Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 04. 08. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Маркова
ЧЛЕНОВЕ: Пепа Маринова-Тонева
младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 4679 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление *** Б (въззивник). С нея се оспорва Решение № 516766,
постановено на 25. 10. 2018 г. от
Софийския районен съд, 169-и състав, по гр. д. № 88402 по описа на Софийския
районен съд за 2017 г. С него са отхвърлени предявените искове от въззивника за
присъждане на стойността на предоставена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон (също така неоснователно и незаконосъобразно). Районният
съд неправилно приел за недоказано, че
съответниците са потребители на енергия или природен газ за битови нужди.
Твърди, че при действащата в процесния период редакция на Закона за
енергетиката (ЗЕ), такъв потребител е физическо лице, собственик или ползвател
на имота. В конкретния случай въззивникът твърди, че е доказал правото на
собственост на съответниците пред районния съд с определено писмено
доказателство: писмо от Столична община – район „Люлин“ с номер ОИ-30-49/19.
05. 2015 г. Твърди също така, че своевременно е направил доказателствено искане
за представяне на документ за собственост, но районният съд не го допуснал.
Иска решението да бъде отмененено и да му бъдат присъдени сторените в
настоящото производство разноски.
В срока по чл.
263., ал. 1. от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.Г.И., ЕГН **********,
и Н.Г.И., ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес ***, офис – партер (въззиваеми). С него въззиваемите твърдят, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, както и постановено в
съответствие с материалния закон и задължителната практика на Върховния
касационен съд. Намират, че пред районния съд не е било установено те да са
имали качеството потребители на топлинна енергия за процесния период. Посочват,
че въпреки направеното от тях възражение с отговора на исковата молба, въззивникът
е пропуснал да ангажира доказателства и доказателствени искания пред районния
съд. За пълнота намират за необходимо да посочат, че въззивникът недопустимо е
претендирал такса за дялово разпределение и обезщетението в размера на
законната лихва върху нея, защото тази услуга е предоставена на третото лице –
помагач и въззивникът не може да предявява чужди права пред съда предвид чл.
26. от ГПК (още: не може валидно да се прехвърли на въззивника вземането на
търговското дружество за дялово разпределение и това да обвърже третите лица
поради принципната относителност на договорните отношения). Твърдят, че
издаването на изравнителните сметки в края на отчетния период не променя
изискуемостта на месечните вноски, поради което в дадения случаи някои от тях
са се погасили по давност. Претендират сторените в настоящото дело разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
След като разгледа становищата на страните и
съобрази правото и събраните по делото доказателства, съдът направи следните
правни и фактически изводи.
Въззивната
жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В резултат на
служебната проверка на обжалваното решение, съдът намира, че то е валидно и
допустимо. Въззивният съд го намира също така за правилно по следните
съображения.
Районният съд
правилно е определил приложимите по време правни норми. В исковата молба се
претендират вземания, дължими за периода от 01. 05. 2014 до 30. 04. 2017 г. В
посочения период по
силата на чл. 153., ал. 1. от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Някои
подробности във връзка с приложението на ЗЕ са били уредени към процесния
период с Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отменена с ДВ бр.
25 от 20.03.2020 г.). Едно от изискванията за присъединяването на битови
клиенти според нея е да бъдат представени на топлопреносното предприятие: документите
за собственост, право на ползване или право на строеж съгласно чл. 182 ЗУТ, на
собствениците или титулярите на вещно право на ползване от топлоснабдявания
обект (чл. 29., ал. 2., т. 2. от Наредбата). Тъкмо чрез представянето на доказателства
за възникване на право на собственост или на вещно право на ползване в правната
сфера на съответниците ищецът е следвало да докаже пораждането на валидно
облигационно отношение между него и тях, за което районният съд му е указал с
доклада по делото. Наистина, с подаването на исковата молба той е представил
два документа, с които е целял да установи, че съответниците са носители на
правото на собственост по отношение на процесния топлоснабден имот: заверен
препис от писмо от Столична община – район „Люлин“ с номер ОИ-30-49/19. 05.
2015 г. (л. 15. от делото на районния съд) и Решение на Софийския районен съд №
129538 от 25. 05. 2017 г. по гр. д. № 74282 по описа му за 2015 г.
Решение №
129538, макар и водено при съвпадение на две от страните и отново за заплащане
на стойността на твърдяна доставена топлинна енергия, все пак не е за същото
нещо (защото процесният период е различен). Освен това посоченият съдебен акт
не е влязъл в сила, а напротив, бил е отменен частично от Софийския градски съд
(след предявяването на иска по настоящото дело) с Решение № 2426 от 18. 04.
2018 г. по в. гр. д. № 10163 по описа му за 2017 г.
Що се отнася
до заверения препис от писмо от Столична община – район „Люлин“ с номер
ОИ-30-49/19. 05. 2015 г., този документ не се ползва с материална
доказателствена сила, защото не е изготвен от длъжностно лице в кръга службата
му. Районният кмет няма правомощия да удостоверява настъпилите прехвърляния на
правото на собственост. Посоченият документ обвързва съда само в частта, че
процесния топлоснабден имот не е
общинска собственост. Той може най-много да послужи като едно косвено
доказателство (индиция) за правото на собственост и е съвсем недостатъчен за
провеждането на пълно и главно доказване на обстоятелството.
Във въззивната
жалба е направено оплакване, че ищецът своевременно е направил доказателствено
искане по чл. 192. от ГПК пред първоинстанционния съд, но съдът не се
произнесъл. Наистина, от л. 126. от делото на районния съд е видно, че искането
е постъпило в Регистратурата на Софийския районен съд в деня преди провеждането
на откритото съдебно заседание и докладването на делото. Техническото забавяне
от страна на съдебната администрация и пропускът същото да бъде представено на
съдебния състав своевременно (от отбелязването на деловодителя е видно, че
искането е постъпило в деловодството няколко часа след приключването на
откритото съдебно заседание и обявяването на делото за решаване) не могат да се
противопоставят на страната. Въззивният съд е длъжен да приеме, че искането е
направено своевременно и че районният съд не се е произнесъл по него.
Въпреки
направеното оплакване обаче, въззивникът е пропуснал да направи доказателствени
искания пред втората инстанция. Въззивният съд не може служебно да събере
подобни доказателства. Поради процесуалното бездействие на страната, твърдяното
от нея обстоятелство е останало недоказано. Затова и във въззивното
производство следва да се приложи тежестта на доказване и да се приеме, че
между страните не е възникнало валидно облигационно отношение.
За повече
подробности въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение
съобразно чл. 272. от ГПК.
Разноски. Предвид изхода на делото, на съответниците следва
да бъдат присъдени сторените по въззивното дело съдебни разноски. По делото има
данни, че В.Г.И. е заплатила 100 (сто) лева за адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 516766 от 25. 10. 2018 г. на Софийския
районен съд, 169-и състав, постановено по
гр. д. № 88402 по описа на Софийския районен съд за 2017 г.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78., ал. 3. от Гражданския процесуален кодекс въззивника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление *** Б, да плати на въззиваемата В.Г.И., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, офис – партер, сумата от 100
(сто) лева разноски, сторени във въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника: „Б.“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.