Р Е Ш
Е Н И
Е № 132
гр.Кюстендил, 22.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАдмД
№135/2023г., за да се произнесе взе предвид:
А.В.К., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол чрез особения си
представител адвокат Р.Б., съдебен адрес *** обжалва решение №54/21.03.2023г.
на КАС, постановено по адм.д.№254/2022г., с което са отхвърлени като
неоснователни предявените искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за
заплащане на обезщетение в размер на 10 000лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 28.02.2022г. – 22.07.2022г.,
вследствие нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС – неблагоприятни условия,
при които изтърпява наказанието
„лишаване от свобода“ в затвора гр. Бобов дол и за заплащане на обезщетение в
размер на 10 000лв. за претърпени неимуществени
вреди в периода 28.02.2022г. – 22.07.2022г. от незаконна административна
дейност, изразяваща се в неоснователен отказ на началника на затвора да му предостави работа. Релевирани са възражения за
незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.209,
т.3 от АПК – не е направен задълбочен и обоснован анализ на събрания
доказателствен материал на база правната регламентация, поради което са
формирани неправилни правни изводи. Иска се отмяна на решението и уважаване на
исковите претенции в справедлив размер, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 22.07.2022г. до окончателното плащане. Претендират
се разноски.
Ответникът в писмен отговор и в
с.з. чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на
жалбата и правилност на оспорения съдебен акт. Не се претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на
първоинстанционното решение.
Предмет на касационно оспорване е решение
№54/21.03.2023г. на КАС, постановено по АНД №254/2022г. Същото е образувано по
искова молба на А.В.К., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов
дол с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Претендира се заплащане на
обезщетение в размер на общо
20 000 лв. /по 10 000 лв. за всеки от исковете/ за претърпени неимуществени вреди в резултат
на нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в 1. поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложеното наказание - обитаване на стая с още пет човека, в която „гъмжи“ от
дървеници и хлебарки и незаконна
административна дейност и 2. неоснователен отказ на началника на затвора гр. Бобов дол да
предостави работа на ищеца.
Първоинстанционният съд е формирал правен извод за неоснователност
на предявените искове, поради недоказаност на първата предпоставка от
фактическия състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, а именно не е доказано
незаконосъобразно действие/бездействие на затворническата администрация по см.
на чл.3 от ЗИНЗС. Приел е след анализ на доказателствата по делото по първия
иск, че осигурената жилищна площ от
затворническата администрация е над установената от закона минимална площ от 4 кв.м., като по този начин
е гарантирано индивидуално място на ищеца и свободно движение; както и че
ответникът
е създал организация и е осигурил периодични и извънредни действия за борба с
вредителите, като лишеният от свобода не е поставен в условия, несъответстващи
на зачитането на човешкото достойнство.
По вторият иск съдът е формирал извод,
че преценката на администрацията на съществуващите възможности за работа,
индивидуалните качества и поведение на ищеца,
е правилна с оглед критериите
по чл.163 и сл. от
ППЗИНЗС, поради което не е налице незаконосъобразен отказ за предоставяне на
работа на К..
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КАС. Същото е
и правилно.
Касационната инстанция счита, че
административния съд е приложил правилно материалния закон на база събраните
доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото. Съгласно разпоредбата на чл.221,
ал.2, изр.2 от АПК изцяло се споделят мотивите на първата инстанция. Основателността
на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага
кумулативното наличие на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се
предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Съдът счита, че с оглед събрания
доказателствен материал по делото, исковете по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явяват недоказани
по основание. Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ
налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието
си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че
начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание,
надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора
и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода,
здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез
спазването на законовите изисквания. В контекста на тази съдебна практика
законодателят е приел в националното законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който
забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ или „задържането под стража“. В случая предпоставките на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС се явяват недоказани. По първият предявен иск липсва
незаконосъобразно действие/бездействие на специализираните органи по изпълнение
на наказанията във връзка с осигуряване на нормални условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в аспекта на осигуряване на достатъчна
жилищна площ в спалното помещение, в което е настанен ищеца и дезинфекциране на
помещенията от затвора против вредители - хлебарки, а оттук не може да се
твърди за причинени вреди от такова действие/бездействие. При съблюдаване
изискването, въведено с чл.43, ал.4 от ЗИНЗС относно минималната разполагаема
жилищна площ в спалното помещение и събраните писмени и гласни доказателства,
касационната инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд за
спазване изискването на закона и осигуряване на достатъчна площ на ищеца в
степен покриване нуждата от 4 кв.м. Това от своя страна прави недоказана
първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Съответен на доказателствата по делото и нормативната регламентация е и
изводът на съда за предприети от затворническата администрация мерки за
осигуряване на нормални условия за живот на лишения от свобода в хигиенно
отношение. Извършвани са действия по периодична дезинсекция и дератизация на помещенията. Писмените и гласните доказателства
законосъобразно и обосновано е прието, че установяват дейност по борба с
вредителите чрез хигиенизиране на спалното и постелъчно бельо чрез изпиране,
дезинфекция и подмяна на същото. Процесната дейност е осъществявана и от трето лице, чрез сключен
договор, което е провеждало дезинсекция веднъж на два месеца и дератизация –
два пъти годишно. Не на последно място правилно е отчетен и факта, че на ищецът
са предоставяни препарати при поискване с цел дезинфекция на помещенията. В
този смисъл и касационния съд счита, че от ответната страна са предприети
адекватни действия по извършване на
периодични и извънредни действия за подсигуряване на нормални условия на
живот в затвора от хигиенна гледна точка /борба с вредители – хлебарки/. Ето
защо и се формира извод за непоставяне на К. в условия, надхвърлящи по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
По втория предявен иск КАС приема за правилен извода на
първоинстанционния съд за недоказан незаконосъобразен отказ за предоставяне на
работа на ищеца. Съгласно нормата на чл.172, ал.2 от ЗИНЗС работата, която
трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията
съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът,
здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността,
професионалната квалификация и предпочитанията му. Безспорно правото на труд на
лишените от свобода е право, но то не е безусловно, а е предопределено от
изпълнението на предвидени от закона предпоставки. Според чл.164,
ал.1 от ППЗИНЗС възможностите за участие в трудова дейност се определят от
администрацията на затвора в рамките на разкритите работни места в ДП „Фонд
затворно дело“ и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите
заведения. А с ал.7 /нова/ се дава приоритет на заявленията за работа на лишени
от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества.
Процедурата по обявяване на работните места, кандидатстването за заемане на същите
и за избор на кандидатите са регламентирани в чл.164, ал.2 – ал.7 от ППЗИНЗС, като
в ал.3 изрично е предвидено извършването на оценка на риска. Последният е
задължителен критерий за преценка и формиране на решение на комисията по чл.35
от ППЗИНЗС, която разпределя лишените от свобода по работни обекти.
Съобразявайки установеното чрез събраните писмени доказателства поведение на
ищеца /наложени наказания за неспазване реда и дисциплината в затвора/,
неговите характеристични данни, данните за висок риск от рецидив, констатирани
при оценката на риска; липсата на свободно място за работа, съответстващо на
желанието на лишения от свобода; отказът да заеме друго предложено му свободно
работно място; липсата на професионална квалификация правилно и в съответствие
със закона са отчетени от първоинстанционния съд като обективни критерии,
обуславящи непокриване на изискванията за работа от страна на ищеца. В този
смисъл и КАС приема, че преценката на администрацията на затвора на съществуващите
възможности за работа, индивидуалните качества и поведение на ищеца, е правилна и съответства на нормите на чл.163
и сл. от ППЗИНЗС. Споделя се изводът за недоказаност на незаконна
административна дейност, изразяваща се в неоснователен отказ на началника на
затвора гр.Бобов дол да предостави работа на ищеца, т.е на първия елемент от
фактическия състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
По изложените съображения АС –
Кюстендил, тричленен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно
и законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по чл.209 от АПК
и ще го остави в сила.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №54/21.03.2023г. на Кюстендилския
административен съд, постановено по адм.д.№254/2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: