РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Търговище, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. В.
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20253500500048 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата Р. С. Б. от гр.********,
действаща чрез процесуалния си представител адв.Ц. Х. от АК-*********
против решение №213/30.12.2024г., постановено по гр.д.№378/2024г. на
Районен съд-Попово, с което като неоснователен е отхвърлен предявения от
нея против ответника П. П. С. от гр.******** иск по чл.109 от ЗС за
осъждането му да премахне намиращите се в УПИ ХIV-593 по плана на
с.********,общ.********* паянтови постройки-пилчарник, както и да
измести попадащата в имота й оградна мрежа, като на ответника са присъдени
направените по делото разноски в размер на 470 лв. С доводи за нарушения на
закона и необоснованост, въззивницата моли за отмяна на решението и за
уважаване на предявения иск.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна, действаща чрез процесуалния си представител адв.Р. Р. от АК-
********, оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
1
потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.109 от ЗС за премахване на намиращите се в
УПИ ХIV-593 в кв.35 по плана на с.Медовина, общ.Попово паянтови
постройки-пилчарник, както и преместване на попадащата в имота на ищцата
оградна мрежа, е обоснован с обстоятелствата, че същата е носител на правото
на собственост върху описания недвижим имот, в който ответникът незаконно
е построил и ползва посочените обекти, без да има облигационно, вещно или
сервитутно право, с което си поведение й пречи пълноценно да упражнява
правото си на собственост относно посочената реална площ от имота.
В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК с писмен отговор ответникът
оспорват иска с възражения, че пилчарникът и оградата правомерно са
изградени в собствения му УПИ ХIII-287 в кв.35 и по никакъв начин не
препятстват ищцата да упражнява правата си.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС, собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право, а с оглед разясне-нията в т.3 от Тълкувателно решение
№4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, следва да се прецени дали
ответникът осъществява действия или поддържа състояния в имота на ищеца,
без за има облигационно, вещно право или сервитут върху този имот, които
собственикът не е длъжен да търпи.
В конкретния случай, ищцата е легитимирана като собственик на УПИ
ХIV-593, а ответникът-на съседния УПИ ХIII-287 в кв.35 по плана на
с.Медовина, общ.Попово, като спорът е разположени ли са построените от
праводателя му ограда от мрежа на бетонни стълбчета и пилчарник в имота на
ищцата, което да препятства упражняването на правото й на собственост.
Съгласно заключенията на първоначалната и допълнителната
техническа експертиза, по първия регулационен план на с.Медовина,
общ.Попово от 1928г. двата имота са представлявали общ п-л IV-5 в кв.70 на
един собственик, без вътрешна кадастрална граница, като от същия са
2
образувани три нови п-ли IV-5 от 1030 кв.м.-сега на ищцата, ХIII-5-сега на
ответника и ХII-5-югоизточно от тях-на трето лице, а по регулационния план
от 1985г. за същите са отредени УПИ ХIV-287 от 820 кв.м. на ищцата и УПИ
ХIII-287 на ответника, по който фактическата ограда е разположена по
вътрешната регулационна линия между двата имота, а пилчарникът е на около
7 метра от нея в имота на ответника, т.е. не е налице накърняване правото на
собственост на ищцата.
Действително, през 1998г. е допусната промяна в дворищната регулация
с допълване кадастралната основа на имота на ищцата с площ от около 175
кв.м. от имота на ответника (общо до 1080кв.м.) по реда на чл.32, ал.1 ,т.4 от
ЗТСУ, но същата е извършена без съгласие на собствениците на съседните
имоти, засегнати от промяната и без разрешаване на спора за собственост по
съдебен ред, поради което тази промяна е непротивопоставима на ответника-
собственик на УПИ ХIII-287 и извод за неправомерно препятстване правото
на собственост на ищцата от негова страна е невъзможен.
Предвид горното, предявеният негаторен иск по чл.109 от ЗС не е
доказан по основание, обжалваното отхвърлително решение на
първоинстанционния съд, чиито мотиви се споделят и от въззивния съд с
препращане по чл.272 от ГПК, е постановено в съответствие със закона и на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивната инстанция не са направени и претендирани от
въззиваемата страна, поради което не следва да се присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №213/30.12.2024г., постановено по гр.д.
№378/2024г. по описа на Районен съд-Попово, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4