Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на дванадесети януари, две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав
съдия Евгени
Георгиев
и секретар Юлиана
Шулева разгледа гр. д. № 9 364/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
По
исковата молба на ищеца
[1] Р.И.
е заявил в искова молба от 03.09.2020 г., че на 03.10.2017 г. е участвал в ПТП,
предизвикано от Д.Д.. От това ПТП Р.И. е получил:
- субарахноидален кръвоизлов в мозъка и
мозъчен оток;
- гръдна травма с контузия на белите дробове
и плеврален излив;
- остра дихателна недостатъчност и шоково
състояние;
- охлузвания, натъртвания и контузии по
главата, лицето и крайниците.
[2] От уврежданията Р.И. е претърпял болки,
страдания и неудобства. Също така вследствие на ПТП тотално е бил увреден лек
автомобил „Форд Транзит“ с рег. номер СВ ****КН (Форд 1), собственост на Р.И..
[3] Към момента на ПТП гражданската
отговорност (ГО) на Д.Д. е била застрахована при
ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД (БУЛСТРАД). На 29.08.2018 г. Р.И. е поискал от Б.да
му изплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от ПТП, но Б.не е
платил. Р.И. оценява на 100 000,00 лева неимуществените вреди, а на 30 000,00
лева имуществените вреди, които е претърпял от ПТП. Затова той моли съда да
осъди Б.да му заплати:
- 100 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди;
- 10 000,00 лева обезщетение за имуществени
вреди, като част от общо претърпените вреди за 30 000,00 лева;
- законна лихва върху тях от 03.10.2017 г. до
окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7).
2.
По
писмения отговор на ответника
[4] Б.е подал писмен отговор.
Той е заявил, че:
1. не той е бил застраховател на Д.Д., а дори и да е бил, застраховката не е покривала
евентуалното вредоносно поведение на Д.Д.;
2. не Д.Д. е
причинил ПТП, а Р.И.;
3. автомобилът, управляван от Р.И., се е
ударил в ремарке, което не е било застраховано при ответника по застраховка ГО;
4. Р.И. не е претърпял от ПТП твърдените
вреди;
5. автомобилът на Р.И. не е бил увреден от
процесното ПТП;
6. търсеното обезщетение е прекомерно;
7. Р.И. е допринесъл за настъпването на: а)
ПТП, понеже е управлявал автомобила Форд 1 без да се съобрази с пътната
обстановка и условия; б) на уврежданията си, тъй като е бил без поставен
обезопасителен колан. Затова Б.моли съда да отхвърли исковете (писмения
отговор, л. 72-75).
3.
Насрещни
твърдения на ищеца
[5] Р.И. е заявил, че:
1. ГО на Д.Д. е
била застрахована при БУЛСТРАД, което се установява от справка от Гаранционен
фонд (ФОНДА);
2. Д.Д. е причинил
ПТП, понеже:
- е паркирал автомобила „Форд Транзит“ с рег.
номер РВ ****РС (Форд 2) на автомагистрала „Тракия“;
- не е сигнализирал за паркирания автомобил Форд
2 и не е обезопасил този участък от автомагистралата;
3. Р.И. е бил с поставен обезопасителен колан
(допълнителна искова молба, л. 118-123).
III.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът установява
[6] Не се спори, че Р.И. е бил роден на ***
г. Той е имал деца и съпруга, с която са били заедно от 15 години. Р.И. е бил здрав
и в нормално физическо състояние, спортувал е за удоволствие (показания на
свидетелката Д.-И., л. 389-гръб).
[7] „Ю.**“ ООД (Ю.) е произвеждал мантинели и е подменял такива по пътищата. Ю. е трябвало да
подмени мантинелата на междинната ивица на автомагистрала „Тракия“, на км
94+550, в посока гр. София. Затова на 03.10.2017 г. около 8:30 ч. трима служители
на Ю. - Д.Д., А.С.и В.К.- са пристигнали на км
94+550, за да извършат ремонта. Д.Д. е паркирал
автомобил Форд 2 в лявата пътна лента, успоредно на пътното платно, на около 150
метра преди мястото за ремонт (стр. 12 от заключението на вещо лице доц. А., л.
364-376; протоколите за разпит на Д.Д. и А.С.на
досъдебното производство, л. 21, 283-284 - съдът ги цени като частни
свидетелстващи документи).
[8] За да сигнализират ремонтната дейност, служителите
на Ю. са поставили върху: ремаркето затваряща табела, която е била голямогабаритна, с червени и бели ивици и със светеща стрелка
С-19, захранвана от акумулатор; пътен знак Г10, който е указвал, че движението
се е отклонявало в средната (дясна) лента. Табелата се е виждала от разстояние
1 000,00 метра като малък трудноразличим обект, но от 200-300 метра е била
ясно видима, ако пред пътуващия автомобил не е имало някакво препятствие, което
да ограничава видимостта на шофьора (стр. 18-19 от заключението на вещо лице
доц. А., л. 364-376). Служителите на Ю. не са били поставили на пътя други обозначителни знаци.
[9] Над два км преди ремаркето с табелата
пътят е бил прав, видимостта е била отлична, а настилката е била суха.
Разположението на пътя е било от югоизток към северозапад, под ъгъл 35°. В
10:30 часа сутринта е било възможно слънцето да е осветявало така светещата табела,
че силата на неговата светлина да е направила светещите лампи по-трудно
различими за шофьорите. Въпреки това самата табела е била ясно видима, защото е
имала рамка и други елементи, които са били видими дори при осветеност от
слънцето (стр. 12 и 18-19 от залючението на вещото лице доц. А., л. 364-376; разпита
на вещото лице доц. А., л. 381-382).
[10] До 10:30 часа служителите на Ю. са
работили в затревената част на междинната ивица между двете платна на
магистралата. По това време в посока от гр. Пловдив към гр. София Р.И. е
управлявал автомобил Форд 1. Той се е движил в лявата пътна лента, в която са
били паркирани автомобила Форд 2 и ремаркето, прикачено зад него. Р.И. се е
движил със скорост около 124 км/ч, а в средната пътна лента са се движили
автомобили с по-ниска скорост от неговата, които той е подминавал (стр. 9-11 от
заключението на вещо лице доц. А., л. 364-376, протокола за разпит на Р.И. на
досъдебното производство, л. 24 - съдът го цени като частен свидетелстващ
документ).
[11] Пред Р.И. не е имало препятствие, което
да затруднява видимостта му. Докато той се е движел в лявата пътна лента, му е
направило впечатление, че колите в средната лента се движат с по-ниска скорост
от неговата. Въпреки това той не е намалил скоростта си и не е станал по-внимателен
(протокола за разпит на Р.И. на досъдебното производство, л. 24). Р.И. не е
предприел екстрено спиране и не е намалил скоростта си, а със същата скорост
124 км/ч е ударил челно задната част на ремаркето (стр. 13 от заключението на
вещо лице доц. А., л. 364-376; протокола за разпит на Р.И. на досъдебното производство,
л. 24). Ако служителите на Ю. са поставили и предупредителни знаци преди
стрелката на ремаркето, е било възможно ПТП да не настъпи (стр. 17-19 от
заключението на вещо лице доц. А., л. 364-376).
[12] В резултат на ПТП Р.И. е получил:
- средна по степен контузия на мозъка;
- мозъчен едем, изразяващ се в намален
капацитет на вентрикуалната система и стеснени субарахноидни пространства
(мозъчен оток);
- охлузвания по лицето и по окосмената част
на главата;
- контузия на носа, без костни промени;
- контузия на белите дробове двустранно –
вляво над диафрагмата и вдясно в осми и девети сегмент, която е довела до остра
дихателна недостатъчност;
-охлузване на дясно коляно (стр. 5-7 от
заключението на вещото лице д-р П., л. 343-346; епикризата, л. 13-14). От ПТП
автомобилът Форд 1, собственост на Р.И., е бил толкова увреден, че е било
икономическо несъобразно да бъде възстановен (стр. 19-22 от заключението на
вещото лице доц. А., л. 364-376 гръб).
[13] Към този момент ГО от използването на
автомобила Форд 2 е била застрахована при ответника Б.(справката, л. 125;
констативния протокол, л. 11-12). Не се спори, че ГО от използването на
ремаркето е била застрахована при застраховател, различен от БУЛСТРАД.
[14] След случилото се Р.И. е бил лекуван тринадесет
дни в „МБАЛ-Пазарджик“. Той е бил интубиран и поставен на изкуствена белодробна
вентилация в продължение на два дни, заради острата дихателна недостатъчност.
