Р Е
Ш Е Н И Е
№246
гр. Добрич, 29.06.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добрички
административен съд, в публично заседание на седми юни, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 168 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и
е образувано по жалба на „Грегъри транс 73“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с.Попгригорово, община Добричка, представлявано от И.Д.М.,
подадена чрез адв.Н.В.-*** срещу Заповед № 851з-18/02.03.2022 г., издадена от Ж.
М. - началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич, с която е
отказана пререгистрация на влекач „ххххххх.
В
жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед,
поради нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че процесното
превозно средство вече е било регистрирано на територията на страната. Жалбоподателят
счита, че издадената заповед противоречи на разпоредбата на чл.143, ал.3 от ЗДвП. Иска заповедта да бъде отменена, а преписката да се върне на ответника за
продължаване на процедурата по пререгистрация на превозното средство. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адв.В. заявява, че поддържа
жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата, Началник на сектор "ПП" при ОДМВР-Добрич, се представлява
от главен юрисконсулт М.Ж., който оспорва жалбата и изразява становище, че заповедта е правилна и законосъобразна, като са
спазени всички изисквания, поради което жалбата следва да се отхвърли. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е
налице правен интерес от обжалването. Обжалваната заповед съдържа белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като
представлява отказ за пререгистрация на автомобил, вече регистриран в страната,
дължима по закон, съобразно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП.
От
фактическа страна се установява, че оспорената Заповед № 851з-18/02.03.2022 г.
на началника на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР е издадена по Заявление
за промяна на регистрацията, подадено от дружеството-жалбоподател, поради
промяна на собствеността на МПС-Седлови Влекач, модел „……, рама № ….. и
двигател № ….., с първа регистрация от 08.06.2009г.
Към
заявлението са приложени Договор за покупко-продажба на МПС от 25.01.2022 г. с
нотариална заверка на подписите на представителите на продавача „Макс Логистик 96“ЕООД гр….. и
купувача, жалбоподателя, „Грегъри Транс 73“ ЕООД с……, община Д…. Представено е
и Свидетелството за регистрация част І, от което се установява, че процесният
автомобил има първоначална регистрация, като е посочено по-горе.
За
да откаже регистрация на автомобила началникът на Сектор "Пътна
полиция" се е позовал на заключение в Експертна справка № 04 от 07.02.2022
г. на А.Христов - експерт в СНТЛ при ОД на МВР - Добрич, според която
идентификационният номер не може да се разчете в областта на предвиденото от
завода-производител място, поради напреднала корозия и следи от опити за
зачистването й. Експертът е посочил, че не може да отговори дали невъзможността
за разчитане на идентификационният номер на автомобила е поради напредналата
корозия или поради опитите за зачистването й.
В
мотивите на заповедта е посочено, че поставената табелка с данни за VIN, не установява по безспорен
начин, че номерът е автентичен, тъй като сама тя не била неподвижна-можела да
се промени с калината. Изведен и извода, че не може да се твърди по категоричен
начин, че номерът на рамата по документи на процесното МПС бил автентичен.
По
делото бе изслушано заключение на вещото лице, инж. Н.Н., който дава
категорично заключение, че идентификационният номер на автомобила е този, който
е по документи, а именно WJM M1VTH4 04 356338. Според заключението при огледа
се установява, че е имало поставен номер чрез набиване на определеното от
производителя място- на дясната носеща греда в нишата на предното дясно колело.
Почти всички символи и знаци били заличени от корозия, единствено се разчитали,
но трудно последните цифри 3 и 8. При първоначалния оглед не са си личали
никакви символи затова мястото било обработено с пясъкоструен апарат, боята и
лаковото покритие било свалено, но с тях при премахването на корозията на
мястото на номера останали само фини драскотини и трудно забележими последни
цифри 3 и 8. Според вещото лице невъзможността от разчитане номера на рамата се
дължи на продължителната експлоатация на автомобила при всякакви атмосферни
условия, довели до силна корозия. В тази част заключението е обосновано с
факта, че автомобилът е произведен през 2009 г. и към момента е бил
експлоатиран 13 години, а на мястото, където е поставен заводския номер, т.е.
идентификационния номер, в нишата на предното дясно колело се събират кал, сняг
др. нечистотии по време на движение. Вещото лице посочва, че на това място
липсват следи от рязане, заваряване, шлайфане, триене, набиване и др. механични
интервенции по купето освен почистването с пясъкоструен апарат.
Вещото
лице установява, че върху напречна метална греда над радиатора на автомобила,
видима след отваряне на предния капак с декоративна решетка, е поставена с
изтеглящи нитове заводска идентификационна табела с изписана 17-цифрено-буквена
комбинация VIN код - WJM M1VTH4 04
356338. Металната пластина била закрепена с помощта на изтеглящи нитове,
оригинално заводски поставена, без следи от каквато и да е интервенция.
Вещото
лице установява също, че същият идентификационен номер на автомобила, VIN
код - WJM M1VTH4 04 356338 е поставен на
вертикалната колонка на предна лява врата на купето в горната половина върху
самозалепващ се ПВС заводски стикер, върху който липсвали следи от механични
интервенции или опити за разлепяне. Експертът уточнява, че не е получил отговор
на отправено от него запитване към официалния представител на Ивеко, Булавто
България за гр.Варна.
Заключението
по допуснатата техническа експертиза не бе оспорено от страните и съдът го
приема за компетентно изготвено и обосновано.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Заповедта
е издадена от компетентен орган. В Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи (
Наредба № І - 45/2000 г. ), са определени условията и реда за регистрацията,
отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни
средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и
юридически лица. Съобразно чл.2 от Наредбата, моторните превозни средства и
ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция"
при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на
МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по
адреса на регистрация - за стопанските субекти. В конкретния случай,
жалбоподателят е подал заявление за пререгистрация пред сектор "ПП"
при ОДМВР Добрич, където е седалището и адреса на управление на дружеството-собственик.
Съгласно
чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и Наредба № 1-45/24.03.2000 г. на МВР- компетентността е
на ръководителя на структурното звено "ПП", тъй като на същото звено
е възложена конкретната дейност, съгласно чл. 2 от наредбата. Предвид
изложената регламентация, съдът приема, че компетентен да се произнесе с акт, с
който да откаже регистрация на моторно превозно средство или да издаде документ
за регистрация, е началникът на съответния сектор "Пътна полиция" към
ОД МВР-Добрич.
Като
правни основания са посочени нормите на чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от Закона за
движение по пътищата и чл. 7, ал.1 от Наредба № І - 45/2000 г. Съгласно нормата
на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, пътното превозно средство се регистрира на името на
неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на
превозното средство. А според, ал. 3, пътно превозно средство с подправен,
заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде
установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с
изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и
предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно
превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по
ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 7, ал.
1 от Наредба № І - 45/2000 г., превозните средства, на които не може да се
установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се
регистрират, с изключение на превозно средство (ПС), изоставено, конфискувано
или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна
организация, като регистрацията му се извършва след поставяне на нов
идентификационен номер.
Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена при съществени процесуални нарушения и
при неправилно прилагане на материалния закон.
Между
страните няма спор, а се установява и от представения по делото договор за
покупко-продажба на МПС, че жалбоподателят е собственик на товарния автомобил,
представляващ Седлови Влекач, модел „Ивеко Стралис“ …, с номер на рама № …..-по
документи и по заводски поставени самозалепващ стикер и закрепена с нитове
метална табела, и с двигател № …., с първа регистрация от 08.06.2009г
Следователно в случая е налице първото условие
по чл. 143, ал. 1, пр.1 ЗДвП във вр. 16 от Наредба № І-45/2000 г. на МВР за
пререгистрация на това превозно средство.
