Р
Е Ш Е
Н И Е
№
226 10.07.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена А.
и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова
административно дело № 154 по описа за 2020., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.156
и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4,
ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Н.А.Д. с адрес: ***, против
Акт за установяване на задължение по
декларация /АУЗД/ № 69486/ 29.10.2019г., издаден от инспектор в отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 69486/ 06.12.2019г. на
Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора. В жалбата са
изложени оплаквания срещу оспорения АУЗД, които се свеждат до съображения за
издаването му при допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон.
Жалбоподателката поддържа, че обжалваният акт не съдържа основен реквизит,
доколкото от съдържанието му не било ясно за кой имот се отнася. В АУЗД било
посочено, задължение за недвижим имот – ап.3, находящ се в гр.Стара Загора,
ул.“Г.М.“ № 53, ет.2, а впоследствие в Решение № 69486/ 06.12.2019г. на
Началника на отдел МДТ при Община Стара Загора се сочело, че задълженията не се
отнасят за апартамент, а за поземлен имот с пл.№ 1273, кв.108. На следващо
място се твърди, че самото начисляване на такса смет за поземления имот
противоречи на духа и целта на закона, тъй като поземленият имот бил застроен
със сграда и общината събирала такса смет от собствениците на апартаменти в
тази сграда, а от самия поземлен имот не се генерирали отпадъци и съответно не
се осъществявали услуги от общината в тази връзка.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Местни
приходи" при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото старши експерт С., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, съображенията, изложени в мотивите на Решение № 69486/
06.12.2019г на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора.
Моли съда да отхвърли жалбата срещу обжалвания АУЗД и да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
С декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти вх. № **********/ 16.05.2001г. жалбоподателката в
настоящото производство Н.А.Д., е декларирала придобит чрез дарение, съгласно
нотариален акт №151, том XIX, дело № 5528/ 1994г., недвижим
имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Г. М.“ № 53, ет.2, ап.3, представляващ
земя и сгради, а именно: апартамент - жилище с разгърната застроена площ от
77,35кв.м., построено през 2001г. и магазин – търговски обект с разгърната
застроена площ 33,80кв.м., построен през 2001г., както и земя с площ от 323кв.м.,
от които застроена площ 126кв.м., представляваща имот кадастрален № 1273 по
кадастрален план, одобрен 1983г. /парцел III в кв.108 по ЗРП, одобрен 1986г./.
След извършена проверка по чл.107, ал.3 от ДОПК от
орган по приходите при Община Стара Загора, е издаден АУЗД № 69486 от
29.10.2019 г. от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара
Загора, с който по отношение на Н.А.Д.
са установени задължения за ДНИ и ТБО относно недвижим имот, находящ се на
адрес: гр.Стара Загора, ул.“Г. М.“ № 53, ет.2, ап.3, заедно с лихвите за забава
към 29.10.2019г.: ДНИ за 2014г. в размер на 23.68лв. главница и лихва в размер
на 12.34лв; ДНИ за 2015г. в размер на 23.68лв. главница и лихва в размер на 12.34лв
ТБО за 2014г. в размер на 21.24лв. и лихва в размер на 9.99лв; ТБО за 2015г. в
размер на 24.50лв. и лихва в размер на 10.34лв.; ДНИ за 2016г. в размер на
23.68лв. главница и лихва в размер на 7.59лв; ТБО за 2016г. в размер на
24.50лв. и лихва в размер на 7.85лв.; ДНИ за 2017г. в размер на 23.68лв.
главница и лихва в размер на 5.19лв; ТБО за 2017г. в размер на 24.50лв. и лихва
в размер на 5.36лв.; ДНИ за 2018г. в размер на 23.68лв. главница и лихва в
размер на 2.78лв; ТБО за 2018г. в размер на 24.50лв. и лихва в размер на 2.89лв.
Или общо задължения за ДНИ за периода 2014г.-2018г.вкл. – 118.40лв. и лихви за
просрочие към него в размер на 37.89лв., и задължения за ТБО за същия период, в
общ размер на 119.24лв. с прилежащите лихви за просрочие в размер на 37.63лв.
АУЗД № 69486 от 29.10.2019 г. е връчен на Н.Д. на
05.11.2019г., видно от приложеното по делото известие за доставяне с баркод ИД PS 6000 01F089 D. В нормативно установения срок по
чл.107, ал.4 от ДОПК е обжалван по административен ред пред Директор на
Дирекция „Местни приходи" при Община Стара Загора с жалба вх.№ 10-84-120/
18.11.2019г. Основното оплакване на жалбоподателката е, че описаният в АУЗД
недвижим имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Г.М.“ № 53, ап.3, не е нейна
собственост, тъй като апартаментът е бил продаден с нотариален акт на
01.10.2002г. По информация на приобретателите последните са декларирали
придобиването на имота и са заплащали в срок всички данъци и такси. Иска се
издаденият АУЗД да бъде отменен изцяло поради недължимост на плащането.
АУЗД № 69486/ 29.10.2019 е потвърден изцяло с Решение
№ 69486/ 06.12.2019г на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара
Загора, в което са изложени подробни мотиви по оплакванията на
жалбоподателката. Прието е за установено, въз основа на извършена справка с
програмния продукт на отдел МДТ при Община Стара Загора, че обжалваният АУЗД
установява неплатени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци за периода 2014г – 2018г. вкл. за недвижим имот, находящ се в гр.Стара
Загора, ул.“Г. М.“ № 53, представляващ поземлен имот от 323 кв.м., със
застроена площ от 126 кв.м. – УПИ /парцел/ III с пл.№ 1273, кв.108. Н.Д. е
декларирала собственост върху този парцел с подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ ********** от 16.05.2001г. Обектите, посочени в нея се сочи за
закрити към момента на продажбите им – жилище /апартамент/ № 3 към 2002г. и
търговски обект – към 2012г. Доколкото проверката установила, че обжалвания
АУЗД е за облагане със задължения единствено за поземлен имот от 323 кв.м.,
изводът на решаващият орган е, че актът е съставен законосъобразно, няма
основания за изменение и следва да бъде потвърден изцяло. Решението на
Началника на отдел МДТ при община Стара Загора е получено от жалбоподателката
на 10.12.2019г., видно от ИД с баркод ИД PS 6000
01G6UW 0.
По делото са представени и приети като доказателства
във връзка с реалното предоставане на услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване Заверено копие на Договор №1204/03.06.2013 г. за сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане на чистотата на местата за обществено ползване в
Община Стара Загора, ведно е приложенията към него - Приложения А, Б; Образци
А, Б, В, Г, Д и Е; Заверено копие на Договор №1983/29.08.2016 г. за събиране и
транспортиране на неопасни отпадъци от населените места на Община Стара Загора
до Регионален център за управление на отпадъците-с.Ракитница, до депо „Мандра
баир“ или други съоръжения за третиране на отпадъци на територията на община
Стара Загора, зимно и лятно почистване и поддържане на територии за обществено
ползване, разделно събиране и транспортиране на биоразградими отпадъци от
зелени площи, паркове, градини, домакинства до компостираща инсталация на
територията на Община Стара Загора.; заверени копия на ежемесечни актове за
установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи в Община
Стара Загора, ведно с месечни
констативни протоколи за установяване на количествата изпълнени дейности в град
Стара Загора, за периода м.01.2014г. до м.12.2018г; Предписание
№187/12.03.2013г. на РИОСВ-Стара Загора; Заверено копие на Акт за общинска
собственост №00571/04.10.1999г. ведно със скица; Заверено копие на Акт за
публична общинска собственост №17328/02.10.2017 г. ведно със скица - 2 бр.;
Заверено копие на Акт за общинска собственост №00573/04.10.1999 г. ведно със
скица; Заверено копие на Разрешение за ползване №СТ-05-1319/19.08.2016 г. от
ДНСК; Копие на Разпечатка на картографски данни от Google Maps-
1 стр.;
заверени копия на постановените на
основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ заповеди на Кмета на Община Стара Загора
за определяне границите на районите, вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозване за 2014г., 2015г., 2016г, 2017г. и 2018г. на
територията на община Стара Загора – Заповед № 10-00-2352/30.10.2013
г Заповед №10-00-2445/29.10.2014 г.; Заповед №10-00-2392/30.10.2015 г.; Заповед
№10-00-2322/31.10.2016 г. и Заповед № 10-00-2149/ 25.10.2017г.
Към материалите по делото е приложена
приетата от Общински съвет – Стара Загора Наредба за определянето и
администрирането на местните данъци на територията на Община Стара Загора, в
приложимите й редакции.
По отношение установяване
размерите на начислените ДНИ и ТБО по делото са представени от ответника два
броя справки, от които е видно, че установените с обжалвания АУЗД задължения
ДНИ и ТБО са определени единствено за Поземлен имот /ПИ/ с площ от 323 кв.м.,
находящ се в УПИ /парцел/ III с пл.№
1273, кв.108, с административен адрес: гр.Стара Загора, ул.“Г. М.“ № 53, съгласно
подадената декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ **********, като данъчната основа,
определена съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ /данъчна оценка на поземления имот/
е 16330,90лв. Тези две справки не са оспорени от жалбоподателката.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
акт на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
във връзка с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното от правна страна:
Оспорването, като направено в законово
установения срок, от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен, както
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Задължението за ДНИ представлява публично
общинско вземане, изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. В
разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно вземанията за ДНИ /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/ и за ТБО /на основание препращащата норма на чл. 9б ЗМДТ/ приложимият ред
е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с
ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската администрация,
определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален
директор на НАП.
Процесният АУЗД № 69486/
29.10.2019г. е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.4, ал.3 и
ал. 4 от ЗМДТ с оглед представената заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г, издадена
от Кмета на Община Стара Загора за определяне на служители, изпълняващи правата
и задълженията на органи по приходи. Видно от заповедта, К.Х.- издател на
оспорения АУЗД, заемащ длъжност инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Стара Загора е оправомощена с права и задължения на орган по приходите в
производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци и
ТБО в общината. Потвърждаващото акта Решение № 669486/ 06.12.2019г. е
издадено от Началника на отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора с
функции и правомощия на Териториален Директор на НАП по смисъла на чл.4, ал.5
от ЗМДТ, компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени
АУЗД, съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.
Оспореният АУЗД е в предписаната от закона
писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Не се
установявят съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обуславят отмяна на акта на това основание. Действително, в него е
налице известна неяснота относно недвижимия имот, за който са определени
задълженията, тъй като е посочено местонахождението на имота, съобразно
подадената декларация с вх.№ **********/ 16.05.2001г. Но
доколкото в потвърждаващото АУЗД Решение № 69486/ 06.12.2019г. на Началник
отдел „Местни данъци и такси“ тази непрецизност е преодоляна чрез изричното
посочване, че установените с АУЗД № 69486/ 29.10.2019г. неплатени задължения за
ДНИ и ТБО се отнасят единствено за поземлен имот от 323кв.м., със застроена
площ от 126 кв.м., представляващ УПИ /парцел/ III с планоснимачен № 1273 кв.108, с
административен адрес: гр.Стара Загора, ул.“Г. М.“ № 53, а по отношение на
останалите обекти, вписани в подадената декларация – жилище /апартамент/ №3 и
търговски обект, партидите са били закрити към момента на продажбата им
/съответно през 2002г. и през 2012г./, допуснатото нарушение следва да се
приеме за несъществено.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема, че АУЗД № 69486/ 29.10.2019г. е издаден и в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 10 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл. 11,
ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл. 62 от ЗМДТ
е предвидено, че такса за битови отпадъци /ТБО/ се заплаща за услугите по
събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите
отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места. По
аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал.1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ,
задължението за заплащане на ТБО е за лицето - собственик на облагаем с данък
недвижими имот. Следователно
двете задължения имат своето основание и следват от факта на принадлежността на
правото на собственост върху съответния недвижим имот, т.е задълженията възникват и съществуват за
лицето-титуляр на правото на собственост върху имота/или вещта. Не
намира опора в закона направеното от жалбоподателката възражение, че като
собственик единствено на земята, от която не се генерират отпадъци, тя не дължи
заплащане на ТБО, още повече, че такава вече е била заплатена от собствениците
на самостоятелните обекти, изградени върху поземления имот. Както вече се
посочи, законът регламентира, че когато
собственикът на недвижимия имот е задължен за плаща данък върху недвижимите, то
за този имот се дължи и заплащане на ТБО.
Изключение е предвидено за посочените в чл.10, ал.2, 3 и 4 ЗМДТ
недвижими имоти, сред които не попада процесният, както и в някоя от хипотезите,
регламентирани в чл.71 от ЗМДТ /ред.ДВ, бр101 от 2013г./ - 1. когато услугата
по сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя от общината или ако имотът
не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождението на имота; 2. Когато услугата по поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване не се предоставя от общината и 3. когато
няма депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови
отпадъци, наличието на които обаче не се
установява от събраните по делото доказателства. Следователно обстоятелството че върху
поземления имот е построена сграда, която по силата на правото на строеж е
собственост на трето лице, не изключва предвиденото в чл.11 вр. чл.10, във вр.
с чл.64, ал.1 ЗМДТ задължение за собственика на ПИ да заплаща данък и ТБО за
този поземлен имот.
Задължението за данък върху недвижимите
имоти за Н.Д. е възникнало с придобиване на посочения недвижим имот – поземлен
имот с площ от 323 кв.м., установено е въз основа на декларирането му пред
общинските данъчни власти и следва да се изпълнява периодично. Не съществува
задължение за данъчно-задълженото лице всяка година да подава декларация с цел
определяне на данъка върху притежаваните имоти за съответната календарна
година. Веднъж възникнало и установено, то се дължи за всяка календарна година,
докато не настъпи предвиден в правната норма факт, който да го прекрати или
измени и какъвто не се твърди, нито доказва в случая.
Размерите на задължението за данък върху
недвижимите имоти за декларирания от жалбоподателката поземлен имот, находящ се
в строителните граници на гр.Стара Загора, са определени от административния
орган законосъобразно.
Видно от разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ
(ред. ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) общинският съвет определя
с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0, 1 до 4, 5 на
хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. В чл. 20 от ЗМДТ (ред.
ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2011 г.) е регламентирано, че данъчната
оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската
администрация по норми съгласно приложение № 2. В случая данъчната оценка на
процесния имот се установява от представената от ответника справка, която не е
оспорена от страна на жалбоподателката и е приета като доказателство по делото.
Съгласно чл.17 от Наредбата за определянето и администрирането
на местните данъци на територията на Община Стара Загора, ДНИ се определя в
размер на 1.45 на хиляда върху данъчната оценка. При съпоставка на данните за
данъчна основа/данъчната оценка на поземления имот/ и ставка с посочените в
АУЗД размери на дължимия ДНИ за 2014, 2015г, 2016г, 2017г и 2018г съдът установи,
че задълженията като главници и лихви са правилно определени.
Декларираният от жалбоподателката поземлен
имот е облагаем, разположен в
регулационните граници на гр.Стара Загора и спрямо които граници с т.1 от Заповеди № 10-00-2352/30.10.2013г., №10-00-2445/29.10.2014г.;
№10-00-2392/30.10.2015г.; №10-00-2322/31.10.2016г. и № 10-00-2149/
25.10.2017г. Кметът на община Стара Загора на основание
чл.63 ал.2 от ЗМДТ е определил за процесните 2014г, 2015г, 2016г, 2017г
и 2018г, че се
следва предоставяне на услугите
сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждането в депа на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване. Безспорно се установява от събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, че услугите по сметосъбиране,
сметоизвозване, обезвреждане в депа и поддържане чистотата на обществени територии, насрещна престация
за каквито е ТБО, са реално предоставяни за процесните периоди от
Община Стара Загора. По
делото не се твърди и не е установено притежавания от жалбоподателя недвижим
имот да е бил снабден с индивидуални съдове за събиране и съхраняване на битови
отпадъци през процесния период.
Основата за ТБО се определя от Общинския
съвет с наредба по чл.9 от ЗМДТ като в случая за такава е приета данъчната
оценка на имота, определена по Приложение № 2 от ЗМДТ, съгласно Решение № 945/
31.10.2013г на Общински съвет Стара Загора, прието на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ в приложимата за процесния период редакция - ДВ бр. 53 от 2012 г., в сила
от 13.07.2012 г. В решението се предвижда, че ставката на облагане за жилищните
и нежилищните имоти, собственост на граждани, е 1,5 на хиляда и общинската
администрация е длъжна да я прилага при изчисляване размера на задълженията за
ТБО. При извършена служебна проверка съобразно определените показатели в това
решение за всеки компонент от ТБО, се установява, че посочените в АУЗД размери
на задълженията за ТБО за 2014г, 2015г, 2016г, 2017г и 2018г като главници и
лихви са правилно определени.
По изложените съображения АУЗД № 69486/ 29.10.2019г., издаден от инспектор в
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение №
69486/ 06.12.2019г на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара
Загора, с който на Н.А.Д. са определени задължения за периода 2014г, 2015г.
2016г, 2017г и 2018г за ДНИ И ТБО се явява законосъобразен административен акт.
Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
При този изход на спора на Община Стара
Загора /юридическото лице, в чиято структура се намира ответният
административен орган/ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв на основание чл.78, ал.8
от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение първо и четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Н.А.Д. с
адрес: ***, против Акт за установяване на задължение по декларация № 69486/ 29.10.2019г., издаден
от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден
с Решение № 69486/ 06.12.2019г. на
Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора сумата 100 /сто/ лв за
направени разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 160,
ал. 6, изр. 2 ДОПК.
СЪДИЯ: