за неустойка, предвидена в
чл.6.1, чл.6.2 и чл.8 от договор за паричен заем №*** към искане от 11.07.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „С.К." ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ВЛ. Ж. Ж. ЕГН **********, с
адрес: гр.Аксаково, ул.***, сумата от общо 1310,49лв., съдебно - деловодни разноски, от
които: 256,34лв. за заплатена държавна такса, 150,00лв. депозит за ССЕ и 904.15лв.
адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6