Мозъчният оток е отзвучал за три дни, а контузионните огнища в белия дроб са се
резорбирали за около два месеца. Р.И. се е възстановил за около шест месеца,
през които е търпял болки и страдания, които са били по-интензивни през първите
две-три седмици след изписването му от болницата. Към момента ищецът е
възстановен от уврежданията, но често боледува от вирусни инфекции, които
протичат тежко с кашлица и задух (стр. 7 от заключението на вещото лице д-р П.,
л. 343-346; показания на свидетелката Д.-И., л. 349-гръб).
[15] Увреждането на Р.И. е било по-леко от увреждането,
предмет на обезщетяване на решение на САС 445-2021 2-ри с-в по гр.д. 3028/2020
г., защото при него пострадалият е имал счупвания в основата на черепа,
кръвоизливи и контузионни огнища в мозъка. При скала от едно до пет, където
едно е най-лекото подобно увреждане, а пет е най-тежкото, увреждането на Р.И. би
било оценено на три, а по цитираното решение на САС - на четири. Много по-тежко
от настоящия случай е увреждането, предмет на обезщетяване на решение на САС
2954-2018 г.-7-ми с-в по гр. д. 986/2018 г. (показанията на вещото лице д-р П.,
л. 388-гръб-389).
[16] Заради уврежданията, определени като
тотална щета, автомобилът Форд 1 е бил снет от регистрация. Пазарната му
стойност към датата на ПТП е била 27 200,00 лева (стр. 19-22 от заключението на
вещото лице доц. А., л. 364-376).
[17] На 29.08.2018 г. Р.И. е поискал от Б.да
му изплати обезщетение (л. 64-65). Не се спори, че Б.не го е направил.
[18] Р.И. е заплатил: 4 400,00 лева държавна
такса и 450,00 лева за вещи лица (л. 85; л. 327 и л. 161), а е бил
представляван безплатно от адвокат (л. 419). Б.е заплатил: 60,00 лева депозит
за свидетел; 10,00 лева такса за съдебни удостоверения; 200,00 лева за вещо
лице (л. 170-172). Разноските му са общо 270,00 лева. Той е бил представляван
от юрисконсулт.
2. Обстоятелства, за които са събрани
противоречиви доказателства
[19] По делото са събрани противоречиви доказателства относно това, дали
преди табелата, поставена на ремаркето, служители на Ю. са поставили и други
знаци. От една страна в показанията си пред съда свидетелят Д. е заявил, че
такива предупредителни знаци са били поставени, като посочените от свидетеля Д.
разстояния са идентични на нормативните изисквания (показанията на свидетеля Д.,
л. 353-355).
[20] От друга страна при разпита на свидетеля Д. на досъдебното
производство той не е споделил да са били поставяни такива знаци (протокола за
разпит, л. 21). Още по-съществено, в протокола за оглед не са описани каквито и
да е други знаци, които да са били поставени преди ремаркето.
[21] Доколкото свидетелят Д. е управлявал автомобила Форд 2 с прикаченото
към него ремарке, съдът отчита възможната склонност на свидетеля да споделя
пред съда обстоятелства, които изключват неправомерни действия на свидетеля Д.
и колегите му. Също така съдът отчита, че протоколът за оглед е бил изготвен от
разследващ орган, обучен за това, и не е вероятно той да не е описал налични
допълнителни знаци, които са били поставени на пътното платно. Нещо повече, ако
е имало такива знаци, защо свидетелят Д. не е споделил за тях при разпита му на
досъдебното производство, а се сеща за това повече от четири години по-късно, и
то като споделя данни за разстоянията на поставените знаци идентични на
нормативните изисквания. Затова съдът приема, че други знаци, освен тези върху
ремаркето, не са били поставени.
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[22] Р.И. е предявил два иска по чл. 432, ал.
1 от Кодекса за застраховането (КЗ), връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ –
единият за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а другият за
имуществени вреди. Исковете са неоснователни и съдът го отхвърля.
1.
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
[23]
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за
застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432,
ал. 1 от КЗ).
[24]
Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. Р.И. да е участвал в застрахователно
събитие, покрито от застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е
причинило увреждания на Р.И.;
3. ГО да е била застрахована при БУЛСТРАД;
4. вследствие на уврежданията Р.И. да е
претърпял неимуществени/имуществени вреди;
5. Б.да не е изплатил на Р.И. обезщетение за
тези вреди.
[25] Съдът
установи, че Р.И. е участвал в ПТП, което е покрит риск по застраховка ГО. От
събитието Р.И. е претърпял увреждания, които са му причинили болки и страдания,
а неговият автомобил Форд 1 е бил напълно унищожен. Б.не е изплатил обезщетение
на Р.И.. Съдът приема обаче, че за тези вреди следва да отговаря не БУЛСТРАД, а
застрахователят, който е покривал ГП за вреди, причинени от използването на
ремаркето.
[26] Съдът приема това поради следното: съдът
установи, че при настъпване на ПТП, Р.И. се е блъснал не в автомобила Форд 2, а
в ремаркето, което е било прикачено към него. Съгласно чл. 479, ал. 2 от КЗ вреди,
нанесени от ремарке, се покриват от застрахователя, при когото е застрахована
ГО от използването на ремаркето, когато е било налице поне едно от няколко
условия. Първо, ремаркето да не е било свързано с моторно превозно средство
(МПС). Второ ремаркето да не е било функционално зависимо от МПС. Трето,
ремаркето да не е било в движение.
Четвърто, ремаркето да се е самозадвижило.
[27] Нормата
на чл. 479, ал. 2 от КЗ е ясна и не е необходимо да бъде тълкувана. Без
значение е кой е поставил вещта ремарке на пътя, защото ГО покрива и
отговорността от вреди от самата вещ (решение на ВКС 15-2012-I Т.
О. по гр.д. 279/2011 г.). Ако трябваше да се изследва кой е поставил ремаркето
на пътното платно, то това би затруднило изключително много пострадалите да
установят застрахователя по ГО в случаите, когато ремаркето е било поставено, а
автомобилът, който го е поставил е напуснал мястото на поставяне. За да избегне
такива затруднения, законодателят е предвидил, че, когато ремаркето не е в
движение и от него са претърпени вреди, отговорността за тях е на
застрахователя по ГО на ремаркето.
[28] В
случая съдът установи, че ремаркето макар да е било свързано с автомобила Форд
2, то не е било в движение, т. е.
налице е третото условие отговорността да бъде за застрахователя по ГО на
ремаркето. Съдът установи, че застраховката ГО за ремаркето не е била сключена
с БУЛСТРАД. Не е налице предпоставка за уважаването на исковете и съдът ги
отхвърля.
2. По разноските
[29] Б.търси разноски. Той е
направил такива за 270,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[30] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля изцяло исковете. Затова съдът осъжда Р.И. да заплати на Б.270,00
лева разноски по делото и 300,00 лева юриконсултско
възнаграждение. Ето защо съдът
Р Е Ш И:
[31] ОТХВЪРЛЯ
следните искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), връзка с
чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Р.Щ.И. срещу
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД:
- иска за заплащането на 100 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди, които Р.Щ.И. е претърпял вследствие на ПТП
от 03.10.2017 г.;
- иска за заплащане на 10 000,00 лева
обезщетение за имуществени вреди, които Р.Щ.И. е претърпял вследствие на ПТП от
03.10.2017 г., като част от общо претърпените вреди за 30 000,00 лева.
[32] ОСЪЖДА
Р.Щ.И. да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД 270,00
лева разноски по делото и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[33] Р.Щ.И. е със съдебен адрес – адвокат Р.Р.,***, офис № 1. ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ***, пл. „****.
[34] Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му. Ако ищецът обжалва
изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2 200,00 лева държавна такса.
При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
[35] ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ НА СРС ЗА ПРЕЦЕНКА ДАЛИ Е ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ копия от
следните документи:
-
настоящото решение;
-
протокола от съдебно заседание на 17.02.2023
г. с показанията на свидетеля Д. (л. 353-355);
-
протокола за разпит на свидетеля Д. от
досъдебното производство, л. 21.
-
експертизата на л. 279-308, събрана на
досъдебното производство, в която са описани показания на свидетели, разпитани
на досъдебното производство;
-
протокола за оглед, л. 15-16.
-
заключението на доц. А., л. 364-376.
Съдия: