РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 18.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15809 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Д.А.Р. твърди в исковата
молба, че е сключила договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41626
от 24.07.2008 г., за сумата от 55 000
евро, при годишна лихва от 6,90 % и срок на погасяване 312 месеца, по който
банката събира вноските за погасяване във валута швейцарски франкове, вместо в
евро, едностранно е увеличила лихвения процент на 7,90 %, а със сключването на
допълнителни споразумения е увеличен размера на главницата, чрез капитализиране
на натрупана лихва. Предявени са следните обективно съединени искове: 1. Иск по чл. 146 ЗЗП за
прогласяване нищожността на договора за
кредит в цялост. Ищцата
поддържа, че долупосочените клаузи, които касаят същественото съдържание на
договора за кредит (размера и валутата на главницата и дължимата лихва), са
нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и тъй като не могат за бъдат
заменени от повелителни правила на закона, то и договорът е нищожен в неговата
цялост. По - конкретно, ищцата сочи
нищожност на следните клаузи: - чл. 6,
ал. 2 от договора за кредит в частта й, касаеща погасяването на кредита в
„швейцарски франкове“, поради противоречие с добрите нрави, водеща до
съществена нееквивалентност на насрещните престации, тъй като
кредитополучателят е сключил договора за сумата от 55 000 евро, а клаузата
го задължавала да върне заетата сума в швейцарски франкове. Сочи се, че
оспорената клауза покрива общия състав за неравноправност на клауза от
потребителски договор, визирана в чл. 143, тъй като е във вреда на потребителя,
създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора и не отговаря на изискването за добросъвестност, предвид различното
ниво на информираност, професионалната подготовка и възможност на страните да
преценят последиците на договора към момента на сключването му. По подробно
изложени в исковата молба мотиви, ищцата счита, оспорената клауза за нищожна и
на основание чл. 143, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 18 ЗЗП.; - чл. 24 от договора за кредит в частта й „като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи),
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихвите, приложими по
превалутирания кредит.”, тъй като вменява в задължение на кредитополучателя да
заплаща фиктивни “вреди и пропуснати ползи” в непредвидим размер от промяната
на валутния курс на швейцарския франк, още повече че тези валутни промени нямат
пряка връзка с процесния кредит, тъй като отпусната сума е в евро и не следва
да се влияе от движението на други валути.; - чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1
от Договора, предвиждащи право на банката произволно да променя лихвата по
кредита на непредвидено в договора основание и по своя субективна преценка.; - нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл.
1, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД на клаузите по чл. IV от Допълнителното
споразумение от 10.07.2009 г., по чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от Допълнителното
споразумение от 28.07.2010 г., чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от Допълнително
споразумение от 31.08.2011 г., чл. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 5 от Допълнително
споразумение от 09.11.2012 г., и чл. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 5 от Допълнително
споразумение от 03.02.2014 г., предвиждащи незаконосъобразно увеличение на
главницата на кредита чрез прибавяне към нея на възнаградителни лихви и
повторното им олихвяване с възнаградителни лихви от същия вид, което съставлява
недопустим от закона анатоцизъм.
Предявени са при условията на евентуалност
спрямо иска по т. 1 и при условията на кумулативност помежду си следните
искове: 2. Отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за несъществуване на дълга по
договора за кредит във валута швейцарски франкове, тъй като кредитът е уговорен
и предоставен във валута евро, поради което клаузата на чл. 6, ал. 2, в частта
за валутата „швейцарски франкове“, е нищожна като противоречаща на закона
(нарушаване на чл. 146, вр. 143 ЗЗП ) и на добрите нрави.; 3. Осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за възстановяване
сумата от 6383.07 евро (равностойността на 6912.85 швейцарски франка ), представляващи недължимо платени валутни разлики
между евровата равностойност на събраните от банката вноски (главница, лихви и
такса за управление) за периода 01.01.2011 г. до 12.01.2015 г., преизчислени от
банката във валута швейцарски франкове по курс евро/лев/ швейцарски франк към
датата на всяко отделно плащане, и дължимите вноски в евро при уговорения и
усвоен размер и валута на кредита – 55 000 евро, които валутни разлики са
подробно индивидуализирани в приложение №1 към исковата молба, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба (07.12.2015 г.) до окончателното
погасяване на задължението. ; 4.
Отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
несъществуване на задължения, както следва: - недължимост на част от главницата
на кредита в размер на 4870,74 швейцарски франка, представляващи капитализирани
лихви, с които главницата е увеличена от банката през периода от 02.05.2009 г.
до 07.12.2015 г., поради противоречие с чл. 10, ал. 3 ЗЗД; - недължимост на
част от капитализираните лихви в размер на 4265.47 швейцарски франка, начислени
през периода от 02.05.2009 г. до 07.12.2012 г. поради погасяването им по
давност; - недължимост на лихви в размер на 1437.28 швейцарски франка,
начислени върху капитализираните лихви в размер на 3500 швейцарски франка през
периода от 02.05.2009 г. (датата на капитализирането на лихви) до 07.12.2012
г.; - недължимост на такси за управление в размер на 5,00 швейцарски франка,
начислени върху капитализираните лихви през периода от 02.05.2009 г. (датата на
капитализирането на лихви) до 07.12.2012 г. В исковата молба се поддържа, че
капитализирането на натрупаните лихви към редовната главница е извършено въз
основа на подписани между страните по делото допълнителни споразумения от
10.07.2009 г., от 28.07.2010 г., от 31.08.2011 г., от 09.11.2012 г., и от
03.02.2014 г. ; 5. Конститутивен иск
с правно основание чл. 307 от ТЗ, предявен при условията на евентуалност спрямо
иска по т. 1, за изменение съдържанието на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит в
следния смисъл: „Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същия е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния
падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1,
но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката, освен във валутата на кредита, и в лева
или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове
по курс “продава” на “Юробанк И Еф Джи България” АД за швейцарския франк към лева/евро,
който е бил приложим към датата на отпускане на кредита - 01.08.2008 г.“.
Изложени са доводи, че след сключването на договора са настъпили непредвидими
съществени промени на валутните пазари, изразяващи се в увеличение курса на
швейцарския франк спрямо лева, еврото и останалите стабилни валути с около 60%,
което е довело и до значително оскъпяване на кредита. Това от своя страна е
довело до значително разминаване в престациите, противоречащо на
справедливостта. 6. Конститутивен
иск с правно основание чл. 307 от ТЗ, предявен при условията на евентуалност
спрямо исковете по т. 1, за изменение на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит,
последно променен съгласно чл. 5 от Допълнителното споразумение от 03.02.2014
г., в следния смисъл: „За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора от 3-месечния LIBOR за швейцарски франк,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка
от 1,25 пункта“. Ищецът поддържа, че 3-месечният LIBOR за швейцарски франк е
референтен лихвен процент, който отразява обективната цена на финансовия ресурс
в швейцарски франкове, а договорената с чл. 5 от Допълнителното споразумение от
03.02.2014 г. фиксирана лихвена надбавка от 1,25 пункта осигурява на банката
гарантирана печалба от сделката и кредиторът няма да претърпи загуба,
получавайки в пълен размер пазарната цена за финансовата услуга и договорената
справедлива печалба.
Ответникът „Ю.Б.” АД признава
наличието на валидно договорно правоотношение по договора за банков кредит, но
твърди, че договорената и усвоена сума е във валута швейцарски франкове, а не
евро. Оспорва ищцовата претенция, че са надплатени недължими поради курсовата
разлика месечни анюитетни вноски. По подробно изложени в отговора съображения
оспорва твърденията на ищцата за
неравноправност на сочените от нея клаузи от договора за кредит и
допълнителните споразумения. Поддържа, че условията на договора са индивидуално
уговорени, включително и последващите такива, свързани с увеличаването на
лихвения процент и капитализирането на лихви върху главницата, като
същевременно са налице и изключенията, предвидени в хипотезата на чл. 144, ал.
