Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. В., 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
Районен съдия: К.Т.
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 5133 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по жалба срещу
индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ по реда на чл.145 и сл. от Административно
процесуален кодекс (АПК) във вр. с § 19, ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Д.А.С. ***
срещу Заповед № 243 от 01.10.2018 г. на директора на Областна дирекция
”Земеделие” гр.В., с която е одобрен проекта за разпределение на масиви за ползване
на земеделски земи в землището на с.К., общ.К., обл.В. за стопанската 2018-2019
г. между обработващите ги собственици и/или ползватели, на основание чл.37в,
ал.4 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.75а, ал.1, т.1 и т.3 и чл.72в, ал.3, т.2 от ППЗСПЗЗ,
в частта, с която е разпределен остатъка от масивите за ползване в землището и
имотите по смисъла на чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ, извън одобреното споразумение
(т. ІІІ от заповедта).
В жалбата си жалбоподателят твърди,
че издадената заповед в оспорената й част е незаконосъобразна, поради
противоречието й с материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и
5 от АПК. Поддържа, че с декларация от 31.07.2018г. е заявил по
реда на чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ ползвани от
него през стопанската 2018/2019г. на правно основание земеделски земи с обща
площ, след нанесени допълнителни корекции в сроковете за това, 473.766 дка.
Посочва, че на 31.08.2018г. в ОС "Земеделие" гр.К. е внесено
доброволно споразумение между част от ползвателите, в което той и още двама
ползватели с подадени заявления за участие в създаването на масиви не участват.
За останалите извън споразумението земи е изготвен и обявен на сайта на ОД
"Земеделие" гр.В. проект за служебно разпределение, срещу който е
подал две възражения, за това, че не са му разпределени масиви, а вместо това
са му отредени за ползване заявените от него имоти в реалните им граници, както
и, че определените имоти без сключени договори (т. нар. "бели петна")
са с различен начин на трайно ползване и представляват пасища – необработваема
земя. Възраженията му не са уважени. Според жалбоподателя с оспорената заповед
ответният административен орган не е създал и не му е разпределил за ползване
масиви, а фактически му е предоставил декларираните имоти за ползване в
реалните им граници, с което е нарушил правилото на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ във
вр. с § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ. Жалбоподателят твърди, че
е нарушено и правилото на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, според което
разпределянето на имотите без сключени договори, които не са декларирани от
собствениците им, съобразно начина на трайно ползване, определен по данни от цифровата
орто фото карта, тъй като с оспорената заповед са му предоставени като
"бели петна" имоти с актуален начин на трайно ползване - пасища и
ливади, а не ниви, каквито имоти единствено е декларирал в заявлението си по
чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В резултат на извършеното разпределение на масиви,
твърди, че е поставен в невъзможност да ползва съответните масиви, тъй като
няма достъп до тях поради разораването на общинските пътища от ползвателите, в
чиито масиви попадали. Изтъква също, че не е спазена целта на закона, а именно
създаване на уедрени масиви с цел улесняване на ползването на земеделските
земи. Моли съда, да
постанови решение, с което да отмени издадената заповед в обжалваната част,
като незаконосъобразна и да му присъди направените от него разноски.
Въз основа на жалбата е образувано адм. дело № 4562 по описа на съда за
2018г., по което е постановено решение № 298/05.04.2019г. Същото е обжалвано от
административния орган пред Административен съд - В. и е образувано КА дело №
618 по описа на съда за 2019г. С решение № 543/12.12.2019г. по делото съдът е
обезсилил решението на Районен съд - В. и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на съда със задължителни указания за конституиране като ответник
по делото директора на ОД "Земеделие" - В., тъй като той е издателят
на оспорения административен акт.
При новото разглеждане на делото, ответният
административен орган директора на Областна дирекция "Земеделие" - В.,
с писмено становище, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като
излага доводи за неоснователността й. Твърди, че оспорената заповед е законосъобразна,
издадена от компетентен орган в кръга на неговата материална и териториална
компетентност и в законовия срок, в предписана от закона форма и съдържание, при
спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, като
съответства на целта на закона. Поддържа, че единственото законово
изискване за одобряване на сключено доброволно споразумение между ползвателите
на земеделски земи, е същото да обхваща най-малко две трети от общата площ на
масивите за землището - чл. 37в, ал. 2, изр.7 от ЗСПЗЗ, което в случая е спазено. Счита за неоснователни възраженията на
жалбоподателя,
че не е комасиран в масиви за ползване, тъй като на същия са разпределени имоти
„бели петна" в същите масиви, където е неговото правно основание. Посочва, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че имотите по
чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ са ограничени по площ във всяко землище и
разпределянето им е
пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и
арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище, както и дали в
близост до масивите, които жалбоподателя
обработва на правно основание има имоти „бели петна". Изтъква, че разпределените
на жалбоподателя по чл. 37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ имоти с №№ 39846.73.13,
39846.73.5 и 39846.49.12 по кадастрална карта са с НТН - „нива", а не
както твърди той - „пасища". Счита също за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че е в
обективна невъзможност да осъществи достъп до разпределените му имоти, поради това, че Община К.
е отдала за ползване общинските пътища, тъй като няма подадени заявления до
председателя на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. К. за
полските пътища и канали и не са сключени договори. Моли съда да остави без уважение жалбата, като
неоснователна и недоказана и потвърди издадения административен акт като
правилен и законосъобразен.
В съдебното заседание отговорът се поддържа от процесуалния представител на
ответния административен орган.
Заинтересованите страни "Агропламинвест" ЕООД, гр.В.; „Дигант” ООД, гр. В.,
"Силвия-7" ООД, гр.София; Л.П.П. ***; М.В. ***; Н.П. ***; Р.Н. ***; Т.П.
***; "Грейнстор БГ" ЕООД, гр. София; Д.К.Й. ***; И.М.И. ***; П.П.С. ***;
Р.Н. *** и И.С.К. ***, редовно уведомени, не вземат становище по жалбата и не се явяват и
представляват в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изпълнената
съдебно-техническа експертиза, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения
в чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ 14-дневен срок от обявяването
на обжалваната заповед (видно от констативен протокол от 01.10.2018г. за
удостоверяване на качването на заповедта на интернет страницата на ОДЗ - В. (л.
73 по адм. дело № 4562/2018г.) и констативен протокол от 10.10.2018г. за
удостоверяване на залепването на заповедта на таблото за обявления в сградата
на община К. (л. 74) и щемпела върху жалбата), от лице с правен интерес, против
административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустима.
Предмет на
обжалване е Заповед № 243 от
01.10.2018 г. на директора на Областна дирекция ”Земеделие” гр.В., с която е
одобрен проекта за разпределение на масиви за ползване на земеделски земи в
землището на с.К., общ.К., обл.В. за стопанската 2018-2019 г. между
обработващите ги собственици и/или ползватели, на основание чл.37в, ал.4 от
ЗСПЗЗ във вр. с чл.75а, ал.1, т.1 и т.3 и чл.72в, ал.3, т.2 от ППЗСПЗЗ, в
частта, с която е разпределен остатъка от масивите за ползване в землището и
имотите по смисъла на чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ, извън одобреното споразумение
(т. ІІІ от заповедта).
С декларация вх. № 151/23.07.2018г. жалбоподателят Д.А.С. е заявил по реда
на чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ ползвани от него
през стопанската 2018/2019г. на правно основание земеделски земи с обща площ
473.766 дка.
Във връзка с производството по
разпределение на ползването на земеделски земи по чл. 37в ЗСПЗЗ със Заповед № 139/02.08.2018г. на директора на Областна дирекция
"Земеделие", гр. В. е назначена комисия в състав: кметът на с. К.,
представител на ОС "Земеделие", гр. К., представител на Областна
дирекция "Земеделие", гр. В. и представител на СГКК, гр. В., която да
ръководи процедурата по сключване на споразумение между собствениците и/или
ползватели за създаване на масиви за ползване на земеделски земи в землището на
с. К., общ. К. през стопанската 2018/2019г. В хода на тази процедура е
подписано доброволно споразумение между част от ползвателите, внесено в ОСЗ-К.
с вх. № 403/31.08.2018г. Жалбоподателят и още двама ползватели с подадени
заявления за участие в създаването на масиви не участват в споразумението.
Комисията е констатирала, че споразумението обхваща повече от 2/3 от общата
площ на масивите в землището на с. К., и е изготвила проект за служебно
разпределение на земите, които споразумението не обхваща. Проектът е обявен на
сайта на ОД "Земеделие", гр. В. на 11.09.2018г. С възражение рег.
индекс № РД-780 от 11.09.2018г. жалбоподателят се противопоставя на проекта за
служебно разпределение с оплакване, че заявените от него имоти за участие в
масиви за ползване са му разпределени, така както са декларирани, без да се
комасират в масиви и/или части от масиви. В отговор на възражението получава
писмо рег. индекс № РД-780-1 от 17.09.2018г. от директора на ОД
"Земеделие", гр. В., в което се цитират приложимите разпоредби от
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ, според които за остатъка от масивите за ползване, когато
споразумението е сключено при условията на чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ, се извършва
служебно разпределение. С рег. индекс № РД-910 от 01.10.2018г. е подадено ново
възражение от жалбоподателя срещу преработения проект за служебно
разпределение, тъй като включените в разпределените му масиви "бели
петна" в действителност са пасища, тоест – необработваема земя, докато
всички имоти в заявлението по чл. 70 ППЗСПЗЗ на същия са с начин на трайно
ползване – ниви. По второто възражение жалбоподателят получава отговор с рег.
индекс № РД-910-1 от 09.10.2018г., в който се сочи, че трите имота по чл. 37в,
ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, които са му разпределени - № 39846.73.13, № 39846.73.5 и №
39846.49.12 по кадастралната карта са с НПТ – нива.
В законния срок комисията, назначена със Заповед № 139/02.08.2018г. на директора
на Областна дирекция "Земеделие", гр. В. изготвя и внася в Областна
дирекция "Земеделие", гр. В. доклад с приложени към него сключеното
доброволно споразумение с вх. № 403/30.08.2018г. и проекта за служебно
разпределение за остатъка от масивите, останали извън споразумението. Въз
основа на доклада в срока по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, директора на Областна
дирекция "Земеделие", гр.В. издава оспорената заповед, с която
одобрява масивите за ползване между собственици и/или ползватели на земеделски
земи в землището на с. К., общ. К. по ред и начин съгласно представеното
доброволно сключено споразумение с вх. № 403/30.08.2018г. за стопанската
2018/2019г., и на основание чл. 72в, ал. 3, т. 2 от ППЗСПЗЗ разпределя остатъка
от масивите за ползване в землището по реда и начина съгласно представения от
Комисията проект за служебно разпределение. Заповедта е обявена в кметството на
с. К., в сградата на ОС "Земеделие", гр. К. и е публикувана на
интернет страницата на Община К. и Областна дирекция "Земеделие", гр.
В. в законния срок, с което е спазен редът за съобщаването й на
заинтересованите лица, съгласно чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. Л.А.. От приетото заключение на вещото лице, както и от
дадените допълнителни разяснения на вещото лице в открито съдебно заседание се
установява, че Д.А.С. е заявил за участие в разпределение на масиви за ползване
в землището на с. К. за стопанската 2018/2019г. общо 79 броя имоти с обща площ
496 дка, всички с начин на трайно ползване – ниви, намиращи се в 35 броя
масиви. По оспорената заповед на жалбоподателя са предоставени за ползване 79
броя земеделски имоти с включени "бели петна" от 7.2 дка, с обща площ
474.9 дка, разположени в 35 масиви. Вещото лице дава заключение, че по този
начин не е постигнато окрупняване на имоти, на жалбоподателя са предоставени за
ползване земи в масивите, в които е заявил имотите си, ползвани на правно
основание. Към заключението е приложено копие от картата на възстановените
имоти на землище с. К. с нанесено чрез оцветяване местоположение на имотите,
разпределени на Д.С. със заповедта, от което се установява, че са разпределени
имоти в реалните им граници в цялото землище на с. К.. Вещото лице представя в
табличен вид сравнение по масиви между декларирана за участие в създаването на
масиви площ и предоставен по разпределението с оспорената заповед площ. В 29
масива няма разлика между заявено и дадено по заповед, което според вещото лице
означава, че повечето имоти се обработват в реални граници. Експертът дава
заключение, че разпределените имоти не образуват земеделска площ, ограничена от
съществуващи на терена трайни знаци, а представляват имоти с граници по картата
на възстановената собственост. От заключението на експертизата се установява
също, че част от съществуващите полски пътища, по които жалбоподателят следва
да достига до разпределените му масиви, са разорани, а достъпът му до
съответните имоти е затруднен, а до някои от тях и невъзможен, поради
заобикалящите ги трайни елементи. Съдът кредитира заключението на вещото лице
като пълно, ясно и обосновано, а също и кореспондиращо с останалите
доказателства и обстоятелствата по делото.
При така установените по делото
факти, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
168, във вр. с чл. 146 от АПК, от компетентността на съда е да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са
процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли
е с целта, която преследва закона. По силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 1
от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства,
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Производството по чл. 37в и
сл. от ЗСПЗЗ, респ. по чл. 70 и сл. от ППЗСПЗЗ регулира обществените отношения
в областта на ползването на обработваемите земеделски земи в страната, като
създава облекчения и подходящи условия за тяхното окрупняване. За постигане на
посочената цел законодателят е предвидил сложен фактически състав, съдържащ
няколко етапа. Първият етап - до 31 юли всеки собственик, лично или чрез
пълномощник, подава в общинската служба по земеделие по местонахождение на
имота декларация по образец, в която се посочват формата на стопанисване и
начинът на трайно ползване на земите - чл. 37б, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ. В същия
срок ползвателите могат да подадат в общинската служба по земеделие заявление
за участие в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ с приложен към заявлението опис
на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската
служба по земеделие договори и/или документи за собственост - чл. 37б, ал. 3 от
ЗСПЗЗ. Посоченият етап е подготвителен и цели да бъде набавена необходимата
информация и документи, относно волята и правата на собствениците и
ползвателите на земеделските земи, предмет на окрупняването.
Следващият етап е насочен към постигане на
споразумение между собствениците и/или ползвателите за определяне на масиви за
ползване на земеделски земи. Сключването на споразумението се ръководи от
комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на
директора на областната дирекция "Земеделие" в срок до 5 август на
съответната година - чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
В случай, че между ползвателите не се постигне
споразумение при условията на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и за земите, които
споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на
ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година - чл. 37в,
ал. 3 от ЗСПЗЗ. Служебното разпределение се извършва по следния ред: 1. правото
за ползване на отделния масив се предоставя на ползвателя с най-голям дял
собствена и/или арендована/наета земеделска земя в масива; 2. площта на земеделските
земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от
собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите пропорционално на
площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или
арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище.
Последният етап от процедурата изисква комисията да
изготви доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който
да съдържа сключеното споразумение, а при липсата на такова - проект за
разпределението на масивите за ползване, данни за земите по чл. 37в, ал. 3, т.
2 от ЗСПЗЗ, за техните собственици и дължимото рентно плащане. Въз основа на
този доклад директорът на Областна дирекция "Земеделие" издава
заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на
съответната година - чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Целта на закона е комасиране на
земеделската земя в масиви с непрекъсната земеделска площ за улесняване на
ползването й и постигане на
пропорционално разпределение на обработваемата земеделска земя между всички
земеделски производители (собственици и ползватели), при съобразяване на
доказаните им права. Без съмнение, административна, процедурата преди всичко е
основана на взаимен консенсус и равнопоставеност и едва в случай, че не се
постигне споразумение, компетентният административен орган може да извърши
служебно разпределение на масивите за ползване.
При служебната проверка на
оспорената заповед, съдът намира, че същата е издадена от компетентен орган в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, в предвидения в
закона срок и на основание изрична законова разпоредба (чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ),
поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т.1 от АПК.
Не са налице нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са толкова тежки, че да се
приравняват от закона на липса на волеизявление. Издаването на индивидуалния
административен акт, както вече се посочи, е предшествано от назначаване на
комисия, съгласно изискванията на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Персоналният състав
на комисията се установява от заповедта за конституирането й и от доклада,
където са описани длъжностите на лицата, с оглед на което съдът прави извод, че
в състава на комисията са включени именно лица, отговарящи на критериите по чл.
37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Комисията е назначена в срока по чл. 37в, ал.1 ЗСПЗЗ и се
е произнесла с доклад относно разпределението на масивите, който съдържа
данните по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В съответствие с разпоредбата на чл.37в,
ал.5 ЗСПЗЗ процесната заповед е надлежно обявена на заинтересованите лица, чрез
поставянето й на информационното табло в сградата на община К. и чрез
публикуването й на интернет страницата на Областна дирекция „Земеделие",
гр. В..
Заповедта е издадена в
предписаната от закона писмена форма, като са отразени и предписаните в чл.59,
ал.2 от АПК във връзка с чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ реквизити. Относно мотивите за
издаване на административния акт е налице препращане към доклада на назначената
нарочна комисия, което е в съответствие с трайната съдебна практика и с ТР №
16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС.
В доклада на комисията обаче
липсват фактическите основания, въз основа на които е издаден, а от тук -
липсата им и в оспорената заповед. От съдържанието й не става ясно защо ответният административен орган не е създал и не е разпределил на жалбоподателя за ползване масиви, а му е предоставил за ползване заявените от него имоти
в реалните им граници. Предвид това съдът приема, че заповедта се явява немотивирана, тъй като
нито в нея, нито в доклада, на който се основава, са описани фактическите
основания, въз основа на които е издадена. Липсата на мотиви е основание за
отмяна на акта, тъй като за съда е невъзможно да прецени действителността на
фактите, послужили като основание за издаването му, тъй като тези факти не са
посочени.
Изложеното налага извода, че
при издаване на обжалваната заповед е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК относно формата на акта, което е основание за отмяната му, посочено в
чл. 146, т. 2 от АПК.
Обжалваната заповед противоречи и с материалноправни разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ - чл. 146, т. 4 от АПК.
Според легалната дефиниция на "масив за ползване", дадена с
разпоредбата на § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ, масив за ползване по
смисъла на ЗСПЗЗ е непрекъснатата земеделска площ, ограничена от съществуващи
на терена трайни елементи, съгласно картата на възстановената собственост или
кадастралната карта, и/или цифровата орто фото карта, с еднакъв начин на трайно
ползване, като при необходимост се взема предвид актуалният начин на трайно
ползване от цифровата орто фото карта. При установеното от фактическа страна на
спора, несъмнено с оспорената заповед на жалбоподателя не са разпределени
масиви за ползване по смисъла на ЗСПЗЗ, а отделните заявени от него имоти в
реалните им граници. Законът (чл. 72а от ППЗСПЗЗ) допуска разпределението на
масивите да се извърши по този начин единствено в хипотезата, когато само един
ползвател в землището е подал заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ, при което
границите на масивите за ползване се определят съобразно местоположението на
имотите, посочени в заявлението. В настоящия случай, не е налице тази хипотеза.
Освен,
че противоречи на материалния закон, оспорената заповед не е съобразена и с
целта на закона, а именно – комасиране на земеделска земя в масиви с
непрекъсната земеделска площ за улесняване на ползването й. Разпределянето на
заявените от жалбоподателя за участие в създаване на масиви за ползване имоти в
реалните им граници, които имоти са разпръснати на територията на цялото
землище и са разпокъсани един от друг, не води до постигане на целта на закона,
а това опорочава оспорената заповед и представлява самостоятелно основание за
отмяната й. Тезата на ответния административен орган, че разпределянето на
масиви на жалбоподателя обективно не е било възможно по друг начин заради
постигнатото доброволно споразумение между част от ползвателите, което не
обхваща именно тези имоти, не намира законова опора. При сключване на
доброволно споразумение за създаване на масиви, участниците са длъжни да се
съобразят с императивните норми на закона, включително да създадат масиви по
смисъла на § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ. При установеното от фактическа страна на спора
става ясно, че това правило не е спазено от ползвателите, участвали при
подписване на споразумението, защото във физическите блокове, в които се
намират заявените от жалбоподателя имоти не са създадени масиви за ползване. В
компетентността на ответния административен орган е да откаже одобряването на
разпределение на масиви за ползване по доброволно споразумение, което
противоречи на закона, независимо дали е подписано от изискуемото по закон
мнозинство от ползвателите и/или собствениците. Това е така, защото именно това
е властническият орган, който лично или чрез спомагателните органи –
назначената комисия за ръководене на процедурата по сключване на доброволно
споразумение за създаване и разпределение на масиви за ползване, следи за
законосъобразното развитие на тази административна по своя характер процедура и
разполага със съответните правомощия по приключването й чрез служебно
разпределяне на масивите за ползване, когато не е постигнато доброволно
споразумение или постигнатото такова противоречи на закона. Одобрявайки
разпределението на част от масивите да се извърши по реда и начина съгласно
представеното доброволно споразумение, ответният административен орган е
нарушил материалния закон, като е издал един незаконосъобразен административен
акт, което е основание за отмяна на заповедта
по чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед изложените съображения
съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Доколкото разпределението на масивите за ползване е административна
дейност, засягаща територията на цялото землище на с. К., общ. К., съдът
намира, че следва да отмени изцяло оспорената заповед, като незаконосъобразна, а не само в обжалваната част.
Предвид, че въпросът за разпределянето на масивите за ползване е от
изключителната компетентност на ответния административен орган и естеството му
не позволява да бъде решен от съда, съгласно правомощията му по чл. 173, ал. 2
от АПК, след отмяната на оспорената заповед административната преписка следва
да бъде върната на компетентния административен орган със задължителни указания
за финализиране на
процедурата по чл. 37в и сл. ЗСПЗЗ с нова заповед по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ, с
която да бъде извършено ново разпределение на масивите при спазване на нормите
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ.
При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Областна
дирекция "Земеделие", гр. В. следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300, 00
лв. за възнаграждение на вещото лице.
С оглед задължителните указания на Административен съд - В., дадени с
решение № 543 от 12.12.2019г. по КА дело № 618/2019г. и нормата на чл.226, ал.3
от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски по КА дело № 618/2019г. на Административен съд - В.
в размер 750, 00 лв. за адвокатско възнаграждение.
По горните съображения и на
основание чл. 172 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 243/01.10.2018г. на директора на Областна дирекция
"Земеделие", гр. В., издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за разпределяне на
масивите за ползване на земеделски земи за землището на с. К., общ. К. за
стопанската 2018/2019г. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВРЪЩА административната преписка по издаване на заповедта на директора на
Областна дирекция "Земеделие", гр. В. за ново произнасяне съобразно дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие", гр. В. да заплати на Д.А.С.,
ЕГН: ********** *** сторените
по делото разноски от 300, 00 лв. за възнаграждение на вещото
лице, както и направените съдебно-деловодни разноски по КА дело № 618/2019г. на
Административен съд - В. в размер 750, 00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - В. в 14-дневен срок
от съобщението за страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: