Присъда по дело №12/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 4
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Лазар Йорданов Мичев
Дело: 20213300200012
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Разград , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
СъдебниИпек Сюлейманова
заседатели:Юмерова

Стоянка Маринова
Георгиева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
и прокурора Сезгин Сеидов Османов (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Наказателно дело от общ
характер № 20213300200012 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М. М. З., родена на 07.08.1999 г. в гр. Исперих, обл. Разград,
български гражданин, с постоянен адрес в с. Лудогорци, обл. Разград, ул. “Янтра“ № 22,
неомъжена, неосъждана, студентка, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че:

На 08.04.2020г. по път Ш-205 km.29+000 / гр. Исперих -с. Голям Поровец, обл.
Разград/ при управление на л.а. "Пежо" модел 306 с per. № РР 8663 ВС, собственост на
М.А.М. от гр. Разград, е нарушила правилото за движение по пътищата визирано в чл. 20,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно: “Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост е
причинила смъртта на М.З.И.р, ЕГН ********** от с. Лудогорци, обл. Разград –
престъпление по 343, ал. 1, буква “в“, вр с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и при
условията на чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 36 от НК я ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като признава подсъдимата М. М. З., с
установена по делото самоличност, за НЕВИНОВНА и на основание чл. 304 от НПК я
ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение да е причинила смъртта на М.З.И.р в резултат
на нарушение на правилата за движение по пътищата по:
Чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП “Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
1
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ и
Чл. 20. ал. 2 от ЗДвП “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното на
подсъдимата М. М. З., с установена по делото самоличност, наказание от една година и
четири месаца лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г вр. с чл. 343 вр. с чл. 37, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимата М.
М. З. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила, при зачитане на изтърпяната до момента част от това
наказание.
ОСЪЖДА подсъдимата М. М. З., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в
полза на ОД на МВР-Разград сумата 1027.93 лв. (хиляда двадесет и седем лева и деветдесет
и три стотинки), представляващи направени разноски по досъдебното производство.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК вещественото доказателство – лек автомобил
“Пежо 306“ с рег. № РР 8663 ВС, оставен на съхранение в УССД на ОДМВР-Разград, да се
върне на собственика, след влизане в сила на присъдата.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Варненски
апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 4/12.02.2021г., постановена по нох дело № 12 / 2021 г. по
описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Обвинението срещу подсъдимата М. М. З. от с. Лудогорци, обл. Разград е за това, че:
На 08.04.2020г. по път Ш-205 km.29+000 / гр. Исперих -с. Голям Поровец, обл.
Разград/ при управление на л.а. "Пежо" модел 306 с per. № РР 8663 ВС, собственост на
М.А.М. от гр. Разград, е нарушила правилата за движение:
Чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП " Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";
Чл. 20. ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват."
Чл. 20. ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." - с което по
непредпазливост причинила смъртта на М.З.И.р, ЕГН ********** от с. Лудогорци, обл.
Разград – престъпление по 343, ал. 1, буква “в“, вр с чл. 342, ал. 1 от НК.
По искане на подсъдимата З и защитника й, процесът се проведе при условията на чл.
371, т. 2 от НПК, като подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В съдебно заседание прокурорът подържа повдигнатото спрямо подсъдимата
обвинение, като изтъква, че направеното от нея самопризнание се подкрепя от събраните по
делото доказателства по несъмнен и категоричен начин. Пледира подсъдимата да бъде
призната за виновна в извършване на престъплението с посочената правна квалификация.
Предвид реда, по който е протекъл процеса не се спира подробно на фактическата
обстановка. По отношение на наказанието, отчитайки наличните данни относно
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, предлага да бъде наложено такова, при
превес на смекчаващите вината обстоятелства. Иска от съда да й наложи наказание
лишаване от свобода към възможния минимален размер, предвиден за това деяние, а именно
две години лишаване от свобода, което след това да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от
НК, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи изтърпяването на наказанието. По
отношение приложението на чл. 343г от НК, предлага съдът да лиши подсъдимата от
правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца.
Защитата на подсъдимата също не се спира подробно на фактическата обстановка,
предвид самопризнанието. По отношение на наказанието защитата счита, че същото следва
да бъде определено от съда при превес на смекчаващите вината обстоятелства във
възможния минимален размер, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от
три години, на основание чл. 66 ал. 1 от НК.
1
В лично изявление, подсъдимата заявява, че подържа казаното от защитника й.
В последната си дума подсъдимата заявява, че няма какво да каже.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 373, ал. 4 от НПК
и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М. М. З. е родена на 07.08.1999 г. в гр. Исперих, обл. Разград, с постоянен
адрес с. Лудогорци, обл. Разград, ул. “Янтра" 22, неомъжена, българска гражданка,
неосъждана, студентка, ЕГН **********.
Подсъдимата е правоспособен водач на моторно превозно средство - от 22.08.2018 г.
категория “В“ и “М“ . Притежава издадено СУМПС № *********, валидно до 18.09.2028 г.
През пролетта на 2020 г. подсъдимата З била студентка в 3-ти курс на Русенски
университет “Ангел Кънчев“ - 3 ти курс. На 08.04.2020 г. била в семейния дом, находящ се в
село Лудогорци, община Исперих, обл. Разград. До обяд тя посетила със сестра си Б. М. З.
гр.Исперих. До там пътували с лек автомобил “Пежо 306“ с рег. № РР 8663 ВС, собственост
на М.М. от гр. Разград, но ползван от съседа А. А. от село Лудогорци. Автомобила бил
управляван от баща им М.З.И.р. Към обяд се върнали.
След обяд бащата пак взел от съседа А. същия автомобил “Пежо 306“ за да го ползва,
тъй като не можал да монтира батерията на телефона, купен сутринта. Сестрите М. и Б.
отново пътували в автомобила, седнали на задна седалка. В магазина в гр.Исперих, бащата
М.И. се ядосал и след като излезли от гр. Исперих спрял на отбивка - пункт на КАТ и
предоставил управлението на автомобила на дъщеря си М. З. След направената смяна
последната подкарала лекия автомобил в посока село Лудогорци. Сестрата на подсъдимата
Б. М. седнала на предна дясна пасажерска седалка, а бащата им – пострадалия М.И. на задна
седалка, зад дъщеря си Б.. След прав участък от около 300-400 метра следвал ляв завой в
посока на движение към село Голям Поровец. Преди това имало предупредителен знак
“Опасен завой наляво“ и забранителен “Забранено изпреварването на МПС“. Подсъдимата
М. З неглижирала тези знаци и влязла с автомобила в завоя със скорост от 80,22 км/ч. Тя не
предприела действия за завиване и излязла с автомобила в дясно от пътя, след което лекия
автомобил се ударил в две млади дръвчета, отстоящи на близо 3 метра вдясно от пътя.
Автомобила преминал през тях и след няколко метра се обърнал на лявата си страна, от към
страната на шофьора и останал в покой. Свидетел на всичко това станал С.З движещ със
свой лек автомобил в посока гр. Исперих и успял да спре на 50 метра от произшествието.
Той позвънил на ЕЕН 112 за настъпилото ПТП, като впоследствие до местопризшествието
спрели и други автомобили.
Сестрата на подсъдимата Б. З успяла да излезе през отвора на счупеното задно стъкло,
а водачката на автомобила – подсъдимата М. З излязла през пасажерката врата. Те посочили
на спрелите лица, че вътре в автомобила е и техния баща М.И.. С общи усилия на хората от
спрелите автомобили, М.И. бил изваден и сложен на земята в съзнание, а при опит за
разговор с него, той само хриптял. Пострадалия Искендер бил транспортиран от ЦСМП -
Исперих до МБАЛ - Исперих, а след няколко дни в МБАЛ - Разград. Въпреки оказаната
спешна помощ и проведената оперативна интервенция в МБАЛ - Разград, на 25.04.2020г.
пострадалия М.З.И.р починал.
По делото са назначени няколко експертизи:
Видно от назначените химически експертизи, в кръвта на водачката на автомобила -
подсъдимата М. З, не е установено наличие на алкохол.
2
Видно от назначената СМЕ, при огледа и аутопсията върху трупа на М.И. на 55 г. от
село Лудогорци е установено:
Състояние след травматичен шок от съчетана травма:
1. Травма на главата : охлузвания на кожата в челно-теменна и дясна теменно-
слепоочна област на главата във фаза на обратно развитие; хирургично обработени рано по
страничните теменни повърхности двустранно;
2. Травма на гръбначния стълб - отзяващо счупване на ниво 6-7-ми шиен прешлен;
контузия на гръбначния мозък; клинични данни за квадрипареза;
3. Травма на гръдния кош : разкъсване на междуребренат мускулатура между 1-во/2-ро
десни ребра; разместен счупване на гръдната кост на това ниво; многофрагментно счупване
на лява ключица през средата; счупване на лява ключицата през средата; счупване на 1 -во и
2-ро леви ребро по средна ключична линия; счупване на 1-во, 2-ро и 3-то леви ребра по
лопаткова линия; дифузно мътновеещо червеникаво кръвонасядане на меки тъкани в
горновъншният квадрант на дясна гръдна половина;
4. От медицинската документация - подкожен емфизем в дясно , хемопневмоторакс в
дясно с евакуация на 500 мл кръв, остра дихателна недостатъчност;
5. Изразен оток на мозъка с вкпиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен
отвор; оток на белия дроб; двустранна гнойна пневмония;
6. Набелязана коронаро- и атеросклероза; начална нефросклероза; дребноделчест
строеж на черния дроб; отливъчни камъни в легенчетата на двата бъбрека; празен стомах;
празен пикочен мехур;
7. Следи от оперативни мероприятия - трахеостома, торакоцентеза в дясно;
хирургично обработени рани в окосмената част на главата - лява и дясна странична теменна
област
Причината за смъртта на М.И. е състоянието на травматичния шок и неговите
усложнения, резултат от получената съчетана травма на гръбначния стълб и гръдния кош.
Описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предметни са получени по механизма на директен удар, противоудар,
сътресение на тялото и рязко отвеждане на шийния отдел на гръбначния стълб /т.нар.
„камшичесто" счупване/.
Морфологията на уврежданията показва действие на много голяма кинетична енергия.
При такова тежко увреждане на гръбначния стълб и контузията на гръбначния мозък
смъртта е била неизбежна, въпреки проведените терапевтични мероприятия.
Тежката съчетана травма е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП,
респ. смъртта.
Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от края на първо денонощие.
Видно от назначената Aвтотехническа експертиза
Мястото на удара между автомобила и двете млади дръвчета се намира на 308.3 метра
след Ориентир 1 и на 2.7 метра в дясно от десният ръб на пътното платно.
3
Непосредствената причина за настъпване на произшествието е действие или
бездействие, чрез което водачът не коригира траекторията на движение на автомобила и той
напуска пътното платно.
Мястото на удара между автомобила и двете млади дръвчета посочени в огледния
протокол е извън пътното платно в дясно по посоката на движение на процесния автомобил.
Скоростта с която превозното средство се е движело преди настъпване на
произшествието е 80.22 km/h.
Опасната зона на автомобила на автомобила на пътното платно с определената скорост
е 65.89 метра.
От извършения оглед на автомобила, извършен в склада на ОД на МВР - Сектор УССД
гр. Разград на 05.08.2020 г., по автомобила не са установени повреди предшестващи
произшествието, които биха довели до настъпването му.
При сравняването на установената скорост (V) с критичната, с която може да се
преодолее завоя Vпл, се получава V < Vпл, следователно автомобила не напуска пътното
платно поради движение на автомобила със скорост по-висока от критичната. От това може
да се заключи, че автомобилът напуска пътното платно поради някакво действие или
бездействие от страна на водача, не коригиращо траекторията на движение на автомобила.
Водача е трябвало да реагира според изменящите се пътни условия и постоянно да
контролира траекторията на движение на автомобила.
Събраните в хода на досъдебното производство доказателства показват, че от
техническа и професионална гледна точка причините автомобила да напусне пътното платно
е поради някакво действие или бездействие от страна на водача, не коригиращо
траекторията на движение на автомобила.
Видимостта в участъка където е настъпило автопроизшествието е неограничена. От
тази гледна точка водачът е имал възможност за предприеме спиране преди да напусне
пътното платно.
Към момента, в който автомобила напуска пътното платно отстоянието до дърветата, в
които се блъска автомобила е 48.4 метра, опасната зона на автомобила с установената
скорост е 65.89 метра, от което следва че към същия този момент произшествието е вече
непредотвратимо чрез спиране.
Правонарушението по безапоснастта на движение установено за водача е, че той не е
упражнявал постоянно контрол над траекторията на движение на автомобила.
Очертаната фактическа обстановка, такава, каквато е очертана и в обстоятелствената
част на обвинителния акт, се установява и потвърждава от събраните по реда на глава
двадесет и седма от НПК доказателства, а именно: направеното от подсъдимата
самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК на всички факти и обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и от всички подкрепящи ги писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, събрани по досъдебното производство,
приобщени по делото, а именно: показания на свидетелите С.З, Е.С., Т.Ф., Г.Н., М.М., А. А.,
Р.Е., М.И., Б. З, С.М., Н.М., З М., както и от писмените доказателства и доказателствени
средства по делото: протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него,
съдебнохимическа експертиза, съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп,
автотехническа експертиза със схема, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, акт
за установяване на административно нарушение № 590/10.04.2020 г., справка за
4
нарушител/водач, справка за настоящ/бивш собственик на автомобила, справка за
прекратена регистрация, удостоверение за наследници, медицински документи,
характеристика на подсъдимата и удостоверение от кмета на с. Лудогорци, удостоверение
за постоянен адрес, студентска книжка, членска карта на БЧК и удостоверение.
Обсъдени поотделно и в съвкупност доказателствата и доказателствените средства са
логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, поради което не навеждат на
различни изводи. В своята съвкупност те очертават такава фактическа обстановка, каквато е
описана и в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което съдът изцяло
основава на тях фактическите си изводи.
При тези фактически констатации, съдът прие от правна страна следното:
След анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във
взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че на
08.04.2020г. по път Ш-205 km.29+000 / гр. Исперих -с. Голям Поровец, обл. Разград/ при
управление на л.а. "Пежо" модел 306 с per. № РР 8663 ВС, собственост на М.А.М. от гр.
Разград, подсъдимата М. М. З. е нарушила правилото за движение по пътищата, визирано в
чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно: “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по
непредпазливост е причинила смъртта на баща си М.З.И.р, с което осъществил от обективна
и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. с чл. 342, ал. 1
от НК.
Непосредствен обект на извършеното от подсъдимата М. М. З. деяние са обществените
отношения, чрез които се осигурява нормалното и безопасно движение на транспортните
средства
От обективна страна, безспорно и категорично се установи, че подсъдимата З на
посочените по-горе време и място е управлявала гореописания лек автомобил. Установи се
и, че след прав участък от около 300-400 метра следвал ляв завой в посока на движение на
автомобила. Преди това имало предупредителен знак “Опасен завой наляво“ и забранителен
“Забранено изпреварването на МПС“. Подсъдимата М. З навлязла с автомобила в завоя със
скорост от 80,22 км/ч. Тя не предприела действия за завиване и излязла с автомобила в
дясно от пътя, след което лекия автомобил се ударил в две млади дръвчета, отстоящи на
близо 3 метра вдясно от пътя. Автомобила преминал през тях и след няколко метра се
обърнал на лявата си страна, от към страната на шофьора и останал в покой.
Това поведение на водача М. З се дължи на недостатъчните внимание и концентрация с
които е управлявала лекият автомобил, непосредствено преди ПТП, като не е следвала
траекторията на движение на автомобила по пътя. С тези си действия и бездействия,
подсъдимата нарушила визираното по горе правило за движение по пътищата, а именно по
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Тези нейни действия и бездействия са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. В случай, че подсъдимата бе спазила визираното по-горе
правило за движение по пътищата, то същата обективно е била в състояние да предотврати
настъпването на пътно-транспортното произшествие, от което е последвала смъртта на баща
й. Съдът намира, че причинно-следствената връзка между осъщественото по
непредпазливост ПТП поради нарушение на правилото на ЗДвП и причинената смърт на
пострадалия е безспорно доказана предвид анализираните по-горе доказателства.
От субективна страна, подсъдимата М. З е извършила посоченото деяние при форма на
вината непредпазливост във вида небрежност, по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Същата не е
предвиждала настъпването на обещественоопасните последици от деянието, но е била
5
длъжна и е могла да ги предвиди. Субективно подсъдимата е била длъжна и е могла да знае
и да не нарушава правилото по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като е трябвало да контролира
непрекъснато управлявания от нея лек автомобил. Подсъдимата е имала необходимия
интелектуален капацитет и психични възможности, за да предвиди възможното настъпване
на общественоопасните последици от нарушаването на правилото за движение по пътищата
– причиняването на смърт на баща й, пътуващ с нея в лекия автомобил и е могла да спазва
такова поведение на пътя, което да предотврати настъпването на вредоносния резултат.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намери, че подсъдимата следва
да бъде призната за невиновна и оправдана по обвинението за това, че е нарушила следните
правила за движение по пътищата:
По чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Като участник в движението по пътищата с поведението
си създал опасности и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето
на хората. Тази разпоредба е обща и нейното нарушаване не е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия резултат. Като обща разпоредба тя ще намери
приложение само в случаите, когато не е нарушена конкретна разпоредба от ЗДвП,
която да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносния
резултат. В настоящия случай е нарушена конкретна разпоредба на ЗДвП, подробно
посочена в осъдителния диспозитив на присъдата и по-горе в мотивите.
По чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Като водач на пътно превозно средство при избиране
скоростта на движение не се съобразила с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението. От доказателствата по делото не се установява,
скоростта, с която подсъдимата е управлявала МПС да не е съобразена с атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство и с
характера и интензивността на движението. От друга страна тези обстоятелства, при
конкретиката по делото не са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
неправомерния резултат. Скоростта, с която подсъдимата е управлявала моторното
превозно средство е била в рамките на позволеното. Видимостта в участъка, където е
настъпило автопроизшествието е неограничена. Движейки се с тази скорост
автомобила е можел спокойно и безпрепятствено да премине по траекторията на пътя,
ако е бил направляван от водача. В заключението на вещото лице по назначената АТЕ,
не се твърди скоростта на движение на лекият автомобил, непосредствено преди ПТП,
да е в пряка причинна връзка с неговото настъпване. Такава връзка се твърди само
между скоростта на движение на автомобила и настъпилите последици, но не и
относно механизма на настъпване на ПТП.
Относно определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимата З, съдът
взе предвид следното:
Съставът, по който е обвинена и призната за виновна подсъдимата, систематически е
разположен в глава ХІ, раздел II - "Престъпления по транспорта и съобщенията". За
извършеното от подсъдимата престъпление по чл. чл. 343, ал.1, б."в", вр. чл. 342, ал. 1,
предл. 3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години.
При определяне на наказанието съдът съобрази невисоката степен на обществена
опасност на дееца. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете също така ниската
възраст на подсъдимата, липсата на опит като водач и това, че е била поставена в положение
да шофира от страна на баща, когато той е бил ядосан, а тя не е имала възможност да се
подготви за това дори и психически. Подсъдимата е неосъждана, с добри характеристични
данни, изразява съжаление за случилото се и заявява, че много обичала баща си.
6
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете тежестта на настъпилия вредоносен
резултат.
Съобразявайки горното съдът прие, че по отношение на подсъдимата следва да бъде
определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съдът й
наложи наказание лишаване от свобода за възможния минимално предвиден срок, а именно
две години.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съгласно която, в
случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК, следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК,
намали с една трета наказанието на подсъдимия до размера на една година и четири месеца,
като при наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 343г от НК, съдът наложи на подсъдимата З, също при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години.
С оглед изхода да делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимата М. З да заплати по сметка на ОД на МВР-Разград сумата 1027.93 лв.,
представляваща разноски по досъдебното производство.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът се произнесе и по въпроса за
вещественото доказателства – лек автомобил “Пежо 306“ с рег. № РР 8663ВС, да се върне на
собственика му, след влизане в сила на присъдата.
С оглед тези съображения съдът постанови присъдата си.

Председател:
7
Съобщи за изтекли лични данни