№ 2228
гр. София, 14.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604188 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от подсъдимия Б. С. чрез защитника му
– адв. Г.Т. – САК, срещу определение от 08.08.2022 г., постановена по НОХД №
2979/2018 г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав, с което подсъдимият С. е осъден да
заплати на Н.Ш. сумата от 2 000.00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по ВНОХД №
144/2022 г. по описа на СГС, НО, XVII-ти въззивен състав, както и сумата от пет лева,
представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното определение. Твърди се, че СРС не разполага с правомощия да
се произнася и да допълва решение на СГС в частта за разноските. Посочва се и че
претендираният хонорар е прекомерен и следвало да бъде намален, тъй като в НПК е
предвидено, че за неуредените случай се прилага ГПК. Моли се обжалваният съдебен
акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
Препис от частната жалба е изпратен и връчен на насрещните страни, от които е
постъпило становище, в което се излагат подробни съображения за неправилността на
подадената частна жалба. Моли се обжалваният съдебен акт да бъде потвърден изцяло.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния тъжител, намира,
че частната жалба е процесуално допустима, тъй като e насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
1
От материалите по делото се установява, че по повод на постъпил в Софийски
районен съд обвинителен акт срещу Б. С. С. за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1
НК е образувано НОХД № 2979/2018 г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав.
Производството е приключило с присъда, която е била предмет на въззивен контрол по
ВНОХД № 144/2022 г. по описа на СГС, НО, XVII-ти въззивен състав, като с решение
от 16.06.2022 г. първоинстанционната присъда е потвърдена. В хода на производството
пред СГС е било направено искане от страна на частния обвинител за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, по което въззивната
инстанця не се е произнесла.
С молба от 29.06.2022 г., подадена от частния обвинител Н.Ш., чрез адв. К., е
направено искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение пред СГС.
Софийският районен съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК с
определение от 08.08.2022 г., с което е уважил изцяло направеното искане и е осъдил
Б. С. да заплати на Н.Ш. сумата от 2 000.00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
За да постанови атакувания понастоящем съдебен акт, районният съд е приел, че
са налице законовите предпоставки за уважаване на подадената молба. Обосновал е
извода си с наличието на предпоставките по чл. 189, ал. 3 от НПК. На първо място е
счел, че по делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 10.01.2022 г. ,
сключен между адв. К. и Н.Ш. с уговорено възнаграждение в общ размер на 2 000.00
лв. за процесуално представителство пред СГС. На второ място е приел, че съгласно
направеното отбелязване в цитирания договор уговореното възнаграждение е било
заплатено в брой в деня на подписването.
Настоящият състав на СГС споделя този извод на съдия – докладчикът от
първата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 от НПК съдът решава въпросите за разноските
с присъдата или с определение, съгласно ал. 3 на същата разпоредба когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по
делото, включително адвокатското възнаграждение и разноските, направени от частния
тъжител.
Въззивният съд намира така постановеното определение за правилно.
На първо място, не може да бъде споделено възражението, че
първоинстанционният съд не е компетентен да се произнесе касателно направените
разноски пред въззивната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 от
НПК съдът може да се произнесе с определение по въпросите относно разноските по
делото, като не е поставено изискване те да са направени пред съответния съд. За да се
произнесе по предвидения ред, е необходимо постановената от първата инстанция
2
присъда да бъде влязла в сила. След окончателното произнасяне на последната
инстанция делото в своята цялост се връща на първоинстанционния съд, където се
съхранява и архивира, поради което именно той е компетентен да се произнесе по
всички постъпили впоследствие молби.
Предвид горното правилно районният съд е разгледал подадената от повереника
на частния обвинител молба, като въззивната инстанция напълно споделя изложените
мотиви в атакуваното определение. Правилно районният съд е съобразил, че по делото
е приложен договор за правна защита и съдействие, находящ се на л. 44 от въззивното
производство. Видно от същия уговореното възнаграждение между Н.Ш. и неговия
повереник за процесуално представителство пред въззивната инстанция възлиза на 2
000 лева. В договора е записано, че посочената сума от 2 000 лева е платена в брой на
10.01.2022 г. – датата на подписване на договора, поради което и в посочената част
същият представлява разписка и е доказателство за плащане. Поради това въззивният
съд приема, че разноски от Ш. за заплащане на адвокатско възнаграждение са
действително направени, като възраженията на защитата в противната насока са
неоснователни.
По отношение възражението за прекомерност следва да се отбележи, че подобна
разпоредба в наказателно-процесуалния кодекс липсва. Настоящият съдебен състав
застъпва становището относно неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК
в наказателния процес. Това е така, тъй като нормата на чл. 88, ал. 1 от НПК препраща
към ГПК за неуредените въпроси единствено касателно реда за разглеждане на приетия
за съвместно разглеждане граждански иск. Въпросът за разноските в наказателния
процес е регламентиран в чл. 187 – чл. 190 от НПК, където подобно препращане
липсва /в този смисъл решение № 337 от 30.11.2015 г. по н. д. № 1162/2015 г., НК., ІІІ
НО на ВКС/. Ето защо, въззивният съд намира възражението за прекомерност за
неоснователно.
Ето защо правилно и законосъобразно първостепенният съд е възложил на
подсъдимия С. разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като е доказан както
размерът им, така и че същите са действително направени.
По горните съображения, въззивният съд намира подадената частна жалба за
неоснователна, поради което атакуваното с нея определение от 08.08.2022 г. по НОХД
№ 2979/2018 г. на Софийски районен съд, НО, 114-ти състав, следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII-ми въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.08.2022г. по НОХД № 2979/2018 г. на
Софийски районен съд, НО, 114-ти състав, с което Б. С. С. е осъден да заплати на Н.И.
Ш. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК сумата от 2 000.00 ( две хиляди) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4