По
отношение на второто условие, с императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП се забранява заличаването и/ или подправянето на идентификационния номер
на рамата и номера на двигателя на превозното средство. Целта на нормативната
уредба - ЗДвП и Наредба № І - 45/2000 г. е да не се допусне регистрирането на
МПС с подменен, заличен или повреден ИН, поставен от производителя. За да бъде
постановен отказ на административния орган за регистрацията на лекия автомобил,
е необходимо да бъде установена външна умишлена интервенция на
идентификационния номер, данни за каквато в случая по делото няма. Законовото
изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не
носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното
разпознаване, както и за съответствието им с фабричните стандарти.
Като
фактическо основание за издаване на оспорения отказ са изложени мотиви, че идентификационния
номер не е разчетен, поради силна и напреднала корозия в областта на
предвиденото от завода-производител място за нанасянето му, но следи от механична,
т.е. умишлена, интервенция не са установени.
От
събраните по делото доказателства се установи безспорно, че заводският идентификационен номер на
автомобила е автентичен, че в областта на предвиденото от завода-производител
място за нанасяне на идентификационния номер на автомобила няма следи от
механична, умишлена, интервенция, а само силна корозия и почистване с
пясъкоструен апарат с цел разчитане на поставения там номер.
В
административното производство не е отчетено обстоятелството, че номерът на
рамата е установим и съвпада с този по документи от поставената заводска табела-
метална пластина и самозалепващ се стикер, за които вещото лице след оглед дава
категорично заключение, че са без следи от външна интервенция.
Затова
направеният в оспорения отказ извод, че е констатирана невъзможност да бъде
установен автентичният идентификационен номер на автомобила, не съответства на
установените в преписката и по делото факти.
С
оглед изложеното и предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
оспореният отказ е неправилно постановен с позоваване на чл. 7 от Наредбата и
чл. 143, ал. 3 във връзка с, ал. 1 от ЗДвП, поради което са налице
предпоставките за отмяна на заповедта и на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
Заповедта
е издадена и при съществени процесуални нарушения на чл.5 и чл.6 от Наредба № І
- 45/2000 г. Законът за движението по пътищата в чл. 143, ал. 3 предвижда само
една забрана за регистрация на пътните превозни средства - на такива с
подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен
автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Тази забрана е
уредена и в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от наредбата - "Превозните средства,
на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен
номер, не се регистрират." По делото има данни, че може да се установи
поставения от производителя идентификационен номер на автомобила, вкл. и чрез
извършване на допълнителна проверка в ОДМВР – Бургас, където е била извършена
предходната регистрация.
Като
е постановил отказ, без да изследва възможността за възстановяване на ИН на
автомобила, административният орган е постановил отказ за регистрация при
неизяснена фактическа обстановка. (адм.д. № 6305/2018 г. на ВАС, ІІ отд.;
адм.д. № 15468/2018 г. на ВАС, VІІ отд.)
Условието,
което поставя законът, чл. 143, ал. 3 и чл. 7, ал. 1 от Наредбата е свързано
единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер,
независимо дали регистрацията на автомобила е първоначална или последваща.
Автомобилът се регистрира по поставения от производителя идентификационен номер,
който в случая е установим.
Нормативната уредба на регистрацията на превозните средства е уредена освен в Закона за движение по пътищата и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и в Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство, обн., ДВ, бр. 3 от 5.01.2018 г. /Наредба № 8121з-1 от 2018 г./
Съгласно
чл. 3 от Наредба № 8121з-1 от 2018 г. възстановяването на идентификационен
номер представлява повторно поставяне на оригиналния идентификационен номер
върху рамата (купето или шасито) на ППС.
Според
чл. 5 и чл. 6 от същата наредба на възстановяване подлежи идентификационен номер
на ППС:1. за което е установено подправяне, заличаване или повреда на
идентификационния номер и впоследствие е върнато на собственика по законовия
ред; 2. с наличие на корозия или друг дефект в областта на идентификационния
номер; 3. на което при извършване на ремонтни дейности идентификационният номер
е бил заличен частично или напълно, ако преди извършването им ППС е било
предоставено за установяване на автентичния идентификационен номер; 4. чийто
идентификационен номер е бил нарушен вследствие на механично или химично
третиране при извършено изследване с цел идентификацията му; 5. на което е
извършена смяна с ново шаси (купе), произведено от завода - производител на
ППС. На възстановяване не подлежи идентификационен номер на ППС, чието
автентично съдържание не е установено.
Процедурата
за възстановяване на идентификационен номер, разписана в чл. 7-13 от същата
наредба, е следната:
Със
заповед на директора на СДВР или директора на съответната ОДМВР се назначава
постоянна комисия за възстановяване на идентификационен номер или поставяне на
нов (служебен) идентификационен номер на ППС. В заповедта по ал. 1 се
определят: 1. председател, основни и резервни членове на комисията; 2.
периодичност на работните заседания на комисията, но не по-рядко от веднъж седмично.
В състава на комисията се включват: 1. за СДВР - експерт от отдел
"Експертно-криминалистическа дейност", полицейски служители от
отдел/сектор "Криминална полиция" и отдел "Пътна полиция";
2. за ОДМВР - експерт от базовите научно-технически лаборатории или
научно-техническите лаборатории при ОДМВР, полицейски служители от отдел/сектор
"Криминална полиция" и сектор "Пътна полиция".
Комисията
по чл. 7 има следните правомощия: 1. сверява за съответствие идентификационните
данни, посочени в документите, с тези, нанесени върху ППС; 2. извършва външно
заснемане на ППС и идентификационния номер на рамата със следи от въздействие,
както и на възстановения или поставения нов (служебен) идентификационен номер;
3. проверява други технически параметри, имащи значение за идентификацията на
ППС; 4. извършва проверки в информационните фондове на МВР за издирвани ППС; 5.
определя място за поставяне на възстановения или на новия (служебен)
идентификационен номер, което да бъде отразено в заповедта по чл. 10. Снимките
по ал. 1, т. 2 се съхраняват на електронен носител в съответния отдел/сектор
"Пътна полиция". Необходимият брой снимки съгласно чл. 13 се прилага
към заявлението за регистрация.
Комисията
издава протокол за възстановяване или за поставяне на нов (служебен) идентификационен
номер на пътно превозно средство. При възстановяване в протокола се прави
кратко описание на ППС, състоянието на идентификационния номер, извършените от
комисията действия и приложените документи. Отразява се установеният оригинален
идентификационен номер на превозното средство, който подлежи на възстановяване.
Изготвеният протокол се подписва от председателя и членовете на комисията. При
поставяне на нов (служебен) идентификационен номер на ППС в протокола се прави
кратко описание на ППС, извършените от комисията действия и приложените
документи. Отразява се новият (служебен) идентификационен номер на ППС,
генериран от АИС - КАТ "Регистрация на ПС и собствениците им", в
заявлението по чл. 2, ал. 4.
Изготвеният
протокол се подписва от председателя и членовете на комисията. На основание
протокола по чл. 9, ал. 1 директорът на СДВР/ОДМВР издава заповед за
възстановяване или за поставяне на нов (служебен) идентификационен номер.
Заповедта
се изпраща със съпроводително писмо до изпълнителя по чл. 14, ал. 2, в което се
указва съдържанието на идентификационния номер и определените места за
поставянето му.
След
поставянето на идентификационен номер ППС се представя пред комисията по чл. 7
за проверка и поставяне на защитни стикери и издаване на удостоверителен талон.
Защитните стикери по ал. 1 са самозалепващи се и представляват оптически
защитни елементи, които се саморазрушават при опит за разлепване. Те носят
логото на "Пътна полиция" и пореден номер. Стикерите са по три броя с
еднакви номера, като два от тях се поставят в купето на автомобила, а третият
се залепва върху удостоверителния талон. Удостоверителният талон по ал. 1
съдържа данни за регистрационния номер на ППС, вида, марката, модела,
идентификационния номер, номера на протокола за възстановяване/поставяне на
служебен номер и службата, издала документа. В него се отразява информация за
мястото (местата) на поставяне на идентификационния номер и защитните стикери,
като е предвидено поле за залепване на третия защитен стикер, подпис на длъжностно
лице и печат. Формата и видът на удостоверителния талон са съгласно
приложението.
