Решение по дело №2765/2019 на Районен съд - Стара Загора

МОТИВИ

към решение № 591 от 07.11.2019 година

по а.н.дело № 2765/2019 година по описа на Старозагорския районен съд

 

                        Постъпило е постановление на Районна прокуратура – Стара Загора с предложение за освобождаване на обвиняемия Д.П.П., ЕГН **********, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление, изразяващо се в това, че на 02.05.2017 година е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон – по чл.159 от ЗДвП и чл.13, т.6 от Наредба № 157/02 на МВР се дава пред орган на властта – Началник на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз и че не притежава валидно свидетелство, издадено в друга държава – членка на ЕС – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

                        Районна прокуратура – Стара Загора поддържа изцяло така внесеното постановление и предлага на обвиняемия да бъде наложена глоба към минималния предвиден в закона размер.

                        Делото се гледа в отсъствието на обвиняемия Д.П.П.. Неговият защитник – адвокат Д.С., не оспорва изложеното в постановлението на Районна прокуратура – Стара Загора, като моли на подзащитния му да бъде наложено наказание „Глоба“ по реда на чл.78а от НК в минимален размер.

                        Съдът, като прецени събраните в наказателното производство по дознанието писмени и гласни доказателства, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

                        Обвиняемият Д.П.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, средно образование, безработен, неосъждан, с постоянен адрес ***4, настоящ адрес:***.

                        През месец юни 2018 година в ГД „Национална полиция“ при МВР било получено писмо от компетентните по издаване на СУМПС в Република Германия власти, които били констатирали, че СУМПС № *********, издадено на 03.05.2017 година,  притежание на  Д.П.П., ЕГН **********, е издадено в нарушение на Директива 91/439/ ЕО и Директива 2006/126/ ЕО. На това основание е образувано досъдебното производство по настоящото дело.

                        В хода на досъдебното производство е установено, че от 2011 година подсъдимият П. се установил приоритетно в Германия. На 24.06.2011 година се регистрирал адресно на посочения адрес в град Мюнхен, където живеел заедно със съпругата си,  където живеят и до момента. В България се прибирали само за кратко по време на празниците и се връщали обратно в Германия, където пребивавали повечето време от годината.

                        В Германия П. работил като професионален шофьор. При проверки в някои европейски страни констатирали проблем с притежаваните категории от П. – С и С1. Съгласно чл.12, ал.2, т.2 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 година за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от Министъра на вътрешните работи въз основа на чл. 159 от ЗДвП, срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство е, както следва: 1. за категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ - 10 години; 2. за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т - 5 години; Издаденото СУМПС №*********/24.11.2009г. относно категориите С и С1 било невалидно – с изтекъл срок.  Така на 02.05.2017 година Д.П. се явил в сектор „Пътна полиция“ – град Стара Загора и подал заявление за преиздаване на ново СУМПС. Сред необходимите за попълване документи била и Декларацията по чл. 13, т.6 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 година за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от Министъра на вътрешните работи въз основа на чл. 159 от ЗДвП. Такава декларация се попълва, когато обичайното местопребиваване на лицето не е в друга държава-членка на ЕС. С текста й обвиняемият удостоверява, че не пребивава обичайно на територията на друга държава членка на ЕС и няма издадено СУМПС в друга държава от Съюза.

                        Обвиняемият П. попълнил саморъчно декларацията и се подписал за декларатор, въпреки че знаел, че обичайното му местопребиваване е в друга държава-членка на ЕС, а именно Германия. Декларацията - л.27 е собственоръчно попълнена и подписана от обвиняемия, който факт освен признат, е установен и експертно.

                        Следва уточнението, че инкриминирано като декларирано невярно обстоятелство е само едното от двете, удостоверени с декларацията и конкретно това, отричащо обичайното местопребиваване в друга държава -членка на ЕС. Установено е несъмнено, че това декларирано обстоятелство, а именно че обвиняемият не пребивава обичайно в друга държава от ЕС не е вярно.

                        В чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО е дадено определение на понятието „обичайно пребиваване“, а именно това означава мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест повече от 185 дни през календарната година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където живее. Следването в университет или друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайното пребиваване. Същото определение се съдържа и в параграф 6, т.46 от ПЗР на ЗДвП.

                        За установеното несъответствие компетентният орган по издаване на СУМПС във  ФРГ /Kraftfahrt – Bundesamt /KBA// сигнализирал до ГД „Национална полиция“.

                        Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно графическа експертиза, подписът в графа „Подпис“ в Декларация във връзка с чл.159 от ЗДвП и чл.13, т.6 от Наредба № I – 157 на МВР от 2002 година за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, подадена от обвиняемия  П. заедно със Заявление вх. № 14063/02.05.2017 г. бил положен от обвиняемия Д.П..

                        Съобразно разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация.

                        На 11.03.2019 година в МВР – Дирекция „МОС“, са постъпили материали от германските власти във връзка с подадените документи от П. за преиздаването на немско СУМПС. Същите са преведени от легализиран и заклет преводач. Видно от подаденото заявление /л. 24- немски/  и съответния превод /л.46- български/, П. заявил, че  има постоянен престой във федерална област от 24.06.2011 година. В същия набор документи, германските власти правят проучване на пребиваването на П. в Германия и са посочили, че имат информация, че от 24.06.2011 година П. е с „обичайно пребиваване“ в Германия /л.74-77/.

                        Изложената фактическа обстановка се потвърждава както от обясненията на обвиняемия, така и от събраните по делото доказателства. Не се събраха противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане.

                        Предвид изложеното, съдът прие за безспорно, че обвиняемият Д.П.П., ЕГН **********, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление, изразяващо се в това, че на 02.05.2017 година е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон – по чл.159 от ЗДвП и чл.13, т.6 от Наредба № 157/02 на МВР се дава пред орган на властта – Началник на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз и че не притежава валидно свидетелство, издадено в друга държава – членка на ЕС – престъпление по чл.313, ал.1 от НК

                        При определяне вида и размера на административното наказание съдът се съобрази с двата принципа на наказателно-правната ни система: принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наказанието.

                        Съгласно първия принцип в специалния текст на Закона, за престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три години или „Глоба” от 100 до 300 лева.

                        От доказателствата по делото несъмнено се установи, че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, а също така от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

                        С оглед изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл.78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три години или по-леко наказание, обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, поради което обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание – „Глоба”. Същата следва да се определи в границите, установени в чл.78а, ал.1 от НК.

                        Съгласно втория принцип – за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

                        Смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на обвиняемия, направените самопризнания и изразената самокритичност към деянието.

                        Отегчаващи отговорността обстоятелства – не са налице.

                        Като взе предвид и степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и оказаното съдействие в хода на разследването и чистото съдебно минало на обвиняемия Д.П.П., съдът му определи административно наказание – „Глоба” в размер на 1000 лева, като го осъди да заплати направените по делото разноски.

                        Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: