Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-9 Година 2019, 11 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. ДИМАНА КИРЯЗОВА - ВЪЛКОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 6/2019г.
по описа на Окръжен съд – Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.В.Т.,
ЕГН: ********** *** чрез мл. адвокат Л.Д. против решение № 2316/14.11.2018г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 4529/2018г. С това решение
районният съд е изменил издръжката на малолетната Александра Данаилова Тонева
от 80 лева на 220 лева и е осъдил Д.Т. да я заплаща, считано от 13.06.2018г.
Едновременно с това, районният съд е възложил в тежест на Т. съдебни разноски в
размер на 392,70 лева, от които 190,90 лева - адвокатски хонорар и 201,80 лева
– държавна такса. Съдът е сезиран с искане за отмяна на решението и за отхвърляне
на иска.
В жалбата Д.Т. твърди, че решението е
неправилно. Посочва, че съдът не е обсъдил възраженията му и е формирал
неправилни изводи. Излага подробни съображения за недължимост на присъдените в
негова тежест съдебни разноски – адвокатски хонорар и държавни такси. В съдебно
заседание Т. се представлява от мл. адвокат Л.Д., който поддържа оспорването,
ангажира доказателства и прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Въззиваемата страна – П.П.Д. – майка и
законен представител на малолетната Александра Данаилова Тонева се представлява
в процеса от адвокат Т.С. - Ш., която оспорва основанията за отмяна на
решението и пледира за потвърждаването му. Прави искане за присъждане на
съдебни разноски.
Заинтересованата страна – Дирекция
„Социално подпомагане“ – Бургас не изразява становище по жалбата и не участва в
съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за
установено следното:
Производството пред Районен съд - Бургас
е образувано по искова молба на П.П.Д. като майка и законен представител на
малолетната Александра Данаилова Тонева против Д.В.Т. за увеличаване на издръжката,
присъдена с решение № 863/09.05.2008г. на БРС по гр.д.№ 411/2014г. от 80,00
лева на 300,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
В отговор на исковата молба ответникът Д.Т.
твърди, че искът е предявен от името на детето, но e по инициатива на майката и представлява
дръзка проява на недобросъвестно упражняване на чужди материални и процесуални
права. Счита, че издръжката не трябва да се увеличава, тъй като ще стимулира
детето към обществено непозволен начин на живот и към лукс. Подчертава, че
нуждата от допълнителни уроци за детето не представлява форма на дължима от
бащата обикновена и обичайна издръжка.
В хода на първоинстанционното
производство са представени множество писмени документи, които установяват
разходите, извършени в полза на детето Александрина Тонева. Извършен е социален
доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас. Въз основа на тези
доказателства, първоинстанционният съд обосновава извод за частична
основателност на иска и увеличава присъдената издръжка от 80 лева на 220 лева. В
мотивите на решението съдът анализира нуждите на детето и трудовите доходи на
бащата и приема, че последният има възможността да заплаща издръжка в размер на
220 лева.
Въз основа на изложените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба на Д.Т. е процесуално
допустима. Подадена е в законоустановения срок и е насочена срещу тази част от
решението, която поражда за него неблагоприятни правни последици.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Размерът на издръжката и дължимостта й
на лица, които не са навършили пълнолетие, е разписан в чл.142 и чл.143 от Семейния
кодекс. Според правилата на цитираните норми, размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат се
издържат от имуществото си. Според Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на
Върховния съд, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая.
Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на
издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна.
Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. В
Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на Върховния съд за изменение на
Постановление № 5/16.11.1970г. е прието, че размерът на издръжката се определя
като се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и като се съобразят
нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
По-големите материални възможности на родителите са основание за присъждане на
по-големи по размер издръжки.
В конкретния случай въззивната страна Т.
не оспорва, че има възможност да дава исканата от детето издръжка, а твърди, че
същата ще му осигури луксозен живот, който не е благоприятен за него. От
представените по делото доказателство категорично се установява, че разходите
за живот на детето Александра многократно надвишават издръжката, която бащата е
заплащал до момента. Тези разходи не свидетелстват за луксозен начин на живот и
за злоупотреба с издръжката от страна на майката. Документите установяват
посрещане на обикновени житейски нужди и не свидетелстват за извършени
прекомерни разходи. От съдържанието на събраните по делото писмени
доказателства се установява също, че бащата има възможност да заплаща издръжка
в размер на 220 лева. Този извод не се променя от факта, че майката е
получавала обезщетение за безработица и трудово възнаграждение. Освен, че
размерът на тези суми е малък, основните
грижи за отглеждането и възпитаването на детето се полагат от майката. Поради
това, размерът на определената от районния съд издръжка, е законосъобразен и
справедлив.
По изложените съображения жалбата се
явява неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване
на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна
извършените от нея разходи за водене на делото пред въззивната инстанция в
размер на 300 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд, ІV въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2316/14.11.2018г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 4529/2018г.
ОСЪЖДА Д.В.Т., ЕГН: ********** *** да
заплати на Александра Данаилова Тонева, ЕГН: ********** чрез нейната майка и
законен представител П.П.Д., ЕГН: ********** съдебни разноски в размер на 300
лева
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: