Решение по дело №211/2020 на Районен съд - Берковица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Берковица ,21.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                  

РАЙОНЕН СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

         При секретаря......Нина Андреева.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 211 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

 

Производството е по реда на чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

 

С Наказателно постановление № 19 - 0243 - 000483 от 20.05.2019г. издадено от Началник РУ към  ОДМВР – гр. Монтана ,РУ-Берковица на Б.Р.К.  с ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл.181, т.6,пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание  на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП глоба в размер на  200 (двеста) лева за извършено  нарушение по чл. 139, ал.1,т.1 от ЗДвП.

 Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва. В бланкетна жалба до съда се съдържат оплаквания, че санкциониращият акт е незаконосъобразен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отменени.   

В съдебно заседание  редовно призован , не се явява лично ,а чрез  упълномощен защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.  В ход по същество развива подробни съображения и моли НП да бъде отменено. Прави искане в случай на отмяна на НП да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Административно – наказващият орган Началник РУ Берковица  редовно призован, не се представлява.

 Районен съд - гр.Берковица, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становището на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с правото да обжалва страна, поради което процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

За да се произнесе по съществото на правния спор съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. В тежест на административно - наказващият орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно именно от лицето, посочено като нарушител.

В акта и в НП  е прието, че жалбоподателят  виновно е нарушил – чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.         Безспорно установено е от доказателствата по делото, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А 4”  с рег. № М9775ВМ.

          При проверка на документите на водача и автомобила, установили, че водач бил жалбоподателя Б.Р.К.  , а на автомобила липсвала предна броня. За така установеното три административно нарушение на чл.139 ,ал.1, т.1 от ЗДв.П свид. Т.Г. съставил на място АУАН сер. АА  № 334678 в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението – свид. Б.Т. и на жалбоподателя К.,който отказал да го подпише.  В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не е било депозирано писмено Възражение. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началника на РУ гр.Берковица на 20.05.2019г. издал Наказателно постановление № 19 - 0243 - 000483 от 20.05.2019г. , с което на жалбоподателя  било наложено следното административно наказание:  “глоба” в размер на  основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДв.П  за това, че на 14.04.2019г. около 23,10 часа в гр. Берковица ул. „Ашиклар” и с посока на движение към ул.”Стефан Стамболов”  управлява собствения си лек автомобил “Ауди А4”, с рег. № М9775ВМ,който е технически неизправен – липсва  предна броня.

         Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитания в съдебно заседание актосъставител .

В настоящият случай е безспорно установено, не се оспорва и от жалбоподателя, че именно той е управлявал собствения си лек автомобил“Ауди А4”, с рег. № М9775ВМ на 14.04.2019г. около 23,10 часа в гр. Берковица ул. „Ашиклар” и с посока на движение към ул.”Стефан Стамболов”. Както актосъставителят, така и наказващият орган са вписали, че водачът е управлявал технически неизправно МПС, с което виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.1 от ЗДв.П, която съдържа задължение движещите се по пътя превозни средства да бъдат технически изправни.

Настоящият съдебен състав намира, че в АУАН и НП липсват факти, описващи обстоятелствата, при които е било извършено нарушението и не се съдържат факти, описващи нарушението от субективна страна. ЗДвП дава възможност и за движение на ППС, което е технически неизправно в определени случаи, визирани в чл. 101 от ЗДвП. В настоящият случай нито в АУАН, нито в НП са посочени факти, които безспорно да установяват, че повредата е настъпила преди пътуването, т.е. че за нея не важи изключението на чл.101, ал.2 от ЗДвП. Липсата на факти винаги ограничава правото на защита на наказаното лице и води до незаконосъобразност на НП. В чл.10 от Правилника за прилагане на ЗДв.П са визирани изчерпателно случаите когато МПС или тегленото от него ремарке е техническо неизправно, като нито актосъставителят, нито наказващият орган са обвързали установената липса на предна броня с визираните в т. 6 на ал.1 на чл.10 от ППЗДв,в случаи, в които са налице неизправности по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване. Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Съгласно посоченото в т. 72., „Значителни неизправности“ са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

АНО е санкционирал жалбоподателя на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДв.П, предвиждаща наказание за водач, който управлява превозно средство с неизправности или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението. Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него, НП е вписано или описано как и с какво  установената липса на предна броня  застрашава сигурността на движението. По този начин е допуснато несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението и неправилно е приложен материалния закон и съдът намира, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 200 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Монтана като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 19 - 0243 - 000483 от 20.05.2019г. издадено от Началник РУ към  ОДМВР – гр. Монтана ,РУ-Берковица на Б.Р.К.  с ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл.181, т.6,пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание  на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП глоба в размер на  200 (двеста) лева за извършено  нарушение по чл. 139, ал.1,т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – Монтана да заплати на  Б.Р.К.  с ЕГН: ********** с адрес: ***  сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.    

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: