Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 10.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав в публичното заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 11129 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 159799 от 24.07.2020 г. по гр.д.№ 61900/2019
г. по описа на СРС, І ГО, 33 състав съдът е признал за установено по предявените от "У.Б." АД, ЕИК ********срещу "М.Т." ООД, ЕИК ********,
представляван от М.П.М. и С.Л.Х.,
М.П.М., ЕГН **********, и С.Л.Х., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430, ал.1 от Търговския закон и искове с
правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ
че ответниците дължат
солидарно на
ищеца сумите от 23 099,11 лв.,
представляваща главница по Договор за банков
револвиращ кредит № 0053/238/26042016 от 26.04.2016 г., изменен с 3 бр. анекси, с падеж 26.06.2018 г., ведно със законна лихва от 18.04.2019 г.
до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на
679,51 лв. за периода от 26.06.2018 г. до
17.04.2019 г., наказателна лихва в
размер на 314,41
лв. за периода от 26.06.2018
г. до 17.04.2019
г., за които суми е издадена Заповед
за незабавно изпълнение от 24.04.2018 г. на СРС, 33 състав, постановена по реда на чл. 417 от ГПК по гр.д.№ 22329/2019 г.
С решението ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумите в размер на 2
285.21 лв., представляващи разноски в настоящото исково производство, както и разноски в размер на 1 551.54 лв. по
ч.гр.д. № № 22329/2019 г. на СРС, 33 състав.
Недоволен от
решението, с което установителните искове при
квалификацията на чл.415 вр.чл.422 от ГПК вр.430, ал.1 от ТЗ и чл.415 вр.чл.422
от ГПК вр.430, ал.2 от ТЗ са уважени са останали ответниците, които чрез пълномощника си адв.В. в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, го обжалва при твърденията, че решението е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. По-конкретно се излагат съображения, че по отношение на
ответниците съдът не е съобразил, че същите имат качеството на поръчители по
процесния договор за кредит, поради което по отношение на тях е изтекъл срока
по чл.147, ал.1 от ЗЗД, и исковете са недопустими. Неправилно съдът е приел, че
ответниците имат качеството на солидарни длъжници, тъй като от тяхна страна не
е изразена изрична воля за встъпване в дълг по смисъла на чл.101 от ГПК. Поддържа,
че по издадената ЗИ в заповедното производство и въз основа на нея изпълнителен
лист, е образувано изпълнително дело, което е прекратено по искане на
взискателя, доколкото съдебно предявеното вземане е платено изцяло, поради
което исковете следва да бъдат отхвърлени. Искането им към въззивната инстанция
е да обезсили, евентуално да го отмени обжалваното решение като неправилно и
отхвърли предявените установителни искове.
В депозирания по реда на
чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор въззиваемата страна - "У.Б." АД, която оспорва
въззивната жалба по подробно изложени съображения. По-конкретно посочва, че в
т.16.3 от
Договор за банков револвиращ кредит №
0053/238/26042016 от 26.04.2016 г., изрично е установено, че М.Т. ООД, ЕИК ********, М.П.М.,
ЕГН **********, и С.Л.Х., ЕГН **********, на основание
чл.101 от ЗЗД встъпват в изпълнние на задълженията на кредитополучателя по
Договора, т.е. в Договора е включена изрична клауза, уреждаща основанието, на
което е възникнала солидарната отговорност между длъжниците по него. По тези съображения моли въззивната инстанция да потвърди изцяло обжалваното
решение. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е
основание за касиране на въззивното решение.
В случая
обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен
съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е
и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Предявените пред първоинстанционният съд искове са установителни при правна
квалификация чл.415 вр.чл.422 от ГПК – за дължимост на суми, предоставени от
ищеца "У.Б."
АД, на длъжника М.С Т.ООД, като кредитополучател по Договор за банков револвиращ
кредит № 0053/238/26042016 от 26.04.2016 г., изменен с 3 бр. анекси, с падеж 26.06.2018 г., по който договор солидарни длъжици са ответниците "М.Т."
ООД, ЕИК ********, представляван от М.П.М. и
С.Л.Х., М.П.М., ЕГН **********, и С.Л.Х., ЕГН **********
Производството
се развива след постъпване на възражение по чл.414 от ГПК против Заповедта за
изпълнение, издадена в полза на ищеца от солидарните длъжници "М.Т." ООД, ЕИК ********, представляван от М.П.М. и С.Л.Х., М.П.М., ЕГН **********, и С.Л.Х., ЕГН ********** и предвид разпоредбата на чл.415 вр.чл.422 от ГПК за
ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява
процесуално допустимо по отношение на ответниците.
От
кредитополучателя "М.С Т." ООД, ЕИК ********не е постъпило възражение по чл.414 от ГПК.
При така предявените установителни искове в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесните
суми, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да
бъде главно и пълно.
Обжалваното
решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка за наличието
на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по Договор
за банков револвиращ кредит №
0053/238/26042016 от 26.04.2016 г., изменен с 3 бр. анекси, с падеж 26.06.2018 г., по
силата на който ищецът е предоставил на ответника в първоинстанционното
производство "М.С Т." ООД, ЕИК ********кредит в размер на 50 000 лв.Договорът и анексите към негоа са подписани
от ответниците, въззивници в настоящото производство"М.Т."
ООД, ЕИК ********, представляван от М.П.М. и
С.Л.Х., М.П.М., ЕГН **********, и С.Л.Х., ЕГН **********, в качеството на солидарни
длъжници. Кредитът бил в размер на 50 000 лв. Според чл. 7.1 от
договора срокът за погасяване на кредита бил
26.04.2017 г., а впоследствие с анекс №
3/22.05.2018 г. - т. 7.1, падежът бил 26.06.2018 г. Съгласно чл. 4 от същия
кредитополучателя заплаща на Банката годишна лихва в размер на 8.997 %, а според чл. 4.2 от договора лихвеният
процент при просрочена главница е
равен на годишния лихвен процент и 2% надбавка за просрочие. Според чл. 4.3 е предвидена и
наказателна лихва с фиксиран лихвен
процент 5% върху наличния кредит.
По делото пред
първоинстанционният съд приета ССчЕ,
неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, от която се
установява, че ищецът "У.Б."
АД е изпълнил задължението
си да предостави на "М.С Т." ООД за периода 28.04.2016 г. - 27.06.2016 г. сума в размер на
50 000 лв., представляващ уговорен размер на
кредита. Налице са данни за извършени плащания към
датата на депозиране на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК, като платените суми за главница са в размер на 26 900 лв., а
размерът на неплатената главница е 23 099.11 лв.
Последното плащане е от 10.01.2017 г. в
размер на 1 000 лв., с която сума са погасени следните вземания - сума в
размер на 606.72 лв., представляваща договорна лихва, сума в размер на 280.48 лв. наказателна лихва и 112.80 лв.
главница. Размерът на дължимите суми установен
след извършената от вещото лице справка при ищеца, е както следва - 23 099,11 лв., представляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит № 0053/238/26042016 от
26.04.2016 г., изменен с 3 бр. анекси, с падеж 26.06.2018 г., договорна лихва в
размер на 679,51 лв. за периода от 26.6.2018
г. до 17.4.2019 г., наказателна лихва в размер на 314,41 лв. за периода
от 26.06.2018
г. до 17.04.2019
г.
Затова въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е установено при правилно изяснена от първостепенния съд фактическа обстановка
- е за наличие на валидно договорно правоотношение между страните по
Договор за револвиращ кредит, със страни -ищецът
като кредитор, и М.С Т.ООД, като кредитополучател.
Ответниците по делото М.Т. ООД, М.П.М. И
С.Л.Х. имат качеството на солидарни длъжници. Видно
от ССчЕ ищецът е изпълнил задължението си да предостави на М.С
Т.ООД за периода 28.04.2016 г. - 27.06.2016 г. сума
в размер на 50 000 лв., представляващ уговорен размер на кредита. В същото
време последното плащане по кредита е била извършено на 10.01.2017 г. в размер
на 1 000 лв., с която сума са погасени следните
вземания - сума в размер на 606.72 лв.,
представляваща договорна лихва, сума в размер на 280.48 лв. наказателна лихва и 112.80 лв. главница. След тази дата
са преустановени плащанията по кредита. Кредитът не е бил
обявяван за предсрочно изискуем, като падежът му е настъпил на
26.06.2018 г.
Във въззивното производство като писмени
доказателства са приети приложеното към въззивната жалба Постановление по
изпълнително дело № 20197880400252 по описа на ЧСИ Мирослав Колев, с което на
основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК по искане на взискателя "У.Б." АД същото е
прекратено, приложените към отговорана въззивната жалба запорно съобщение от
17.06.2019 г., писмо от 18.10.2019 г., платежно нареждане за кредитен превод он
12.09.2019 г. и информация засметка към 16.09.2019 г.
Страните по делото не спорят, а и от събраните пред
въззивното производство писмени доказателства се установява, че съдебно
предявеното от ищеца "У.Б."
АД вземане по процесния Договор за банков револвиращ кредит № 0053/238/26042016 от 26.04.2016
г., изменен с 3 бр. анекси, с падеж 26.06.2018 г. е платено от
кредитополучателя "М.С Т." ООД с Платежно нареждане за кредитен превод
от 12.09.2019 г. в хода на образуваното изпълнително производство след
наложен на длъжника запор по изпълнително
дело № 20197880400252 по описа на ЧСИ Мирослав Колев, поради соено с
Постановление на садъбения изпълнител на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК по
искане на взискателя "У.Б."
АД същото е прекратено. Неоснователни са изложените във въззивната
жалба претенции на въззивниците, че поради факта, че към настоящия момент
задължението е погасено и изпълнителното дело, образувано във връзка с
издадения по ч.гр.д. 22329/2019 г. по описа на Софийски районен съд
изпълнителен лист, е прекратено, то предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, по следните съображения - В т. 9 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
установен, че „в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235,
ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване
на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес." В същото тълкувателно
решение е пояснено, че под „удовлетворяване на вземането" чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес" следва да се има предвид следното: а/ в изпълнителното
производство са проведени изпълнителни действия, въз основа на които по сметката на съдебния изпълнител са постъпили суми,
подлежащи на разпределение, включително и при плащане от длъжника по
сметката на съдебния изпълнител, и б/ от
така получените постъпления съдебният изпълнител е превел суми на
взискателя - кредитор за удовлетворяване на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист.
В
настоящия случай, налице е хипотеза, при която задължението на длъжниците е погасено в
резултат от осъществените изпълнителните действия и в рамките на изпълнително производство.
Следователно
в настоящия случай приложимо е установеното
в т. 9 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС правило, че доколкото производството е по 422 ГПК и факта на погасяването се е осъществил след издаване
на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист и в рамките на принудителното изпълнение предприето въз
основа на тях правилото на чл. 235 ГПК
не се прилага по отношение на този факт.
Положителното съдебно решение по установителните искове с правно основание
чл.422 от ГПК вр.чл.415, ал.1от ГПК в настоящия случай стабилизират издадената в заповед заповедното
производство ЗИ по чл.417 от ГПК.
На следващо място неоснователни са твърденията на
длъжниците, че щом отпуснатите суми по договора за кредит са усвоени по сметка
на кредитополучателя и солидарните длъжници не са имали възможност да се
разпореждат с тях, то отговорността е за чужд дълг. В настоящия случай в т.16.3 от Договора изрично е
установено, че ответниците встапват
в задължението на кредитополучателя, т.е. в договора за банков кредит е
инкорпориран и договор за встъпване в дълг, който е неформален и няма пречка
същият да бъде инкорпориран в друг договор. Така, чрез фигурата на встъпване в
дълг на основание т.16.3 от процесния договор, ответниците макар да не са
кредитополучатели по банковия кредит (не са имали достъп и възможност да се
разпореждат с прдоставените по кредита средства) са поели задължението да
отговарят като кредитополучателя - за всички негови задължения, като за свои
(като съдлъжници) и при условията на солидарна отговорност с кредитополучателя
(в този смисъл Определение по т.д.№ 2148/2016 г. на ВКС). Следователно обоснован
е изводът на СРС за неоснователност на възраженията на ответниците, че са поръчители, респ. че е изтекъл
шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поради което отговорността им като поръчители
не може да бъде ангажирана Ето защо е обоснован извода на
районния съд, че ответниците-въззивници са встъпили са в дълга на кредитополучателя по реда на
чл.101 от ЗЗД. Според тази разпоредба трето лице може да встъпи като съдлъжник в
определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако
кредиторът е одобрил съглашението за
встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие.
Първоначалният длъжник и встъпилото лице
отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Видно от текста на процесния договор -
т.16.3, респ. сключените анекси, настоящия случай е именно такъв.
На
основание гореизложеното и в упражнение на правомощията си по чл.272 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С
оглед изхода на делото на въззивниците не следва да им бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски. Въззиваемата страна не претендира
разноски във въззивното производство и не ангажира доказателства за сторени
такива.
При тези мотиви, Софийски градски
съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 159799 от 24.07.2020 г. по
гр.д.№ 61900/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 33 състав, вкл.в частта за разносикте.
Решението
подлежи на обжалване в едономесечен срок от връчване на препис от същото на страните при условията
на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.