Р Е Ш Е Н И Е
№ ___/17.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на съдебен секретар А.М.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 59/2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по жалба на С.В.М., срещу Наказателно постановление (НП) № 17-0283-000211/***.2017
г. издадено от началник РУП към ОДМВР Добрич, РУ Каварна, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 50 лева, "глоба" в размер на 2 000 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца по чл. 181,
т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), чл. 174, ал. 3, пр. 1, за
нарушения по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
С подадената жалба се иска от
съда да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно,
незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила. Излагат се
твърдения за неправилно приложение на материалния закон.
В последното съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, поддържа
жалбата, като моли за цялостна отмяна на НП. Излага доводи за некомпетентност
на актосъставителя да съставя актове по ЗДвП, за
недоказаност на инкреминираното деяние, както и за
изтичане на давността за наказателно преследване на нарушителя.
Административнонаказващият орган (АНО) – РУ Каварна към ОД МВР Добрич, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На ***.2017 г., свидетелите А.Н.А. и А.И.А. –
полицейски служители в РУ Каварна изпълнявали служебните си задължения в
местността „***”, общ. Каварна. При обход на района видели жалбоподателя С.М.
да употребява алкохол в заведение на плаж „***”, като и на двамата свидетели
направило впечатление, че М. е във видимо нетрезво състояние. След обхода
двамата свидетели заели установъчен пункт за
извършване контрол по безопасността на движението, в района на кръстовището на м.”***” и пътя за
гр. ***. Около 16.30 ч. към тях приближил *** на цвят автомобил, марка „***”,
управляван от жалбоподателя М.. Полицейските служители подали знак със стоп
палка, за извършване на проверка, при което водачът преустановил движението на
автомобила. Свидетелите поискали да им бъдат представени документите на
автомобила и водача за проверка. При проверката свидетелите установили, че
автомобилът е собственост на Т.Д.Т., както и че МПС не е представено за годишен технически преглед за 2017 г. Тъй
като поведението на водача било неадекватно – същият не можел да ръководи
крайниците и говора си, миришел на алкохол, а и свидетелите преди това били
видели водача да употребява алкохол, го приканили да бъде изпробван с
техническо средство, като той категорично отказал с думите „предния път ми
набутахте главата, но сега няма да стане работата”. Жалбоподателят бил отведен
в РУ Каварна, където отново бил приканен да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол, като му било разяснено, че отказа също подлежи
на санкциониране, но той категорично отказал. Издаден му бил талон за
медицинско изследване, който той отказал да получи, поради което бил съпроводен до ФСМП Каварна за вземане
кръв за химичен анализ. В медицинското заведение М., пред медицинското лице,
отказал да даде кръв за извършване на изследване, който отказ бил обективиран в нарочен протокол, както и вписан от лекаря в
протокола за медицинско изследване.
След отказа да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, както и да даде кръв за химическо изследване за наличие на
алкохол в кръвта, свидетелят А.Н.А. – мл.полицейски инспектор към ОДМВР Добрич,
РУ Каварна, съставил в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите –
очевидци А.А. и В.А.акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) сер Г, бл. № 361259/***.2017
г., за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за
запознаване на нарушителя, който отказал да го подпише и да получи препис от
него. Това било удостоверено с подписа на един свидетел – Ц.Г.Ц..
Въз основа на така съставения АУАН, на ***.2017 г.,
било издадено обжалваното наказателно постановление № 17-0283-000211/***.2017
г. от Началника на РУ Каварна, към ОД МВР Добрич, за нарушения на чл.147, ал.1
и на 174, ал. 3 от ЗДвП, където било
прието, че водачът С.М. на ***.2017 г. около 16.30 ч., в местността „***”, общ.
Каварна, по път ***, на кръстовището с ***, управлява лек автомобил ***, с рег.
№ ***, собственост на Т.Д.Т. от гр. ***, като не е представил МПС на годишен
технически преглед за 2017 г., както и че след като водачът е бил поканен да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство /Алкотест Дрегер 7510 с № ARBA-0082/, същият категорично е отказал, издаден е талон
за медицинско изследване № 0314875, като водачът е отказал да даде кръв за
медицинско изследване за употреба на алкохол. АНО е квалифицирал горното като
нарушения по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като на осн. чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложил административно
наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева и на осн.
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложил
административно наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 26.02.2018 г. което е
удостоверено с неговия подпис. Жалбата срещу НП е депозирана в РУ Каварна на
06.03.2018 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се
установява от показанията на свидетелите А. и А., както и от събраните по
делото писмени доказателства (включително и талон за медицинско изследване,
протокол при отказ за даване на кръвна проба, протокол за медицинско
изследване, справка за нарушител/водач), приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка
по начина, възприет от съда. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели,
тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените
доказателства по делото. Свидетелите са категорични, че водачът е бил спрян за
проверка на посоченото в АУАН и НП
място, при управление на МПС, както и че същият е имал видимите признаци на
лице употребило значително количество алкохол и повлияно от същия. Самоличността
на водача е категорично установена от представеното СУМПС, данните на което са
отразени в АУАН и НП. Поради това съдът намира за неоснователни доводите в защитника
на жалбата, че липсват доказателства за управление на автомобила именно от М..
При така установените факти
съдът приема следното от правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 212/***.2017 г., бланков
№ 361259, серия Г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице, в присъствие на нарушителя и на двама свидетели,
като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в
нормата на чл. 43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да
уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено,
че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа
на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Видно от
приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което
обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точния
адрес на който са отбелязани в акта, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43,
ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него
срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В
настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е отказал да подпише
акта, същият сам се е поставил в положение да не получи препис от него. При
това положение, предявяването е извършено редовно, а липсата на връчване не
накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е резултат от неговото
поведение, а никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение.
В тази насока е и константната съдебна практика.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в
инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ
орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед №
8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на
длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят
актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по
пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН
и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване
на фактическо и правно положение не съществува.
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва,
съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до
доказване на противното.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираните нарушения и приложимия
материален закон съдът установи следното:
По отношение
на нарушението по пункт 1 от обжалваното НП:
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП предвижда задължителна
проверка за техническата изправност на МПС, съгласно утвърдена наредба.
Съгласно нарочната наредба, превозните средства подлежат на ежегоден технически
преглед. Като е установил липсата на извършен такъв поради липса на знак за
извършен ГТП, което е изрично отразено и в АУАН, и в наказателното
постановление, административният орган е констатирал по същество нарушение на
визираното в чл. 147, ал. 1 от ЗДвП задължение. В НП е посочено, че МПС е чужда
собственост, а не на жалбоподателя. Задължението автомобилът да бъде представен
на технически преглед има собственика, или съответно длъжностно лице. В случая
обаче, жалбоподателят е санкциониран не по чл. 185 от ЗДвП, а по специалния
текст на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, който предвижда наказване на определена
категория лица - собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини
не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. В
случая е установено категорично извършване на нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно управление от водач на автомобил, непредставен на технически
преглед. Доколкото в нормата на чл. 188 е предвидено, че освен собственикът и
този, на когото е предоставено за управление моторното превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, то не следва от обсега на тази
законова разпоредба да бъдат изключени нарушенията на разпоредбата на чл. 147,
ал.1 от ЗДвП. Ето защо като не е
съобразил обстоятелството, че в случая не е приложима специалната санкционна
разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, понеже жалбоподателят не е собственик или
длъжностно лице по смисъла на тази разпоредба, наказващият орган неправилно е
ангажирал отговорността му по този специален текст, вместо по общия текст на
чл. 185 от ЗДвП, като му е наложил и несъответно на нарушението наказание. Ето
защо и съдът счита, че в тази част – по пункт 1, обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да се отмени.
По отношение
на нарушението по пункт 2 от обжалваното НП:
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят
С.М. е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и
му е издаден талон за медицинско изследване. Деянието му е квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП, което в пълнота съответства на словесното описание на нарушението и
дадената му в АУАН правна квалификация.
При съставяне на АУАН са спазени императивните
разпоредби на чл. 42, т. 1 – 7 ЗАНН, като правилно е обозначен и удостоверен
отказът на водача да получи копие от акта и да се разпише в него, за което в
АУАН се съдържа и подписът на един свидетел, различен от свидетелите – очевидци
на самото нарушение. Описанието на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, е достатъчно конкретно и отговаря на изискванията на закона.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява
на водачите на пътни превозни средства да управляват такива под въздействие на
алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Безспорно се установи, че на процесната дата и час жалбоподателят е управлявал МПС, като
същият е отказал да бъде тестван с Алкотест Дрегер 7510. По същият начин и жалбоподателят М. е отказал
да получи издадения му талон за медицинско изследване и впоследствие да даде
кръв за химическо изследване в МБАЛ Каварна.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едновременно
санкционна и предписваща правила за поведение, като съгласно нея се санкционира
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Видно от същата норма, тя
предвижда две предложения: 1. отказ от извършване на проверка с техническо
средство или 2. неизпълнение на предписание за медицинско изследване. В случая
и двете нарушения са извършени, като преюдициално се
явява първото нарушение (отказ на водача да бъде тестван за употреба на
алкохол), доколкото водачът изобщо не е получил талона за медицинско
изследване, затова правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП за отказа да му бъде извършена проверка с техническо
средство.
Съгласно ал. 4 на чл. 174 от ЗДвП, редът, по който се
установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от
Министъра на здравеопазването, от Министъра на вътрешните работи и от Министъра
на правосъдието. Този ред е регламентиран в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на моторни превозни средства /действаща към датата на нарушението/.
В ал. 2 на чл. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. е регламентирано, че когато
водачът откаже проверка с техническо средство, употребата на алкохол се
установява с лабораторно изследване. В настоящия случай, на водача М. е издаден
Талон за медицинско изследване с № 0314875, съгласно който той е следвало да се
яви в МБАЛ Каварна на ***.2017 г. до 19.00 ч. за даване на кръвна проба. Но той
не го е направил, което се установява от приложените по делото писмени
доказателства.
Следователно, съдът намира за осъществен от обективна
страна съставът на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП поради отказа на
водача да бъде тестван с техническо средство Алкотест
Дрегер. Същото е извършено от жалбоподателя М.
умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си (че е длъжен да даде проба за алкохол), предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на
същите, доколкото е искал да избегне по-сериозната наказателна отговорност при
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му над 1.2 промила.
Размерът на санкцията в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е фиксиран такъв, наказанието е наложено законосъобразно в абсолютно
установения от закона размер, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за
квалифицирането на нарушението като "маловажен случай" по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, доколкото то разкрива типичната обществена опасност на
нарушенията от този вид.
Мотивиран от изложените фактически и правни
съображения и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Каварненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0283-000211/***.2017
г., издадено от Васил Колев Ялнъзов, в качеството на
Началник на РУП към ОДМВР Добрич, РУ Каварна, В ЧАСТТА, с която на С.В.М., за
нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева, като
неправилно и незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0283-000211/***.2017
г., издадено от Васил Колев Ялнъзов, в качеството на
Началник на РУП към ОДМВР Добрич, РУ Каварна, В ЧАСТТА, с която на С.В.М., ЕГН **********,
с адрес ***, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.
3, пр. 1 е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 2 000
/две хиляди/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване
в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено, пред Административен съд гр.Добрич, на основанията предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………….