№ 6298
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110154675 по описа за 2023 година
Ищецът .... е предявил срещу ответника Х. Д. Х. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 1330,09 лева -
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № ...., аб. №
...., за периода от месец 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК - 22.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; за сумата от 165,73
лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
15.09.2021 г. до 09.05.2023 г., за сумата в размер на 49,98 лева, представляваща стойността
на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 22.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 9,81 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 09.05.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.06.2023 г. по ч. гр. дело №
27633/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът подържа твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от
2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е
титуляр на вещно право върху топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
1
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ, приложими към процесния
период, изпада в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача.
Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“ на основание
чл. 63 от Наредбата № 2 от 28.05.2004 г., за стойността на която е издавана фактура, поради
което ответната страна е в забава. Прави искане предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на
ответника.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника Х. Д. Х. чрез адв. М., в който оспорва исковете като твърди, че са допустими, но
неоснователни. Твърди, че не ползва топлинна енергия за отопление на недвижим имот.
Възразяват, че сумата от 30,59 лева е платена. Възразява, за изтекла погасителна давност.
Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство. Възразява за разноските на ищеца. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ищеца .... (старо фирмено наименование „....“)
не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството .... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 22.05.2023 г. г. срещу Х. Д. Х., за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 27633/2023г.
на СРС, III ГО, 87 състав, а на 07.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да
предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които са процесуално
допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото
основание, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
2
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца,
с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на
ответника, е да установи, че ответникът е титуляр на заявеното вещно право върху имота. В
тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Между страните не са спорни, поради което и отделени като такива по реда на чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на
ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в
исковата молба печатно издание на посочената дата, че фактурите за сумите са издадени и
обявени съгласно предвиденото в ОУ, стойността на доставената топлинна енергия и цената
на дяловото разпределение за посочения период, както и че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот.
В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения,
спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането за главниците и лихвите,
при твърдения, че топлинна енергия не е доставяна в имота.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с
приетите по делото писмени доказателства – формуляр за индивидуален отчет от 11.05.2021
г. и 14.05.2022 г., се установява, че в топлоснабдения имот няма потребление за топлинна
енергия за отопление на имот, а са начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация и сума за битова гореща вода на база показанията на реален отчет
след осигурен достъп. Според заключението на вещото лице дължимата сума за топлинна
енергия от сградна инсталация на база изчисленията на ФДР и тази за битова гореща вода за
периода от м.05.2020 г. до м. 04.2022 г. е в размер на 1360,63 лева след изравняването.
Сумата, дължима за дяловото разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в
размер на 49,98 лева, както се установява от представените писмени доказателства.
В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество
топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е монтиран през 2018
г. и съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две
години. Уредът не е преминал на периодична проверка за 2020 г., но съответства на
одобрения тип съгласно свидетелство от 2022 г., издадено от лицензирана лаборатория. Ето
защо съдът дава вяра на заключението на вещото лице, че след като към 2022 г. топломерът е
отговарял на изискванията на ДАМНТ и е „годно средство за търговско измерване“, същият
е отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на
топлинна енергия е възникнало в претендирания от ищеца размер и за посочения период.
Възражението на ответника, че е погасил част от вземането чрез плащане, което
следва да се приспадне от търсената сума от 1330,09 лева съдът счита за неоснователно, тъй
като плащането не се установява по делото без съмнение. Освен това, дори да се приеме, че
плащане е било извършено преди образуване да делото, сумата от 30,59 лева следва да се
3
приспадне от реално дължимите 1360,63 лева, установени според СТЕ и разликата в
рамките на претендирания размер отново се дължи.
С оглед уважената част съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла
погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда на 22.05.2023 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода
преди 22.05.2020 г. са погасени по давност, на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. В настоящия
случай вземането за топлинна енергия за м. 05.2020 г. е станало изискуемо след 22.05.2020 г.,
поради което давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, а възражението е неоснователно.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, изискуемостта на вземането за дялово
разпределение настъпва с неговото възникване, фактурирано по реда на чл. 22, във вр. с
чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което вземането за м.
05.2020 г. е станало изискуемо на 01.06.2020 г. – отново след 22.05.2020 г. и не е погасено по
давност.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата
главница за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2023 г., е основателна за сумата от 165,73 лева,
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор и следва да се
уважи, като вземането не е погасено по давност при съобразяване на периода, за който се
4
търси.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период от 16.07.2020 г. до 09.05.2023 г. върху главницата за
дяловото разпределение в размер на 9,81 лева е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 31,11 лева за
държавна такса – 50 лева за юрисконсулт, общо 81,11 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 80,60 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 31,11 лева за държавна такса (лист 52) и
400 лева за депозит за СТЕ (л. 97 и 131). Страната е заявила и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените
в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 527,76 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства –
608,36 лева.
5
Ответникът от своя страна е заявил претенция за разноски за адвокат в заповедното и
исковото производство съгласно договори за правна защита и съдействие, в които е
отбелязано, че сумите от 450 лева съответно 850 лева са платени в брой. С оглед
направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения,
предвид представените договори за правна защита и съдействие в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева. Процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414
от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в
приложимата в случая Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения хипотези, поради което и на основание § 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата, възнаграждението подлежи на определяне по аналогия.
Прилагането по аналогия на норми от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да се базира на вида на процесуалното
действие. Относно възражението срещу издадена заповед за изпълнение с Наредба №
6/20.02.2008 година на Министъра на правосъдието е утвърден образец. Към заповедта за
изпълнение винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника,
съдържаща указания за нейното попълване, включително при признаване на част от
вземането това обстоятелство да се посочи изрично. Ето защо по аналогия следва да се
приложи нормата на чл. 6, точка 5 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения - възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито
минимален размер е 200 лева. За исковото производство възнаграждението изчислено върху
заявената претенция въз основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (редакция от ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010 г.), действаща към момента на
заявяване на претенцията, което с оглед цената на иска, е в размер на 455,56 лева за
ответника, до които размери претенциите следва да се намалят, а на ответника да се присъди
сумата от 4,13 лева - разноски в исковото и заповедното исковото производство,
съобразно отхвърлената част от исковете на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Х. Д. Х.,
ЕГН **********, с адрес в ...., дължи на ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в
...., сумата от 1330,09 лева - незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № ...., аб. № ...., за периода от месец 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 22.05.2023 г. до окончателното
изплащане на главницата; сумата от 165,73 лева, представляващи обезщетение за забавено
6
плащане на главницата за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2023 г., и сумата в размер на
49,98 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК -
22.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.06.2023 г. по ч. гр. дело № 27633/2023 г. на СРС, III
ГО, 87 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9,81 лева,
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 09.05.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес в ...., да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на
608,36 лева – разноски, от които 527,76 лева в исковото и 80,60 лева в заповедното
производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., да заплати на Х. Д.
Х., ЕГН **********, с адрес в ...., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 4,13
лева - разноски в производството.
Решението е постановено при участието на ...., ЕИК ...., като трето лице помагач на
страната на ....., ЕИК .....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7