Копия
от протокола по чл. 9, ал. 1 и заповедта по чл. 10 се прилагат към заявлението
за регистрация на ППС, като в АИС - КАТ, се отразява "нестандартен
идентификационен номер".
При
възстановяване на идентификационен номер към заявлението за регистрация се
прилагат и три снимки на хартиен носител (една от външното заснемане на ППС,
една от заснетия идентификационен номер на ППС преди възстановяването и една
след възстановяването), направени при заснемането по чл. 8, ал. 1, т. 2.
Анализът
на цитираните по-горе разпоредби води до извод, че процедурата по
възстановяването на идентификационния номер на едно превозно средство е част от
процедурата по регистрацията на това превозно средство. Т.е. възможността да се
установи автентичният номер на рамата, респ. да се възстанови
идентификационният номер на автомобила се преценява преди да се постанови отказ
за регистрация. Или казано по друг начин, за да се откаже регистрация е необходимо
органът да е изложил съображения за невъзможността да бъде установен, респ.
възстановен идентификационният номер на конкретния автомобил, чиято регистрация
е била поискана.
В
настоящия случай от представените по делото доказателства в това число и заключението
на вещото лице, се установява, че автентичният идентификационен номер на
процесния автомобил е установен и съответства на номера от документите на
автомобила/на веритикалната колонка на предна лява врата на купето, като и на
номера, поставен върху метална пластина, закрепена с нитове върху напречна
метална греда над радиатора на автомобила. Изписаната върху тях 17
цифрено-буквено комбинация, представляваща VIN на автомобила, съответства на
номера на рамата в документите на
автомобила. Затова съдът приема, че в случая, идентификационният номер на
автомобила може да бъде установен и не са били налице материалните предпоставки на чл.
143, ал. 3 ЗДвП за постановяване на отказ за регистрация.
След
събиране на всички доказателства, имайки предвид и заключението на вещото лице
по настоящото дело, административният орган дължи ново произнасяне по
отправеното заявление за пререгистрация, вкл. и като поиска заключение на
комисията по чл.7 от НАРЕДБА № 8121з-1
/2.01. 2018г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер
на ППС, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и
предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на ИН
на ППС, съобразно задължението, което има да извърши идентификация на автомобила,
представен за пререгистрация по чл.5, ал.3, т.1 и чл.6, ал.3, т.1 от Наредбата,
щом няма данни, че превозното средство е обявено за издирване. В
този смисъл е Решение № 280 от 13.01.2022 г. по адм.д. № 7117/2021
г., VІІ отд. на ВАС.
На
основание изложеното, съдът следва да отмени оспорената заповед и да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно събраните в
хода на съдебното производство доказателства и сторените от съда изводи.
Разноски
Жалбоподателят
претендира присъждане на направените разноски. Същият е направил разноски за
държавна такса - 50 лв. (л.6 и л.12), адвокатско възнаграждение от 480 лева с
ДДС, платено в брой, съгласно договор за правна защита и фактура (л.5 и л.7) и
367 лева възнаграждение за вещо лице.
Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като е
договорено и заплатено в минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно
изхода на спора и чл. 143, ал. 1 от АПК, Областна дирекция на МВР - Добрич
следва да бъде осъдена да заплати сторените от жалбоподателя разноски в общ размер
на 897 лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК,
Административен съд - Добрич, ІІІ-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
ЗАПОВЕД №
851з-18/02.03.2022 г., издадена от Ж.М. - началник на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Добрич, с която е отказана пререгистрация на влекач „ИВЕКО
СТРАЛИС“ с рег. № ….. по заявление №
220851001486 от 28.01.2022г., подадено от „Грегъри Транс 73“ ЕООД.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на
жалбоподателя в едноседмичен срок от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – Добрич да заплати на „Грегъри Транс 73“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с.Попгригорово, община Добричка,
представлявано от И.Д.М., сумата от 897 /осемстотин деветдесет и седем/ лева -
разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в
14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: