РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Благоевград , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир А. Пензов
Секретар:Вергиния Р. Костадинова
Качулска
като разгледа докладваното от Владимир А. Пензов Административно
наказателно дело № 20201210201280 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.С против
Наказателно постановление № 20-1116-000713/10.06.2020 г., издадено от
Началник група към ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътно полиция“, с което
на жалбоподателя за административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 (един) месеца.
С жалбата се поддържа становището, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати нарушения в
процесуалния и материалния закон. Сочи се, че отразеното в акта за
установяване на административно нарушение не отговаря на
действителността, тъй като въпросното МПС има поставена регистрационна
табела на определеното за това място. Иска се от съда да отмени обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от
процесуален представител – адв.Нели Боянина, която поддържа жалбата,
развива допълнителни доводи за незаконосъобразност на санкционния акт,
като сочи че нарушението не е извършено от жалбоподателя и не е
съставомерно по така повдигнатото с акта обвинение. Сочи доказателства в
подкрепа на тезата си и изразява становище по същество, като моли
наказателното постановление да бъде отменено от съда.
1
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно
призован, не ангажира свой представител по делото, като с нарочно писмо-
становище по жалбата, моли съдът да остави същата без разглеждане и
потвърди обжалваното наказателно постановление, като алтернативно на това
прави и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована,
не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2020 г. около обяд свидетелите Т Г Ж и К. С. К., двамата
длъжностни лица - полицаи при ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна
полиция“ били на работа и се намирали на път 2-19 в района на км.2 посока
от гр.Симитли към с.Градево, където установили, че жалбоподателя В. Г. Г.
управлява МПС – мотоциклет Х Х С с рег. № на който регистрационния
номер се намира под седалката и не се вижда. На място бил извикан
автопатрул, като се отзовал актосъставителя В. К. М., който също извършил
проверка на сочените от свидетелите обстоятелства, както и на мотоциклета
на място и установил, че същият е регистриран по надлежния ред, но
регистрационната табела не е поставена на определеното за това място, а се
намира под седалката и не се вижда. С оглед констатираното актосъставителя
В. К. М., в присъствието на свидетелите Т Г Ж и К. С. К., на място на
проверката съставил на жалбоподателя В. Г. Г. акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 146140 от 31.05.2020 г. за това, че
на 31.05.2020 г. в 12.05 часа жалбоподателя по път 2-19 посока км.2 от
гр.Симитли към с.Градево управлява мотоциклет Х Х С с рег. № , като
табелата не е поставена на определеното за това място, като квалифицирал
установеното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в
присъствие на нарушителя В. Г. Г., връчен му е и е подписан е лично от него,
като същият не отразил възражения по акта. Писмени възражения не
постъпили и в законоустановения срок. С АУАН бил иззет и контролен талон
№ 6231902 на жалбоподателя Георгиев. Въз основа на така съставения акт, на
10.06.2020 година, Началник група при ОДМВР - Благоевград, Сектор Пътна
полиция, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на МВР издал атакуваното Наказателно постановление № 20-1116-
000713/10.06.2020 г., с което на жалбоподателя В. Г. Г. за извършено
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, на
което табелите с регистрационен номер на са поставени на определените за
това места, на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП наложил административно
наказание „Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева и „Лишаване от право да
2
управлява МПС“ за срок от 1 (един) месеца. НП е връчено лично срещу
подпис на жалбоподателя на 13.08.2020 година, като в законоустановения
срок – на 18.08.2020 г. срещу него е депозирана разглежданата в настоящото
производство жалба.
С показанията на разпитаните по делото свидетели Т Г Ж и К. С. К.
установяват, че на процесната дата при изпълнение на служебните си
задължения, като полицейски автопатрул извършвайки обход в района на
гр.Симитли забелязали процесният мотоциклет без поставена регистрационна
табела, управляван от жалбоподателя, който успели да застигнат и проверят
на път 2-19 в района на км.2 посока от гр.Симитли към с.Градево.
Установили, че мотоциклета е регистрирано, но регистрационната му табела
се намира под седалката, а не на определените за това места. Извикали за
съдействие автопартул по безопасност на движението, като се отзовал
свидетеля В. К. М., който след като се убедил, че в действителност
регистрационната табела на мотоциклета е под седалката и не се вижда,
съставил акта за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя на мястото на проверка, свидетели на който били вписани
свидетелите Т Г Ж и К. С. К..
Горните обстоятелства се потвърждава и от дадените показания от
актосъставителя В. К. М., който сочи, че не е свидетел по установяване на
нарушението, а е извикан на място на проверката за съдействие от колегите
си. Същият направил проверка по представените му от свидетели Т Г Ж и К.
С. К. обстоятелства и установил, че регистрационна табела на мотоциклета не
е на определените за това места, въпреки че МПС е регистрирано по
надлежния ред. За констатираното нарушение съставил на място акт за
установяване на административно нарушение, в който като свидетели били
вписани Т Г Ж и К. С. К.. Акта се връчил срещу подпис на жалбоподателя,
който не направил възражения по него.
От показанията на свидетеля Г В Г, се установява, че същият е баща на
жалбоподателя, който притежава мотоциклет Х Х и който се употребява и от
двамата. Свидетеля установява, че мотоциклета са закупили в състоянието в
което е и в момента, регистриран и с поставена регистрационна табела по
начина, по който е бил към проверката. Регистрационната табела е поставена
по начин, по който да се вижда нормално, но при преминаване през дупки, се
случвало задната гума на мотоциклета при движение да затиска
регистрационната табела и да я обърне и изкриви, така че същата застава под
седалката и не може да се вижда добре. Свидетелят сочи, че това се случвало
рядко, дори и на него при управление на мотоциклета, както и това е
вероятната причина контролните органи да констатират процесното
нарушение.
Приложената Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР,
удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за
установяване на административно нарушение и на издателя на обжалваното
наказателното постановление.
3
Представено е Удостоверение за преподавател Серия А-2012 № 014582
на В. Г. Г. от което е видно, че същият е преподавател по теоретично и
практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от категории А, В, С, СЕ, ТКТ.
От представеното Удостоверение за техническа изправност на ППС с
валидност до 04.06.2022 г. се установява, че мотоциклет Х Х С с рег. №,
собственост на В. Г. Г. е в техническа изправност и е се допуска да се движи
по пътищата отворени за обществено ползване.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и посредством
приложените към административно-наказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от
връчване на наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
В случая НП е издадено от компетентен орган, но при съставяне на
АУАН, респ. НП не са съобразени съвкупно събраните в хода на
административното производство доказателства, довело до неправилно
приложение на материалния и процесуален закон. В преценката си дали да
издаде НП, администравтивно-наказващият орган се основава на
фактическите констатации на АУАН, които при условията на чл.189, ал.2 от
ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административно
наказание се считат, за верни до доказване на противното. От друга страна по
силата на чл.16 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност.
Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на
Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по
същество, чрез допустимите от закона доказателства да установи, дали е
извършено административно нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено. От ангажираните по делото гласни доказателства по категоричен
начин се установи, че жалбоподателят В. Г. Г. е осъществил нарушение по
ЗДвП, като е управлявал МПС, което е било регистрирано, но с
регистрационна табела на мотоциклета, която е приведена в такова състояние,
че да не се вижда от останалите участници в движението. Установи се от
събраните гласни доказателства по делото, че регистрационната табела на
мотоциклета на жалбоподателя е поставена на определеното за това място,
отзад на МПС, но същата е била изкривена по такъв начин, че е застанала под
седалката и практически не се е виждала. Това състояние и положение на
регистрационната табела на мотоциклета на жалбоподателя към момента на
установяване на нарушението и извършване на проверката не може да санира
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП в хипотезата на управление на МПС, на
което табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за
4
това места. В тази връзка се доказа по категоричен начин, че макар и
формално на процесната дата и на процесното място, жалбоподателят В. Г. Г.
е управлявала собственото си МПС – мотоциклет Х Х с рег. №, на който
табелата с регистрационния номер е била изкривена и в състояние, в който не
е могла да се вижда, но е била налична на мястото за поставяне, което
обстоятелство безусловно не може да бъде приравнено на предвидената
законова хипотеза – без поставена на определеното за това място на табела с
регистрационен номер. Самият жалбоподател също не оспорва, че е
осъществено процесното действие, респ. процесното деяние, което е видно от
съдържанието на подадената жалба и изразената защитна позиция. Съгласно
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на
определените за това места. В случая не е спорен факта, че провереният
мотоциклет е разполагал с регистрационна табела, поставена на определеното
за това места, а именно отзад на МПС и възпроизвеждаща именно
регистрационния номер на мотоциклета по неговата действаща и валидна
регистрация, в каквато насока са и показанията на разпитаните свидетели.
Наред с това обаче липсват каквито и да били доказателства, удостоверяващи
комулативно необходимото обстоятелството, безусловно необходимо за
съставомерността от обективна страна на разглежданото нарушение, че към
момента проверката мотоциклета не е с поставена табела с регистрационен
номер на определеното за това място, въпреки че е бил регистриран по
съответния ред. Дори напротив, обстоятелството, че мотоциклета разполага с
редовна и надлежно поставена регистрационна табела, придружена и с
редовно издадено свидетелство за регистрация на МПС сочи на това, че
същият е бил годен да се движи по пътищата на страната и във всички случаи
изключват извода, че МПС не е било с непоставена регистрационна табела на
определеното за това място. Не се установява в настоящото производство,
имало ли е друго определено място върху процесното МПС, на което е
следвало да бъде поставена табела с регистрационен номер, като в тази насока
липсват изложени обстоятелства в АУАН и НП от страна на контролния и
санкционния орган, което обуславя недоказаност на разглежданото
нарушение от обективна страна. Но дори и да допуснем обратното, т.е. че
табелата с регистрационния номер на мотоциклета не е било възможно да се
вижда, с което и жалбоподателя е нарушил забраната по чл.140 ал.1 пр.2 от
ЗДвП, то същият е допуснал формално осъществяване състава на
административно нарушение от обективна страна. Независимо от това обаче
настоящия съдебен състав намира, че по силата на чл.11 от ЗАНН в казуса е
приложима разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, доколкото нарушението е
извършено за първи път и вследствие на него не е настъпил вредоносен
резултат, като по делото са налични данни за случайно деяние, водещо до
промяна състоянието и положението на табелата с регистрационния номер по
време на движение на МПС, за което обстоятелство жалбоподателят няма как
5
да e формира субективно отношение, ако не е наясно с тези обстоятелства. Не
е спорно за страните, че собственика на мотоциклета и негов ползвател към
момента на установяване на нарушението, в случая жалбоподателя не е бил
наясно и не е знаел за това, че табелата с регистрационния му номер не е
поставена на определеното за това място, доколкото това МПС е преминало
надлежна регистрация, преминало е съответния годишен технически преглед
и е допуснато, като изправно и изрядно до движение по пътищата на страната.
Ето защо, дори и да се приеме, че към момента на проверката табелата с
регистрационния номер не се е виждала, но е била налична и монтирана на
мотоциклета на определеното за това място, то не може да се приеме, че
същата не е била въобще поставена, така както е описано в акта и
наказателното постановление, като този резултат не се дължи на
пренебрежително отношение на жалбоподателя към установения в страната
правов ред, а по-скоро на незнание и обективно непознаване на фактите, че
табелата с регистрационния номер е променила местоположението си и не се
вижда нормално. Извършеното нарушение, макар формално да осъществява
признаците на нарушение по ЗДвП (но не и на такова по чл.140 ал.1 от ЗДвП),
поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена
опасност. В чл.27 ал.2 от ЗАНН е посочено, че при определяне на наказанието
административно-наказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, възражението на
жалбоподателя, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. ЗАНН не съдържа легално определение на
понятието „маловажен случай“, за това на основание чл.11 от ЗАНН
субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл.93 т.9 от НК „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Ако
беше съобразил тези законови разпоредби наказващият орган би стигнал до
извода, че се касае и за маловажен случай на административно нарушение и е
следвало да приложи разпоредбата на чл.28 б.“а“ от ЗАНН - да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Настоящият
съдебен състав приема, че „маловажен случай“ ще е налице, ако съвкупната
преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя незначителна или по-
ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид. Фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус
указват именно на маловажност по смисъла на на чл.28 от ЗАНН, като по
6
делото са установени данни за обстоятелства, които обуславят изключително
ниска степен на обществена опасност, както на деянието, така и на деец.
Доколкото при хипотезата на чл.28 б.“а“ от ЗАНН е осъществен състав на
административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от наказващия орган в
нарушение с чл.53 ал.1 от ЗАНН, като тази разпоредба задължава последния
да извърши задълбочена проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН. Ето
защо съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП с което е вменено на
жалбоподателя административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗАНН –
управление на МПС, на което табелите с регистрационен номер не са
поставени на определените за това места, като незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН (изм. ДВ
бр.94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) след, като установи
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът
намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за
основателно и доказано по размер, поради което същото следва да бъде
уважено. Така реализираните разноски от страна на жалбоподателя В. Г. Г., в
качеството му на жалбоподател в размер на 300 (триста) лева са реализирани
от същия, като видно от приложения договор за правна защита и съдействие
от 18.08.2020 г., са заплатени в брой адвокат Н Б, което е удостоверено със
самия договор, същите са в размера съответен по чл.18 ал.2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към
Закона за адвокатурата и са заявени и се претендират от защитника в съдебно
заседание, поради което и съдът прие претенцията за основателна до размера
на посочената сума. В случая възражението на административно-наказващият
орган – ОДМВР – Благоевград за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар с оглед претендираният от защитата размер се явява неоснователно,
поради което и съдът го отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, пред.3 от ЗАНН,
Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 20-1116-000713/10.06.2020 г., издадено от Началник група
към ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътно полиция“, с което на В. Г. Г. с ЕГН
********** от гр.С за административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 (един) месеца.
ОСЪЖДА административно-наказващият орган ОДМВР – Благоевград
да заплати на В. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.С. „ сумата 300 (триста) лева,
представляващи направени разноски в хода на съдебното производството за
един адвокат.
7
Решението може да се обжалва пред Административен съд Благоевград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8