2, т. 1 и ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗЗП. Счита за неоснователни исковете по чл. 307 ТЗ, тъй като кредитополучателят е бил наясно, че банката предоставя кредит в
чужда валута, чийто курс спрямо лева е променлива величина.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
По иска за прогласяване нищожността на договора за кредит в цялост,
съдът съобрази следното:
Видно от договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 41626 от 24.07.2008 г., сключен между Д.А.Р., в качеството
на кредитополучател, и „Юробанк и Еф Джи България“ АД, в качеството й на
кредитодател, е сключен договор, по силата на който банката предоставя на
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 55 000 евро, по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката, в деня на усвояване на кредита, както
следва: равностойност в швейцарски франкове на 24 700 евро, по курс купува
за „швейцарски франк“ към евро на „ЮроБанк и Еф Джи България“ АД, в деня на
усвояване на кредита за покупка на апартамент № 11, гр. Бургас, ул. ******и
равностойността в швейцарски франкове на 30 300 евро, по курс купува за
„швейцарски франк“ към евро на „ЮроБанк и Еф Джи България“ АД, в деня на
усвояване на кредита, за други разплащания. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора,
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и условията на настоящия договор. Съгласно чл. 6, ал. 2 от
договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В
случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или
лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове
по сметката на си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите
сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен
във валутата на кредита, и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове, по курс „продава“ на банката за франк към
лева/евро, за което кредитополучателят с подписване на настоящия договор дава
неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл. 24, ал. 1 от договора е посочено, че кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев или
евро, както и превалутирането по чл. 22 от договора, може да има за последици,
включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи),
произтичащи от промяна на валутните курсове и новите лихви, приложени по
превалутирания кредит. Посочените клаузи, не представляват съществено
съдържание на договора, без което същият не би могъл да бъде сключен, доколкото
въз основа на клаузите на същия, съдът приема, че връщането на кредита, следва
да се осъществи във валутата, в която заемната сума е усвоена.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер сбора на
базовия лихвен процент (5 % към момента на сключване на договора) на „Юробанк
И Еф джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,9 пункта.
Съдът намира, че разпоредбите на чл. 3, ал. 5,
чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от договора,
съответно 3, чл. 5 и чл. 6 от Допълнителното споразумение от 28.07.2010 г., чл.
3, чл. 5 и чл. 6 от допълнително споразумение от 31.08.2011 г., чл. 3, чл. 4,
ал. 2 и чл. 5 от допълнително споразумение от 09.11.2012 г., и чл. 3, чл. 4,
ал. 2 и чл. 5 от допълнително споразумение от 03.02.2014 г., предвиждащи право
на банката да променя лихвата по кредита, не води до нищожност на целия договор
за кредит. По аргумент от чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделни части от
договора, не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би
била сключена и без недействителните й части. Между
страните се прилагат клаузите на първоначално договореното досежно лихвата по кредит.
Следователно, иска по чл. 146 ЗЗП, във вр. 143 ЗЗП, за прогласяване нищожността на договора за кредит в цялост е
неоснователен.
По отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
несъществуване на дълга по договора за кредит във валута швейцарски франкове,
тъй като кредитът е уговорен и предоставен във валута евро, поради което
клаузата на чл. 6, ал. 2, в частта за валутата „швейцарски франкове“, е нищожна
като противоречаща на закона (нарушаване на чл. 146, вр. 143 ЗЗП ) и на добрите
нрави и осъдителния иск по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за възстановяване сумата от 6383.07 евро (равностойността на 6912.85
швейцарски франка ) - недължимо платени валутни разлики между
евровата равностойност на събраните от банката вноски (главница, лихви и такса
за управление) за периода 01.01.2011 г. до 12.01.2015 г., преизчислени от
банката във валута швейцарски франкове по курс евро/лев/ швейцарски франк към
датата на всяко отделно плащане, и дължимите вноски в евро при уговорения и
усвоен размер и валута на кредита – 55 000 евро, които валутни разлики са
подробно индивидуализирани в приложение №1 към исковата молба, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба (07.12.2015 г.) до окончателното
погасяване на задължението, съдът намира следното:
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
ответното дружество е използвало ресурс в швейцарски
франкове при отпускане и усвояване на процесния кредит, т.к. от заемната сметка
на банката за конкретния кредит е прехвърлена сума в размер 91 800 швейцарски
франкове, която е постъпила по разплащателна сметка в CHF с IBAN
*** Д.Р.. След това сумата е прехвърлена по разплащателна
сметка в EUR с IBAN
*** Д.Р. от която са извършвани
всички транзакции. Според заключението, всички реално заплатени суми по договора са в общ
размер 42 613,49 CHF, като последно заплатената вноска от ищцата е за м.01.2015 г. Процесният кредит е
усвоен на 01.08.2008 г. по курс „купува“ на „Ю.Б.”АД за CHF/ EUR 1,66908.
При преизчисляване на платените вноски за период 01.01.2011
г. – 12.01.2015 г., без да се актуализират спрямо курса на швейцарския франк, се
установява от експертизата, че общият размер на погасената сума за месечни
вноски от ищеца по кредита за период 01.01.2011 г. – 12.01.2015 г. е 28 554,14 CHF. За част от заплатената сума в размер 8434.71 CHF се установяват курсови разлики при горепосочения начин
на изчисление, т.к. кредитополучателката е внасяла по разплащателната сметка
суми в BGN, които са превалутирани по актуалния курс на банката в CHF. Ако сумата 8434.71 CHF се преизчисли по курс „продава” на банката 1.66908 за CHF/ EUR към 01.08.2008г. то евровата равностойност на сумата е
5053.51 EUR, представляващи 9883.80 лв. Левовата равностойност на
заплатените от ищеца 8434.71 CHF при прилагането на курс „продава” на
банката за всеки съответен ден на вноска е: 13710.49 лв. Надплатената сума в
резултат на курсовите разлики е 3826.69лв. 3а останалата част от заплатената сума в размер 20621.88 CHF, не могат да се изчислят курсови разлики, т.к.
кредитополучателката е внасяла по разплащателната сметка директно суми в CHF. Към главницата по кредита са капитализирани договорни
и наказателни лихви в общ размер 4383,49 CHF (4379,28 CHF договорна
лихва + 4, 21 CHF наказателна лихва). Реално начислената договорка лихва
е в по-малък размер от договорения, поради постоянното ползване на периоди на
облекчено погасяване. Отделно от това, реално начислената сума за такса за
управление е по-малка дори от таксата за управление, върху главница, в която няма
включени капитализирани лихви.
Курсът на швейцарския франк спрямо лева се е увеличил
за периода от 01.08.2008 г. до датата на исковата молба 07.12.2015г. Същата
тенденция има и при съотнасянето между EUR и CHF. Считано от 2008 г. нивата на тримесечния Либор на
швейцарския франк започват трайно да се понижават. В електронната страница на „Ю.Б.”АД
е публикувана „Методология за образуване на базовия лихвен процент (БЛП). В нея
е посочено, че БЛП представлява сбор от трансферна цена на ресурс и буферна
надбавка. Посочено е, че трансферната цена на ресурса се формира от разходите
за привличане на паричен ресурс, в това число: Пазарните (бенчмаркови) лихвени
мерители; рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов
ресурс; директните нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс (разходи
на банката за поддържане на задължителните минимални резерви и разходи свързани
с Фонда за гарантиране на влоговете); буферна
надбавка, като компонент на БЛП, (оценката под формата на лихвена премия на
нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти; абсорбира временните пазарни
сътресения в лихвените нива в размер до 0.50% /на годишна база/).
Съгласно допълнително
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, при изчисляване на валутни разлики, върху сумата
от 20
119,43CHF, директно внасяна в CHF, при сравнение между стойността на вноските по курс на „Ю.Б.“АД
към датата на усвояване на кредита (към 01.08.2008г. курс за CHF/EUR 1.66908) и фиксингът на БНБ към датата на плащане на
сумата, надплатенита сума в резултат на курсовите разлики е: 8657,51 лв. (4226.55 евро). По въпроса за начислените лихви, върху
капитализираните лихви към главницата: В т.4, л.13 от
основното заключение е посочено, че към главницата по кредита са капитализирани
договорни и наказателни лихви в общ размер 4383,49 CHF (4379,28 CHF договорна лихва + 4,21 CHF наказателна лихва), като реално е начислена договорна лихва в по-малък размер от договорения, поради
постоянното ползване на периоди на облекчено погасяване. Независимо от това,
част от договорната лихва е изчислена върху капитализираните лихви към
главницата и е в общ размер: 1437,28 CHF.
Съдът съобрази
постановеното в решение № 295 от 22.02.2019 г., по т.д. № 3539/2015 г. по описа
на ВКС, ТК, II отд., че неравноправна е
неиндивидуално уговорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставено по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора. Няма данни по делото тези клаузи да са индивидуално
уговорени, като в тази насока са и показанията на свидетеля Л.А.Т.. Преценката
на потребителя, дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи
валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, следва да се извърши на
предоставена от банката информация относно възможните промени в обменните
курсове. От страна на банката, не са ангажирани доказателства в тази насока,
поради което съдът приема, че на основание чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора е нищожна, като неравноправна клауза. С
оглед нищожността на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя,
заплатените от кредитополучателят суми, при изначална липса на основание,
подлежат на връщане на основание чл. 55, ал.1, пр. I ЗЗД. Съгласно приетото по делото допълнително
заключение, подлежи на връщане като недължимо платена сумата от 4226.55 евро (в левова равностойност на сумата от
8657.51 лв., по фиксирания курс на БНБ за евро).
По отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за несъществуване на задължения, както следва: - недължимост на част от главницата на кредита
в размер на 4870,74 швейцарски франка, представляващи капитализирани лихви, с
които главницата е увеличена от банката през периода от 02.05.2009 г. до
07.12.2015 г., поради противоречие с чл. 10, ал. 3 ЗЗД; - недължимост на част
от капитализираните лихви в размер на 4265.47 швейцарски франка, начислени през
периода от 02.05.2009 г. до 07.12.2012 г. поради погасяването им по давност; - недължимост на лихви в размер на 1437.28
швейцарски франка, начислени върху капитализираните лихви в размер на 3500
швейцарски франка през периода от 02.05.2009 г. (датата на капитализирането на
лихви) до 07.12.2012 г.;- недължимост на такси за управление в размер на 5,00
швейцарски франка, начислени върху капитализираните лихви през периода от
02.05.2009 г. (датата на капитализирането на лихви) до 07.12.2012 г.
Съгласно заключението на съдебно - счетоводната експертиза,
към главницата по кредита са капитализирани договорни и наказателни лихви в общ
размер 4383,49 CHF (4379,28 CHF договорна
лихва + 4, 21 CHF наказателна лихва). Реално начислената договорка лихва
е в по-малък размер от договорения, поради постоянното ползване на периоди на
облекчено погасяване. Реално начислената сума за такса за управление е по-малка
дори от таксата за управление, върху главница, в която няма включени
капитализирани лихви. Действително, в решение от 29.07.2019 г., постановено
по гр.д. N 1504/2018 г.
по
описа за 2018г на ВКС , II ТО, е прието че уговорката
в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който
е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Но доколкото съгласно заключението, сумите които са дължими са в по-малък
размер от договорения, исковете се явяват неоснователни, на това основание.
Съдът намира, че конститутивния иск с правно
основание чл. 307 от ТЗ, предявен при условията на евентуалност спрямо исковете
по т. 1, за изменение съдържанието на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит в
следния смисъл: „Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същия е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния
падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1,
но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката, освен във валутата на кредита, и в лева
или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове
по курс “продава” на “Юробанк И Еф Джи България” АД за швейцарския франк към
лева/евро, който е бил приложим към датата на отпускане на кредита - 01.08.2008
г.“, както и конститутивен иск с правно основание чл. 307 от ТЗ, предявен при
условията на евентуалност спрямо иска по т. 1, за изменение на чл. 3, ал. 1 от
договора за кредит, последно променен съгласно чл. 5 от Допълнителното
споразумение от 03.02.2014 г., в следния смисъл: „За усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от
3-месечния LIBOR за швейцарски франк, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,25 пункта“, са
неоснователни. От страна на ищцата не са ангажирани доказателства за наличието
на фактическия състав, предвид в чл. 307 ГПК. Отделно от това с уважаването на иска досежно валутната
клауза, предвидена в чл. 6, ал. 2 от договора, се постига същия правен ефект.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на процесуалния представител
на ищеца - адв. Д. З.Д. от САК на ищеца , следва да бъде присъдено
възнаграждение за адвокат по чл. 38 ЗА, в размер на 121.67 лв. На ответника,
следва да бъдат присъдени разноски за експертизи в размер на 500 лв., и разноски
за възнаграждение за адвокат, в размер на 3911.66 лв., съобразно отхвърлената
част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Д.А.Р., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване гр. София, бул. „******срещу
„Ю.Б.“ АД, ***, по чл. 146 ЗЗП, вр. чл.
143 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договора за кредит
№ HL 41626
от 24.07.2008 г. , в цялост.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл.
124 ГПК, вр. чл. 26, ал.1, пр. I ЗЗД предявен от Д.А.Р., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД ЕИК ******, за нищожна клаузата на
чл. 6, ал. 2 от договор за кредит № HL 41626 от 24.07.2008г., в частта предвиждаща връщане на дълга в „швейцарски франкове“, като противоречаща на
закона - чл. 146, вр. 143 ЗЗП.
ОСЪЖДА“ Ю.Б.“ АД, ***, да заплати на от
Д.А.Р., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване гр. София, бул. „******, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 4226.55
евро,
представляваща недължимо платени валутни разлики между евровата равностойност
на събраните от банката вноски (главница, лихви и такса за управление) за
периода 01.01.2011 г. до 12.01.2015 г., преизчислени от банката във валута
швейцарски франкове по курс евро/лев/ швейцарски франк към датата на всяко
отделно плащане, и дължимите вноски в евро при уговорения и усвоен размер и
валута на кредита, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
(07.12.2015 г.) до окончателното погасяване на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 6383.07 евро.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д.А.Р.,
ЕГН **********, срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, отрицателни установителни искове исковете
по чл. 124 ГПК, за
несъществуване на задължения, както следва:
- недължимост на част от главницата на кредита в
размер на 4870,74 швейцарски франка, представляващи капитализирани лихви, с
които главницата е увеличена от банката през периода от 02.05.2009 г. до
07.12.2015 г., поради противоречие с чл. 10, ал. 3 ЗЗД;
- недължимост на част от капитализираните лихви
в размер на 3500 швейцарски франка, начислени през периода от 02.05.2009 г. до
07.12.2012 г. поради погасяването им по давност;
- недължимост на лихви в размер на 1437.28
швейцарски франка, начислени върху капитализираните лихви в размер на 4265.47
швейцарски франка през периода от 02.05.2009 г. (датата на капитализирането на
лихви) до 07.12.2012 г.;
- недължимост на такси за управление в размер на
5,00 швейцарски франка, начислени върху капитализираните лихви през периода от
02.05.2009 г. (датата на капитализирането на лихви) до 07.12.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д.А.Р., ЕГН **********, срещу
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, с правно
основание чл. 307 от ТЗ, предявен при условията на евентуалност спрямо исковете
по т. 1, за изменение съдържанието на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит в
следния смисъл: „Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същия е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния
падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1,
но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката, освен във валутата на кредита, и в лева
или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове
по курс “продава” на “Юробанк И Еф Джи България” АД за швейцарския франк към
лева/евро, който е бил приложим към датата на отпускане на кредита - 01.08.2008
г.“, както и конститутивен иск с правно основание чл. 307 от ТЗ, предявен при
условията на евентуалност спрямо иска по т. 1, за изменение на чл. 3, ал. 1 от
договора за кредит, последно променен съгласно чл. 5 от Допълнителното
споразумение от 03.02.2014 г., в следния смисъл: „За усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от
3-месечния LIBOR за швейцарски франк, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,25 пункта“
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ******да заплати на адв. Д. З.Д. от САК, на основание чл. 38 ЗА, сумата от 121.67 лв., разноски за безплатно
предоставена правна помощ.
ОСЪЖДА Д.А.Р., ЕГН **********, да
заплати на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 500 лв., представляваща разноски за
експертизи и сумата от 3911.66 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: