Р Е Ш Е Н И Е
№ 449/14.7.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 477 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производство е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата на ЕТ „МТ Консулт – М.Т.“ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „**“ № *,
ет.*, ап. *, представлявано от М.Й.Т. против
Решение № 132/13.04.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е
потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.
№ С 200013-022-0017998/14.03.2020 г., издадено от К.С. – старши публичен изпълнител
в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив ИРМ Пазарджик.
Жалбоподателят оспорва решението и соченото
постановление, като излага мотиви, че същите са незаконосъобразни. Счита, че
обжалваното решение е постановено при нарушаване на материалния закон и
по-конкретно при липса на обезпечителна нужда, както и при липса на законово
определените в чл. 121 от ДОПК предпоставки за налагане на обезпечението. Моли
се да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него постановление,
като се отменят изцяло наложените обезпечителни мерки. Претендира направени по
делото разноски за адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично като по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени оспорения административен акт като неправилен и
незаконосъобразен.
Ответникът - Директора на ТД на НАП Пловдив се представлява
от юрк. С., който счита, че процесното
решение е законосъобразно и правилно, без твърдените от жалбоподателя пороци по
чл. 146 от АПК, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, след преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Предмет на обжалване е Решение № 132/13.04.2020 г. на
Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С 200013-022-0017998/14.03.2020 г.,
издадено от К. С.– старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив ИРМ Пазарджик. С посоченото ПНПОМ са наложени следните предварителни обезпечителни
мерки: Запор върху налични и постъпващи суми в банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ Инвестбанк АД и ТИ БИ
АЙ Банк за сумата от 252.62 лева.
Постановлението, с което са наложени ПОМ, е издадено
във връзка с изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП гр.
Пловдив. В искането е обоснован изводът, че същото се издава, тъй като ще се
затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане в размер на
252.62 лева, в това число лихва 180.97 лева, главница 71.65 лева.
С обжалваното
решение е потвърдено обжалваното ПНПОМ от
директора на ТД на НАП, който е приел за правилен извода на органа по приходите,
че е в изпълнителното дело са били налице ликвидни и изискуеми публични
задължения, които са основание за провеждане на принудително изпълнение. При
постановяване на решението е установен неплатен остатък от 0.62 лева, поради
което органът е приел, че няма основание за отмяна на постановлението в частта
за наложения запор.
Установи се по делото, че е образувано изпълнително
дело № *********/2020 г. за събиране на публични вземания по ГДД по ЗДДФЛ за
2015 г., 2016 г., 2017 г. и осигурителни декларации образец 6 за 2014 г., 2015
г., 2017 г., 2018 г., ведно с начислените лихви.
Издадено е съобщение за доброволно изпълнение с
изх. № С200013-048-0005910/17.02.2020 г. като общият размер на задълженията,
съгласно съобщението е 501.83 лева – главница 321.65 лева и лихва 180.18 лева.
С разпореждане изх. № С200013-125-0051798/24.02.2020 г. е разпределено по
делото постъпило плащане в размер на 250 лева. С обжалваното ПНОМ е наложен
запор върху банкови сметки в ТБ Инвестбанк АД и ТИ БИ АЙ Банк за сумата от
252.62 лева.
Видно от представените по делото доказателства с
Разпореждане с изх. № С200013-125-0081763/20.03.2020 г. е разпределено
постъпило плащане по делото в размер на 252.09 лева. След разпределяне на
постъпилите плащания е налице неплатен остатък на публични задължения в размер
на 0.62 лева – лихва към 07.04.2020 г.
С постановление изх. №
С200013-193-0000221/03.04.2020 г. са отменени частично наложените запори в
цитираните банки, като запорите остават в сила за сумата в размер на 0.62 лева.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършване на служебната проверка, настоящият съдебен
състав преценява, че ПНОМ е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител
в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, съгласно правомощията му, определени в чл.
167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма.
Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя наложената
обезпечителна мярка, ако 1) длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) не съществува изпълнително
основание и 3) ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни
мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК и чл. 195, ал. 5 ДОПК. Така очертаната правна регламентация
предопределя и обхвата на съдебната проверка. Съгласно първата хипотеза на чл.
197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни
книжа. Данни и доказателства за изпълнението на тази предпоставка за отмяна на наложената
обезпечителна мярка не са представени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 195, ал. 2 от ДОПК, обезпечение се извършва,
когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение,
включително когато е разсрочено или отсрочено. Няма съмнение, че цел на уредбата
е защита на публичния интерес, на фиска и да гарантира, че държавата ще може да
събере установеното публично задължение с лихвите до окончателното му погасяване.
Определяща е обаче обезпечителната нужда – възможността длъжникът да изпълни задължението
си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението.
Именно това обстоятелство по отношение на жалбоподателя не е детайлно изследвано
в разглеждания случай. Преписката не съдържа данни, а и не се твърди, че публичният
изпълнител е извършил преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно
събирането на публичните вземания.
В тази връзка съдът намира за основателни твърденията
на жалбоподателя за необоснованост на постановлението за налагане на обезпечителните
мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Предприемането на
предварителните обезпечителни мерки законът свързва с наличието на определен риск
за събиране на бъдещото вземане. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на
мерките – за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на
лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Налагането
на предварителни обезпечителните мерки е въпрос на оперативна самостоятелност, както
на ревизиращия орган, който въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията
преценява дали да отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител,
който от своя страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши
самостоятелна преценка дали без налагането на мерките събирането на задълженията
за данъци и задължителни обезпечителни мерки ще бъде невъзможно или значително ще
се затрудни. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на
конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали
са изпълнени изискванията на закона (чл. 169 АПК) и спазен ли е принципа на съразмерност
по чл. 6 от АПК.
В този смисъл несъмнено от съществено значение е, че
следва да е налице съответствие между наложените обезпечителни мерки и справедливия
интерес (на длъжника) да се задоволи обезпечителната нужда на публичния взискател
без ненужно обременяване на длъжника. Това произтича пряко от основните принципи
в административното производство, част от което е и събирането на публичните вземания.
Касае се за принципа на съразмерност залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, приложим
по препращане на § 2 от ДР на ДОПК в настоящото производство. Съдържанието на посочения
принцип се свежда до упражняване от страна на административния орган на възложените
му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния
акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се
постига целта на закона. И накрая, в ал. 5 на чл. 6 от АПК е посочено, че административните
органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел. Проявна форма на този принцип е и правилото
залегнало изрично в нормата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, че обезпеченията трябва да
съответстват на вземанията на държавата или общините.
В случая с издаденото постановление не е обоснована
по никакъв начин обезпечителната нужда, не са изложени факти и обстоятелства, които
да обосновават извода на публичния изпълнител, че ще се затрудни събирането на установеното
и изискуемо публично вземане. Не са посочени данни за имущественото състояние на
лицето - за притежавани от него активи или други обстоятелства, които биха могли
да имат отношение към събирането на вземанията. Такива данни не се съдържат и в
решението на директора на ТД на НАП, нито в административната преписка. Всъщност
по делото липсват въобще доказателства публичният изпълнител да е предприел някакви
действия за установяване на факти и обстоятелства, които са релевантни и могат да
обосноват конкретна обезпечителна нужда.
Освен това видно от представените по делото доказателства
се установява, че са извършвани периодични плащания за погасяване на задължението.
Така например след установяване на задължението и изпращането на съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С200013-048-0005910/17.02.2020
г. са налице две плащания като едното от тях в размер на 250 лева е 7 дни след поканата
за доброволно изпълнение. С Разпореждане с изх. № С200013-125-0081763/20.03.2020
г. пък месец по-късно е разпределено постъпило плащане по делото в размер на
252.09 лева, след което плащане е налице неплатен остатък на публични задължения
в размер на 0.62 лева – лихва към 07.04.2020 г. Тоест длъжникът в рамките на един
месец след съобщение за доброволно изпълнение е погасил задължение в размер на
502.09 лева от общо дължими 501.83 лева. Останала е за плащане сума от 0,62 лева
представляваща направени изчисления по лихвите към 07.04.2020 г.
При това положение се налага извода, че от посоченото
постановление за налагане на обезпечителни мерки, както и от потвърждаващото го
решение, не може да се установи наличие на действителна обезпечителна нужда, а доказателства
в тази насока не са представени и в съдебното производство.
В тежест на органа по приходите е да докаже наличието
на обезпечителна нужда за налагане на запора, т.е че без него няма да може или ще
се затрудни събирането на задължението към НАП. В оспореното пред настоящата инстанция
ПНПОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП Пловдив не съдържат
основания за налагането на конкретните обезпечителни мерки. Липсата на данни, че
търговецът е започнал да продава имуществото си или да го обременява с тежести,
с цел да осуети или затрудни събирането на едно бъдещо публично държавно вземане
и без да изследва наличието на други активи на дружеството, които биха могли да
служат за обезпечение обуславя горния извод. Бланкетното посочване на "основания",
с които се преповтаря самата правна норма на чл. 195 от ДОПК на практика се приравнява
на липса на мотиви на административния акт.
Предвид на това съдът намира жалбата за
основателна, а обжалваният административен акт за неправилен и
незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и направеното своевременно
искане от жалбоподателя да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение, то ще следва
ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на
400 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор
за правна защита и съдействие. Съдът намира за неоснователно направеното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй
като същото е в размер близък до минимално предвидения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2, пр. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 132/13.04.2020 г. на Директора на ТД
на НАП гр. Пловдив, както и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх. № С 200013-022-0017998/14.03.2020 г., издадено от К.С.–
старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив ИРМ Пазарджик.
ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Пловдив, да заплати на ЕТ „МТ Консулт
– М.Т.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„***“ № *, ет. *, ап. *, представлявано от
М.Й.Т., направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/