№ 64
гр. гр.Несебър, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20232150200084 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „******** “, срещу наказателно постановление №
1986-F664897 от 01.08.2022г. на заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 18, ал. 4 от Валутния закон за извършено нарушение на чл. 3, ал.
1 от Валутния закон е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лв.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, развива подробни съображения за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да отмени НП. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган – заместник-директор на ТД на НАП Бургас, чрез
процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Развива подробни
съображения в подкрепа на становището си. Моли НП да бъде потвърдено и претендира за
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбоподателят ЕТ „*******а“ бил вписан (видно от удостоверение за регистрация на
обменно бюро № 01010 от 14.05.2002г.) в регистъра на Министерството на финансите под № 0633
като „обменно бюро“. От този момент търговецът осъществявал дейност като обменно бюро в гр.
********, като му били правени различни проверки от органи на ТД на НАП Бургас. Проверка
била извършена на 24.02.2004г. (протокол за извършена проверка на обменно бюро на л. 10 – л. 11
от първоначално образуваното АНД № 45/2023г. по описа на Районен съд Бургас). При проверката
бил цитиран посоченият документ за регистрация (01010 от 14.05.2002г.), като било констатирано,
че издадените за деня бордера съдържат необходимите реквизити. На място се установили
информационни табели и не били констатирани нарушения. На 13.07.2006г. била извършена
проверка, документирана с протокол за извършена проверка на обменно бюро (на л. 8 – л. 9 от
1
първоначално образуваното АНД № 45/2023г. по описа на Районен съд Бургас). По време на
проверката в протокола бил отразен документ за регистрация на обменното бюро от 14.05.2002г.,
като било установено, че издадените за деня бордера съдържат всички необходими реквизити.
Били извършени съответни вписвания за съответствие с различни изисквания на Наредба № 4 от
08.08.2004г. на Министерството на финансите.
На 17.06.2022г. св. Н. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, участвала в
извършване на проверка на същото обменно бюро (в гр. ********), документирана с протокол (на
л. 12 – л. 13 от първоначално образуваното АНД № 45/2023г. по описа на Районен съд Бургас).
При проверката се констатирало, че издадените за деня бордера съдържат нужните реквизити, на
място има две табла, които отговарят на изискванията. Проверяващите установили, че в обекта е
налично удостоверение за регистрация на обменно бюро № 01010 от 14.05.2002г. При тези данни с
протокола от извършената проверка представител на дружеството жалбоподател бил поканен да се
яви в ТД на НАП за съставяне на АУАН. На 24.06.2022г. от св. Н. бил съставен АУАН № F664897
за нарушение на чл. 3, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 4 от Валутния закон. На същата дата от пълномощник на
ЕТ било изготвено обяснение към АУАН. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
Същевременно от ОД на МВР Бургас било издадено удостоверение от 01.08.2022г. (на л. 17
от първоначално образуваното АНД № 45/2023г. по описа на Районен съд Бургас) за това, че
обменното бюро в гр. ******** отговаря на изискванията на Наредба № РД-02-20-6 от 19.12.2016г.
на МРРБ и Наредба № 8121з-444 от 03.05.2016г. за организацията и контрола по обезпечаване
сигурност на банките и небанковите институции. На 15.08.2022г. било издадено удостоверение за
вписване в регистъра на лицата, извършващи дейност като обменно бюро № 1599 (на гърба на л.
19 от първоначално образуваното АНД № 45/2023г. по описа на Районен съд Бургас), съгласно
което търговецът жалбоподател бил вписан на основание чл. 3, ал. 3 от Валутния закон в
публичния регистър (видно от приложение 1 към удостоверението – именно за обменното бюро на
адрес в гр. ********).
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН № F664897 от 24.06.2022г., ведно
с приложение към него и обяснения на пълномощник на ЕТ, удостоверение за регистрация на
обменно бюро № 01010 от 14.05.2002г., протокол за извършена проверка на обменно бюро от
24.02.2004г., протокол за извършена проверка на обменно бюро от 13.07.2006г., протокол за
извършена проверка на обменно бюро сер. АА № 0017780 от 17.06.2022г., удостоверение рег. №
251000-15296 от 01.08.2022г. на ОД на МВР Бургас, удостоверение за вписване в регистъра на
лицата, извършващи дейност като обменно бюро № 1599 от 15.08.2022г. и приложение № 1 към
него, заповед № ЗМФ-644 от 28.08.2020г. на министъра на финансите), а така също и от
показанията на актосъставителя Н.. Страните нямат възражения по установената фактическа
обстановка, като възраженията на жалбоподателя са от правна страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
На първо място съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от
2
компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на заповед № ЗМФ-644 от 28.08.2020г.
на министъра на финансите).
Съдът намира, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като АУАН и НП отговарят на изискванията чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Формално е налице и състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като (както се
посочи от фактическа страна) е установено, че на 17.06.2022г. в обменно бюро в гр. ********,
стопанисвано от ЕТ „********“, е осъществявана търговска дейност като „обменно бюро“, като в
обекта било налично удостоверение за регистрация на обменно бюро № 01010 от 14.05.2002г. и
липсвали други вписвания след издаването на това удостоверение. След 14.05.2002г. е последвала
нова нормативна уредба – на 22.08.2003г. е обнародвана Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията
и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, с която е
отменена предходната действаща такава – пар. 7 от ПЗР на Наредба № 4. Според пар. 6 от ПЗР на
Наредба № 4, лицата, вписани в регистъра на обменните бюра по реда на Наредба № 3 от 2002 г. за
условията и реда за регистрация и изискванията към дейността на обменните бюра, се вписват
служебно в публичния регистър по тази наредба след представянето на документите по чл. 6, ал. 3,
т. 1, 4 - 12. В случай на непредставяне на тези документи вписване не се извършва, като
издадените удостоверения, временни удостоверения и приложения към тях се отнемат и подлежат
на връщане в Министерството на финансите. Няма спор, че в случая към 17.06.2022г. такова
представяне на документи не е извършено от жалбоподателя, респ. едноличният търговец не е бил
вписан в актуалния публичен регистър на обменните бюра. Същевременно към 17.06.2022г. в
обекта е извършвана дейност като обменно бюро, а според чл. 3, ал. 1 от Валутния закона сделки с
валута в наличност по занятие може да извършва лице, регистрирано по Търговския закон, както и
лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава - членка на Европейския съюз,
или на друга държава - страна по споразумението за Европейското икономическо пространство,
което е вписано в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. На
основание чл. 18, ал. 4 от Валутния закон на наказание подлежи лице, което извършва обмяна на
валута в нарушение на чл. 3, ал. 1. Т.е. всички елементи от състава на нарушението са налице, тъй
като жалбоподателят е извършвал обмяна на валута, без да е вписан в актуалния публичен
регистър.
Въпреки това настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза следва да намери
приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице маловажност на случая по
смисъла на този текст. На първо място разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ЗАНН предоставя изрична
възможност за прилагане правилата на маловажен случай и във връзка с неизпълнение на
задължения на еднолични търговци. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК
следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая макар
да се касае за засягане на важни обществени отношения, уредени във Валутния закон, касаещи
сделките с валута, не се установяват вредни последици. Това е така, тъй като по действащата към
2002г. уредба е издадено валидно удостоверение в полза на търговеца. В рамките на периода след
това са извършвани именно проверки на обекта, в качеството му на „обменно бюро“ през 2004г.,
2006г. и 2022г., но не са констатирани никакви отклонения във връзка с осъществяваната в обекта
3
дейност. Т.е. за един съществен период от време дейността в обекта се е извършвала при спазване
на всички правила за това. Наред с това по делото се установява, че в обекта се спазват и други
изисквания, въведени с различни наредби към обменните бюра (видно от удостоверение рег. №
251000-15296 от 01.08.2022г. на ОД на МВР Бургас). Всички тези обстоятелства отличават
настоящия случай като такъв с много по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на нарушение по чл. 3, ал. 1 от Валутния закон. Нещо повече – важно е да се отбележи, че с
разпоредбата на пар. 6 от ПЗР на Наредба № 4 са въведени и задължения за проверяващите органи
(а не само за търговците). В такива случаи проверяващите органи са били длъжни да отнемат
издадените удостоверения, временни удостоверения и приложенията към тях и да ги върнат в
Министерството на финансите. Въпреки че органите на НАП са компетентни да извършват
проверки за спазване на валутното законодателство и въпреки, че такива проверки са правени в
процесния обект през 2004г. и 2006г. и е констатирано, че обектът работи въз основа на вписано
по реда на предходната наредба удостоверение, не са предприети никакви действия по смисъла на
пар. 6 от ПЗР на Наредба № 4 – по отнемане на удостоверението. Точно обратното – съставени са
протоколи, в които не са вписани констатирани нарушения. В тази връзка е формирана и съдебна
практика на ВКС (касаеща наказателна отговорност по сходни въпроси, която обаче като
принципни положения има отношение към настоящата преценка по чл. 28 от ЗАНН, а именно:
Решение № 544 от 5.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 546/2008 г., III н. о., НК), според която по силата
на § 6 от ПЗР на Наредба № 4 от 2003 г. от контролните органи се е изисквало активно поведение,
насочено към реално отнемане на издаденото удостоверение за вписване в специалния регистър.
Уведомлението на засегнатото лице би съответствало и на необходимата минимална степен на
коректност, която държавата дължи на своите граждани. Именно с оглед така установеното от
съдебната практика и като се вземе предвид, че приложението на пар. 6 от ПЗР на Наредба № 4 е
въвел задължения и за проверяващите органи, които въпреки документираните проверки на
обекта, не са ги изпълнили, то настоящият случай в изключителна степен разкрива отклонение от
нормалните случаи от същия вид. Това е така, тъй като за извършване на минимално изискуеми
действия, в рамките на дължимата грижа на държавните органи, е било необходимо при
проверките от 2004г. и 2006г. жалбоподателят да бъде уведомен за неизпълнение на своите
задължения по новата наредба и да му бъде отнето удостоверението. Вместо това тези проверки са
способствали за формиране на разбиране у физическото лице търговец, че в проверявания обект не
са налице отклонения във връзка с прилагането на валутното законодателство. В комбинация с
всички останали смекчаващи вината обстоятелства (липсата на каквито и да е нарушения в обекта
за посочения период) и с оглед факта, че непосредствено след проверката – на 15.08.2022г. е
извършено валидно вписване на обменното бюро в публичния регистър, горното е основание да се
приеме, че настоящият случай представлява такъв с изключително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Всичко изложено до тук е достатъчно, за да мотивира съда да приеме, че НП следва да бъде
отменено, а на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН жалбоподателят да бъде предупреден,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, дори същото да представлява „маловажен случай“, ще му бъде
наложено административно наказание.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него
разноски – 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1986-F664897 от 01.08.2022г. на заместник-
директор на ТД на НАП Бургас, с което на ЕТ „********“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Несебър, ул. „*********“ № 4, на основание чл. 18, ал. 4 от Валутния закон за
извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Валутния закон е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 5000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДУПРЕЖДАВА ЕТ „********“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Несебър, ул. „*********“ № 4, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид като посоченото в наказателно постановление № 1986-F664897 от 01.08.2022г. на
заместник-директор на ТД на НАП Бургас, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото
съдебно решение, дори същото да представлява „маловажен случай“, ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Национална агенция по приходите, да
заплати на ЕТ „********“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, ул.
„*********“ № 4, сумата от 800 лв., представляваща направени по делото разноски – платено
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5