РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. Свиленград, 01.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ГО,
II с-в, в публичното
съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА
при секретаря Ангелина Добрева като разгледа гр. дело № 384 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба и молба-уточнение от 25.08.2017г. се твърди, че Е.Г.М., Н.Ч.Н. и Т.Ч.Х. /ищци/ по силата на наследствено правоприемство притежават поземлен имот №010048 в землището на с. Генералово, общ. Свиленград, с площ от 3,002 дка, с начин на трайно ползване – нива, пета категория. Посочва се, че имотът е находящ непосредствено до Автомагистрала „Марица“. През 2005 г. започнало изграждане на пътя в участъка „Оризово-Капитан Андреево“, като при подобект „Временна етапна връзка при км 112+100 с път I-8/Е80/“ имотът бил засегнат от строителните дейности. Техен възложител бил ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ /предишно ИА „Пътища“/. Твърди се, че преди и по време на строежа спрямо имота не е провеждана отчуждителна процедура. Пояснява се, че през 2006г. по силата на сключен между наследодателят на ищците-Ч.Н.М., и ответника договор за наем са предоставени за временно възмездно ползване 2,359 дка от нивата за срок от една година, за да се изгради върху тях временен път.
Поддържа се, че след смъртта на наемодателя-30.08.2006г. ищците не са сключили договор с ИА „Пътища“, с оглед което да получават наем за засегнатата част от наследствения имот с положен асфалт. Твърди се, че ответникът продължил да го ползва, включително като построения път бил пуснат в експлоатация за временна пътна връзка до есента на 2015г. След преустановяване на движението на превозните средства, посочената част от земята не била годна за земеделски нужди, да дава приходи от реколта и земеделска продукция. Сочи се, че след отпадане необходимостта от временната пътна връзка, АПИ е следвало да върне имота в състоянието му отпреди ремонта. Или хумусния слой на почвата възстановен, пътят разрушен, а положената настилка и пътни знаци отстранени. Пояснява се, че договорът за наем е такъв по чл. 38 от Закон за пътищата, поради което и на основание чл. 38, ал. 6 от с.з. временното ползване е ограничено за срок до пет години. В тази връзка се поддържа, че още след 2011 г. имотът е следвало да бъде върнат.
Ищците считат, че с действията си ответникът от 2007г. ги е лишил от получаване на добиви от земеделска продукция или наем за земята, както и причинил унищожаване хумусния слой на почвата поради липса на рекултивиране на земята. При това, претендират за периода 20.06.2012 г. -20.06.2017г. ответникът да им заплати сумата общо от 7677,00 лева или по 2559,00 лв. на всеки ищец, представляваща пропуснати ползи /доходи/ от невъзможността да ползват по предназначение 2,359 дка от поземлен имот №010048 в землището на с. Генералово, както и сумата общо от 19543,00 лева или по 6514,33 лева на всеки ищец, представляващи имуществени вреди, претърпени поради липса на възстановяване инфраструктурата на 2,359 дка от поземлен имот №010048 в землището на с. Генералово, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба-20.06.2017г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че не е налице нито една от формите на обогатяване по смисъла на чл. 59, ал.1 от ЗЗД. Поддържа, че временната пътна връзка, която минава през имота на ищеца, от въвеждането й насетне не се ползва от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, поради което искът за лишаване от ползване е неоснователен. Намира, че наличието на договор за наем между наследодателят на ищците и ответника за ползване на 2,359дка от имота за временен път, както и липсата на противопоставяне от страна на наемодателя да бъде изграден, обуславят липсата на вредоносно действие от страна на агенцията. Твърди се, че участъкът от АМ, за който е направен временния асфалтов път, ползван през време на строителството й, е пуснат в експлоатация с разрешение за ползване №СТ-05-347-16.03.2015г. на ДНСК. Собствениците на имоти и обекти, находящи се в близост до временното пътно съоръжение обаче предложили да бъде запазено. Съобразно решение от 29.10.2015г. на ОбС-Свиленград е предприета административна процедура по отчуждаване на засегнатите площи-частна собственост, като е възложено да се изготви проект на ПУП. Посочва се, че отчуждителна процедура е проведена относно всички имоти, върху които е изградена временната пътна връзка. Твърди се, че с решение №566/14.08.2017г. на АС-Хасково на ищците е присъдено обезщетение за принудителното отчуждаване на процесната част от имота. Поддържа се, че докато е траело производството по отчуждаване на 2,359дка ответникът не ги е ползвал като път. При тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От удостоверение за наследници, издаден от Община Свиленград, се установява, че починалия на 30.08.2006г. Ч.Н.М. е оставил за свои наследници Е.Г.М.-съпруга, Н.Ч.Н. и Т.Ч.Х.-син и дъщеря.
От решение №02006/14.04.1999 г. на ОСЗ-гр. Свиленград се изяснява, че в полза на Ч.Н.М. e възстановено правото на собственост върху земеделска земя, представляваща поземлен имот №010048 в землището на с. Генералово, общ. Свиленград, с площ от 3.002 дка, с начин на трайно ползване – нива, пета категория.
От договор за наем от 2006 г., сключен между Ч.Н.М., като наемодател, и ИА „Пътища“- наемател, се изяснява, че 2,359 дка от земеделска земя, представляваща поземления имот №010048 в землището на с. Генералово, общ. Свиленград, са предоставени за възмездно ползване за изграждане на АМ „Марица“, участък „Свиленград-Капитан Андреево от км108+260-км112“, подобект „Временна етапна връзка при км 112+100 с път I-8/Е80/“. От предметното съдържание на договора се установява, че същия е сключен по реда на чл. 57 от ППЗОЗЗ и на основание решение КЗЗ-5 от 11.08.2005г. на Комисия за земеделски земи при МЗГ. Според чл. 2 от договора, срокът на ползване на земята е една календарна година, считано от подписването му, като за всяка следваща се продължава с анекс до въвеждане в експлоатация на АМ-Марица и отпадане необходимостта от етапната връзка. Ответникът не оспорва и не представя доказателства по твърдението на ищците, че не са подновявали наемните отношения.
От решение № 566/14.08.2017г. по адм. д.№628/2017г. на АС-Хасково, влязло в сила на 14.08.2017г., се изяснява, че съдът е изменил заповед №761/19.05.2017г. на кмета на Община Свиленград в частта, в която за извършено отчуждаване на 2,359 дка от процесния поземлен имот №010048 в землището на с. Генералово, общ. Свиленград, и определено обезщетение в размер на 3450 лв., като последното е увеличено на 6494лв.
Ответникът представя писмо от 12.12.2014г. и становище на Областното пътно управление на АПИ-Хасково от 22.07.2016г., в които е удостоверил, че пътната връзка, намираща се върху имота на ищците е изградена като временна през 2010г., като с въвеждането в екплоатация на строежа на АМ с разрешение за ползване от 16.03.2015 г. /също прието по делото/, пътният участък е затворен. Признава се писмено фактът, че е направено предложение пътната връзка да бъде запазена след осигуряването на постоянен статут на земята, когато участъкът ще бъде отворен за ползване.
По делото е допусната СИЕ, вещото лице по която установява, че средната рентна цена за процесния период 20.06.2012-20.06.2017г./пет години/ на земеделската земя от 2,359 дка, при отчитане местонахождението й и наемните цени на съседни имоти, е 334,21 лева. Според заключението, ако в общата средна наемна цена се включи наемната цена, уговорена с договора за наем от 2006г. /651 лв./ и увеличена с коефициент, отчитащ нарастването на наемните цени, както и наемната цена за едновременно ползване на имота по чл. 22, ал. 1, т.7-9 и чл. 22, ал. 4 от Тарифата за таксите, които се събират АПИ за преместваеми обекти и рекламни съоръжения, средна наемна цена за една година е 1535,58 лв, а за пет години от 2012-2016 г. е 7677,90 лв. Съдът установява и без специални знания, че ако се вземе за база определяне само наемната цена по договора за наем от 2006г. от 651лв. за 2,359 дка за пет години размерът на наема възлиза на 3255 лв. или 0,2759 лв./м2.
От допуснатата съдебно-агротехническа експертиза се изяснява, че от процесния поземлен имот 2,359 дка са покрити с асфалт като част от пътна връзка на АМ, 1,63 дка са използвани за направа на отводнителен канал, 1,07 дка за изграждане на дига, а 3,73 дка са незасегнати и представлява обработваема земеделска земя със слънчоглед. Преди изграждането на пътната връзка целият имот е представлявал нива, пета категория-равнинен терен с богат хумусен слой, каквито са и земеделските земи около поземления имот №010048. Мероприятията необходими, за да се възстанови имота в засегнатата част от 2,359 дка възлизат на стойност от 26037,23 лв.
Според чл. 38, ал. 2 от Закон за пътищата, временното ползване на земи за нужди, свързани с изграждането, ремонта и поддържането на републиканските и общинските пътища , които са земеделски, се урежда при условията и по реда на Закона за опазване на земеделските земи и гл. V, р. IV от Правилника за неговото прилагане.
Съгласно чл. 56 от ППЗОЗЗ, при изграждане обекти публична държавна или общинска собственост е възможно ползването на земеделска земя за определен срок извън площадката (трасето) на обекта. По реда на чл. 57 от ППЗОЗЗ се сключва договор за наем след разрешение от Комисия за земеделските земи по чл.59б, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗОПЗЗ, като за всеки обект се комплектува преписка с документи, посочени в чл. 59б, ал.3 от ППЗОЗЗ.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗЗД:
За да е основателна тази претенция е необходимо да се установи, че за исковия период 20.06.2012 г. -20.06.2017г. ищците са собственици на частта от 2,359 дка от процесния имот; ответникът е ползвал имота без правно основание (респ. липсва между страните договорна връзка) и собствениците са обедняли, защото са били възпрепятствани /лишени/ да реализират полза от упражняване правото им на ползване на имота по предназначение, тоест възможния граждански плод, който биха получили. Предявяването на иска за неоснователно обогатяване трябва да е единствената възможност за ищеца за защита, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗЗД.
Страните не спорят и непротиворечиви са писмените доказателства, че тримата ищци са законни наследници на Ч.Н.М. и по наследствено правоприемство притежават правото на собственост на възстановения на наследодателя през 1999 г. земеделска земя, представляваща поземлен имот №010048 в землището на с. Генералово, общ. Свиленград, с площ от 3,002 дка, с начин на трайно ползване – нива, пета категория.
От решение № 566/14.08.2017г. по адм. д.№628/2017г. на АС-Хасково, влязло в сила на 14.08.2017г., се установи, че правото на собственост върху 2,359 дка от посочения имот е принудилно отчуждено в полза на Община Свиленград. Ищците не оспорват, че са получили присъденото им обезщетение. В тази процедура на общо основание и по арг. от чл. 29, ал. 3 от ЗОбС, имотът се смята за отчужден, респ. правото на собственост на физическото лице се счита за изгубено, с изплащане на определеното обезщетение, съобразно заповедта на кмета или съдебното решение. При това, доколкото няма данни кога е изплатено на ищците обезщетението за отчуждения им имот следва да се приеме, че не по-рано от 14.08.2017г.- датата на влизане в сила на съдебното решение, ищците не са носители на правото на собственост върху 2,359 дка от поземлен имот №010048.
При така събраните писмени докозателства съдът приема, че върху притежаваните от ищците 2,359 дка, част от процесния имот, е построена и въведена в експлоатация през периода 2006 г. -14.08.2017г. временна пътна връзка /подобект „Временна етапна връзка при км 112+100 с път I-8/Е80/“ за изграждане на АМ „Марица“, участък „Свиленград-Капитан Андреево от км108+260-км112“. Съществуването на пътния участък за посочения период се установява с оглед това, че по силата на сключения договор за наем през 2006 г. е предадено държането на имота на ответника, което обстоятелство той не оспорва и дори се позовава на това относно наличие на основание за ползването му, а през 2015г. е затворен, но запазено пътното съоръжение. От представените и изходящи от ответната страна документи логически се извежда извода, че пътната връзка е съществувала и след приключване строежа на магистралата, макар и затворена за движение на ППС. Това обаче не променя обстоятелството, че асфалтовият път е останал положен върху процесните 2,359 дка от земеделската земя в резултат на ползването му от ответника.
По делото страните не спорят, че между тях през 2006 г. е сключен договор за наем на частта от земеделската земя, върху която е изградена временната етапна връзка. Наличието на облигационна връзка е факт, който обуславя поначало правомерно ползване на имота от страна на ответника.
Доводите на ищцовата страна, че ex lege процесния договор за наем обвързва страните с възможен максимален срок от пет години не кореспондира с правната уредба. Както се посочи по-горе, изрично чл. 38, ал. 2 от ЗП препраща към специалната уредба на ЗОЗЗ, която регламентира начините за промяна ползването /временно/ на земеделска земя. Нещо повече, в договора страните изрично са признали, че сключването му е обусловено от решение на Комисия за земеделски земи към МЗГ. Ето защо по своята правна същност договора за наем от 2006 г. е такъв по чл. 57 от ППЗОЗЗ. Съгласно чл. 57, ал. 5 от ППЗОЗЗ временното ползване на земеделска земя за обществени нужди не може да се сключи за повече от десет години. Същевременно в чл. 59б, ал. 4 от ППЗОЗЗ е предвидено, че при удължаване на срока на договора до десет години трябва да се представят актуализирани документи по чл. 59б, ал. 3 от правилника.
В настоящия случай договорът за наем е сключен за срок от една година, като предвид ползването му от страна на ответника и след този период се налага да се изследва въпроса при липса на противопоставяне от наемодателя на продължаващото ползване на вещта от страна на наемателя, запазена /трансформирана/ ли е облигационната връзка в срок до допустимите десет години по чл. 57, ал.5 от ППЗОЗЗ.
Съгласно чл. 21 от Конституция на РБ, земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото. Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон. При това, доколкото основният закон допуска по изключение да се ползва земята за друго, освен за земеделски цели, то ЗОЗЗ и правилникът за прилагането му представляват правна уредба на обществените отношения от императивен и публичноправен характер. От систематичното тълкуване на чл. 57, ал. 5 и чл. 59б, ал.3 от ППЗОЗЗ следва да се направи еднозначния извод, че договор за наем на земеделска земя, сключен за предоставяне за възмездно ползване при изграждане на обекти публична собственост не може да бъде продължаван по смисъла на чл. 236 от ЗЗД, без изрично изявление на страните по него и ново разрешение на комисията по чл. 17, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ, предоставено след преценка на актуалните данни относно собствеността на имота и за изграждане на обекта /вж. в този смисъл решение по т. д. № 1108/2016г., ІІ т. о. на ВКС/.
Ето защо съдът намира, че след 2007г. ответникът не е имал основание да ползва имота за целите на строежа на автомагистрала „Марица“, а с факта на полагане на пътна настилка и обособявайки 2,359 дка от имота като част от техническата инфраструктура, свързана с основната пътна връзка, е лишил собственика да си служи с имота и да събира плодовете от него.
До момента, в който собствеността върху земеделската земя не е преминала в полза на Общината, ползването й се запазва от ищците като носители на правото на частна собственост, а от това и правото да получат доходите от имота. Следователно за процесния период 20.06.2012 г. -20.06.2017г. те са активно материално легитимирани да претендират обезщетение за лишаване от ползване на 2,359 дка от поземлен имот №010048, искът следва да се уважи по своето основание, но по размер е частично неоснователен.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. В исковата молба, ведно с молба-уточнение от от 25.08.2017г., както в обстоятелствената част, така и в петитума, ищците поддържат твърдението, че са лишени от ползването на земята по предназначение, поради което и да получат от нея добиви. Ето защо, съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение възлиза на сумата от 334,21 лева или по 111,40 лева за всеки ищец, съизмеряващо се със средната рентна цена дължима за земеделска земя, находяща се в близост до магистралата, съобразно СИЕ. Вариантът на заключението, при който за определяне на средната наемна цена се включват като компоненти и таксите, които се събират АПИ за преместваеми обекти и рекламни съоръжения, които могат да се поставят в поземления имот, е неприложим предвид фактически твърдения на ищците.
По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен този осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е необходимо да се установи възлагане на работа от ответника, деяние на изпълнителя, причинени вреди за ищеца, причинна връзка между деянието и вредата; деянието е от изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя. Вината на извършителя се предполага (арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а останалите условия подлежат на доказване от ищеца.
От установените правнорелеванти факти съдът намира иска за неоснователен.
Ищците не установиха реално претърпени имуществени вреди, като не ангажираха доказателства да са сторили разноски за рекултивиране на имота. Напротив, те искат заплащане на евентуални бъдещи разходи, необходими за възстановяване състоянието на земята като земеделска. Такива и в бъдеще обаче няма да вложат, тъй като процесните 2,359 дка, които са покрити с асфалт, са отчуждени и не ще бъдат ползвани от тях за напред. В тази връзка, съдът счита, че не е налице и причинно-следствена връзка между действията, респ. бездействията на ответника и наличието на вредоносен резултат и настъпила от него вреда. Това е така, защото в процесния случай засегната част от имота е отчуждена, а деянието следва да засяга съществуващи блага на увредения.
При този изход на спора и по правилата на чл. 78 от ГПК следва да се определи отговорността за разноски в производството. Ищците претендират деловодни разноски в общ размер на 1412,80 лв./държавна такса, възнаграждения за вещи лица/ и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1,т .2 от ЗА, а ответникът 300,00 лв. за правна помощ и 240,00 лв. за депозити за експертизи. По реда на чл. 38, ал. 2, вр. вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв. К.Т. възнаграждение от 16,53 лв., както и 17,34 лв. за съдебни разноски в полза на ищците, съразмерно на уважената част от претенциите. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците трябва да заплатят на ответната страна 296,32 лв. съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, като по компенсация с дължимите 17,34 лв. в полза на АПИ следва да се присъдят разноски пред РС-Свиленград от 278,98 лв. /или всеки ищец по 92,99 лв./.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ 3, да заплати на Е.Г.М., ЕГН **********, адрес: ***, Н.Ч.Н., ЕГН **********, адрес: ***, и на Т.Ч.Х., ЕГН **********, адрес: ***7, по искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата от общо 334, 21 лева или по 111,40 лева на всеки, представляваща обещетение за лишаване от ползване по предназначение на 2,359 дка от поземлен имот №010048 в землището на с. Генералово, с площ от 3.002 дка, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, за периода 20.06.2012-20.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.06.2017г. до окончателното й изплащане, като иска над уважения размер от 334,21 лева до пълния предявен размер от 7677,00 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Г.М., ЕГН **********, адрес: ***, Н.Ч.Н., ЕГН **********, адрес: ***, и Т.Ч.Х., ЕГН **********, адрес: ***7, против Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ 3, искове с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 19543,00 лева или по 6514,33 лева на всеки, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от невъзстановена инфраструктура на 2,359 дка от поземлен имот №010048 в землището на с. Генералово, с площ от 3.002 дка, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, след строеж на Автомагистрала „Марица“, участък „Свиленград-Капитан Андреево от км108+260-км112“, подобект „Временна етапна връзка при км 112+100 с път I-8/Е80/“ за периода 20.06.2012-20.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.06.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН **********, адрес: ***, Н.Ч.Н., ЕГН **********, адрес: ***, и Т.Ч.Х., ЕГН **********, адрес: ***7, да заплатят на Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ 3, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 278,98 лева или всеки един по 92,99 лева – съдебни разноски по компенсация пред РС-Свиленград.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ 3, да заплати на адвокат К. Атанасов Т., Булстат: **********, адрес на упражняване на дейността: гр. Свиленград, бул. „България“ 77, ет. 2, на основание чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА сумата от 16,53 лева –адвокатско възнаграждение.
Присъдените парични вземания по иска с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД да се преведат, както следва: в полза на Е.Г.М. по банкова сметка *** ***, BIC: ***; в полза на Н.Ч.Н. по банкова сметка *** ***, BIC: ***; в полза на Т.Ч.Х. по банкова сметка *** ***, BIC: ***.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/Д. Тодорова/